Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 19. 07. 2014 Национални вестници
Човечеството загуби един от най-изтъкнатите учени в борбата с ХИВ проф. Юп Ланге
Изтегляне 2.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Д-р Данаил Бешков, завеждащ Националната референтна лаборатория ХИВ/СПИН
- Проф. Христо Таском, имунолог
- Интервю с Владимир Каролев, финансист БТВ, Тази събота Водещ
- Водещ
- Владимир Каролев
- Цвета Караянчева
Човечеството загуби един от най-изтъкнатите учени в борбата с ХИВ проф. Юп Ланге БТВ, Новини в 19.00 часа 
Човечеството загуби един от най-изтъкнатите учени в борбата с ХИВ проф. Юп Ланге. Това е вторият пионер в борбата с инфекцията, който загива в самолетна катастрофа. На международната конференция в Мелбърн са били поканени и български лекари. Делегатите отказали предложението, за да бъдат използвани парите за обучение. Загиналият проф. Юп Ланге въвежда 3-компонентната антиретровирусна терапия, която действа върху вируса на различни нива. Той има съществен принос при провеждането на профилактика върху бременни ХИВ-позитивни жени. С нея сваля риска от заразяване на бебето от 30% до под 1%.
Между 2000 и 2001 г. проф. Ланге обучава в България нашите лекари как да прилагат терапията. Той успява да убеди властите, че лекарствата трябва да са безплатни за всички. Проф. Христо Таском, имунолог: Той беше не само учен, но и човек, който умееше да лобира, да активизира политически, не само медицинската общественост, но и всички хора, които имат отношение към здравеопазването за тази кауза. Проф. Ланге настоява дори най-бедните държави да имат равен достъп до лечение. Вярва, че ако развитият свят може да доставя студена бира в Африка, може да доставя и животоспасяващи лекарства. Интервю с Владимир Каролев, финансист БТВ, Тази събота
Водещ: Продължаваме със следващия си гост, той е икономистът Владимир Каролев. Добро утро! Тази седмица като че ли се изгубихме в тези финансови, банкови лабиринти, г-н Каролев, какво се случва в държавата? Има огромен дефицит, иска се дълг, не стига бюджетът за здраве, хората се тревожат, болници затварят? Владимир Каролев: Това е част от апокалиптичните картини, които чертаят предимно политици и предимно от опозицията. Първо, почвам поред, продължавам да твърдя, и това всеки може да го види в днешните отчети на МФ на сайта, че макар че има неизпълнение на приходите, най-вече по линия на ДДС и акцизи и по-малко по линия на някои други данъци, бюджетът въобще не е застрашен и може да се мине и без актуализация на бюджета. Още миналата година, когато беше приет този бюджет, аз и други икономисти казахме, че той е много оптимистичен в приходната част и леко раздут на разходната част и неминуемо ще има по-голям дефицит, отколкото е планиран. Обаче въпросът е, че има два начина този проблем да се реши. Единият начин е да се свият, да се стегне коланът в някои министерства и публични служби, според мене и други икономисти, не съм единствен, слава богу, това е непълно възможно. Другият начин е да се вземат повече заеми, т.е. ние и нашите деца да връщаме тези заеми. Основният проблем идва от здравната каса и от здравеопазването, където е, може би пресилено казано, но не е толкова далеч от истината, бездънна яма. Ще дам няколко цифри, за да се аргументирам, защото все пак аргументацията трябва да идва винаги с цифри, и това е факт. 2008 г., преди 5 години, 6 всъщност – най-добрата предкризисна година, с огромни бюджетни излишъци, с най-големия ръст на доходите в новата история на България, бюджетът на здравната каса е 1,7 млрд.лв. Тази година е 3,1 млрд.лв., и ако й го актуализират както най-вероятно ще стане, ще стане 3,4 млрд. Т.е. за 6 години има двойно увеличение на парите в здравната каса. Не че няма някакво подобрение, бих бил необективен, ако кажа, че няма някакво подобрение. Има някои нови болници, има някои лекарства, но няма двойно подобрение на здравата услуга, нито пък има 100% инфлация. Напротив, през този 6-годишен период натрупаната инфлация е под 20%. По думи прости, налети са почти два пъти повече пари в тази система, а няма някакъв видим резултат. Водещ: Как го обяснявате това на обикновените хора? Владимир Каролев: Ами аз го обяснявам с това, че стимулите в здравната система са погрешни. Едно от погрешните неща са т.