Превземане на държавата


ВТ – Себе си виждаш ли като такъв човек? ХИ



страница3/8
Дата07.09.2017
Размер1.17 Mb.
#29715
1   2   3   4   5   6   7   8

ВТСебе си виждаш ли като такъв човек?
ХИ – себе си виждам като човек който да подкрепя...
М Николова – една такава общност не може да роди само един лидер. Поне един лидер...
ХИ – нека отложим въпросите за лидерството в следващия панел. И именно моите усилия в това да конструираме общност и тя да си търси лидера , практиката показва, че второто не работи. Сега да видим първото ще сработи ли. съвсем накратко, не ми се разви приказката както си я представях. Идеята е, да започне от тази общност, от видимите лидери на мнение и сме говорили за 300 души. В тази общност трябва да знаеш следните неща – усилието е да да дадеш подкрепа и тласък за нов политически проект, без да ставаш член, но срещу това, което даваш – репутация и авторитет, получаваш контрол върху определен кръг решения които бъдещия проект трябва да консултира с тебе. Този кръг от решения е примерен (на слайда) и това е, което трябва да е абсолютно ясно според опита ни от ГС, когато му беше обещано, че политическите решения ще бъдат консултирани с него. При условия за консенсус, е рецепта за провал, който настъпи скоро след това. Трябва да има ясна листа на теми, които ще се включат след консултации, защото е абсолютно невъзможно да се реагира в реално време, ако трябва да се консултираш с граждани, които да мислят, и да ти отговорят, няма да стане. Неща, които позволяват физиономията на този субект да бъзе запазен.

Тази общност от 300 да нарасне до 3000 души. Бихме могли да ползваме модел, всеки от тези 300 би могъл да включи. ще забележите че това е моделът на финансовите пирамиди (смях). Ще стъпим на нещо, което работи. Когато се подпише нещо за нова ПП, това не те ангажира да станеш член, тоест тези 3000 души могат да запазят своето гражданско качество с условието, че така договореното качество ще има гаранция, че ще се провеждат тези консултации. Не само този проект трябва да обедини някакви хора и да даде резултат, но и да произвежда политика в ключови сектори, за да обърнем тренда на развитие на страната. Той не е добър и е ясно, че има 5–6 области които ако се обърнат, може да се обърне и тренда.

Затова, може да създадем това, което Иво нарече „фондация”, аз му викам „тинк танк”, за да можеш да участваш като експерт в това усилие, не само да поставяме проблеми, но и да предлагаме политики. В режим на въпроси и отговори съм готов да продължа...
Румен – Ще обявя почивка, и ще се уговоря с Христо и Николай дали да има президентски модул или имаме и малко въпроси и отговори към представянията.
ВТ – аз имам въпрос, много кратък – обсъждано ли е как движението да преодолее началния момент? Вместо да се каже мрежа или проект да се каже движение?
Пепи Кънчев – аз съм от Правосъдие за всеки, липсват много неща. Гласувай без граници, ПЗВ – те се родиха от хората, които се намерихме на улицата, избрахме два профила – правосъдие и законност, другите – избори и нови правила. Там се намериха много читави хора с експертиза. Тези две групи, освен че работихме яко можем да се похвалим. ГБГ постигнаха почти всичко. ПЗВ имаме малка успеваемост, по закона за прякото участие инициирахме и направихме 7 предложения от които 2 бяха приети, другите не бяха. Имаше няколко, които не бяха приети и днес и вчера, но общо взето, това е успеваемостта, когато гражданите действат отвън – 20% правиш предложения, лобираш, някой лобира, друг гласува, но минават само 20%, защото съсипваш връзки и статукво. След днес видяхме какво постигнахме, хора като мен и мнозина други се питат – сега какво ще правим? Каквото и да правим, сега ще постигнем това, което постигнахме в ПЗВ.

Очевидно трябва да се направи нещо с такива по–резки движения, с по големи инициативи. Има голям отзвук. Онзи ден дойде един човек на сладоледения фестивал и каза – „може ли да почерпя?” и „Само с това не става, на избори искам да ви подкрепя, но имената ви ги няма на избори.”


