Номинациите се увеличават, дават знак за върнато доверие

Тестостероновите терапии влияят и на кръвоносните съдове

Използването на тестостерон допълващите и тестостерон заместващите терапии почти са е удвоило през последните години. Причината е в застаряването на населението на земята и стремежа към поддържането на мъжката потентност до късна възраст в "младежка" форма.

Тестостероновата терапия доказано може да подобри сексуалния живот, да увеличи плътността на костите и да повлияе анемията при мъже с ниски нива на хормона. Но може също така да отвори вратата за бъдещи сърдечносъдови рискове в дългосрочна перспектива, съобщи Health day. Това показват 4 от общо 7 клинични изпитвания в 12 изследователски центъра в САЩ.

Тестостеронът е мъжкият полов хормон. Присъства и в женския организъм, но в 10 пъти по-малки количества. При жените доминиращият хормон е естрогенът.

След една година на тестостерон допълваща терапия при 52-54% от мъжете с анемия се доказва клинично значимо повишение на червените кръвни клетки. Освен това измерванията на костната минерална плътност сочат подобрение на състоянието особено на гръбначния стълб. Но не се оправдават очакванията на учените за значително подобрение на вербалната и зрителната памет или в бързината за решаване на проблеми.

Като цяло изследванията потвърждават досегашните данни, че тестостероновата терапия все пак е най-ефективна за лечение на понижени полови функции при мъжете с ниски стойности на половия хормон. Но при мъжете, които получават такова лечение, се установява значително по-голямо натрупване на артериална плака, отколкото при мъжете, които не приемат хормон. Това стеснява кръвоносните съдове и повишава риска от инфаркт, инсулт и сърдечносъдов арест, обяснява д-р Томас Гил от Иейлския университет, професор по гериатрия и ръководител на едно от клиничните изпитвания. В тях са участвали 790 мъже с ниски нива на хормона, който естествено намалява с възрастта и това води до сексуални проблеми, лесна умора, мускулна слабост, нарушения в паметта.

Въпреки че проучванията показват полза за здравето на костите и кръвта, тестостеронът няма да се превърне в първа линия на лечение за остеопороза и анемия, за тях има утвърдени успешни терапии. Тестостерон допълващата терапия все така ще се използва предимно при сексуални проблеми. Но данните за влиянието върху кръвоносните съдове може да провокират по-задълбочено обсъждане на отношението полза-вреда.

От "Фукушима" насам в България не е засичан йод 131

Частици от радиоактивния йод, засечени в Западна Европа, не са стигали до България, заяви за "24 часа" шефът на отдела за аварийно планиране и готовност на Агенцията за ядрено регулиране Марина Низамска. Те са регистрирани първо в северните страни на Европа - Финландия, Германия, Полша, след това са слезли към Испания. Но това е станало в началото на януари, а периодът на полуразпадане на този изотоп е 8 дни. Така че дори и най-прецизната апаратура вече не може да го засече.

Не е имало опасност за хората, но трябва да се разбере откъде е изпуснат този радиоактивен йод, заради информирането на гражданите, заради спокойствието им, а и за засилване на контрола и прецизността при работа. Очевидно някъде нещо се е случило, вярно, в малък обем, но хората трябва да знаят откъде се е получило, убедена е Низамска.

Не е задължително появата на частиците от йод 131 над част от Западна Европа да е от авария в ядрена централа, може да е от лаборатории, произвеждащи изотопи за науката и медицината, заяви експертът.

Най-високото ниво е засечено в Полша - 6 микробекерела, като нормата у нас е 7,3 бекерела на 1 куб. м. Това означава, че радиацията е била милион пъти под нормата. В другите страни отчетените нива са от 0,1 до 1,3 микробекерела на един кубичен метър.

Тъй като апаратурата, с която вече се работи, е много чувствителна, методиките са много прецизни, това дава възможност да се засичат и минимални количества. Представете си един куб със стени 100 на 100 метра и в този обем от 1 млн. куб. метра въздух има един гама - разпад за 1 секунда, казано по-просто -1 молекула на йода, онагледява нивата Низамска.

Засичането на тези нива на йод 131 в Западна Европа е по-скоро комплимент за лабораториите, чиято апаратура ги е засякла.

България не е получавала уведомяване, тъй като не е необходимо да се вземат защитни мерки.

Низамска припомня, че в Унгария преди няколко години от една от изотопните лаборатории са изпуснали няколко бекерела йод 131, но това е било пак под допустимите норми.