нар. клинични пътеки, които когато министър Семерджиев ги въведе, той ги въведе като, да го нарека описателна пътека, т.е. да опише всичките процедури, които един лекар и един екип трябва да следва, когато при някаква болест някаква операция. Съвсем експериментално започна, доколкото си спомням, с остойностяването на 2-3 пътеки ,и изведнъж на много хора в здравната система – лекари, тези, които продават лекарства в болници, им хареса тази система с използването на пътеките за остойностяване и всъщност сега има едно състезание между болниците да им одобрят колкото се може пътеки, и колкото се може по-скъпи пътеки... Водещ: Това е, казано с думи прости, все едно да даваш на детето си тийнейджър едни джобни пари и да му казваш, като ги изхарчиш ще ти дам още. Владимир Каролев: Точно така се получава. Но понеже това е една много дълга тема, само ще свърша с това, че според мене на здравната система шефът не трябва да е поне за един мандат лекар. Защото лекарите, аз ги разбирам и затова им съчувствам понякога, може би те искат да работят с най-доброто оборудване, ама икономистите задаваме въпроса: а нужно ли е да работят с най-доброто оборудване точно за тази болест? Нежно ли е например, във всяка поликлиника и във всяка болница да има доста скъпия уред магнитен резонанс? Отговорът е не е нужно, веднага ви казвам. Обаче те се борят например, да вземат бюджет и викат, в моята поликлиника що няма, в оня има и намират лобиране и им я дават. Това е един само пример. Т.е. крайно време е начело на индустрията да застане юрист или финансист и да се направят необходимите съкращения в броя на болниците, необходимите промени в клиничните пътеки, да се въведе най-после електронната здравна каса. Фокусът не трябва да бъде върху увеличаване на здравната осигуровка, която засега някои политици говорят и профсъюзи например, а върху събирането на здравните осигуровки от около 1 млн. души, които не ги плащат. Да се спре този номер, и затова има сериозен проблем в бързата здравна помощ, защото нали там по закон не може да се откаже помощ и тези, които са неосигурени, без да имат нужда да се обаждат на здравна помощ, за да могат да отидат в болница, се правят, че са страшно болни и викат линейките без да имат инфаркт, без да имат инсулт, без да имат някаква сериозна болест. И хората, които пък им се случи да имат примерно инфаркт, заради това няма линейки, заради това толкова хора умират. Т.е. има нужда от сериозна реформа в тази система, по-скоро неводена от лекари. Водещ: Сериозна реформа, очертахте основните стъпки, за да няма а-у накрая на годината, бюджета, нямаме пари... Владимир Каролев: Криза – не криза в здравеопазването всяка година има повече, и то доста повече пари. Водещ: Дано следващата власт най-сетне се заеме с реформата на тази нереформирана система! Владимир Каролев: Дано! Водещ: Другото, за което искаха да се актуализира бюджетът беше покриването на дупката за КТБ. Владимир Каролев: Тук вчера забелязах, че здравният разум, май, може и да победи здравите сили. Какво имам предвид? Още на 18 или 19 юни, когато... на 20-ти всъщност, когато КТБ беше поставена под особен надзор, аз написах в социалните мрежи един коментар, че според мене, с който някои мои приятели в банковата система, даже ме обвиниха, че съм бил прекален песимист, е за 3 неща. Първо казах, че е абсолютно невъзможно според мене КТБ да отвори на 21 юли, защото просто българският банков надзор няма опита, негативният опит в случая, не се е случвало това в България от 96-а година. Второто, което казах е, че някак си не разбирам защо още в самото начало не беше споменато, не че беше изключено, но като нещо не е споменато може би това е изключено, защо не се канят акционерите да попълнят капиталната адекватност. Това е нормалната практика по света, това е и законът в България. И третото нещо, което казах е, че според мене не трябва да се търсят пари от публични фондове, освен ако частният капитал, който не е задължителен, сега ще обясня, да бъде