Емил Димитров – ЕД се казвам, предприемач, ПЗВ, член на ДСБ, да обърна внимание на две важни неща – за гражданския политически проект. Първото е ресурсното обезпечаване. Нищо няма да стане, ако не помислим за ресурсното обезпечаване. Другото е проникването на идеите не само на териториален принцип , а и във възрастови групи, етнически, социални групи. Тук сме се събрали хора от София, с образование и доходи, но сте гледали филма „беднякът милионер”. Светът изглежда така – като хората в кашоните. Ако искаме, както досега – ще издигнем един лъч, който ще блесне за малко и ще потъне. Проникването е много важно, за което трябва ресурсно обезпечаване. Не знам формулата но е тя.
Румен – Край, последна дума преди почивката – към НСтайков
НС – искам да си представя последния слайд – формализираните инициативи са резултат от запазването на мрежите и от опита. Те са важен извод който да направим, освен с РБ, няма с кой да си говорим. Ходили сме при Жельо Бойчев, това не е компромат (смях). Ето това са моите изводи
– лесно включване
– избор със и без членство
– регламентация
– мин и макс йерархия
– кул и фън
Румен – Давам почивка.
–––– почивка ––––
Румен – да започваме, няколко организационни неща. По график тази част, която започваме сега, ще свърши в 18 часа. Работата по президентската кампания ще има втора част от 19:45. няма да следва директно тази, за да може резултатите да бъдат обработени. Сега ще се проведе първата част от президентския въпрос.
Иво П. – ние предлагаме една малко необичайна процедура за брейнсторминг и дискусия. Ние предлагаме, да разделим общността на 10 групи. Очаквахме 50 човека – но сме 40+ и ще има групи по 3–4 човека вероятно. В рамките на половин час очакваме всяка група да предложи до трима кандидати за президент. До трима, 0, 1, 2, 3 – но не повече. Плюс критерии, на които да отговаря кандидатурата. След това, този списък ще бъде обработен и подложен на гласуване. Идеята е точно в пет да се съберем пак тук. И всяка група да излъчи представител, който в рамките на 2–3 минути да представи резултатите на всички останали.
–––––––––– Работа по групи. Обсъждане и представяне на кандидатите ––––––––
––––––– почивка –––
Румен – започва последната част. Ще поканя Радан, а не Петър. Петър каза, че Радан ще представи тяхната позиция за бъдещия политически проект. Имаме, както обикновено, като час и двайсет минути.

Радан – реших да е максимално кратко, защото много въпроси висят от първата част. Ще започна с широката гражданска общност. Христо обясни доста неща и няма нужда да го повтарям. Ние вече сме в процеса на постепенно разширяване на общността, за да достигне в критичен етап 250 –300 души, максималното възможно да взема решения. След това да продължи разширение, обединяващо хората които биха се занимавали с политика, които биха участвали в конкурентна политическа борба, така и хората които не биха се занимавали с политика, така и тези, които биха се ангажирали преимуществено експертно. Това е общата презумпция. Тази общност от 2500 – 3000 души трябва да има ясно запазена сфера на ексклузивни правомощия, свързани с главните политически насоки, а не с правомощия, и да има модел за упражняването им, чрез електронно гласуване. В дълбочина коментираме до възможност да се кандидатства за следващ парламент с готови законопроекти, които да бъдат слагани както пред избирателите така и на масата за преговори, като условие за партньорства.

Другото нещо е политическият проект, включващ достатъчно хора, които да се включат в този проект. Общността да е източник на хора за политическия проект, и да си партнира с ПП, в случая разговора е воден за ДСБ. Част от това, което сме говорили, много важен елемент е правителството в сянка. Така че от тинктанка имаме политиките, от ПП имаме .. имаме екип зад всяко лице. Потенциалният ни министър в сянка трябва да е с 3–4 лица зад гърба си, да създаваме разпознаваемост на допълнителни хора. Дискусионен е въпроса, но силно преобладава мнението, че този проект трябва да прерасне в партия. Дори имахме базово съгласие в блока, че една от ценностите на РБ, неговата марка трябва да бъде защитена по политически път, като имаме партия, която се казва така. Партия, носеща общия бранд гарантира еднородност между бранда и носителите му, което не се случи в РБ. В юридическия мир РБ е марка на Настимир Ананиев. Общия бранд, под който ще правим политика трябва да е политическа партия. Трябва да държи интелектуалната собственост и основните му говорители. Това е основната съвкупност. Гражданска общност–тинктанк– политическа партия.


