МОДЕРНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Модернизацията на БА е въпрос, който от дълги години вече се дискутира в публичното пространство, но все още не намира решение. И докато ние си изясняваме дали и как да модернизираме БА в ЕС настъпиха сериозни промени, които вече правят решаването на този въпрос не само национален. Бавно и закономерно ЕС достига до идеята за създаване на европейски отбранителни способности, които неизбежно минават през модернизация. Хората са свикнали, когато чуят модернизация да обвързват процеса с въвеждане на някаква нова техника. Това частично е вярно. Трябва обаче също да се отбележи, че модернизацията като теория е далеч по-широкообхватна и засяга всички сфери на обществения живот и дейност. Въвеждането на нова техника (или технология) е въпрос на управленско решение (политика), на икономически възможности и разчети, на качество на човешкия ресурс (ако не сте си подготвили хора за работа, поддръжка, обучение и развитие, новата техника така ще си остарее без да проработи ). Новата техника ще доведе до нови условия на работа и нова социална политика. От тази гледна точка модернизацията на БА се явява като една от страните на цялостно обновяване на страната, за да бъде интегрирана в структурите на ЕС. Не е случаен и фактът, че освен документът на ЕС за бъдещето на европейскат отбрана са приети в пакет и документите:За бъдещето на Европа; За ролята й в глобалния свят; За европейския паричен съюз; За социалните измерения на новото време.

Затова и модернизацията на БА в този доклад не се разглежда само като придобиване на нова техника. Възстановяването на годността на старата бойна техника не се разглежда като модернизация, защото с това нищо не се променя.

Модернизацията на БА е изграждане на нови способности, които да са адекватни на новите условия и предизвикателства за отбраната, Това се постига чрез:придобиване на нова техника;эразвитие на образованието, научните изследвания и иновациите;эпромени в организационно щатното изграждане, работата на щабовете и политиката по управлението на човешките ресурси; сътрудничество с останалите страни-членки на ЕС и НАТО.

Както вече бе посочено през 2017 г. излиза един от документите на Европейската комисия по въпросите на бъдещата европейска отбрана. В този документ са описани три сценария. В тези сценарии е отделена и част за проблемите на модернизацията.

Първият от сценариите е за възможността за взаимодействие в областта на сигурността и отбраната. При този сценарий страните-членки имат абсолютна самостоятелност и сами решават как и кога да приложат военна сила. Тази самостоятелност налага изцяло национални усилия към модернизацията на БА. Поради невъзможността да се разчита на обща европейска защита страната трябва да развие пълния спектър от способности, за да може да реагира на всяка опасност. Тук, разбира се, остава дискусионен въпросът за колективната отбрана в НАТО и дали това е надежден механизъм.

Необходимостта от пълния спектър от спососбности налага и наличието на силен Военнопромишлен комплекс, който да осигурява и поддържа необходимата техника. Възможностите за инвестиции, нови технологии и придържане към определени стандарти са силно ограничени поради политическата фрагментация на Европа. Наред с това ще се появи и необходимост от увеличаване на състава на БА, а оттам и обучение на повече хора в различни специалности. Ще се появят и военните училища в стария си вид. Всичко това неизбежно ще доведе до необходимостта от голям финансов и материален ресурс, който трудно ще може да бъде осигуряван за по-дълго време.

Най-вероятно модернизацията ще се изроди в произвеждане на планове за превъоръжаване, които няма да се случват по чисто икономически съображения. Така модернизацията ще бъде сведена до ремонт и поддържане на старата техника. Технологичната изостаналост ще се увеличава, а боеспособността на БА ще намалява. Иначе казано – това е състоянието на модернизацията в момента. Не е трудно да се предвидят политическите, икономическите и социалните последици от този сценарий.

Този сценарий предвижда финансова подкрепа за страните при работата за укрепване на военните способности на ЕС във вътрешен и външен аспект. Страните запазват относителна самостоятелност, но модернизацията е подчинена на съюзните планове. Към този сценарий насочват и приетите през 2017 и 2018 г. документи и инициативи на ЕС в областта на икономическото развитие и иновациите: постоянно структурирано сътрудничество; достъп до финансиране на предприятията (има проведено изследване за 2017 г. и доклад); инвестиране в “умна”, иновативна и устойчива икономика; развитие на индустриалната политика; работна програма за 2018 г. за финансиране на изследванията в отбраната; редица документи по засилване на инвестиционните дейности; план за действие в сигурността и отбраната.

Всички тези документи дават възможности за обмен на информация и технологии, засилена интеграция и инвестиции, ускоряване на процесите на модернизация и специализация и намаляване на технологичната изостаналост на БА. Предимствата на този сценарий са очевидни. Онова, което се изисква обаче за неговата реализация е желание и доверие за по-тясно взаимодействие в рамките на ЕС за постигане на общи цели и намерения.

