Превратностите на времето и проблемът с идентичността на алианите в България

1. 
   Жуковская, Н.П. Судьба кочевой культуры, М., 1990, с. 4.
   
2. 
   Освалд Шпенглер, Залезът на Запада, с. 23.
   
3. 
   Освалд Шпенглер, Залезът на Запада, с. 25.
   
4. 
   Не съм привърженик на употребата на този термин в своите работи, но тук ще го използувам поради гражданствеността, която е получил и широкото му приложение в работите на българските специалисти.
   
5. 
   Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи, Сборник за народни умотворения и народопис, книга ХХVІІІ, 1914, С., с. 423.
   
6. 
   Маринов, Д. Къзълъ-баши. Принос за българската етнография. - Юбилеен сборник по случай 50 - годишнината на българската журналистика и честването на паметта на основателя й Константин Фотинов. С., 1894, с. 92.
   
7. 
   Пак там, с. 95.
   
8. 
   По въпроса за гагаузи, кумани и печенези вж. Петър Мутавчиев, Мнимото преселение на селджушки турци в Добруджа през ХІІІ в. - В., Изток и Запад в европейското средновековие.С., 1993, с. 278 - 322; Ст. Младенов, Печенези и узи-кумани в българската история. - Българска историческа библиотека, год. ІV, т. І, 1931, с. 115 - 134.
   
9. 
   Мутавчиев, П. Мнимото преселение, с. 289.
   
10. 
    Иречек, Константин. Einige Bemernungen uber die uberreste der Petschenegen und Kumanen, Sitzungsberichte d. Bohm. Gesellsch. 1889, p. 27 - 28.
    
11. 
    Мутавчиев, П. цит. съч., с. 293; G. Кunn, Codex Cumanicus, Budapest, 1880.
    
12. 
    Мошков, А. Гагаузы Бендерского уезда. Этнографическое обозрение, кн. 44, Москва, 1902, с. 17; и пак той. Турецкие племена на Балканском полуострове, Изв. Русск. Ист. Общества, т. 40 /1904/, СПб. 1905, с. 407.
    
13. 
    Мутавчиев, П. Цит. съч. , с. 289.
    
14. 
    T. Kowalski, Les Turcs et la langue turque de la Bulgarie du nordest, Krakowie, 1993, p. 26.
    
15. 
    Шкорпил, К и Х. Шкорпил. Паметници на град Одесос - Варна /Паметници из Българско/. - Год. отчет на Варненската държавна мъжка гимназия 1897/98, Варна, с. 3 - 45.
    
16. 
    Г. Занетовъ, Българското население в средните векове, Русе, 1902, с. 69.
    
17. 
    Милетич, Любомир. Старото българско население в Североизточна България, С. , 1902, с. 7, 126, 9.
    
18. 
    Пак там, с. 126.
    
19. 
    Пак там, с. 146.
    
20. 
    Д. Г. Гаджанов. Герлово /кратки етнографически бележки/, - В, Сборник в чест на проф. Л. Милетич по случай 25 годишната му книжовна дейност, С., 1912, с. 104 - 117, с. 110.
    
21. 
    Пак там, с. 111.
    
22. 
    Гаджанов, Д. Мохамедани православни и мохамедани сектанти в Македония. - Сп. Македонски преглед, С., 1925, г. І, кн. 4, с. 59 - 66.
    
23. 
    Минев, Димо. Йордан Йовков /документи и свидетелства за живота и творчеството му/, Варна, 1947, с. 73.
    
24. 
    A. Hajek, Bulgerien unter der Turkenherschaft, Berlin, 1925; Маринов, Васил. Делиорман /южна част/. Областно географско изучаване. С., 1941, с. 54.
    
25. 
    Babinger. Fr. Scheyh Bedreddin, Berlin, 1921.
    
26. 
    Маринов, В. Делиорман … , с. 54.
    
27. 
    Пак там, с. 79 - 80.
    
28. 
    Маринов, Васил. Герлово. Областно географско изучаване. С., 1936, с. 28 - 29.
    
29. 
    Адемова, Фатме. Традиционно женско облекло в Бисерци, Разгр. окр. - Векове, 1983, кн. 5, с. 42.
    