Няколко думи по политическите въпроси – активистка борба за отделни промени или борба за политическата власт? Без борба за политическата власт не си привлекателен за публиката. Минсъвет в сянка е основен елемент в този проект. Да бъде конкурентна на съществуващите партийни мрежи. Най–тежкият въпрос, защото в бг съществуват няколко мрежи, които са ефективни. Изграждането на подобни мрежи е трудно и ставаш същия като тези до момента.

ГЕРБ не съществуваше, но те умело комбинираха методите на БСП и ДПС, за да изградят перфектната организация в български условия. Търсим вариант за силна мрежа, която да е различна от съществуващите. По отношение на тази дихотомия между гражданско и политическо, идеята за общността и политическия проект дава някакъв вид решение на този въпрос, същевременно трябва да сме наясно, че трябва да смекчаваме това противоречие.



То не съществува в този изчистен вид в развитите страни, и е специфично за бг примерно заради политическите назначения. Ако премахнем този недъг, смекчаваме и това противоречие. По въпроса за лидерството, твърде дълго време разглеждаме лидерството като обединение на хора около идеите на един човек. Ако го разглеждаме като обединение на политически възгледи, задачата ще стане много по–лесна. Виждам в този процес на номинации, че нямаме противоречие на критериите и общност в кандидатите. И последното, което смятам за важно – смятам че в един етап от развитие на собствената ни гражданска активност около протестите ние успяхме да самомаргинализираме това което сме.
Марионетката на Костов съжалява, че протестите срещу кабинета „Орешарски”, които официално не бяха политически, са им дали поле за изява, но те не са успели да „капитализират” енергията от тях.
Едно от най–характерните неща на първите седмици на протестите – голямата добавена стойност – голяма част от хората, създаващи добавената стойност, публични. Ние допуснахме те да бъдат маргинализирани под етикета „протестъри”. Тази протестна общност в общия смисъл на думата има капацитет да излъчи широкоспектърни послания. Без да загуби качествата и хората си. Тя се идентифицира с тесни послания по ръба на терена. Как да избегнем радикалния активизъм да бъде позиционирано върху универсални политически послания?
Румен – имате думата за мнения. (пауза) Стояна
Стояна – Преди да се мисли за нов проект, да видим защо не се случи ДСБ, която чисто теоретично си имаше тази партия, която мислим че трябва да се направи. И така както Радан описа нещата, как са мислени и говорени, с политическата фондация и с гражданския субект, в началото добре говорим за ДСБ, какви са перспективите, в краткосрочен и средносрочен план. Какво се случва с ДСБ?
Румен – Радан ли да отговори?
Радан – Нека се съберат въпроси.
Стояна – Очевидно при конструирането на този тинктанк, тези 300 да рекрутират 3000, да имат перспектива коя е партията с новото представителство, защото в крайна сметка за това говорим.
Радан – Аз ще започна от началото на въпросите, но имам твърде много отговори. Чисто спекулативно ще започна с това, което ме устройва в момента. Едно от най–неуспешните неща, които се случиха, е опита новопривлечените и отцепените от СДС хора да бъдат вкарани в една единна структура, а тя беше свръхопростена заради хетерогенния характер на хората, които влязоха. Едно крило от СДС, хора неучаствали в политиката, както и един кръг хора, ненавиждащи Сакскобурготски. Същевременно, уставът на партията не предвижда нищо друго, освен единна организация без териториални и тематични поделения, и така до И Костов. Протече борба между активистите и апарата от СДС. Апаратът спечели битката. И оцеляха само тези, които съветваха Костов. В момента, в който битките в общинската организация бяха загубени, нямаше къде да отидат. Имаше някои хитри като мен, които изчакаха. Ако сега добавим хора, ще бъдат възприети с резерви, ще бъдат вкарани във вътрешен сблъсък, ще го загубят, без грам шанс да спечелят. Повечето хора в началния процес на ДСБ не могат да бъдат върнати в политическия процес, те са дълбоко отвратени от нещо нормално, на което не са му свикнали. Трябва да запазим хетерогенността на проекта.

