Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 12. 07. 2016 Национални вестници

Вдигат паркинг с кабинети за психолози

Многоетажен паркинг в центъра ще вдигат в Пловдив, но на първия му етаж ще има лекарски кабинети, включително психолози и психоаналитици.

Кметът на града Иван Тотев уточни, че съоръжението ще е на мястото на бившия ТЕЛК и общината трябва да промени устройствения план за застрояване и регулация. "Съществуващият е със статут "здравеопазване" и е много трудно да бъде променен в "смесена зона", заяви кметът. Затова на първия етаж на бъдещия многоетажен паркинг ще има педиатричен кабинет за детска консултация, психолози и психоаналитици. Проектирането на многоетажния паркинг трябва да приключи до края на 2016 г.


Проф. Валтер Клепетко, президент на Европейската асоциация за гръдна хирургия и белодробна трансплантация:

Животът с присаден орган трябва да е активен, но без стрес

- В клиниката ни сме имали много български пациенти- по различни причини и не само с цел трансплантация. Специално за трансплантация са постъпили петима. Специфичното при тях е, че проблемът е засягал само един орган - белия дроб, а в останалата част организмът е в добро състояние. При нас също има пациенти с пулмонална хипертония и такива с тромбоза.

- Мисля, че на около 25 години. Но ние сме правили трансплантации и на деца, а в някои случаи и на доста по-възрастни пациенти. Важно е обаче решението да е адекватно с оглед на това каква продължителност на живот се очаква. Защото на първо място трябва да се погрижим за тези млади пациенти, които има добър шанс да продължат живота си.

- Възхищавам се на пациентите, които са борци. Те проличават още при първото посещение в нашата клиника. Ако духът е силен, резултатите винаги са обнадеждаващи. Но, за да бъде всичко нормално, всеки пациент трябва да пази новия си орган, да живее активно, но без излишен стрес. За съжаление има пациенти, които идват много късно при нас и понякога не сме в състояние да им помогнем.

- Много са специфичните особености на проследяването, защото има висок риск от отхвърляне на трансплантирания орган, както и от инфекция. Ето защо пациентите трябва да се наблюдават много внимателно, ако се наложи и да се коригират съвсем адекватно дозите на медикаментите, които приемат.

- Много зависи от самите държави, има два - три основни фактора, които оказват влияние. На първо място зависи от обществената нагласа затова доколко е приемливо да се даряват органи. Това е област, в която пресата може да направи много. Зависи също и от самата организация, която е на най- високо ниво в Хърватска. При тях се наблюдава най-висок процент извършени дарителства в Европа. И на трето място това зависи от законодателството в самата държава. Необходимо е добро законодателство, което да позволява свободното дарителство на органи.

- В Австрия имаме много "благоразположено“ законодателство в тази област, защото ние използваме т.н. концепция на допускано съгласие. Това означава, че всеки един пациент, който изрично не се е отказал да дари орган, се смята, че е съгласен да го направи. Имаме специален регистър, в който се вписват всички онези, които са казали, че не желаят да бъдат дарители. Така че преди да се вземе орган за трансплантация, първо се прави справка в този регистър, за да се види дали пациентът не се е отказал. Всъщност под 1% са гражданите в Австрия, които са се отказали. Който има желание да заяви отказа си, има възможността да го направи. В 99% от случаите се извършва автоматично дарителство на органи. В Германия пък законодателството изисква първо да се попита семейството. От психологическа гледна точка това е много трудна ситуация. Когато близките получат тежката новина, че техен член на семейството е току - що починал, не са в емоционално състояние веднага да кажат "да“ на дарителството на органи.

- Времевият аспект изобщо не е проблем. От гледна точка на време, мрежата е ефективна. Системата е много проста. Първо се взимат органите от дарителя, след което се поставят в специални охладителни условия, транспортират се до реципиента,след което се трансплантират и оросяват отново за живот. В подкрепа на това, че тази мрежа функционира мога да кажа, че вече сме имали пет дарени от България бели дробове, което са били трансплантирани.

- За трансплантации на бъбреци това работи добре и е важна опция, но за трансплантация на бели дробове това е логистически невъзможно.

- Категорично трябва да бъде разрешено според мен, защото това е в полза на пациентите.

- Това е в процес на развитие като възможност за България. Не гледайте на него като на някакъв отрицателен развой, защото процесът е дълъг. Например ние във Виена започнахме с трансплантациите на бял дроб преди 25 години, така че това отнема доста време. Българската система има нужда да се подготви за такова нещо. И само по себе си няма голям смисъл някой да се похвали и да каже - "ние направихме трансплантация на бял дроб“. Няма нищо кой знае колко впечатляващо в това, важен е дългосрочният резултат, който може да се постигне. Задавам си въпроса обаче какво означава българска листа на чакащи за белодробна трансплантация? Питам се дали се правят специални калкулации, както правим ние в Австрия или просто това е един регистър?

- Мога да гарантирам, че процедурата е много рутинна. Разбира се, може да се превърне и в много сложна операция, но най- важното е хирурзите да бъдат добре обучени и да практикуват процедурата с голяма чистота. И тук става дума не само за хирурга, а за целия трансплантационен екип, който да работи заедно. Животът те кара да завиваш понякога на ляво, друг път на дясно, за да постигнеш целите си. Всеки човек е суеверен по свой начин. Но в моята работа се ръководя от опита и рутината. За мен най-важното е да виждам пациенти, които са се върнали към нормалния ритъм на живот, това е ме прави наистина щастлив.