от акционерите, не възстанови банката. Защото каквото се случи в тази банка, това може да се случи на всяка банка по света. Няма банка по света, в която ако се създаде паника, тук много помогна и прокуратурата за паниката и някои медии, някои политици включително... Водещ: Целенасочено ли беше това? Владимир Каролев: Това не мога да преценя, защото не съм полицай, но това трябва да бъде... Значи икономистите отговаряме на въпроса Защо, но не отговаряме на въпроса Кой, поне добрите икономисти. Водещ: Кой е добрият, лошият и злият в тази ситуация на прост език човешки кажете? Владимир Каролев: На прост език всички, които създадоха тази паника са виновни. И то не е един човек. Много са хората. Например няколко депутати също по телевизии споменаха , че има проблеми, включително единият каза, че има проблем във втора банка. Не каза коя е втората банка в ефир, не знам дали не беше във вашата телевизия... Водещ: Не, не беше в нашата телевизия. Владимир Каролев: Но след това е казал на екипа отстрани, екипът е разпространил в социалните мрежи името на съответната банка. Това, което се случи, имаше опашки пред банките. Ръководството на банката вижда, че не може да се справи, то иска да влезе банков надзор, банков надзор влиза. Правилно слага квестори, но всъщност тези хора и наетите от тях консултанти, които, доколкото разбрах са 3 от четирите най-големи, от петте най-големи счетоводни къщи в България, от които две международни, трябва да оценят капиталовата адекватност... извинявам се, неадекватност. Какво означава това? В банковата система има нормално съотношение между кешовите активи на една банка и бързоликвидните активи. Т.е. това са ДЦК, висококачествени, примерно на Германия, или даже и на България, които могат веднага да се продадат в рамките на няколко минути чрез някой брокер, т.е. да се превърнат бързо в кеш. И всъщност това нещо осигурява ликвидността на една банка, когато дойде някой да поиска пари, да могат от тази маса пари да бъдат дадени. Но това са обикновено в европейската банкова система това са 4, 5, 6% средно. Българската банкова система беше, и продължава да е много по-ликвидна, малко над 10 е... Водещ: Навлизате вече в подробности... Владимир Каролев: Не, това е много важно, ще ви кажа защо, защото може да се случи пак. Банките не са в бизнеса, за да вземат парите от хората и да ги държат в трезорите си, защото те ще загубят от това нещо. Те са в бизнеса да ги вземат, съвсем малко да държат в трезорите, за да може да обслужват... Водещ: Да оперират с тях. Владимир Каролев: ... И след това да ги дадат на фирмите, за да ги инвестират, на хората, да си купят коли, потребителски кредит и т.н. И когато се случи криза, ликвидна криза, съответният регулатор и съответната централна банка трябва да се намеси и също другите банки... Водещ: Намеси ли се адекватно БНБ? Защото аз лично като гражданин се чувствам много объркана. 200 млн. били изнасяни с чували, някакви такива фантасмагории, после се оказа, че не е било така. много като в детска градина звучи всичко. Владимир Каролев: Да. Значи някои от мерките, основните мерки бяха адекватни, но някои PR изказвания бяха неадекватни. Водещ: И какво последно? Владимир Каролев: Само още едно изречение за случая. Много е хубава новината, че оманският суверенен фонд, който най-после надявам се всички да са разбрали, че не е на Доган или някой друг политик, и който инвестира, повече пари има в този фонд, отколкото е целият държавен бюджет на България, вчера е ясно казал, че искат да проучат възможността за спасяване на своята инвестиция в банката. Доколкото разбирам, те говорят и с други инвеститори. Моята лично, ще направя една прогноза, че мажоритарният инвеститор Цветан Василев няма да иска да запази дела си, не знам дали и може, но според мен той ще се откаже от тази инвестиция, ще загуби парите, които той е дал, и всъщност аз виждам реална възможност КТБ да бъде отворена в края на този нов двумесечен период или малко по-натам, защото законът казва 6 месеца, че е периодът, в който може да влезе квестатурата. Водещ: Последно само да ви питам, с да или не да ми отговорите, че ми давам зор да свършвам този разговор. Трябва ли, справедливо ли е да се приеме закон за КТБ, с който реално се обезсмисля изобщо законът за банките и държавата да възстанови всички депозити в тази банка, включително над 100 хил.