И както казах – хората, които сега влизат да изградят нова ПП не да обединяват ДСБ със себе си, защото ще бъдат неприятно изненадани след като обединят дсб със себе си. А да запазят ексклузивни права върху новия бранд, който заедно създадем. Брандът и програмата да са на хората, които сега влизат и с по–широка стъпка към обществото. Тук има въпрос, какво се случва при едно такова крехко равновесие? Моят отговор е, че не мога да предвидя. В рамките на няколко години, като се състои обединителен процес – по–вероятно е ДСБ да запази организационната си самостоятелност, капсулирайки се в пълната си идентичност. Част от нашата идентичност е, че не харесваме другите хора. Те са напълно наясно, че не може да бъде самостоятелно битие. Тези, които са за запазване на идентичността, са за да не се обвързваме с идиоти. Аз винаги съм давал примера с кръга на крайните тачъристи в Консервативната партия. Макар че този пример в момента е крайно неудачен. Ако говорим с подобни перспективи, това пак е оптимистично...


ХИ – тази архитектура, с която говори Радан, тя дава възможност да увлече една партия като Зелените, което - дава възможност да запази идентичност, но и да се влее в енергията. От моите разговори съм останал с впечатление, че те могат да се възползват от един общ бранд.

Това дава възможност и на партийните хора, които искат да запазят идентичността си и на тези, които искат да се обединят, правим една такава структура– след това ще реши какво да прави. Поради това, с малко повече късмет да снеме остротата на въпроса къде точно се намираме... Една голяма палатка, която се опитваме да направим, със структури и хора, дава възможност всеки да запази своето ъгълче колко е ляв или десен, но да работим заедно.


