Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 24. 02. 2017 Национални вестници

10 000 кръводарители не достигат у нас

- От две-три години кръводаряванията в България са около 170 000. От тях 80% са близки на хора, на които предстои операция и се изисква кръв. Много по-спокойни ще се чувстваме, ако броят им стане 180 000 - 185 00. През 2014 г. броят кръводарявания е бил 169 481, през 2015 г. - 168 334, а през 2016 г. - 166 560 души. Те намаляват ежегодно с около 500 - 1000 души. Проблемът е, че не всички хора, които се чувстват обществено ангажирани и биха искали да дарят, могат. Причината е във възрастта и някои заболявания. Освен това в българските училища, за разлика от чужбина, не се разяснява достатъчно необходимостта от кръводаряването, не се формират положителни нагласи у младите хора към този тип безвъзмездно дарителство. Затова когато медиите пишат по въпроса, са ни неоценим партньор. Особено през летните месеци, когато броят на кръводаряванията намалява, а катастрофите и пострадалите в тях са целогодишни. Същевременно заболеваемостта в България дори се увеличава, а това също изисква кръвопреливане. Кръв се взима в 29 места в страната. След това тя се транспортира до 5 центъра, където контролирано се изследва за СПИН, хепатит, сифилис, кръвни групи, анти- и електроцитни антитела, преработва се стандартизирано, поставя се етикет на всеки кръвен продукт и се отпуска за лечебните заведения. Колкото до недостига, може да се приеме и така, и така.

- В Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, който е от 2003 г., е записано, че се определя лимит на всяко лечебно заведение, макар и кръвните съставки да са безвъзмездни. Болниците се стремят да увеличат дейността си, а в много от медицинските дейности се изисква лечение с кръв и кръвни съставки. От тогава до сега законът е променян, но не и в тези пунктове. Въз основа на него са направени и съответните разпределения. Например в Националния център по трансфузионна хематология се събира кръвта от цяла Западна България - от Видин до Благоевград. Тя се превозва с наш специализиран транспорт, тук я изследваме и обработваме и се връща обратно в лечебните заведения, от които е дошла. Ако трябва да се изпратят количества в друг център или лечебно заведение извън съответния район, приемащата страна трябва да заплати.

- Според едно постановление на Министерския съвет плащането е от болницата, която изисква кръвта. Цената е 90 лева за 1 литър независимо от кръвната група. Едно сакче според вместимостта излиза между 20 и 30 лева.

- Налага се и да плащат. Извършват се плащания и в случаите, когато имаме нужда от кръводарител с изключително рядка група. Имаме такива дарители, викаме го и му плащаме. Стандартно се взимат по 450 мл, на човека се дават 50 лева. Полученото от него, независимо в коя болница отива, тя трябва да го заплати на центъра.

- Ние в центровете по трансфузионна хематология не поставяме диагнози, проверяваме кръвта за носителство на една или друга инфекция. За нас е важно дарената кръв да е отрицателна към заболявания и това да я прави годна за кръвопреливане. Когато един тест даде положителна реакция, както казваме ние - реактив, цялата единица от тази кръв се спира и отива под карантина. На следващия ден се повтарят изследванията само за инфекцията, към която е дадена реакция. Уточнява се и съгласно нормативните документи се уведомяват човекът и държавните институции.

- Ако дарената кръв е положителна, например за хепатит, по закон се уведомяват съответната районна здравна инспекция и личният лекар. Оттам нататък ние нямаме информация какво става.

- Уведомяваме ги. Имаме достъп до масива на Националната здравноосигурителна каса. Ако някой човек не си знае личния лекар или не казва името му, го издирваме по ЕГН-то на дарителя, уведомяваме го с писмо с обратна разписка.

-Когато някой дава кръв, попълва декларация, в която е посочено, че може да получи резултатите си в самия център или чрез сайта на центъра. Ние сме направили необходимото кръводарителят да провери резултата си, ако се интересува от своето здравословно състояние.

- На този въпрос не може да се отговори еднозначно, тъй като към конкретната кръвна група роля играе и резус-факторът, и различни други неща. Може да се окаже, че самата група е съвместима с тази на нуждаещия се, но други компоненти да я правят невъзможна за преливане. В България 43% от населението са с група А, 37-38% - от 0, 15 - 17% - от В, 5 - 7% - от АВ. От всички тях, 15 на сто са RH отрицателни, 85% RH плюс. След изследване се оказва, че повечето антигени, като кръводарители, само 10 на сто остават RH отрицателни, тъй като 5% от тях имат други антигени, които не допускат според стандартите да се сложи етикет "RH-" и ние ги преливаме на RH положителни пациенти. Съответно остават 10% от дарената кръв, които трябва да се прелеят на 15% от населението. Когато пациентът е AB отрицателен, това означава, че 5 на 100 човека всъщност са AB плюс, един на 100 е AB отрицателен. Когато има кръв, но не такава, каквато е необходима, е страшно. Болниците казват: "Давайте, човекът ще умре“. А ние тук няма откъде да вземем. Две такива ситуации са ме вкарвали мен самия като пациент в интензивното. Искаш да помогнеш, лекар си, а си безсилен. Затова не може да се каже еднозначно коя е най-липсващата група. Това е кръвта от групата, която я няма в момента. Може да се случи да няма дори от най-често срещаната - А плюс. Преди десетина дни в София почти всички пациенти, нуждаещи се от кръвопреливане, бяха от нея, като заредихме болниците, от нея останаха минимални количества.

- С подкрепата на медиите. Вие сте ни голям съюзник в кръводарителските акции и тяхната популяризация. Редно е държавата да окаже подкрепа на специалистите по трансфузионна хематология. Нашата специалност не е атрактивна за младите колеги, тъй като заплащането е малко. Кръвта като цена не е включена в нито една клинична пътека. Трансфузионната хематология, наред със спешната и психиатричата помощ, са трите сектора, които не се финансират по линия на Националната здравноосигурителна каса, а от Министерството на здравеопазването. Средствата определено не достигат, заплатите са ниски и млади хора няма. Възнаграждението на лекар е 750 лв., а на медицинска сестра - 640 лева. По тази причина в Националния център по трансфузиология и хематология работят предимно възрастни лекари, голяма част от които са пенсионери.