Фармацевтите подкрепиха идеята да избират лекарствата на пациентите

С 19-г. секретарка, шампион по бадминтон, и скъп кожен стол се обзаведе новият болничен шеф Р. Тимчев

Млада секретарка и скъп кожен стол са първите екстри, с които се оборудва новият управител на общинската болница в Дупница Росен Тимчев. Стола той си донесе лично, за да му е по-удобно, когато работи, направи и разместване на мебелите в кабинета.

Успоредно с назначаването на 19-г. му секретарка Людмила Костадинова, която е републиканска шампионка по бадминтон, завършила ПГ по облекло в Дупница, специалност "Промишлена икономика и информационно осигуряване", новият болничен шеф изпрати в тримесечен отпуск отговорника за транспорта в болницата Любомир Гаврилов след 46 г. на този пост. Това става малко преди той да се пенсионира.

Репортер на "Струма" вчера за първи път влезе в кабинета на Росен Тимчев след назначаването му за вр.и.д. управител на общинската болница в Дупница. Веднага прави впечатление, че мебелите са разместени така, че да има повече простор и въздух, а някои са изнесени.

Както "Струма" писа, преди около седмица се провали конкурс за животоспасяващи лекарства в общинското здравно заведение поради липса на кандидати за доставчици на медикаменти.

На въпрос дали има достатъчно лекарства в болничната аптека за лечение на пациентите, Р. Тимчев отговори: "В момента работим "на парче", доставят се само най-необходимите лекарства. Задълженията само за медикаменти на общинската болница са около 600 000 лв. Ще направим погасителен план с доставчиците, на които дължим пари за лекарства. Искам кредит на доверие от доставчици и от работещите в болницата. Необходимо ми е време да се ориентирам в обстановката", заяви временният болничен управител и продължи: "Днес имам разговор с работещите във фтизиатрия. Няма да затварям отделението, каквото беше решението на проверяващата комисия, може би ще го прикрепя към вътрешно отделение. Не може туберкулозно болните да ги оставим без адекватно лечение. Що се отнася за евентуални съкращения, ще прибягна до така наречените кухи щатове. Ще има преструктуриране, но това не означава, че ще има големи съкращения. Има резерви, които могат да се използват", категоричен е болничният шеф. Росен Тимчев обяви, че е прекратил договора на Георги Стоянов, който отговаряше за административно-стопанската част в болницата, за което "Струма" писа, и обяви, че за тази си дейност е получавал 300 лв. над заплатата си и като охрана на труда. Занапред той ще работи само като охрана на труда.

До няколко дни Здравната каса започва да подписва договори със здравните заведения. Росен Тимчев е оптимист, че клиничните пътеки, по които работи в момента болницата, ще се запазят.
Единствената жена в Пиринско, осмелила се да учи ортопедия и травматология, д-р Илиана Тасева:

Хобито ми са велосипедът и Фотографията, медицината е моята сбъдната мечта, избрах тази мъжка професия, защото мога да понеса тежестта й

Д-р Илиана Тасева е родена Благоевград, майка й Красимира Кацарска е литератор, писател и учител по български език В Езиковата гимназия в Благоевград, баща й Благой Тасев е строителен инженер, дълги години е работил в Проектантска организация - Благоевград, сега пенсионер. За разлика от нея, брат й Александър избрал да се реализира професионално в чужбина, учи и работи като строителен инженер в Германия.

Д-р Тасева започва работа в благоевградската болница преди четири години, веднага след дипломирането си. В момента работи в отделението по ортопедия, дава дежурства и в неонатология /отделение за новородени/. Д-р Тасева е сред малкото жени в страната, избрали да специализират тежката специалност ортопедия и травматология. Разговяраме с младата лекарка за това какво я мотивира в решението й да избере мъжката професия травматолог, за любимите й занимания и други...

- Д-р Тасева, как решихте да изберете лекарската професия, родителите Ви са доказани специалисти в други професии?

- Първо искам да поясна, че не съм единственият лекар в рода ни, моят дядо д-р Щерьо Кацарски е бил зъболекар. Той за съжаление е покойник, отиде си от този свят преди 20 години, но хората още го помнят и са му признателни. Акушер-гинекологът д-р Мариета Кацарска също ми е родственица. Още от малка дядо ми ме научи да не се страхувам от стерилната среда на лекарския кабинет и да приемам специфичната миризма на болница. Обичах да ходя в кабинета му в поликлиниката. За съжаление той не успя да ми лекува нито един зъб, опитваше се да ме подкупи със сладолед, но аз го изяждах и пак не си отворях устата. Дядо почина, когато бях 10-годишна, безспорно детските ми спомени за него са прекрасни.