Евгени Кънев – Ако може повече от 30 секунди?
Румен – може
ЕК – искам да кажа своите неща. Ние сме ги говорили и сме единомишленици. Трябва да мислим за победа на избори. За да спечелим избори, трябва да се позиционираме в центъра. Там няма силна партия, която да не е обвързана със старите мрежи. ГЕРБСП са брандове, но те и са мрежи. Ние трябва да обединим огромен брой хора. Не съм голям специалист по партийно строителство и тази структура може да черпи идеи от миналото, когато СДС имаше сходни проблеми. В началото СДС беше коалиция от партии срещу статуквото, тоест старата номенклатура, която си остана. Това за мен е най–важното, как да структурираме тази политическа сила в центъра, която може да привлече по–голямата част от тази 2 млн избиратели. Мрежовият маркетинг е важно нещо, за да хванем опиниън мейкърите, господин Асенов каза как го е направил в Смолян и е добър модел. Да го видим как да се развие.
РуменИван Иванов
ИИ – едно е властта от гледна точка на свързващия механизъм, лидерството и позиционирането. Съвсем друго е териториалното разгръщане на мрежата. Днес чух 2–3 лидери, социални предприемачи, които споделят проблемите и ангажират общността и ние трябва в тази посока да се движим. Тоест господина от Смолян, Търново, да открием тези хора и на тях да се делегира. В тази посока е изключително важно бъдещата фондация да делегира тази възможност на тези хора да съберат средната класа – предприемчиви, преподаватели са тези хора, за да можем чисто териториално да развием нашите структури. И да ги събираме да обменят опит, което е важно.
Иван Бедров – Тъй като не съм бил на първата среща, нещата които не са ми ясни, на вас сигурно са ви ясни. Преди 7 часа – с две думи – кои проблеми искаме да решим и как ще дойде и вдъхновението – Иво П. и Мирослава. Имаме неотговорени въпроси от първа серия, а вече сме на шеста. Виждам и рискове да влезем – дали ДСБ, дали ПМ е направил нещо . след като сме там, където сме, значи не сме го направили по добрия начин. Защо голяма част от хората не са в БГ. Защо сме тук, но има нужда да стигнем до основни неща – какво не е ок в България. Бедно, несправедливо, неравенства и...
Независим политически анализатор, който работи на заплата в сайта на олигарха Огнян Донев, който е обвиняем за укриване на данъци в особено големи размери.
А Пендачанска – И се краде.
ИБ – Това са важни неща. и има хора, които знаят какво да се направи – в правосъдието, в други области. Ако продължим да говорим по този начин, няма да напуснем границата на 300 хиляди. Ако тръгнем по този път, ще се изправим пред изключително мощни противници. Подобни неща, които са ни в главите, могат да се направят с мощна вълна, а не от политическа сила, която колкото и да е готина, не може да го направи така. Светът е така – хората викат „Аман от експерти”. Вижте Щатите, Британия. Но това, което искат повече от 300 х. да чуят, е че и циганчето ще влезе в затвора и българчето, което обира банки ще влезе в затвора. С Мартин разменихме няколко думи – че тия партии вече дори не обещават увеличение на пенсиите . А целта на тези реформи, съдебна, дали някакви реформи в икономиката, е да остават повече пари за всичко. И тук, автоматично стигаме как в този разговор да не стигаме и до леви и до десни мерки. В нашите глави е така. На мен ми се стори обърната каруцата със задачата за президентските избори. Има смисъл нашата общност да участва на президентските избори. Един кандидат с нова заявка, а един само много готин и е доказал че е само много готин, ще стои по друг начин. Ако щете да си променим нещата дори как говорим. Ние трябва да го преведем. Не ние трябва го кажем директно на договора.
Влад Т. – за да бъде ефективен такъв проект, да се състави разказ за това противоречие,. След комунизъм – антикомунизъм, разговора тогава беше важен и направи мнозинства, хората гласуваха. Това нещо се разсипа, защото този разговор изчезна. Но не можем да си представим, че в тази държава и страна няма основно противоречие. Да се формира разказа, да се подпалят нечии души, трябва да се разкаже от някого по този начин. За да може хората да го разбират и да го кредитират с гласа си. Как ние ще разкажем за какво се борим? И от тук, инженеринга как се борим с кого и тн. Но аз не разбирам каква е грижата, как ще вдигнем гълъбите, извън 60 хиляди електорат, които ще гласуват така. Има огромно блато негласуващи. Синята идея от милиони е не знам колко сега. Вече разговора за комунизъм и антикомунизъм не ги ангажира. Как ще формулираме мнозинство с какъв разказ?
Пепи С. – едно от най–добрите неща в политическите партии, беше намерено добро решение в този ГС. В момента, в който този гс каза на определени хора „не, така не може”. Не може да плюете така по хората, които гласуваха за вас. Механизма за контрол не беше даден на ГС.

Нямаше ефективен механизъм тези хора да ги изгони. Аз усещам в присъстващите хора, че са силно предпазливи за политически проект, затова да говорим за гражданско-политически проект. Тези, които не искат истински да се ангажират. Важно е, след фондацията да дойде републиката, а не империята. Има механизми това да стане и хората, участващи в тази база, да участват в проекта и да ги представляват. Да станат активни във формулирането на решения в прокарването на решения, за да няма изземване от партиите на гражданското.

Явно човекът е такова животно, че като замирише на власт партийното надделява, а партийното е власт. И гражданите отстъпват защото умният отстъпва, и стискат зъби, и в един момент само стискат зъби без нищо друго.
Антоанета – Взимам повод от това, което каза Иван. За мен базисно е да се изясни целта на това усилие и тази синергия. На мен тези формулировки не ми изглеждат сложни и бих подкрепила това което казва Влад Тодоров, вече има радикален разказ и той може да се разкаже така, че да бъде включващ, а не отблъскващ. Като всеки намери причина всеки да се включи и той да го разказва. През 2013 г. абсолютно всички хора имаха проблем, той можеше да получи представителство и в един момент се скъсаха връзките – между тези които избират и тези които представляват. Те станаха или много прозрачни или просто изчезнаха. В едни или други гласувания ... Липсваше констистентност – какво е промяната. Липсваше консистентност – кое е това на живот и смърт от което ние не отстъпваме.

