АСПЕКТИ НА ЕДНА РАЦИОНАЛНА НАРКОТИЧНА ТЕРАПИЯ

АСПЕКТИ НА ЕДНА РАЦИОНАЛНА НАРКОТИЧНА ТЕРАПИЯ

ПЪТЯТ КЪМ ТЕРАПЕВТИЧНИ МЕРКИ

Най­големият идеал на лечебното изкуство е, така да прозре човека и неговия болничен процес, че да изгради солиден мост от опознаването на болничната картина до терапевтичните мерки. Каква е например същността, „езикът“ на дадена болест, как вътрешното се отразява във

Днес знаем, че за познанието на човека не е достатъчно да се съберат само външните, количествените факти. Тогава по някакъв начин се започва да се експериментира и „случайно“ се намира средството или някаква процедура, които изгонват болестните симптоми. Човекът обаче като едно телесно, душевно­духовно и социално същество би трябвало да се разгледа още по съвсем друг начин, ако искаме да го обхванем като болно, неуспяло, нуждаещо се от помощ същество. Диагностициращият би трябвало да разполага с повече качествени методи, да може да се постави в жизнената ситуация, да получи усещане за протичащите вътрешно душевни вълнения, да се съобрази с възрастта, сънищата, мечтите, индивидуалните хранителни нужди, вътрешните и външните движения, душевните реакции и много други. Всичко това може да се изяви като картина на комплексни взаимовръзки, като жизнена, съответно болестна картина на един човек, чието съдържание „интуитивно“ трябва да бъде обхванато. Със своето мислене, чувстване и волеви сили терапевтът взима участие в целостта на другия човек ­ как той е изграден от времето, обкръжението и от съдбата му, какво е станало или не е станало от него, какво той още би искал да бъде, как тялото и душата му се е разболяла и как е възможно в неговата всеобщност като човек отново да бъде поставен в съответната му индивидуална цялост, как трябва той да бъде излекуван. Интуитивността се отнася до способността с помощта на собствени подлежащи още на развитие душевни сили да се навлезе, съответно да се потъне в един външен процес и да се извлекат навън вътрешните, първоначално несъзнавани от пациента, скрити взаимовръзки и знания, също както от една река при гмурване в нея могат да се извадят на повърхността непознати съкровища. Това би могло и така да се изрази:

Терапевтът поставя собственото си същество настрана, става безкористен (selbstlos, selbst-los, selbst = себе, los = липса, лишаване бел.пр.) и облича душевно­физическото облекло на стоящия срещу него, гмурва се в него и отвътре узнава, точно интуитивно, като човек на изкуството, защо външното се е разболяло.

Тази способност е от голямо значение особено за наркотичната терапия, понеже тук имаме работа с едно комплексно телесно­душевно­социално явление, придружено от масивни подтиснати чувства и изживявания от ранно детство, които чрез наркотиците още повече се изострят. Човек така да се каже има една „субективна“ и една „обективна“ болест. Субективната е на вътрешно­душевния застой, на протеста, парализата на волята и хаотизираните и парализирани душевни сили, а обективната е на отравянето и с това „окупацията“ от конкретни разрушителни сили чрез известни отрови. Макар и вътрешно да са принадлежни, въпреки това всяка трябва да се разглежда сама за себе си. Подобно както при едно възпаление бактериите са само индикатори за болните жизнени сили на организма, така и отровите са само външни знаци на лежащи надълбоко проблеми, които обаче подобно както и бактериите допълнително причиняват тежки вреди. Те именно са като преградна стена, която се изправя пред вътрешния човек, изолира го и все по вече физически­телесно го отделят от неговата душа, от неговото Себе. „Най­лошото, което може да се случи на човек по отношение на телесното и душевното му здраве е, когато неговата телесно­физическа организация се отдели от душевно­духовното му същество.“55 Чрез дрогите индивидуалното се приспива и с това тялото се превръща в автоматичен, обособил се самостоятелен консуматор на вещества. Поради засиленото ангажиране на душевните сили настъпва една специфична форма на душевна парализа, която бива последвана от известен „морален упадък“. Дрогите, като физическа бариера, пред затрупаното Себе, пред „фрагментиращите“ азови сили, трябва най­напред да се отстранят, за да могат жизнените сили и душата отново да работят върху тялото: Това се постига чрез основно прочистване от отравянето и чрез лечение на тялото. Как да се призове даден човек към активност, когато той е забетониран, съответно затворен? Това са споменатите горе „непреодолими трудности на физиката“ (Гьоте), които са поставени на пътя ни и някой „мислещ лекар“, с подходящите лечебни средства трябва да ги отстрани. Защото физическите органи на тялото и цялостната обмяна на веществата играят много по­голяма роля при появяването и лекуването на душевни аномалии, от колкото човек предполага.

Застане ли се срещу един зависим от дрогите пациент ­ дали по време на амбулантна или клинична терапия ­ трябва да ни стане ясно, че терапевтът има пред себе си човек, който се намира в един специален, много важен период на развитие на душата си: най­често между 14 и 28 години, т.е. между раждането на свята същинска индивидуална душевност и първите крачки на своето индивидуално узряване. Поради най­често съществуващата душевна и социална незрялост той се нуждае и търси
още един истински авторитет (макар, че външно изглежда другояче). Той, който толкова рано се е разочаровал от живота, който болезнено се е затворил в себе си, който се е опитал да избяга от майката­земя още в началото на земната си зрялост през времето на пубертета, той естествено в действителност търси майчинската закрила под формата на обич, приютеност, закрила, вяра и доверие, които да укрепят самочувствието му, тъй като те развиват вътрешната космическа частица на човека. Тази „майка“ трябва да стане терапевта: „Женската „страна на медицината, която превръща пациента от „естествен предмет“ в действително „ти“ и извежда от разкъсаността в единството и от студенината на обществото в топлата обвивка на истинската социална­човечност. Че до къде ще стигнем, ако само чрез хероина или чрез някакви таблетки можем да изживеем едно елементарно чувство на „щастие, доволство и топлина“, както това се описва от наркоманите.