Жена осъди болница за смъртта на майка си

Жена осъди болница за смъртта на майка си

Дъщеря осъди болницата в Шумен да й заплати 25 000 лв. обезщетение заради смъртта на майка й. фамилията била много сплотена и емоционално обвързана и внезапната загуба на Е.М. (73 г.) травмирала всички. След майката от инфаркт починал бащата, а година по-късно и братът. Така заради несвоевременно оказана медицинска помощ, изследвания и лечение на майка й М.М. останала без всякакви близки.

Пенсионерката издъхнала в шуменската болница на 6 февруари 2011 г. след като била оперирана заради чревна непроходимост. Тя имала проблеми със съсирването на кръвта, в болницата липсвал бързосъсирващ препарат, а бил приложен друг с по-бавен ефект.

Всяко трето дете у нас пробва наркотици

Почти всяко трето 16-годишно дете у нас е употребявало наркотик поне веднъж в живота си. Ако от 1999 г. насам процентът сред учениците, пробвали някакъв вид дрога, е бил едва 14%, през 2015 г. той се е увеличил двойно - на 30%. Това е и почти два пъти повече от средния процент за Европа (18%). Данните са от проучване на Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици /ESPAD/, извършено миналата година в 35 държави сред 96 043 подрастващи, родени през 1999 г.

Два пъти по-голям е и броят на 16-годишните българчета, пушили канабис. В момента това се отнася за 27%, т.е. с 10 на сто повече, отколкото в Европа.

Нови психоактивни вещества у нас са употребявали 6% от учениците при средно 4% за останалите страни на стария континент. Три от всеки 10 деца в България считат, че канабисът е леснодостъпен.

За 88 на сто от подрастващите да си набавят алкохол също не е проблем, а 76% от тях твърдят, че е лесна и покупката на цигари. Редовни пушачи са 25% от десетокласниците ни, което също е почти двойно повече от средния дял за страните, участвали в изследването. България е сред държавите, в които най-много млади хора са пушили поне веднъж в живота си (55%). Това са 60% от момичетата и 51% от момчетата.

Шампиони по цигари и анаболи, носят на 5 питиета

Обнадеждаващо е, че пушенето и употребата на алкохол сред 16-годишните показва тенденция към намаляване в повечето европейски страни, включително в България. Но нашите ученици не са сред отличниците. Това показва изследване, което проследява тенденциите от 1995 г. насам на базата на национално представителни проучвания в 35 държави.

Пушещите български деца в първия гимназиален клас са с 5% повече от средното за Европа. Страната ни попада и сред държавите с висока употреба на алкохол наведнъж от децата в първия гимназиален клас. На експертен език това се нарича епизодично ексесивно пиене - един след друг по 5 концентрата за времето на един купон, или 5 бири, или 5 чаши вино.

У нас 86% от най-малките гимназисти са пили алкохол,

като разликата между момчета и момичета е само 3 процента.

На първо място сме по пушене сред 16-годишните - всеки трети е палил редовно в последния месец, докато средното за останалите държави е 21%, или всеки пети.

Всеки ден от началото на стажа си като пушачи палят 1/4 от учениците, което е два пъти повече, отколкото средното за учениците в другите държави. Смущаващо е също така, че в групата на пушачите у нас

от момчетата.

За дебют на 13 г. или още по-рано съобщават 7% от децата ни - почти два пъти по-голям процент от средния. Това съобщи Анина Чилева от Националния център по обществено здраве и анализи и водещ изследовател по Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици

(ESPAD) за България. В него от близо 100 хиляди ученици, родени през 1999 г., от нашата страна са общо 2922 деца.

По изпити за 30 дни брой питиета само с 2 чаши ни води Лихтенщайн - у нас средното са 7 стандартни напитки според вида на алкохола, което означава

2 алкохолни напитки в седмицата

(50% от момчетата и 42% от момичетата).

Малко по-успокояващ е изводът в доклада, че нашите деца пият често, но не пият най-големите общи количества чист алкохол в последния ден на употреба, коментира Анина Чилева. Средно се падат по около 40 мл твърд алкохол срещу 90-ина за "шампионите" от Дания. По този показател българските младежи са с най-добри показатели в истинския смисъл на думата. Макар и почти само по този критерий, 16-годишните ученици у нас са в последната десетка, т.е. не записват негативни "подвизи".

У нас между

20 и 22 хиляди от учениците в първия гимназиален клас вече са опитвали наркотик

Най-често това е канабис, каквато е и световната, и европейската тенденция, съобщи

Момчил Василев, директор на Националния фокусен център за наркотици и наркомании към Националния център по наркомании.

В сравнение с първите проучвания по ESPAD, които са с цикличност 4 г., процентът днес е двойно по-висок, отколкото при първото ни включване в изследването през 1999 г.

За този период по употреба на наркотици от 16-годишните

Европа се е върнала на 18%, което е нивото от 1995 г.

Това не се отнася за нашите ученици. За България стартът е с 4 пункта по-нисък от средноевропейските стойности. Още на следващото изследване през 2003 г. сме "ги стигнали европейците" и започваме да дърпаме нагоре.

Днес вече сме се качили на 30 процента, поясни експертът. Приликата с европейците е само по почти равния брой момчета и момичета, които са опитвали канабис.

Трима от всеки десет ученици считат, че канабисът е леснодостъпен. Усещането за достъпността на другите незаконни наркотици е сравнително ниско: екстази (12%),кокаин (11%), амфетамин (9%), метамфетамин (7%), крек (8%).

За актуалната (реалната) употреба на дрога специалистите се ориентират по използването й през последните 30 дни преди участието в анкетата.

За 35-те държави участнички това са

7% от учениците, а данните за България сочат 12 процента

Това ни нарежда във втората по тежест група на картата на употребата на канабис сред младежите в избраната възрастова група. В близка ситуация сме с Чехия и Словения. По-неблагоприятна е статистиката само за Франция и Италия. Навсякъде в Европа момчетата по-често от момичетата пушат марихуана.

Нова тенденция е разширяването на списъка на новите т.нар. дизайнерски наркотици, които имитират ефектите на познатите незаконни екстази и канабис, но се подвизават с названия като законни дроги, етнорастения, новаторски химикали и се предлагат под различни форми - от билкови смеси до прахчета и таблетки, обясни Момчил Василев.

Анаболните стероиди се очертават като най-новата тенденция сред подрастващите. Средно от страните, участващи в ESPAD, употребата им е около 1%. Но нашите ученици излизат на първо място с 4% "консуматори", като съотношението момчета - момичета е малко над 3 към 1, посочи Момчил Василев.

Най-масово използваният наркотик сред учениците и у нас, и в Европа е канабисът, но през последните 4 г. се забелязва нарастване на дяла на другите дроги, сред които и т.нар. дизайнерски "легалки" и нови психотропи, по които децата ни са на 4-о място. В тази категория употребата сред българските 16-годишни е поне 2 пъти по-висока от средното за Европа, изчисли Василев. Най-често опитваните на континента са екстази, амфетамин, метамфетамин и кокаин или други халюциногени. Средно 1-2% от учениците в проучването признават, че най-малко веднъж са пробвали наркотик, различен от канабис. Но изследователите обръщат внимание, че за всеки от тези типове дрога по-високи нива - 5-6%, се отнасят за България. Затова можем да говорим за бум на употребата на стимуланти, включително синтетични, уточни експертът.