Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 22. 09. 2016 Национални вестници
НС на здравната каса поиска заплата за труда си
Изтегляне 0.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Жена с успешна чернодробна трансплантация роди здраво бебе
- Разговор с Анина Чилева, водещ изследовател по проекта за България
- Националният консултант по детски болести доц. Анелия Буева напуска обществения съвет на Фонда за лечение на деца
НС на здравната каса поиска заплата за труда сиbTV Новини в 19.00 часа 
НС на здравната каса поиска заплата за труда си. Новината предизвика дебат морално ли е институцията да прави допълнителни разходи за заплати, а от друга страна, нормално ли е надзорниците да работят безвъзмездно? Репортер: На последното заседание на НС на здравната каса членовете предлагат да получават възнаграждение за труда си. В това число не влизат представителите на държавата, т.е. те ще продължават да работят безвъзмездно. Може да се каже, че НС на здравната каса е органът, който най-вече следи за разпределенията и за контрола на харченето на парите за здраве, или това са около 3 млрд. лв. само за тази година. НС разпределя парите за болниците, общопрактикуващите лекари, специалистите, изследвания, лекарства и механизмите за контрол. Управителят на касата следи за изпълнението на решенията. Сега Съветът се състои от 9 членове: 4 представители на държавата и 5 на обществото: синдикати, работодатели, пациентска организация. Тома Томов е член на НС от квотата на КТ "Подкрепа". Показа ни документите, с които трябва да се запознава преди всяко заседание.
Пациентите обаче негодуват, че и сега парите за здраве не стигат. Пенка Георгиева е бивш член на надзора и вижда конфликт на интереси в даването на заплати за надзорниците. Пенка Георгиева: Заплащането – дали ще е от НЗОК, дали ще е от страна на държавата като бюджет – ще направи тези хора, членове, подвластни на промените, които се предлагат от държавата и това ще бъде рисково за нас пациентите. Тома Томов: Тук по-скоро доходът има функцията да овъзмезди труда, който полагаш там, а не да е някакъв доход, който, как да кажа, който общо взето да ти промени стила на живот. В момента законът не предвижда членовете на НС да получават заплати. Репортер: На последното си заседание надзорниците са упълномощили управителя на здравната каса да изпрати писмо на председателя на здравната комисия, която да инициира законови промени. Каква ще бъде развръзката предстои да разберем. 
Жена с успешна чернодробна трансплантация роди здраво бебеНова телевизия Новини в 23.30 часа
За първи път у нас жена с успешна чернодробна трансплантация роди здраво бебе. 7-годишната Василка, снимана часове, след като й е направена чернодробна трансплантация в Университетска болница Лозенец. Това отново е Василка – 11 години по-късно, в същата болница и при същите лекари. Преди спасили нейния живот, а сега помогнали да се роди детето й.
Василка не помни много от първата операция, за разлика от майка й, която и до днес е до нея в болничната стая. Гражданин: Тя беше с цироза на черния дроб, от моята майка се трансплантира, от баба си. А живот на новородения Кирил дава доц. Асенова. Доц. Асенова: Учихме се в движение, защото в България това е първият случай. Тези бременни са по-рискови, защото те получават медикаменти, които подтискат имунитета с цел да не се отхвърли трансплантирания черен дроб. Репортер: Как е бебето? Доц. Асенова: Много добре. Видяхте го Кирил. Прекрасно. За Василка това е втора бременност. Първата завършва със спонтанен аборт, причината за който най-вероятно е направената трансплантация. Но това не я стряска, и днес, дни след първото си раждане, е категорична, че иска още деца. Национални радиа 
Разговор с Анина Чилева, водещ изследовател по проекта за БългарияБНР Преди всички
Водещ: Десет минути след девет е. Здравейте отново от екипа на „Преди всички”! Предаването продължава до десет, следващите минути с предстоящо събитие, организирано от Националния център по обществено здраве и анализи и Националния център по наркомании, Национален фокусен център за наркотици и наркомании, които ще представят днес на пресконференция данни за употребата на алкохол, цигари и наркотици сред 16-годишните ученици в 35 европейски страни, една от които е и България. Анина Чилева, водещ изследовател по проекта за България, сега е на телефона. Здравейте! Анина Чилева: Здравейте на Вас и на вашите слушатели! Водещ: Доколко е сериозен този проблем, отчетен от това сравнително изследване? Показва ли проучването с данните сериозни констатации за употребата на алкохол и наркотици сред децата? Анина Чилева: Ами, много е важно да кажа, че това всъщност е шестото събиране на данни в Европа. Изследването започва през 95-а година и се събират данни на всеки четири години. На практика 2015 г. събирането на данни съвпада с 20-годишнината на изследването. Така че данните, които ще представим на пресконференцията ще проследят 20-годишни тенденции в употребата на алкохол, цигари и наркотици сред 16-годишните ученици за европейските страни. Много е интересно да се види какво се е случило