Прессъобщение уважаеми колеги

От името на Центъра за изследване на политиките в сигурността и отбраната (ЦИПСО) и фондация „Фридрих Еберт“ бихме искали да Ви поканим да отразите във вашата медия Конференцията, „БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА“.

За повече информация да използвате имейлите: cevel@abv.bg, моб. тел. 0887-43-21-61; zaharin.markov@gmail.com,моб. тел. 0887-189-445.

09.30	10.00	Регистрация на участниците
10.00	10.45	Откриване и встъпителни речи. Полк. о.р. Иван Иванов, Директор на ЦИПСО Д-р Хелене Кортлендер, директор на бюро България на Фондация „Фридрих Еберт” Румен Радев, Президент на Република България Красимир Каракачанов, Зам. председател на МС и министър на отбраната Корнелия Нинова, председател на ПГ „БСП за България“
10.45	11.15		Представяне на изследването „България в общата европейска отбрана“ Полк. о.р. доц. д-р Захарин Марков, ЦИПСО
11.15	11.45	Кафе-пауза
11.45	12.05	Социална политика и реинтеграция на военннослужещите в обществото Полк. о.р. Пламен Халачев, ЦИПСО
12.05	12.35	Решаване на проблемите с недокомплекта и резерва във въоръжените сили Полк. о.р. доц. д-р Георги Цветков, ЦИПСО
12.35	13.30	Бюфет
13.30 13.50	13.50 14.10	Развитие на научните изследвания за нуждите на въоръжените сили Проф. Атанас Начев, ЦИПСО Модернизацията на българската армия Полк. о.р. Иван Иванов, директор, ЦИПСО
14.10	15.10	Дискусия
15.10	15.20	Обобщаване и закриване на конференцията

Въпросът за общата европейска отбрана не е нов, но напоследък все по-устойчиво се задържа като тема в публичното говорене. За неговата актуалност може да се съди и по факта, че вече има и официална публикация на Европейската комисия, която налага темата в дневния ред на държавите-членки на Европейския съюз. Официалният превод на тази публикация е “Документ за размисъл относно бъдещето на европейската отбрана” и е публикуван на сайта на Европейската комисия през месец юни 2017 г.

На този етап документът има за цел да даде начало на дискусията по този въпрос. Очевидно е, че желанието на европейския съюз да има по-значима роля във формирането на глобалното управление и глобалната сигурност. Всъщност, въпросът не е в това дали да има обща европейска отбрана, а по-скоро е в посока “кога и при какви условия тя ще се осъществи?”. Посоката на този начин на мислене се обуславя не толкова от настроения или желания на една или друга група политици или партии, а от обективните условия на значението на Европа в съвременния свят. Цялата история на човечеството се е развивала като европоцентрична и съвсем естествено е и сега Европа да се опитва да заеме ключово място в съвременните събития. Това, разбира се, съвсем не е лишено от основание. По данни на различни организации Европейският съюз (ЕС) е една от трите най-големи икономически сили в света¹. Така например за 2016 г. Китай се сочи като най-голяма икономика с 21,3 трилиона долара икономическа продукция. На второ място се сочи ЕС с обем на икономическата продукция 19,2 трилиона долара, а на трето място САЩ с обем на продукцията 18,6 трилиона долара². Трите икономики заедно произвеждат почти половината от световната икономи ческа продукция и е нормално при това положение ЕС да има претенции за играч от световна величина. Практиката показва обаче, че на сегашния етап ЕС не се възприема като сила, която може да влияе върху глобалната политика и формирането на световния ред. Причините за това са най-вече в това, че ЕС не е държавно образование и доскоро се е възприемала просто като голяма зона за свободна търговия. През последните години обаче това започва бавно да се променя.

