Министър Москов: След 26 г. кошмар инвестираме в неврохирургията на "Пирогов"

Министър Москов: След 26 г. кошмар инвестираме в неврохирургията на "Пирогов"

Заедно с проф. Стоян Миланов, директор на "Пирогов", преди 26 г. сме започвали тук стажове и обучения. 26 г. нещата изглеждаха по един кошмарен начин. В момента има 1,5 млн., вкарани в модерно оборудване и инфраструктура на реанимацията на "Пирогов".

Това съобщи здравният министър д-р Петър Москов при откриването на обновената реанимация на Клиниката по неврохирургия в "Пирогов" в понеделник.

След ремонта в реанимацията може да се грижат за 14 болни едновременно, а досега-за 10. Общата площ е около 500 кв. м, върху която са изградени 3 зали. Вложени са 2 млн. лв., от които 1,5 млн. лв. са от здравното министерство, а 500 000 лв. са средства на болницата.

С 1,3 млн. лв. е купена модерна апаратура. Самият ремонт струва 300 хил. лв., уточниха от "Пирогов". Неврохирургичната реанимация е една от основните структури в спешната болница, като поема пациенти от Северозападна България. През 2014 г. през неврохирургията са минали над 500 болни.

След като са обновени операционни зали на детската хирургия, през 2016 г. предстоят строителните работи по европрограмата за модернизация за спешната помощ и за цялото спешно приемно отделение и противошоковата зала на "Пирогов", уточни министър Москов. Ремонт ще има и за кардиологичната клиника.

Здравният министър обяви, че в четвъртък ще бъде извършена първата радиохирургична процедура в УМБ АЛ "Св. Иван Рилски". Това е нещо, за което досега ходехме в Турция, Германия, допълни Москов. Такава апаратура вече има и в други болници у нас.

С 13 въпроса по телефона отсяват спешните случаи

Степента на спешност при повикване по телефона ще бъде определяна с 13 ключови въпроса от диспечера. Въвежда се и триаж - сортиране на случаите по нивото на спешност.

Това са част от новите правила в спешната помощ, които влизат в сила поетапно с медицинския стандарт по спешна медицина. Здравният министър д-р Петър Москов подписа наредбата за въвеждането му за публикуване в "Държавен вестник". Тя влиза в сила от 1 септември 2016 г., а изискванията за транспортирането - от 2020 г.

Основни ключови въпроси, които са основание за приоритетен екипен триаж или триажен изход с насочване на подходящ екип, според проекта са:

1. Какво се случило/кава е спешността?

2. Къде се намирате (адрес/локация/отличителни белези)?

3. Колко са пострадалите?

4. На каква възраст е пострадалият (болният) пациентът?

5. В съзнание ли е пациентът?

6. (ако не е сигурен) Буден ли е?

7. (ако не е сигурен) Отговаря ли на повикване?

8. (ако не е сигурен) Отговаря ли при побутване?

9. Движи ли се пациенгът?

10. Диша ли пациентът?

11. (ако не е сигурен) Погледнете дали се по-вдигат гърдите?

12. (ако не е сигурен) Има ли шум от дишане?

13. Мъж или жена? На базата на тази първоначална ориентация от спешния телефон класифицират случая и това е първото ниво на триажа. Може да насочат повикването за приоритетен екипен триаж: за реанимационен, лекарски, долекарски, домедицински екип. За всеки от тях е определена времева рамка за пристигане на линейката според тежестта на случая.

Най-спешните случаи с животозастрашаващи състояния са за реанимационен екип. Тук се числят тежки катастрофи, травми, инциденти, алергични реакции, спиране на сърдечната дейност и др. Времето за пристигане до мястото на събитието ще е до 8 минути, но от 1 януари 2020 г.

Медицинският стандарт съдържа и карти с белезите, които определят тежестта на състоянието при даден медицински проблем. В рамките на спешното състояние например припадък, задух, главоболие, гръдна болка и др., може да има по 3 степени на спешност. Те се означават с код червено критичен пациент, животозастрашаващо състояние, код жълто - нестабилен или потенциално нестабилен пациент, и код зелено - спешен пациент.

При инсулт например пациентът е с код червено и за реанимационен екип, ако е: в безсъзнание, със задух, гърчове, в безсъзнание над 20 минути, трудно контактен.

Такъв екип трябва да се изпрати и при код жълто с наличие на: хемипареза, хемиплегия, внезапна скованост на крайниците, нарушен говор, при диабетик, при пациенти в институция, анамнеза за прекаран инсулт без нови симптоми. При жълт код линейката трябва да пристигне за между 8 и 20 минути, пише в стандарта.

Един инсулт може да получи и код зелено, ако пациентът има само преходна парализа или преходно нарушение в говора. Тогава изискването за пристигане на линейката е от 20 до 120 минути, а случаят е с отложена спешност.

Колко тежко е състоянието при подозиран инсулт, се определя още по телефона с въпроси като буден ли е пациентът, диша ли, говори ли, движи ли се и държи ли се нормално, има ли слабост или схващане на ръцете и краката, как изглежда лицето, има ли главоболие и докато пристигне екипът с линейката, от спешния център дават инструкции по телефона за обгрижване на пациента с инсулт. Сред тях са да се поддържа шията изправена и да се махнат всички възглавници, ако има затруднено дишане; да не се дава нищо през устата, храна или течности, да не се движи пострадалият и да се приготвят всички лекарства, които той взема, за да се информира екипът.

В детайли са описани стъпките за приложение на дефибрилатор до пристигане на специализиран екип. Инструкциите се дават по телефона по схема с цел бързо оказване на спасителната помощ.

Стандартът указва и на какви условия трябва да отговарят спешните отделения и спешните болнични комплекси. Те трябва да покриват второ и трето ниво на компетентност, като за всяко е указано какви структури, кадри и оборудване трябва да има.

Основната задача на спешното отделение е да постига "качествено, навременно и ефективно лечение при спешни пациенти от категорията

"квинтет на златния час", пише в документа. Това са състоянията: животозастрашаваща травма, остра дихателна недостатъчност, остър коронарен синдром (инфаркт), мозъчно-съдов инцидент (инсулт), при които бързите действия са решаващи за спасяване на живота.

Най-мащабната структура спешен болничен комплекс от трето ниво може да се открива само в многопрофилна болница, която изпълнява поне 90% от спешните дейности. При второ ниво се изисква болницата да осигурява поне 60% от спешните дейности.

Различните спешни комплекси може да откриват приоритетно травма център - ако има най-високо ниво реанимация, ортопедия и травматология, образна диагностика, или кардиоцентър - с най-високо ниво реанимация, образна диагностика, инвазина кардиология.