евро, защото там има много политици, които си държат парите, много управляващи и явно се прави в тяхна услуга това. Владимир Каролев: Значи аз не знам кой какви пари има, но ви казвам, че дяволът е в детайлите. Според мене не трябва, но ако не се намери някой с частни пари да възстанови банката, при този популизцъм най-вероятно ще го направят. Но ако го направят, според мен не трябва да го правят, задължително трябва да има яснота за всичките депозити в тази банка на 100 хил. евро, но не трябва пък този вече краен популизъм всеки, който си вземе парите от там, да му се прави данъчна проверка. Данъчните проверки се правят от данъчните служби, те трябва да ги правят така или иначе... Водещ: Ама то това не ми звучи като популизъм, това ми звучи като услуга на едни хора, които имат милиони там, и които са във върхушката в България. Владимир Каролев: И между другото тази история, че щели да фалират държавни общини и фирми, понеже там имали пари, ами защо са ги държали там, първо? И второ, в закона за публичните финанси е казано, че когато се сложат държавни пари, банката, при която са парите, трябва да ги обезпечи едно към едно с ДЦК. Така че би трябвало парите на общините да са обезпечени с активи, с ДЦК. Освен това ако се създаде специален закон за спасяване на неразумно сложилите си пари, които, значи може ли някой да има над 100 хил. евро и да не знае какъв е законът? Извинете, ама, да, и аз може би съм искал да взимам 8-9 % лихва, ама не съм ги взимал, не че съм имал и над 100 хил. евро. Но ако имах, в никакъв случай нямаше да ги държа в една банка. Водещ: Имаше и една нецензурна поговорка за лакомията... Благодаря! Интервю с Цвета Караянчева, ГЕРБ БТВ, Тази събота
Водещ: И понеже завършихме с коментари за бюджета с г-н Каролев, сега с Цвета Караянчева продължаваме също – това ни е отправната точка. ГЕРБ не влизат в парламента. Аз няма да Ви карам да влизате в подробности за бюджета. Но ГЕРБ не влизат в парламента, получава се един ступор, той не работи. Първо, защо го правите? Цвета Караянчева: Този парламент една година работи трудно. Този парламент работи като радио – чуват се само едни и същи хора, не ни дават възможност да говорим. Това е едно. И второ, този парламент една година работи със златния пръст на "Атака". В един момент се оказа, че сега ние сме виновни за това, че председателят на Народното събрание, парламентарните групи на БСП и ДПС не могат да си съберат хората и да ги вкарат в зала. Вчера имаше сто човека от БСП и ДПС. "Атака" отказаха вече да влизат. Не знам на каква цена са влизали цяла година, но в крайна сметка на управляващите е правото и задължението да осигуряват кворум в Народното събрание. За това ГЕРБ не е виновен. Водещ: Мисия невъзможна ли е вече работата на този парламент? И как стои това, че Вие не се явявате, на фона на тревожните сигнали, че трябва да се актуализира бюджет, че трябва да се тегли заем евентуално? Цвета Караянчева: Този парламент повече не може да работи. Видяхме, че вчера колегите от БСП се бяха наредили, като пионерчета, да обясняват какви закони и колко е важно да влезнат определени закони. Аз пак казах, нека си намерят мнозинството, защото цяла година ние се опитваме в диалогичен режим да покажем, че има важни закони, които трябва да минат. И днес тук, при Вас, видях доброволците. Ако наистина имаше воля този парламент, не в продължение на три – четири месеца, ние сме входирали такъв закон за доброволчеството и той трябва да има съответната регламентация, за да могат тези млади хора, които наистина искат да помогнат, да бъдат организирани. Защото ако има такава организация, ако има такова ръководство, което да казва къде и как трябва да се намесят доброволците, къде и как трябва да бъдат обучавани и не да бъдат гонени от работодателите си, когато отсъстват от работа – знаете, имаше такъв момент – тогава вече много по-лесно щяха да бъдат нещата. Водещ: Това е безспорно е