в тоя 20-годишен период. Сега аз няма много да вдигам завесата, защото е коректно към нашите колеги журналисти, които ще дойдат на пресконференцията, сега да не изнасяме много данни. Но това, което е важно да кажа, е, че в проследяването на тези тенденции има, така, сравнително радостни, но и тревожни новини. Това, което за Европа се случва, е, че има намаляване, сравнително, на употребата на цигари и известно намаляване в употребата на алкохол. Но пък се появяват нови наркотици, появяват се нови поведения на пристрастяване, на зависимост, свързани с интернет, свързани с gaming, това, което е игра в интернет. Появяват се, така, поведения на хазарт в интернет и извън интернет при младите хора, което е за пръв път фокус на изследването през тази година. Да? Водещ: И за тези тенденции България не прави изключение? Анина Чилева: О, България не прави изключение в някои от тенденциите, в други прави изключение и всъщност, това, според мен, ще бъде интересно да се види днес на пресконференцията, защото сме се опитали да направим сравнение, не сме се опитали, направили сме сравнение, между развитието в европейските страни, така средностатистическото, участващи в изследването през всичките години и България. Сега важно е да подчертая, че България се включва в изследването не 95-а, а 99-а година, но независимо от това, тези пет изследвания, тези 16 години ни дават възможност много ясно да фокусираме, така, вниманието на обществеността, бих казала, и на политиците върху това, което още не сме постигнали в България. Ето, аз вече не знам колко години говоря, че здравното образование трябва да стане част от задължителната учебна програма. А ние продължаваме, независимо че сега ще излезе един стандарт, който е свързан с гражданското, здравното, интеркултурното и публичното образование, ние продължаваме някак си да оставяме тази задача като че ли на семейството, като че ли на личните лекари. Между заетостта на родителите, фокуса на личните лекари към здравните неблагополучия на хората и съответно, как да кажа, фокуса на училището върху образованието, чистото образование, което не е свързано с изграждане на поведения и разбиране на собственото си поведение и предпазване от, така, поемане на непремерени и неуправляеми рискове – значи, някъде между това пропада всъщност нашата грижа за младите хора по отношение на здравето им. Водещ: Анина Чилева, Вие от години се занимавате с тази тема. Анина Чилева: Да. Водещ: Казахте, изследването има 20-годишна история. Това е натрупване на много сериозен емпиричен материал. Възползват ли се политиците, управляващите от тази база данни, за да изготвят необходимата платформа за справяне с този проблем, който е оставен на, така, доброто намерение само на родителите да го забележат, да го разпознаят, ако това се случи? Анина Чилева: Ами, аз ще кажа и да и не. В смисъл, да, защото в крайна сметка има национални програми, които фокусират тези данни и ги поставят в центъра на анализа на ситуацията в България. И ще кажа не, защото, за съжаление, липсва достатъчно финансиране по тези национални програми. Сега истината е, че независимо че аз съм част от Национален център по обществено здраве и анализи, трябва много ясно, така, да си призная, че част от нещата, които трябва да се случат на младите хора днес в българското училище и част от нещата, може би които трябва да им се случват в консултативни центрове, които са подкрепени по някакъв начин от държавата, може би чрез подкрепа на неправителствени организации, на Българска асоциация по семейно планиране, на неправителствени организации, които работят за превенция на употребата на психоактивни вещества, като че ли не се случват докрай. Това, което виждам, така, в международните срещи и което се случва в страните от т. нар. по-развит, за съжаление, ние сме част от него, но сякаш по-скоро... по-скоро вървим след тях, отколкото заедно с тях или това, което виждам като услуги, които се предоставят на младите хора в другите държави от Европейския съюз, е различно от това, което се случва в България. Много ми се иска да се случи така, че в един ден да можем да кажем: ето, и ние предоставяме на нашите млади хора всичко, което им е необходимо да са здрави, ефективни и свободно... така, по собствена воля развиващи се граждани в държавата, които пък са ефективни за самото общество, нали – то толкова е ясно... Водещ: Кои са тези услуги, които, според Вас, са наложителни да бъдат разработени и предоставени в България, предвид и данните от последното изследване, което ще представите днес в 11 в София? Анина Чилева: Ами, според мен, е задължително, задължително трябва да има здравно образование в българското училище, не като свободно-избираем предмет, не като нещо, което се случва между часовете или в часа на класа, а като нещо, за което е отделено специално време и внимание. Нещо, което се прави по правилата, по които се прави ефективното системно здравно образование. Това означава не преподаване, а подкрепа за обучение на самите млади хора. Значи, това, което ние правим в училище, като че ли и до ден днешен е изнасяне на един материал, те