В доклад на ЦРУ³ се посочва, че ЕС не е федерация в истинския смисъл на думата, но е нещо повече от свободна търговска асоциация. Според този доклад се забелязва наличие на атрибути, които са характерни за независимите нации – собствен флаг, обща валута (за някои от страните-членки), способности за законодателни действия и дипломатическо представителство, както и обща политика за сигурност в отношенията с вънщни партньори. Явно е, че Европа се променя, а в каква посока ще се развият промените в голяма степен зависи от разрешаването на проблема “обща европейска отбрана”. Някои от възможните решения на този проблем са предложени в публикацията на Европейската комисия⁴.

Според този сценарий страните-членки на ЕС ще си взимодействат по-често отколкото в миналото. Това взаимодействие е предимно на доброволен принцип и ще зависи от решенията, свързани с възникването на нова заплаха или криза. Страните няма да бъдат обвързани, политически или правно, чрез общи мерки в областта на сигурността и отбраната. Страните-членки ще проявяват своята солидарност според всеки отделен случай.

Основните моменти на това взаимодействие на страните-членки на ЕС включват:

Способност за невоенни мисии;

Ограничени по обхват мисии с участие на войски, използвани предимно за управление на кризи;

Широкомащабните операции ще бъдат под ръководството на водеща, с големи възможности страна;

ЕС само ще допълва усилията на страните-членки и на партньорите;

За противодействие на заплахи като хибридни, морски или киберзаплахи ще се взаимодейства с НАТО;

За употреба на военна сила ще се разчита на НАТО;

Неконвенционалните заплахи си остават национална отговорност;

Военното взаимодействие си остава политическа цел.

Както се вижда от основните характеристики на този сценарий, той се явява реализация на схващането на школата на реализма в международните отношения. Според привържениците на тази школа държавата е монополист на легитимното използване на военна сила. Това е напълно в духа на разбирането за световен ред през 20 век и международното право за “jus ad bellum”. Държавате е онзи легитимен субект, който има правото да определи кое е заплаха и съответно да приложи военна сила за нейното неутрализиране. Според някои автори⁵ държавата има своя територия, граници и централна власт, а също и контрол върху използването на въоръжена сила. Затова и според тях недържавните субекти се опитват да се представят за държави. Всички тези характеристики могат да се видят в предложения сценарий. Забележката, че за употребата на военна сила ще се разчита на НАТО с нищо не променя теоретичната постановка, защото това също е решение на държавите членки на НАТО. И тук възниква въпросът “Доколко е жизнен този сценарий и дали ще бъде подкрепен?”. Отговорите могат да се проследят в няколко посоки.

На първо място трябва да се отбележи, че този сценарий по същество отразява сегашното състояние на отбраната на ЕС. Използването на думата “взаимодействие” е показателна за същността на сценария. Това означава, че всяка страна си има своите цели и прибягва до някакви отношения с друга страна, за да си осигури ресурсите, с които не разполага, но са необходими за постигане на нейните цели. Затова и амбициите на ЕС спират на нивото на невоенни мисии, управление на кризи или защита от кибератаки. Що се отнася до използването на военна сила има доста спорни положения, които не могат да позволят на ЕС да осъществява своите цели и намерения нито като цяло (доколкото може да се приеме като такъв) нито частично. Проблемите произтичат от това, че има страни, които са членки на ЕС, но не са членки на НАТО (Швеция, Финландия, Ирландия, Австрия, Кипър и Малта). Други страни пък от НАТО не са членки на ЕС (САЩ, Канада, Турция, Албания). Като се има предвид вземането на решение с консенсус в НАТО, то не би могло да се разчита изцяло на предоставянето на такава военна сила в случаите, когато това не съвпада с интересите на държавите извън ЕС. Фактът, че се търси по-добър вариант от сега съществуващия показва, че този сценарий не би могъл да разчита на значителна подкрепа в политически аспект и се търси усилено добра формула за неговото заменяне.