важно, законът за доброволчеството. Цвета Караянчева: Важно е, така е. Водещ: Обаче има и други неща, които дискутирахме и с г-н Каролев. Става въпрос за ситуацията около КТБ, става въпрос за бюджета за Здравната каса, бюджета за здравеопазването. Цвета Караянчева: Така е. Водещ: Става въпрос за един кредит, който БСП вече май не искат да го изтеглят, който обаче, ако бъде изтеглен сега, ще се пише като негатив за сметката на сегашните управляващи, а реално парите ще се ползват от следващите управляващи. Цвета Караянчева: Точно така. Значи, те искат да покажат в момента, че всичко е наред с тях. Но знаете ли, ако тръгнем защо ние искаме да актуализираме бюджета точно в тези цифри? Те искат 228 млн. За Здравната каса. И министърът на здравеопазването и НЗОК казаха: трябват ни 330 млн., защото в крайна сметка на края на годината пак ще се окаже един такъв дефицит в Здравната каса, който да няма да може да покрие всички разходи, които извършват болниците и ще трябва наново... т. Е. ще мине в следващата година. Това, този инат на управляващите... в крайна сметка Вие видяхте, че те не желаят да подкрепят и собственото си правителство. Получава се абсолютен нонсенс – мандатоносителят вече не подкрепя своето правителство. Правителството призна своята грешка. То каза: да, трябва да се актуализира бюджетът. Това го каза и Орешарски и министър Чобанов. Трябва да се намалят приходите с 500 млн. В крайна сметка това, което ние говорихме преди една година че това завишаване на приходите с 1,4 млрд. В този бюджет е една химера и това няма как да се постигне... Водещ: Добре, но проблемът с КТБ в момента стои. Цвета Караянчева: Така е. Водещ: И той ще бъде замразен вероятно, ако не се гласува това увеличаване, този кредит и това увеличаване на бюджета. Каква е позицията на ГЕРБ? Какъв е изходът? Чух аз Бойко Борисов какво каза – че той смята, че трябва да се наложи запор на движимо и недвижимо имущество на банката... Цвета Караянчева: Като начало, да. Като начало, да, защото хората са притеснени. Защото там има фирми с много големи активи и капитали и в крайна сметка, ако тези... една от целите, които хората, така, коментират, е, че има желание да се продадат тези активи на много ниски цени. Затова е и писмото на г-н Борисов и към прокурора, към главния прокурор, и към НАП и към Комисията за изземане на имуществото – защото трябва да се гарантира, че докато свърши проверката, докато одитът приключи, там няма да има абсолютно никакво движение. Ние не знаем какво точно се случва там, нямаме конкретните данни. В крайна сметка важно е в КТБ да се види какви са активите, дали... ами, ако има ликвидност и може да се покрие всичкото това? Ние искаме един международен одит. Искаме да се види кредитният портфейл. Искаме да се видят нещата, да излязат наяве какво точно се е случвало и тогава да се вземат каквито и да е мерки. Рано е да се въвежда специален закон за КТБ. Водещ: Тази проверка и този международен одит дали ще обхване и вашето управление? Защото и по вашето управление се е случвало това, и по вашето управление там са се концентрирали парите на много държавни предприятия. Цвета Караянчева: По наше време, както каза и г-н Борисов, всички банки и всички предприятия бяха добре. Искам да Ви цитирам едно изказване на Димитър Костов, който е сегашният подуправител на БНБ. Той казва, че последните дванадесет месеца кредитният портфейл на БНБ е нараснал с 40%. И това движение и тази несигурност започват последните дванадесет месеца в тази банка. Така че това го казва подуправител на БНБ, това го казва човек, който е бил в правителството на Жан Виденов, икономист. И нямаме абсолютно никакви аргументи да се съмняваме в неговите думи. Водещ: Признавате ли обаче, като грешка, това, че там бяха концентрирани толкова много държавни пари? Цвета Караянчева: Значи, те бяха концентрирани преди нас. Ние започнахме по малко, по малко да разтоварваме, но няма как отведнъж... Водещ: Да, от времето на „Тройната коалиция ”реално започва да се... Цвета Караянчева: Да. Няма как отведнъж да се изтеглят всички капитали от една банка, защото това ще доведе неминуемо до случая, в който се