Вътре парламента не изглеждаше че има борба на живот и смърт, от това което се говори вътре. Хората не разбраха, че това не е предусловие да има живот, то изглеждаше равнопоставено на всички останали неща, това нямаше силата. Това, което Христо направи със своето тяло, жестове и най вече с оттеглянето си този жест забеляза публиката, отколкото самия процес на застъпничество на тази политика. От там се губи усещането че има гражданска общност, която има представителство. Да се върна към разказа – не знам защо на мен ми се струва че това е, което може да бъде лесно разказано. Темата защо сме бедни, защо сме на дъното от 28 страни, защо качеството на живот се подобрява толкова бавно и стотици години ще са нужни за изравняване с европейското равнище. Смятам че смяната на дискурса е признак на промяната. Аджендата, поставена от протестната общност, преди 2013 година не се говореше за нещата, които сега се смятат за иманентни за нашата действителност. Те не бяха дневния ред на обществото. През 2013, с усилията на блока, с хората пред парламента, най-силно застана проблема с модела Кой. Той има няколко характеристики, които могат да бъдат атакувани и в момента. Аз съм си ги набелязала и спирам:

– Политическа система, която не произвежда представителство – В много свои постулати е направена така, в която не произвежда представителство. И според своите характеристики тя охранява мафията. Влизаш в политиката и елита охранява модела. Всички влизат в политиката да бъдат пазители на статуквото и да го охраняват. Такива профили се избират, такива се въвличат. Те нямат драма в това.

Второ – съдебна система която не произвежда справедливост. – днес разбирам че има завоевания в тази посока.

Колонизирани медии – има огромен проблем с публичната среда – какъвто и проблем да продаваш, то минава през отворена заразена отвлечена колонизирана публична среда. Огромен проблем. Ти трябва да го разкажеш, да имаш достъп на говорителите.

Неработещи регулатори – основни двигатели на модела кой, които изкривяват климата КЗК, КФН. Тук нямаме експлицитно послание, че тези са бутоните на завладяната държава. Не успяхме да обясним на хората, че това е разказ на живот и смърт. В тази му част не е преведено. Продължава да е занимание на хора, които конструират органи. ВСС е може би малко повече на фокус.

Администрация, която не е основана на меритократичен принцип – цялата партизанщина да може вуйчо, свако, дъщеря ми, леля да са там, в българската идея е най–естественото нещо, когато имаш достъп до властта – че трябва да израстваш по някакви постижения, толкова веберски разказ.

Защо сме толкова бедни и с неравенства и няма социални асансьори и нашето общество е сегментирано разпиляно, в които успеха какво означава всъщност..

На първия слайд ще има – „защо сме толкова бедни”.
ВТ – Това води към класова борба.
АТ – Не не не води,
ВТ – Аз се шегувам, не така е
АТ – Трябва да имаш теншън
ВТ – Тракшън
Хр Христев – първо да си отговорим, защо сме тук заедно, не защото искаме да правим ПП, а защото имаме някакви общи ценности, в които разбираме нашето общество, които очевидно чувстваме заплашени и които трябва да отстояваме.

Няма как само с гражданска активност и граждански позиции това да се случи и то е трудно, когато някой от гражданския сектор влезе във властта и да вложи цялата си енергия,, същество, докато там са ГЕРБСП, Ковачки и ДПС и половината РБ няма какво друго да се случи, освен това, което се случва две години. Въпросът за нова формация не може да бъде заобиколен. Да, ние ще се структурираме, можеме да комуникираме, централния въпрос е да се намери линията на разлом и хора, които да подкрепят подобен проект. Ако трябва да се фокусираме на една тема, по широката периферия, а не по центровете на Пловдив и Варна. Не знам колко са останали там... Публичната регулация е срината, завладяна от частни интереси, с изроден административен апарат, негоден да работи и трябва да се изгради от А и Б. Това са моите лични наблюдения в правосъдие, вътрешни работи, божествената централна администрация на МС. Една срината, неефективна, неспособна публична администрация, която не е толкова партизирана. Сигурно някой е бил назначаван някога по политическа линия. Срастването е по някаква кръгова отбрана. Когато решиш да уволниш някой, ти звънят от ДБГ, БСП, ГЕРБ, които защитават един нормален административен служител. Държавата е доказала своята неефективност. Тя не регулира, тя не работи. Няма ефективна регулация и има източване на публичен ресурс, модел, който се основава на паразитно усвояване на публичен ресурс. Това трябва да бъде разказано за широк кръг хора.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница