ГРИПЪТ СИ ОТИВА МЪЧАТ НИ ДРУГИ ВИРУСИ

ГРИПЪТ СИ ОТИВА МЪЧАТ НИ ДРУГИ ВИРУСИ

- Епидемията в нашата страна тази година започна месец и половина по-рано от обичайното и доби своя пик около Нова година. За много кратко време грипът повали много хора, като от началото на октомври до средата на януари вече бяха регистрирани близо 1 милион болни.

- Грипът вече си отива. Няколко пъти намаля броят на хората с грипоподобни симптоми в цялата страна. Например в Благоевград имаше 660 души с оплаквания на 10 хиляди население, докато сега са 78. Това е около десет пъти намаляване на случаите на болни и тяхното търсене на медицинска помощ. Второто, което говори за това, че грипът си отива, са пробите, които пристигат в Националната референтна лаборатория на НЦЗПБ. Освен че вече се получават около 10 пъти по-малко материали от тежко болни, значително намаля и броят на положителните проби за грип. В пика на епидемията доказаните грипни вируси бяха около 60% от материалите, а сега са около 7%, т.е циркулация на грип почти няма. Така че за втора грипна вълна и дума не може да става. Може обаче и с настъпването на пролетта да има отделни случаи на заболели.

- Да, и до момента все още няма. Най-много заразени имаше от грипния щам A/H3N2, който след генетични изследвания, потвърдени от Атланта, Джорджия - Центъра по контрол на заболяванията САЩ, се установи, че е "Болзано", който е малко по-различен от "Хонконг". Макар и по-малко, имаше положителни проби и за A/H1N1 - Калифорния, познат като свински или пандемичен грип, главно в Старозагорска област. Практиката обаче показва, че към края на епидемията, както е сега, може да се появят отделни малки взривове от грип, който не е доминиращият през сезона, т.е именно грип В. Затова е добре хората да знаят, че грипните вируси не са такава заплаха, каквато бяха през зимата, но трябва да се продължават мерките за хигиена, свързани с миене на ръце, използване на тоалетни кърпички и най-вече избягване на контакти с видимо болни хора.

- Вируси, които са характерни за зимния и пролетния сезон. Това са аденовируси, метапневмовируси, риновируси и коронавируси. Те са причинители на голяма част от заболяванията, които са по-леки и не причиняват усложнения за разлика от грипа.

- Суха кашлица, която може да продължи 2 до 3 седмици. Обикновено е придружена от болка в гърлото и хрема, с по-обилна секреция от носа. Лечението при тях е симптоматично и е важно да се отбележи, че тези вируси не бива да се лекуват с лекарствата срещу грипния вирус, защото те не им действат.

- Повишаване на заболеваемостта, причинена от други микроби. Една от основните причини е, че през зимата губим навика да прибираме храната в хладилника. Навън е достатъчно студено, затова супата може да си остане на терасата например. При по-високи температури обаче това е опасно и води до взривове на чревни инфекции, които обикновено са бактериални.

- Точно така. Първите кърлежи от рода дермацентор се развиват и започват да пият кръв от животните и хората, когато средната дневна температура надмине 5 градуса. Това се случва именно през март-април. След това се показват и другите кърлежи, преносители на лаймска болест, марсилска треска, ерлихиоза и анаплазмоза.

- Още с началото на затоплянето. Регионалните здравни инспекции изпращат писма до кметовете, за да се сключат договори с фирми за унищожаване на комарите, като най-ефикасните мерки се взимат по това време, когато комарите излюпват яйцата си във водоемите. Ако обработката започне оттам, това е най-сигурният начин за ограничаване на комарите. Защото когато ятата комари тръгнат от реките, блатата и езерата към градовете, вече е късно за мерки. Освен това много привлекателни са застоялата вода по дворовете и дори по саксиите с цветя. Така се размножават тигровите, тропически комари, които в нашата страна се появиха за първи път през 2011 г. в Созопол, като след това се разпространиха по Южното Черноморие и градовете край Дунав и останалите реки, засягайки населени места с надморска височина до 200 м.

- Зика не представлява голяма опасност за българския народ, въпреки че не изключваме вноса й. Това може да се случи ако българи, които пътуват до Карибския басейн или Латинска Америка, бъдат ухапани от заразен комар по време на екскурзията си. Но зика е опасна само за плода на бременните жени, защото причинява аномалии. Останалите хора го прекарват като вирус или изобщо не разбират, че са заразени. По-опасна е западнонилската треска, която се прояви в Европа за първи път преди две десетилетия. В Букурещ над 200 души починаха от възпаление на мозъка вследствие на усложнения. За разлика от зика, нилската треска се пренася с типичните нашенски комари.

- В понеделник имаше заседание на кризисния щаб за птичи грип и за щастие можем да кажем, че рязко намаляват огнищата. В момента карантина има само в Централна-Южна България. Ситуацията е овладяна, но здравните и ветеринарните власти трябва да обърнат внимание, че сега започва миграцията на птиците от юг на север. В нашата страна са едни от най-големите европейски пътища на прелетните птици. Така че трябва да се внимава.

- През последните 10 години в нашата страна имаше два големи взрива. Единият беше преди влизането ни в ЕС и започна от наши работници в гръцки ферми. Над 30 души се върнаха с бруцелоза, двама умряха. Националният център по заразни и паразитни болести тогава доказа случаите, алармира властите, но сега такъв риск има отново. Причината е намаляването на граничния ветеринарен контрол и факта, че много хора се изкушават да купуват евтини, но болни животни от Гърция, Македония и Сърбия, без да знаят, че Македония е страната с най-много случаи от бруцелоза на Балканския полуостров, а Гърция дори не може да си преброи случаите. Така че съветът ми е нашите фермери да не купуват животни от съседните страни. Особено кочове, кози и овце, защото е много вероятно да са болни. Преди две години стана именно по тази линия. Незаконно бяха внесени кочове от съседна държава и възникна епидемия. Проблемът е, че ние откриваме болни хора, но преди това да се случи, има много болни животни, за които не знаем.