намираме в момента. Водещ: Предстои една политическа война, тя всъщност вече се състои. Изобщо, като че ли не знам дали излизаме от политическа война, защото всяка година имаме избори. Цвета Караянчева: Така е. Водещ: Г-н Борисов похвали Местан вчера при колегата Бойко Василев, че той се държи адекватно. Преди това бях слушала, не помня в коя телевизия беше, Йордан Цонев похвали Бойко Борисов, че се държи адекватно. Много, така, положителни реплики започнаха да си разменят ГЕРБ и ДПС. Сега, аз няма да Ви питам има ли топлота в отношенията ГЕРБ – ДПС. Чух, че Бойко Борисов... Цвета Караянчева: Аз ще Ви отговоря – твърдо не. Водещ: Да. Чух, че Бойко Борисов вчера каза, че вдига температурата, като го чуе този въпрос. Сега не искаме да му влошаваме здравето, но все пак ние, журналистите, много искаме да научим, ако се готвите да управлявате, с кого. Вероятно ще имате нужда от подкрепа. Цвета Караянчева: Както вървят и социологиите и нашите, така, наблюдения, ние имаме реални шансове да сформираме едно правителство само на партия ГЕРБ. Ако... след това ще започнем разговори, за да може наистина да се получи един нормален диалог, защото трябва да започнат реформи. Реформите ще бъдат много тежки. Знаете, че в последната една година всички реформи спряха. Приходите, събирането на приходните агенции също спря. Съвсем бавно работят те. По тази причина и самият Чобанов иска актуализация на бюджета, защото той вижда, че тези приходи, които те бяха сложили... бяха заложили, вече не могат да ги съберат. Европейските средства спряха. Спря пенсионната реформа. 2003... Водещ: Как ще обърнете хода на всичко това? Как ще го задвижите отново? Станахме свидетели на някакви абсурдни назначения с начална дата януари 2015. Цвета Караянчева: С много голяма... Водещ: Вие ще прибегнете ли към обратния процес – към махането на тези хора? Цвета Караянчева: Имате предвид Сметна палата или? Водещ: Да, да. Това, което го върши... Цвета Караянчева: Тези назначения на инат, които станаха в последно време. Защото БСП и ДПС търсят непрекъснато ГЕРБ, когато трябва да се решават уж за тях важни проблеми и закони, но когато трябва да се приемат такива закони за Сметната палата, за МВР, "Атака" винаги е на разположение и винаги си намират кворум. Така че това, което предстои на следващото правителство, като задачи, ще бъде наистина много тежко, защото държавата в момента е толкова болна, защото след управлението на БСП, ДПС и "Атака" и в предната „Тройна коалиция” ние заварихме същото нещо, което ще завари това управление, което ще дойде в следващите няколко месеца. Защото отново имаме договори, които не са обезпечени по никакъв начин. Сключват се договори... в последния момент се сключват толкова много договори, за да може да има... за да могат да се вкарат повече фирми, повече възможности за политическо влияние след като са извън властта вече БСП и ДПС. И това, което в момента очаква държавата... Ние сме вече... това правителство ни даде 10 млрд. Заеми за една година. Това всичко е на гърба на българските данъкоплатци. За съжаление. Ако тръгнем да гледаме защо ние искаме такава висока актуализация на бюджета – Вие знаете, че европейските средства са спрени, има над 3 млрд. За разплащане в момента, виждате, че фирмите, които трябва да бъдат... които работят в момента по големите инфраструктурни проекти, по Оперативна програма "Регионално развитие"... прощавайте – „Околна среда” – в момента спират да работят, искат да замразят обектите, защото няма абсолютно никакво разплащане и те ще освобождават работници. И тук пак влизаме в това, в което се кълняха БСП и ДПС – че ще увеличат работните места. Да Ви кажа, че безработицата от 12,3 по наше време сега вече е над 13%, което е пагубно и никъде не виждаме техните 250 000 работни места. Каталог: uploaded uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079 uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти uploaded -> Автобиография Лична информация uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс" uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб uploaded -> „Здравеопазване Изтегляне 2.04 Mb. Сподели с приятели:
|