така се изразяват учителите. Това, което трябва да се случва, всъщност е да подкрепим младежите си в избор на собствени поведения, в комуникация помежду си за тези поведения, в изграждане на норми между тях самите за избор на поведение. И така, открехвайки още малко завесата, ще кажа, че като че ли това се случва по отношение на тютюнопушенето. Нали, много силно в Европа, по-бавно в България. Но истината е, че има още много аспекти на тези поведенчески избори, които като че ли ние не адресираме. А изборът за пушенето, според мен, просто е резултат на едни тенденции между самите млади хора и така, поведение, което рефлектира или отразява огледално поведението на младите хора в Америка и в развитите европейски страни. Някак си... и е резултат наистина на комуникацията между тях в социалните мрежи сякаш защото като че ли тоя канал на информация също не е достатъчно добре използван от нас, като здравни професионалисти. По света се прави със специални съобщения, но всичкото това изисква не просто работа, а е необходимо финансиране, фокусиране, анализ. Нали, в света се говори за т. нар. големи данни. Големите данни се взимат действително от социалните мрежи. Големите данни са данни за поведението и изборите на хората, които всъщност се получават от мобилни апликации, получават се от Facebook, но те наистина вече струват пари. В началото като че ли ги бяха оставили малко отворени. Водещ: А при нас този ресурс остава неизползван, но той наистина би бил от полза, когато се работи по тази тема, когато става дума за превенция, нали така. Анина Чилева: Да, така е, защото когато говорим за ученици, ние говорим за превенция. Водещ: За превенция. Анина Чилева: Не говорим за предлагаме на тези специални услуги, при които вече детето е с проблем. Нали, то има различни видове превенция. Има, така, обща, селективна, индикативна. Индикативната вече се случва индивидуално и е свързана с... като че ли групово, но е свързана с поведение вече на по-сериозна зависимост и употреба. А това, което се опитваме с Вас да направим, е действително да насочим вниманието към тенденции, да се види къде са болните точки, къде е най-висок рискът и къде трябва да се вземат мерки още в тая възраст. Защото Световната здравна организация сочи, че 50% от преждевременните смърти и около 75% от неблагополучията, здравните, в късна възраст са резултат от поведенчески избори точно в тийнейджърска възраст. Водещ: Стряскащи данни. Къде се намира България по отношение на употребата на алкохол, цигари и наркотици сред 16-годишните ученици – един сравнителен анализ от час и половина. В 11 ч. Е пресконференцията на Националния център по обществено здраве и анализи и Националният център по наркомании. А в последните минути чухме Анина Чилева. Тя е водещ изследовател по проекта за България. 
Доцент Анелия Буева напуска обществения съвет на Фонда за лечение на деца в знак на протест срещу работата на институциятаДарик радио
Националният консултант по детска нефрология и един от най-добрите специалисти в областта у нас доц. Анелия Буева напуска обществения съвет на Фонда за лечение на деца в знак на протест срещу работата на институцията. В писмо до здравния министър Петър Москов и до заинтересованите страни Буева уточнява, че не е съгласна както с начина на работа при настоящото ръководство на фонда, така и с „набързо приетия” нов правилник за дейността. Според Буева ръководството на фонда недопустимо подменяло решения, взети от обществения съвет. По темата Димитър Панев. Репортер: В мотивите си за напускането на обществения съвет доц. Буева подчертава, че след ареста на предишния директор Павел Александров, който бе извършен от ГДБОП през април, е налице тенденция за подмяна на ролята, мисията и дейността на фонда, както и функциите на обществения му съвет. В много случаи решенията вече не били на съвета, в който фигурират както лекари, така и журналисти, а се взимани административно и еднолично, посочва още доц. Буева. Тя аргументира още решението си да напусне обществения съвет с твърдението, че предоставената на съвета информация за случаите на разглежданите деца на заседанията е непълна и недостатъчна, в много от тях се оказва сгрешена дори като диагноза, без приложени оферти, което превръща заседанията в дълги дебати, последвани от отлагане на заявления. Преди дни в ефира на Дарик същата теза изрази и друг член на съвета - Красимира Величкова. Красимира Величкова: Има много натрупани заявления на деца, над 360, които по различни административни причини не стигат до решение. Наше наблюдение на обществения съвет е, че често дори да взимаме решения, на практика оставаме неинформирани дали решенията достигат до родителите в сроковете, определени от правилника, а именно три дни. Имаме и сигнали от родители, че решения, които сме взели, се забавят и не се изпълняват и в крайна сметка част от децата не получават лечение. Репортер: В деня на арестите на Павел Александров и част от администрацията на фонда здравният министър Петър Москов назначи проф. Владимир Пилософ за нов директор на институцията. Доц. Анелия Буева не бе открита за коментар.