На второ място трябва да се посочи, че ако все пак има известна подкрепа за този сценарий, то тя произтича най-вече от поколението на 50-те и 60-те години на 20 век. Това следвоенно поколение⁶ все още заема на някои места ключови позиции в политическата и икономическата сфера и може да влияе върху вземането на определени решения. Освен това тази част от населението е възстановявала държавите си от разрухата на Втората световна война, изграждали са политическата и социална система и сега вече на пенсионна възраст биха искали да ползват плодовете на своя труд. Те са възпитани в духа на националната силна държава, която трябва да осигури съществуването на нацията (Самюелсън, 1948). От тази гледна точка може да се приеме, че основни поддръжници на този сценарий биха могли да бъдат от тази група. Те обаче вече не са толкова много, за да окажат решаващо въздействие върху крайното решение при избора на този сценарий⁷. Следвайки тази логика се налага и изводът за слаба обществена подкрепа.

На трето място се налага и изводът за очевидната несъстоятелност на този сценарий за решаваща роля на ЕС за противодействие на заплахи от външен и вътрешен характер. Във вътрешен аспект трябва да се преодоляват пречки, свързани с национално законодателство, структурни особености, техническа въоръженост и различия в подготовката на службите за сигурност, отбраната и граничния контрол. Във външен аспект ЕС не е в състояние да действа проактивно като един участник в разрешаването на проблеми извън територията на ЕС. Затова и независимо от вложените средства от отделните държави резултатите в областта на отбранителната индустрия, сигурността и отбраната са твърде скромни (реч на могерини). Това прави този сценарий неприемлив както от икономическа, така и от военна гледна точка.

Сценарий 2: Споделена сигурност и отбрана

Този сценарий предвижда по-голяма финансова и оперативна солидарност в областта на сигурността и отбраната. Това се очаква да доведе до:

Способност за използване на военна сила при управление на кризи извън ЕС и за укрепване на военните способности на страните-членки;

Способност за защита на Европа във вътрешен и външен аспект в области като контратероризъм, противодействие на хибридни и кибер-заплахи, граничен контрол, морска и енергийна сигурност;

Взаимодействие с НАТО в области като управление на кризи, интервенции срещу терористични групи и защита на границите;

По-голяма ангажираност със защитата на страните-членки и техните граждани;

Развитие на космически програми, насочени към сигурността и отбраната;

По-голяма съгласуваност между националните отбранителни планове и повишаване на оперативната съвместимост;

Намаляване на дублиране на усилията;

Съвместни структури за планиране, за управление и логистика на ниво ЕС;

Компоненти на многонационални постоянни сили, както и медицинско и въздушно-транспортно командване;

Съвместно образование и обучение във военната сфера.

Наличието на съвместни структури и ясно изразеното намерение за по голяма интеграция, както и за излизане извън територията на страните-членки на ЕС е ясен знак за намаляване на ролята на националните държави по отношение на вътрешната и външна сигурност. Има изразено намерение за защита на гражданите и на страните членки. Очевидно е, че при тези условия държавите-членки на ЕС ще трябва да направят някои компромиси с традиционното схващане за национална държава, което ще даде възможност за по-голяма свобода на икономическите, образователни и научни инициативи. Това, разбира се, ще бъде подкрепено най-вече от работещите и учещите хора, които са един доста голям процент в ЕС – около 60 % ⁸.

От военна гледна точка този сценарий също е по-приемлив от първия, защото ще намали както националните, така и общите разходи за сигурност и отбрана и ще доведе до по-голяма оперативна съвместимост и приложимост на националните сили в сигурността и отбраната. Всеизвестни са проблемите с големия брой образци военна техника, използвани от страните-членки на ЕС. Не е тайна и технологичното изоставане на страните от Източна Европа от техните Западноевропейски съюзници. Известно е също, че съвременните заплахи са твърде разнообразни и не е по силите на отделна страна в ЕС да им противодейства ефективно. Освен това, намаляването на въоръжените сили на страните от ЕС създава и доста проблеми с поддържането на военнообразователни системи и научни институти, които да функционират ефективно, ефикасно и икономически целесъобразно. Така например, за да функционират държавните военни училища в България са отделени за 2018 г. почти 26 млн. лева⁹. Без да се отива в детайли може само да се каже, че обучаемите, които са за нуждите на Министерството на отбраната са два пъти по-малко от академичния и административен състав на военните училища. Може да има различни интерпретации на този факт, но въпросът за целесъобразността си стои. Очевидно е, че е наложителна интеграция и може би специализация на военните училища, академии и научноизследователски институти.

