Скенер за радиационна хирургия работи в онкоцентъра в Бургас

Скенер за радиационна хирургия работи в онкоцентъра в Бургас

Нов скенер за радиационна хирургия работи от месец в Комплексния онкологичен център в Бургас. Модерният диагностичен апарат - компютърен томограф, е изцяло съобразен и синхронизиран с двата линейни ускорителя, които извършват същинското лечение в здравното заведение.

С него се слага нова ера в лечението на онкоболните, на които вече не им се налага да пътуват в други градове или до Истанбул.

Томографът, който е закупен със средства от общината, дава най-точната картина за начина и мястото на облъчване при ракови заболявания. Изключително прецизните топограми за центриране на пациента позволяват да се работи така, че да не се увреждат съседни тъкани до болното място.

"Инвестицията в този апарат означава много по-малко чакане и стрес, по-ефективна и безопасна терапия", заяви кметът Димитър Николов при представянето на томографа.

"По отношение на лекарствата за химиотерапия бургазлии няма защо да пътуват до София, Пловдив, Варна и другите университетски болници. Същия обем работа извършваме и за лъчетерапията, а скоро предстои да купим и ПЕТ скенер за диагностика", заяви управителят на онкологичния комплекс д-р Христо Дечев.

С протонно-емисионния томограф здравното заведение ще затвори цикъла на диагностика и лечение в болницата. Той ще бъде закупен с дългосрочен нисколихвен кредит, за който получи разрешение от общинския съвет в Бургас. ПЕТ скенерът е незаменимо средство в ранната диагностика на раковите заболявания, за откриване на метастази в ранен стадий и конрол на туморите след тяхното лечение.

В плановете на онкологичния център в Бургас влиза и закупуването на 6D маса за хирургия, с която действието на лечебния лъч ще се синхронизира с всички неволни движения на болния.

Комплектуването на онкодиспансера с модерна техника е сериозна инвестиция в здравето на бургазлии. Тя вече се изплаща, тъй като здравното заведение вече обслужва по 100 пациенти на ден, които допреди няколко години бяха принудени да пътуват в други градове, тъй като нямаха възможност за качествено лечение в Бургас.

Грипът дойде с щам "Ямагата"

Грипът дойде в България, изолиран е първият щат. Това съобщи проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести и национален консултант по микробиология.

Грип е доказан при 14-годишен пациент в Пета градска болница в София. Щамът е "Ямагата" от група В и е аналог на включения във ваксините за сезон 2017/2018, обясни проф. Кантарджиев.

Микробиологът припомни, че за последните 6 г. грипната вълна започва с вируси от група В, след това с набирането на скорост на епидемията започват да преобладават щамовете от група А.

Грипът има инкубационен период 1-2 дни и започва внезапно. Началото е съпроводено с вдигане на много висока температура, обикновено около 39 градуса, силна отпадналост с мускулни болки и главоболие.

Искане за изследване на проби в НЦЗПБ, към който е Националната референтна лаборатория по грип, се прави при тежко протичащи случаи и симптоми на грип. Резултатите са готови за няколко часа, обясни проф. Кантарджиев. При необходимост се прави и проверка за резистентност.

Ако се изолира грипен вирус и не са минали повече от 24-36 ч, се дава противовирусен медикамент.

Двата препарата, давани масово у нас, са ефективни. Но към третия вид лекарствено съединение, което допреди няколко години също е давало ефект, вече има резистентност. За това е спомогнало масираното му използване поради сравнително по-ниската му цена.

Да се мият ръцете, да се почиства и да се проветряват помещенията, препоръча професорът.

Преди 150 г. дарители създават в Търново първата българска болница

Преди 150 години дарители създават във Велико Търново "Човеколюбива болница на светите безсребреници и церители Козма и Дамян". Търновската болница е уникална с това, че е основана и изцяло поддържана от българи, без намесата на османската власт, сочат историческите източници.

През XIX в. много българи завършват медицина в Европа, завръщат се в България и се насочват на индивидуална практика в Търново.

През 1822 г. в старопрестолния град

- българинът д-р Марко Павлов. Той е родоначалник на аптечното дело в България и през 1823 г. открива първата аптека по българските земи.

По-късно в града пристигат лекарите Захари Струмски, Янаки Златев, който е първият лечител в общинската болница, Стат Антонов, Стефан Хаджипенчев.

Присъствието на тези хора е допринесло в първите решения на Търновската община в България да залегне идеята за преминаване към по-високо стъпало на обществено здравеопазване - болничното.

През 1851 г. търговецът хаджи Минчо Хаджистанев първи поема инициативата за събиране на средства от населението за строителството на болница. Той дава един от дюкяните си за хуманното дело.

През 1854 г. Михаил Кефалов от Тетевен

за болница в Търново. Той е общественик, богат търговец, преводач и издател. По желание на Кефалов в Букурещ се учредява Ефория, която да управлява капиталите, а от търновска страна се създава Епитропия, която да движи дейностите по изграждане на болницата и училище.

За да реализира идеята си за болница, през 1855 г. Кефалов се обръща от страниците на "Цариградски вестник" към по-богатите български търговци, дори публикува завещанието си и пише болничен правилник с 12 члена.

През 1858 г. родолюбецът дори прави всенародна подписка за събиране на средства за построяване на болница в Търново.

Интересен е правилникът на бъдещата болница, инициатор на която е Кефалов. Според чл. 1 от него болницата се помещава в 2 стаи с 5 мъжки и 5 женски легла.

От населението се избират периодично двама "наглядетели - почтени старци", които без заплащане, най-малко два пъти седмично, съблюдават реда в болницата.

Избира се и управител, който е подчинен на "наглядетелите". Той е длъжен денонощно да бъде в болницата, отговаря за дрехите, завивките и постелките, приема без пари сиромаси, но да не пуска болни с хронически, прилепчиви и неизцерими болести.

Освен това управителят трябва да купува евтино дърва, въглища, свещи, сапун и др. с пари, отпуснати от "наглядетелите".

Според правилника в болницата трябва да работи и церител {лекар) на заплата, който да идва при пациентите сутрин и вечер. Определени са и дните за свиждане - четвъртък и неделя,

като роднините не бива да носят храна, пиене и пари

По негова инициатива дарения за болницата правят Силвестър Пенов от Габрово, Козма Тричков от Враца, Княз Куза от румънското правителство.

През 1856 г. в Търново идва д-р Васил Берон, племенник на Петър Берон. На 2 януари 1867 г. в къщата на Димитър Хаджиничов, разполагаща с 10 стаи, двор, градина и кладенец, е открита първата болница в Търново, наречена "Св.св. Козма и Дамян, безсребреници". За неин управител е назначен търновският фабрикант

Стефан Карагьозов, а за лекар -Янаки Златев.

Това е първата болница по българските земи, открита и издържана със средства на населението. Тогава в Дунавския вилает е имало 3 болници - шуменската военна болница, открита през 1837 г., русенската и плевенската, които са били турски държавни болници, открити през 1865 г.

На 21 октомври 1867 г. обаче поради липса на средства болницата е закрита.

По време на освободителната война търновската община с помощта на Руския червен кръст и руското командване разкрива болница с200 легла в 4 бейски къщи около река Янтра. В нея освен руския персонал са назначени и д-р Стат Антонов и д-р Константин, чиято фамилия е неизвестна.

По същото време в Арбанаси в манастира "Св. Никола" се открива къщата на лехусите - за бременни и малки деца, която на практика е и първият родилен дом в България.

След Освобождението по поръчение на княз Дондуков д-р Димитър Моллов от Елена изработва "Временни правила за устройството на медицинското управление в България". Това е

първият закон за народното здраве у нас

С него за първи път се уреждат щатовете на 5-те областни болници - софийска, търновска, русенска, варненска и видинска.

На 1 юли 1879 г. се открива Търновската първостепенна областна болница с 60 легла и две отделения - хирургично и вътрешно. За началник и управител е назначен д-р Алекси Христов от Габрово. Той е хирург, завършил в Русия.

Началник на вътрешното отделение е д-р Стат Антонов, завършил в Букурещ.

Първоначално болницата се е разполагала в бейските къщи около моста на р. Янтра. През 1884 г. започва строителството на нова болнична база на хълма, където и сега е разположена старата болница в Търново.

През 1888 г. първият павилион е завършен. Този павилион функционира до 1982г., когато е съборен. Там сега е построена сградата, в която са отделенията на база 2 - АГО, неврологично отделение, ортопедия, отделение по физиотерапия.

Днес наследникът на "Човеколюбивата болница" -МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов", се готви да отбележи подобаващо внушителния юбилей, но и да навлезе в нов етап от своето развитие. На 7 декември ще бъде направена първа копка на нов болничен корпус, който ще обедини в мегакомплекс двете бази на здравното заведение.

150 г. след основаването съвременната болница лекува над 16 000 пациенти годишно - не само от Великотърновска област, но и от съседни региони.