Националният консултант по детски болести доц. Анелия Буева напуска обществения съвет на Фонда за лечение на децаБНР
Националният консултант по детски болести доц. Анелия Буева напуска обществения съвет на Фонда за лечение на деца в знак на протест. В отворено писмо до министъра на здравеопазването, председателят на парламентарната здравна комисия, ръководството на фонда и медиите доц. Буева подчертава, че администрацията на фонда променя решенията на обществения съвет и работи в противоречие с правилника. „Взимам това трудно решение поради несъгласие и протест както с начина на работа на настоящото ръководство, така и с набързо приетия нов правилник за работа на фонда”, пише в писмото си националният консултант по детски болести.
Гражданската инициатива „Спаси, дари на” обяви, че оттегля своя представител в обществения съвет на Фонда за лечение на децаДарик радио
Гражданската инициатива „Спаси, дари на” обяви, че оттегля своя представител в обществения съвет на Фонда за лечение на деца Десислава Хормузова. Така в рамките на два дни съвета напускат двама от членовете му. Вчера стана ясно, че националният консултант по детска нефрология и един от най-добрите специалисти в тази област у нас – доц. Анелия Буева напуска обществения съвет на фонда в знак на протест срещу работата на институцията. В писмо до здравния министър Петър Москов и до заинтересованите Буева посочи, че не е съгласна както с начина на работа при настоящото ръководство на фонда, така и с набързо приетия нов правилник за дейността. Според Буева ръководството на фонда недопустимо подменяло решения, взети от обществения съвет. Днес гражданската инициатива „Спаси, дари на” обяви, че изтегля своя представител и няма да предлага следващ докато на власт са настоящото ръководство на здравното министерство и Център Фонд за лечение на деца. „Изминаха пет месеца от разстрела на Фонда за лечение на деца – пишат от инициативата. – Положихме всички възможни усилия да намалим щетите и да спрем разпада на тази жизненоважна за децата ни институция. Участвахме в работата на обществения съвет, борихме се за всяко дете, анализирахме подготвените промени в правилника и алармирахме до какви неблагополучия за децата ще доведат. Протестирахме – пишат още от организацията. – Срещу това получихме нов правилник, който размива отговорността на директора и администрацията, добавя нови звена в работата му, което води до забавяне, натоварва родителите с допълнителни често неизпълними задължения, обезсмисляне на ролята на обществения съвет чрез несъобразяване с решението му и демонстративната им подмяна, лошо поддържане на електронния регистър, стотици чакащи деца, стремеж да бъдем противопоставени на родителите чрез лъжи и манипулации, привикване в ГДБОП на членове на съвета, арогантно и надменно отношение от страна на здравното министерство и фонда. Стана практика съветът да гласува едно, а в протокола на заседанието да пише съвсем друго. При настояване протоколът да се коригира, той изчезва и повече не се предоставя за подпис. Това е причината да не е подписан нито един протокол от 20 април до днес. Има и случаи на подменени експертни становище – експертът е дал положително становище, но на съвета се предоставя като отрицателно. Докато Петър Москов, Пенка Белева, Пламен Кенаров и Владимир Пилософ са в Министерството на здравеопазването и получават солидните си заплати от нашите данъци и от данъците на родителите на болни деца, отказваме да легитимираме погазването на всички правни и етични норми и да бъдем превръщани в съучастници на техните неясни цели”, заявяват още от гражданската инициатива „Спаси, дари на”. Zdrave.net София, бул. Др. Цанков” 31 Б, офис 10; Тел.: 0893 33 53 07 Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.67 Mb. Сподели с приятели:
|