Като се имат предвид тези аргументи и преките ползи за такава голяма част от населението, то може да се очаква този сценарийй да бъде подкрепен и да бъде направена макар и малка стъпка към по-високо ниво на общата европейска отбрана.

Сценарий 3: Обща сигурност и отбрана

Този сценарий предвижда по-голяма интеграция и взаимодействие в областта на общата сигурност и отбрана. Основополагаща в този случай е идеята за обща отбранителна политика на Съюза водеща към обща отбрана. Предвижда се ЕС и НАТО да се допълват и да имат взаимна отговорност за защитата на Европа. Основните особености на този сценарий са:

Провеждане на операции срещу терористични групи и морски операции във враждебна среда, както и кибероперации;

Планирането на контингентите ще се извършва на ниво ЕС както за вътрешната, така и за външната сигурност, като по този начин се сближат националните интереси до общите европейски интереси в сигурността;

Високо ниво на интеграция (дори специализация) на силите за сигурност, които ще бъдат в готовност за използване от ЕС;

Обучението на силите за сигурност ще се извършва в Европейски колежи по отбраната, които ще улесняват сливането на стратегическите култури;

Ще се изградят европейски сили за охрана на границите и крайбрежието;

Ще се създаде и европейска гражданска защита за населението от природни бедствия и промишлени аварии;

Ще се създадат условия за бързо придвижване на войски и оборудване през Европа;

Развитие на сътрудничеството в доставките за нуждите на въздъшно, морско и космическо наблюдение, комуникации и стратегически въздушен транспорт, както и за ЯХБЗ (ядрена, химическа и биологическа защита);

Европейска изследователска отбранителна агенция;

Европейски пазар за отбранителна продукция.

От политическа, икономическа и военна гледна точка този сценарий изглежда най-приемлив. Той дава възможност за една доста висока степен на интеграция на стрните-членки на ЕС и за приближаване на Съюза към оформянето му като сравнително самостоятелен участник във формирането на глобалната сигурност и глобалното управление. Реализацията на този сценарий би придала по-голямо обвързване на прилагането на въоръжена сила в международните отношения, а ЕС да бъде третиран като един политически, икономически и военен субект, а не като сбор от държави и територии. Този сценарий е много близо до конструктивистката идея за върховенство на международните правни норми и наднационалните организации. Привържениците на тази идея смятат, че провалените държави са доказателство за невъзможността на националните държави да гарантират спазването на човешките права, демокрацията и сложните отношения между държавни, недържавни и международни организации. Затова те поддържат идеята за върховенство на международното право и международните организации над националните¹⁰. Тази идея към момента се поддържа от партии и неправителствени организации от реформаторски тип и както показват изборите в държавите от ЕС не намират достатъчна подкрепа. Причините могат да се търсят в различни направления.

На първо място, Европа е все още пресечна точка на мощни геополитически играчи, с които на този етап нито може, нито иска да се конфронтира. Все още е валидна знаменитата фраза на първия Генерален секретар на НАТО, която казва, че “целта на НАТО е да държи руснаците извън Европа, американците – в Европа и германците в подчинение”¹¹. Ако има някакъв шанс за ЕС то това би било участието му в НАТО като един играч и НАТО да придобие вида – САЩ, Канада, ЕС и Турция. Това обаче е малко вероятно да се случи в близките години, особено като се има предвид, че САЩ осигурява по-голямата част от бюджета на НАТО¹².

На второ място трябва да се отбележи, че приемането на този сценарий би бил твърде радикална политическа стъпка, а националните държави не са готови да се подчинят националните си интереси и цели на общите. Това се подкрепя и от националистически партии в някои от страните на ЕС. Тези партии успяват да създадат условия, които блокират важни процеси в ЕС, да настояват за изграждане на граници между държавите и ограничаване на процесите на интеграция.

Като се имат предвид тези аргументи, може със сигурност да се твърди, че този сценарий, на този етап, няма да бъде подкрепен.