При аварията във АЕЦ "Фукушима", когато до България стигнаха молекули от изотопа, веднага бе съобщено на гражданите, казва тя.

Йод 131 се получава при сложната схема на разпадане на ядрата на урана при ядрена авария. Произвежда се и в лаборатории, използва се за медицински и научни цели.

Той е един от изотопите, с които се прави диагностика в медицината

Защо се обръща внимание на този изотоп от радиационна гледна точка?

Той се натрупва с щитовидната жлеза, която е най-чувствителният към йода орган в човешкото тяло. Освен това тя е малка - средно около 20 грама. Когато в нея се натрупа голямо количество йод 131, става така, че в малък обем се отделя голямо количество енергия

Изотопът облъчва в много малко пространство и обем, отдава почти пялата си енергия, казва ядреният експерт Низамска. Затова първата защитна мярка при една ядрена авария, освен укриване и евакуация, е да се вземе чист йод. Целта е той да засити щитовидната жлеза и тя да не може да поеме радиоактивния изотоп.

У нас нормата за йод 131 е 7,3 бекерела на 1 куб. метър въздух. До тези нива няма риск от заболяване на щитовидната жлеза. Най-чувствителни сред населението са майки кърмачки и бременни.

Световната здравна организация не препоръчва йодна профилактика за лица над 40 г., за тях няма нужда да се приема йод, защото с възрастта щитовидната жлеза се променя и при тях няма риск от заболяване. България е по-консервативна - прагът е 45 години.

Агенцията за ядрено регулиране е реагирала веднага след първите информации за засичането на радиоактивния изотоп в Западна Европа.

"Свързахме се с Изпълнителната агенция за околна среда, която е към МОСВ, с АЕЦ "Козлодуй", тъй като там се прави мониторинг на радиоактивността, както и с Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН. Институтът има на връх Мусала станция за радиационно измерване, мерят и радиоактивност на въздуха. Нито една от станциите не е засякла йод

131", казва Низамска. Ако някоя радиоактивна частица се появи по въздуха у нас, то първо ще бъде регистрирана на Мусала

Там бе засечена първата молекула на йод 131 след "Фукушима", след това са били засечени на други точки. Но и тогава са били под нормата и не е имало опасност за населението. "Когато радиоактивните частици се носят високо във въздуха, първо ще паднат на най-високия връх. От "Фукушима" насам (от 2011 г.) няма засечен радиоактивен йод в атмосферата на България", казва експертът.

И при сегашната поява на частици от изотопа в Западна Европа у нас се следят информацията и резултатите от измерванията в цялата страна

"Всеки, който регистрира някакво изменение, трябва да ни уведоми", обясни Низамска.

Следи се и международният обмен. Но и по него няма уведомяване, защото стойностите са минимални.

Кой мери у нас за радиация?

Министерството на околната среда и водите има около 35 точки. Данните излизат в реално време в Агенцията за ядрено регулиране и в МВР. Регионалните станции на ведомството мерят радиоактивност във въздуха, почви, води, пясъци. всичко, което е природна среда. Вземат се проби от Дунав и Черно море.

АЕЦ "Козлодуй" има автоматизирана измервателна система за външен радиационен контрол. Данните от нея са достъпни за Агенцията за ядрено регулиране и МВР, а и за системата на МОСВ.

"Козлодуй" следи за радиоактивност в 100-километровата зона около централата - мери радиация на въздуха, почви, млека, храни, фуражи, сено, растения. В населени места в 30-километровата зона около АЕЦ "Козлодуй" има табла, върху които се изписва гама - фонът, те са подобни на това, което е на сградата на Агенцията за ядрено регулиране.

Лаборатории на Министерството на здравеопазването в София и в регионите следят гама-фон и радиоактивността в храните в магазинната мрежа.

И Агенцията за безопасност на храните следи за радиоактивност на храните.

Институтът на БАН има станции освен на връх Мусала, и на площадката, на която е.

Министерството на околната среда и водите, АЕЦ "Козлодуй", Министерството на здравеопазването разполагат и с мобилни лаборатории.

Агенцията за ядрено регулиране има достъп до системата за измерване на гама - фона на ЕС, България от своя страна също осигурява достъп до своите данни в реално време. Така че се разполага с огромно количество данни и няма как да се изпуснат изменения в радиационния фон. Измереният йод 131 в Западна Европа показва точно това, че се хващат и минимални количества, казва Низамска.