30. 
    Тезата за прабългарския характер на женското облекло защитава Евг. Теодоров.
    
31. 
    Френски пътеписи за Балканите ХV - ХVІІІ, т. 1, съст. и ред. Бистра Цветкова, С., 1975, с. 339.
    
32. 
    В. Маринов, Делиорман, с. 80.
    
33. 
    В. Маринов, Делиорман, с. 124, 140, 168.
    
34. 
    Васил Маринов, Захари Димитров, Иван Коев. Принос към изучаването на бита и културата на турското население в Североизточна България. - Известия на ЕИМ, С., 1955, кн. ІІ, с. 103.
    
35. 
    Явашов, Анани Ив. Текето Демиръ баба. “Българска старина - Светиня”. Разград, 1934, с.19.
    
36. 
    Стоян Стоянов, Комплексните изследвания в къзълбашкия манастир “Демир баба”. - Сборник исторически материали. Разград, 1984, с. 48.
    
37. 
    Ковачева, Мери. Археомагнитно датиране на текето Демир баба Разградски окръг - Сп. Музеи и паметници на културата, 1975, кн. 3, с. 23.
    
38. 
    Изследвания на житието на Демир баба от авторката на статията, които още не са публикувани.
    
39. 
    Вестник “Бяло море”, год. ІІ, 1935, 25.ХІІ, бр. 55, “По тъмните полета на родната история”.
    
40. 
    Илиев, Борис. Текето Демир баба, старо тракийско светилище в Лудогорието. - Векове, 1982, кн. 6, с. 67.
    
41. 
    Илиев, Б. Текето Демир баба, старо тракийско светилище…, с. 67.
    
42. 
    Илиев, Б. Исперих и землището му до Освобождението, В. Исперих, С., 1980, с. 48.
    
43. 
    Илиев, Б. Легенди и предания за текето Демир баба, старо тракийско светилище в Лудогорието. - Сб. “Североизточна България - древност и съвремие”, С., 1985, с. 222.
    
44. 
    ОАК13/60 - /да се види непременно/. Тук малко информацията ми е съмнителна - дали са семейства или души.
    
45. 
    Omer Lutfi Barkan. Osmanli Imparatorlu gunda Bir iskan ve kolonizasyon metodu olarak Vakiflar ve temlikler. - Vakiflar dergisi, s.ІІ, 1942, s. 348 - 349.
    
46. 
    Димитров, Страшимир. Към историята на добруджанските двуобредни светилища. - Добруджа, 11, 1994, с. 87.
    
47. 
    С. С. Бобчев. За делиорманските турци и за къзълбашите /Принос към държавно-правната и културна история на България/ - В: Сборник на БАН, кн. 24, клон Историко-филологичен и философско-обществен, 14, С., 1931, с. 5.
    
48. 
    Пак там, с. 8.
    
49. 
    Пак там, с. 9.
    
50. 
    Vambery, H. Erganzungsheft zu Peterman’s Mitth. 607. - Vambery, H. Das Turkenfolk in seinen ethnologischen und Ethnographischen Beziehungen, Leipig, 1885.
    
51. 
    Иречек, Константин. Княжество България, част ІІ - Пътувания по България, 1899, Пловдив, с. 167.
    
52. 
    Пак там.
    
53. 
    Dr. Mordtmann. Borth’s Reise von Trapezunt nach Scutari /Saitari - ?/, Gotha, 1860; Erganzungsheft zu Petermanns. Mitth, s. 20.
    
54. 
    Гаврилова, Невена. Ортодоксални мюсюлмани и християни през погледа на представителите на ислямските хетеродоксни секти. - В: Представата за “другия” на Балканите. С., 1995, с. 62 - 67.
    
55. 
    Felix von Luschan. Volker, Rassen, Sprachen, Berlin,1922, Well - Verlag, p. 192.
    
56. 
    Октай Эфендиев. Азербайджанское государство. Сефевидов; Петрушевский, И. П. Ислям в Иране VІІ - ХV в., 1966, с. 350 - 376.
    