- В Благоевградска област наистина няма жени, които да са ортопед-травматолози, има неврохирург - д-р Друсанска. В страната една десета от специализантите по ортопедия и травматология са жени, сега имам колежки, които се обучават в столицата, едната от тях е в "Пирогов".

Никога не съм мечтала да ходя да специализирам и работя в чужбина, защото знам, че там ще се чувствам винаги като чужденец, факт е, че нашата страна ни дава възможност да се учим по избрана от нас специалност и получаваме знания на добро ниво. Задържат ме и близките ми хора, семейството и приятелите ми, те ужасно ще ли липсват, ако живея в друга страна.

Избрах тази специалност, защото знам, че в медицината всичко е тежко, въпросът е коя част от тежестта можеш да понесеш, обгрижването на едно новородено не е по-малко отговорно. В родилна зала също има много адреналин с продължителни операции, изисква се издръжливост и бърза реакция от страна на акушер-гинеколога и педиатъра, които поемат първите грижи за родилката и новороденото.

Прави ми впечатление, че младите колежки не се страхуват и смело започват да учат тежки специалности, които е прието, че са мъжки професии, сега в хирургичния корпус на нашата болница сме три жени - д-р Ирена Николова специализира хирургия, а д-р Янева от тази година е зачислена за специализация по урология.

Аз от малка съм израснала с момчета, брат ми Александър е с 8 години по-малък от мен, всички мои братовчеди са момчета, свикнала съм да бъда обградена с мъже. Родителите ми ме възпитаха да не съм глезена и капризна, напротив, учиха ме да бъде издръжлива и калена. За медицината това е изключително важно, защото е тежка и отговорна професия.

На пациент с голям проблем, който е зависим от околните, ортопед-травматологът му помага да върне своята работоспособност. Има възможност да помогнеш на болния, операциите са тежки и продължителни, но резултатите са добри. Травматологията е бързо развиваща се наука, с въведените нови методи на лечение - протезиране на коленни и тазобедрени стави, възрастни хора се връщат към нормалния си начин на живот. Такива болни се раздвижват на третия ден и се избягва рискът от залежаване, преди години пациентите са лежали на легло по 60 дни и са били зависими.

Наскоро в болницата бе приета пострадала пешеходка, която бе с тежки травми огромна отворена рана на крака и сериозна контузия на ръката, след продължили 6 часа операции жената, която е възрастна, се стабилизира и си тръгна за дома.

- Веднага след студентската скамейка - в началото на 2012 година започнах работа в неонатология, отделението за новородени. Тогава имаше криза за специалисти в това отделение и бях разпределена там, но още в самото начало на трудовия ми стаж знаех, че искам да специализирам хирургична специалност, и никога не съм криела това мое желание. Разбира се, колегите от неонатология ме приеха добре, започнаха да ме обучават в тази сфера на медицината, завърших задължителния квалификационен курс за ординатор, който обслужва новородените. През декември 2013 година помолих ръководството на МБАЛ - Благоевград да започна работа и в ортопедия, завеждащият д-р Сивиков и целият колектив ме въведоха в работата.

Започнах да уча медицина преди 10 години, когато имаше обявен нулев прием за специализанти - бе решено, че има много лекари, и за няколко години приемът за зачисляване за специализация бе спрян. Тогава 2700 кандидат-студенти се борихме за 100 места в МУ - София. Разбира се, аз имах огромно желание да уча медицина и не се отказах. Преди една година февруари 2015 г., се явих на изпит и се зачислих за специализация в Медицински университет - София, базата ми за обучение е МБАЛ - Благоевград. На практика аз съм от последния такъв прием, от тази година има промяна в действащата нормативна уредба и зачисляването за специализация е без явяване на изпит, болницата трябва да има нужда от такъв кадър и да те вземе на работа.

- Д-р Тасева, кое е Вашето любимо занимание?

- Откакто се помня, целогодишно карам велосипед. С колело ходя на работа и сега. Дори имам лош спомен с преживян пътен инцидент, тогава бях студентка, блъсна ме лек автомобил на пешеходна пътека. Велосипедът понесе тежкия удар, след сблъсъка беше смачкан, а аз успях да си вдигна крака навреме и не пострадах сериозно. Преди една година велосипедът ми, с който ходя на работа, бе откраднат от двора на болницата. Но и това не ме отказа, аз съм сред малкото хора в този град, които ходят навсякъде с велосипеда си. фотографията също ми е любимо занимание, харесва ми да снимам хора, природа, случки от ежедневието, важно е да уловиш мига. Снимала съм навсякъде още като ученичка, после продължих като студентка, сега определено нямам много свободно време за това занимание. Първоначално събирах снимките на хартиен носител в албуми, после на дискове. Имам събрани около 12 000 снимки, което не е много за професионален фотограф, но за един любител не е малко.