В заключение трябва да се отбележи, че общата европейска отбрана е стъпка в еманципацията на ЕС. Известно е, че използването на сила е част от международните отношения и ако ЕС иска да бъде фактор в глобалната сигурност и глобалното управление, то следва да разполага със съответните способности. На този етап вторият сценарий изглежда най-приемлив във всеки един аспект.

Допълнително към изследването:

Общата европейска отбрана не е само въпрос на желание за общи усилия във военната област. Това е проблем и на: Политиката и геополитическата ситуация – национално или общо;

На икономика – различно развитие;

На законова база;

На културни различия – католицизъм, православие, WASP култура

В условията на динамична и бързо променяща се среда за сигурност въоръжените сили трябва да са готови да участват в широк спектър от кризи и конфликти в рамките на Общата европейската отбрана. Военнослужещите ще се налага да работят в динамична среда в тесен контакт с различни коалиционни съюзници, както и с представители на цивилни правителствени и неправителствени организации. Освен това те трябва да умеят да оперират с новите по-сложни технологии, които навлизат във въоръженията и техниката. Това изисква армията да е окомплектована с подготвен и мотивиран личен състав. Затова и кадровото осигуряване е толкова важно. Това е и едно от основните изисквания за постигане на успех в операциите. В последните години обаче, въоръжените сили в почти всички страни с професионални армии все повече се сблъскват с трудности при набирането и задържането на военнослужещите. Този проблем е свързан с различни причини, произтичащи от ситуацията на пазара на труда, конфликта между военните ценности и ценностите в обществото, съдържанието на военната служба (напр. заплата, система за кариерно развитие, географска мобилност, лошите условия на труд и др.) както и от управлението на процесите по набиране, подготовка и задържане на военнослужещите.

Сериозни затруднения с набиране и задържане на военнослужещи има и Българската армия. В доклада за състоянието на въоръжените сили като един от основните проблеми на армията е посочен некомплектът от личен състав. Към настоящия момент той е над 22%. Сухопътните войски са с най-висок процент некомплект от личен състав над 25%, а за някои техни формирования некоплекта достига от 30% до 50%. Основният недостиг е на войници – 30% и на офицери – 20%. Некомлектът от личен състав за ВВС е 15%. От него – офицери - 16%, сержанти - 11%, войници - 16%. Некомплектът от военнослужещи за ВМС е над 15%, като некомплектът на офицерския състав е 16%, на старшинския състав 17% и на матроси 13%.

Проблем има и с окомплектоването на доброволния резерв. Той е в състав от 3000 резервисти и има за задача да доокомплектова активните сили. До момента е окомлектован на 17%. Резервистите не са структурирани в отделни организационни единици, а са разпределени между видовете въоръжени сили. Кандидатите се набират от цялата страна, независимо къде е дислоцирано военното формирование. Поради тази причина тези 17% набрани резервисти в повечето случай не се привличат за подготовка във войсковите единици, в които са назначени на длъжност. При така приетия модел за набиране и използване на доброволния резерв, той се оказва почти неизползваем.

От анализа на окомплектоването на въоръжените сили може да се направи извода, че с този си личен състав те не са в състояние да изпълняват в пълен обем своите мисии и задачи.

За да могат да се предприемат адекватни и ефективни мерки трябва да се разкрият причините, довели до това състояние на армията. За целта ще използваме системния подход. Ще разгледаме дейностите за попълването с личен състав като система, която фукционира при определена външна и вътрешна среда. Системата за набиране и задържане на личния състав се състои от следните елементи: дирекция "Управление на човешките ресурси в отбраната" и дирекцията "Социална политика" на стратегическо ниво, кадровите органи на оперативно и тактическо ниво и военните окръжия. Тези елементи осъществяват дейности по: привличане, подбор, подготовка, кадрово развитие, задържане, освобождаване и работа с резервистите и ветераните. Системата функционира при определена външна и вътрешна среда, оказваща влияние както върху елементите така и на връзките между тях.