57. 
    Васил Маринов, З. Димитров, Ив. Коев. Принос към изучаване на бита и културата на турското население в Североизточна България. - Изв. ЕИМ, № 2, 1955, с. 95 - 208; Маринов, В. Принос към изучаването на бита и културата на турците и гагаузите в Североизточна България. С., 1956; Ив. Коев, Облекло и жилища на старото българско население в Разградско. - Известия на семинара по славянска филология, 8, 1942, с. 77 - 130; същият. Принос към изучаване на турската народна везбена и тъканна орнаментика в Лудогорието. -Изв. ЕИМ, № 3, 1958, с. 65 - 113; Василева, М. Сходства, отлики и взаимовлияния в семейните обичаи на българи и турци в Разградско. С., 1971 /дисертация/; Адемова, Ф. Традиционно женско облекло в Бисерци, Разгр. Окръг. - Векове, 1983, кн. 5, с. 42 - 45; същата. Етнографски материали за село Бисерци. - В: Българските алиани. Сборник етнографски материали. С., 1991, с. 34 - 104; Сивриев, Хюсеин. Пролетни обичаи и обреди в Мъдрево, Разградски окръг. - Векове, 1983, кн. 5, с. 45 - 50; същият. Етнографски материали за село Мъдрево. - В: Българските алиани.
    
58. 
    Теодоров, Евг. Произход на някои предания и легенди в Лудогорието. -Език и литература, 1973, кн. 2, с. 45 - 57; същият. Остатъци от прабългарски фолклор в Североизточна България. - Български фолклор, 1980, кн. 1, с. 25 - 39; същият. Пръбългарски елементи в обреди, обичаи и вярвания на населението в Североизточна България. - Български фолклор, 1981, кн. 3, с. 5 - 13.
    

60. Теодоров, Евг. Произход на някои ........., с. 56.

61. 
    Теодоров, Евг. Прабългарски елементи , с. 6.
    
62. 
    Д. Гаджанов. Пътуване на Евлия Челеби из българските земи през средата на ХVІІ в. - Периодично списание на българското книжовно дружество в София, 1909, г. ХХІ, кн. 9-10, 1909, с. 659.
    

64. 
    Пак там, с.19.
    
65. 
    Стайнова, Михаила. Ислам и исламская религиозная пропаганда в Болгарии. В: Османска империя. Система государственного управления, социальные и этнорелигиозные проблемы. М., 1986, с. 84.
    
66. 
    да се види статията във в-к "Гледища"
    
67. 
    Стр. Димитров, Н. Жечев, В. Тонев, История на Добруджа, т. 3, С., 1988, с. 32.
    
68. 
    Димитров, Стр. Нови данни за демографските отношения в Южна Добруджа през първата половина на ХVІ в. Изказвам своята благодарност на проф. Стр. Димитров за възможността да ползувам статията, докато тя беше под печат.
    
69. 
    Стойков, Р. Селища и демографски облик на Североизточна България и Добруджа през ІІ-та половина на ХVІ в. - Известия на Варненското археологическо дружество, 15, 1964.
    

71. Пак там, с. 138 - 140.

72. 
    Петрушевский, И. П. Ислам в Иране ................,
    
73. 
    По въпроса за етническия характер на Сефевидската държава вж: Эфендиев, Октай. Азербайджанское государство Сефевидов, Баку, 1981,
    
74. 
    Стр. Димитров, цитираната статия.
    
75. 
    Евг. Радушев, Р. Ковачев. Опис на регистри от истанбулския османски архив към Генералната дирекция на държавните архиви на Република Турция, С., 1996, с. 21.
    
76. 
    Димитров, Стр. Някои проблеми на етническите и ислямизационно-асимилационните процеси в българските земи през ХV - ХVІІ в. - В: Проблеми на развитието на българската народност и нация, С., 1988, с. 38, 42.
    
77. 
    Проблемът с "ортодоксията" в исляма и отклоненията от нея съм разгледала на друго място.
    
78. 
    Гордлевский, В. А. Из религиозных исканий в Малой Азии. Кызылбаши. Соч., т. І, М., 1960, с. 252.