Сценарий “Обща сигурност и отбрана”

Този сценарии е с най-висока степен на амбиция в създаването на обща европейска отбрана. От гледна точка на перспективите той най-пълно отговаря на заглавието за обща европейска отбрана. По отношение на модернизацията той дава възможност за най-бързо преодоляване на технологичната изостаналост и хроничния недостиг на средства. Срещу този сценарий обаче се проявяват редица политически фактори , които много трудно могат да бъдат преодолени на този етап. Все пак има някои действия, които са в тази насока – инициативата за свободно движение на войски на територията на ЕС, европейски пазар на отбранителна продукция, в областта на обучението и образованието.

Какво е социалната политика и какви са особеностите й във въоръжените сили? Най-общо – тя е специфична дейност за регулиране на социалните отношения между различни по своето социално положение субекти

Цели на социалната политика във въоръжените сили?- Осигуряване на съответстващ на задълженията и отговорностите жизнен стандарт на военнослужещите чрез система от:

– заплата, жилище, условия на труд, обучение, медицински грижи, пенсиониране.

Да разгледаме състоянието на основните социални фактори у нас.

Заплащане –неадекватно . Базата за формиране на заплатата на военнослужещите продължава да бъде 380 лв. (под минималната от 510 лв.) при което войнишката заплата е 680 лв. (начална)

Къде в градацията се намира военната заплата?

Минимална заплата за страната - 510 и средна 1175 лв. за 2017 г.

Една от търговските вериги чрез широко разпространена реклама предлага заплата от 1260 лв.

Къде е Военна болница и болничните бази?

Но за бивши военнослужещи? Къде са компактните маси от тях? . Да пътуват от Кърджали до Пловдив или от Русе до Варна?

Въведена беше възраст за пенсиониране, а стажът за пенсия – удължен до 27 г.

Отпадна правото на закупуване на жилище от МО

Отпадна безплатното ползване на военните клубове

Част от военнослужещите след уволнението не вземат размера на пълната си пенсия поради, т.нар. таван на пенсиите.

Какви са алтернативите? - България има най-образованите и интелигентни охранители. Друга възможност – на строителните обекти - ако здравето позволява.

Стигаме до реинтеграцията в обществото – защо е необходима?

Необходима е поради уникалността на военната, особено на офицерската професия – нея я няма на частния пазар.

Какви са резултатите от този тип социална политика?

Некомплект от 22%, а за доброволния резерв – 83%. Нисък интерес към военната професия и – нещо много опасно - снижено интелектуално ниво на все още постъпващите в армията млади хора.

Какво е 22% в организационни единици?

Танкова и механизирана рота – 1/3 от състава 1/3 от Сухопътните войски.

Какви са рисковете:

• 
  Най-голямата опасност е заблудата, че когато има пари армията за кратко време ще възстанови своите способности.
  

Да допуснем, че за кратко време построят апартамент за всеки войник и превърнат военните бази в аналог на военноморското училище в Монтерей – Калифорния.

Ще имаме ли боеспособна армия?

За съжаление не – това е дълъг период (години) – а дотогава?

Рисковете никак не са малки, а печалният исторически опит е в изобилие.

Има ли някой, който да не си спомня колко бързо ескалира конфликтът тук на Балканите и как се превърна в многолетно кръвопролитие с последствия за десетилетия напред?

И ако армията потрябва на кого ще разчитаме? На резолюциите на Съвета за сигурност на ООН? На чл. 5 от Вашингтонския договор?.

Да – трябва да се разчита и на тях, но резолюциите са по-убедителни когато зад тях стоят добре подготвени и боеспособни въоръжени сили.

Много въпроси - малко отговори!

Анализирайки всички тези обстоятелства – редно е да се обърнем и към материалните измерения на социалната политика.

На пръв поглед той изглежда оптимистично – 76% за личен състав.

Както винаги обаче дяволът е в детайлите – от този (1 млрд. 193 млн.319 х.) бюджет за личен състав, който носи бойни способности отиват 598 413 000 лв. или 50.1% от бюджета, което е малко.

Какво ние можем да си позволим при настоящите бюджетни рестрикции?

Както в политиката и дипломацията – социалната политика е изкуство на възможностите.

Необходим е по-добър баланс в приоритизацията с ударение върху хората в отбраната:

Промяна на базата за изчисляване на заплатата;

Увеличаване на коефициентите или заплата за длъжност;

Промяна в жилищната политика;

Предвидипмост в кариерното развитие от лейтенант до полковник – понеже все се оправдаваме с липса на пари тук не трябват кой знае какви средства, а по-добра организация. Още повече, че това е правено в миналото при многократно по-голяма армия;

Гъвкава и ефективна система за социална адаптация – опитът на Англия и Франция; Дългосрочно устойчива и социално справедлива система за пенсиониране – за нея трябва да се води борба от генералитета – ако има кураж и чувство за отговорност пред подчинените си.

Създаване на нормативна уредба за безплатен достъп на пенсионираните военнослужещи и техните семейства и служещите в доброволния резерв до военните болници и санаториуми

В крайна сметка от нея – от социалната политика - зависи сигурността на България, сигурността на европейското общество. И тази сигурност се крепи на основните социални стълбове, които обществото може предложи на въоръжените сили.

А какво е сигурността – тя е като кислорода. Не се интересуваме от него когато го има в изобилие, но ако само за миг започне да намалява ???