Превземане на държавата
Антоанета – отказвам се. Нека вървим по дневния ред. Христо. Румен
Изтегляне 1.17 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Румен
- Представители на „ДА, България“ в чужбина не са доволни от електората, с който разполагат.
- Влад Тодоров
- Влад Т.
- Когато говорим за лидер такъв има – ние говорим за ББ, всички репортерки и камери са влюбени в него, не може да излезе от телевизора.
Антоанета – отказвам се. Нека вървим по дневния ред. Христо. Румен – да почиваме Атанас Славов – един щрих да добавя. ако в първите години демонтирахме системата, в края на първото десетилетие започнахме да изглаждаме институциите а сега трябва да демократизираме институциите, а именно затова говорим за гражданските проекти а не за политическите, а именно заради това ляво и дясно не стои на дневен ред. Удържайки дебата в основните ценности няма как – от участие до пряка демокрация, остава.. трябва да присъства Гроздан Караджов – едно изречение за следващата дискусия. Като контрапункт за т. нар. идеология. Много е опасно ако се тръгне без идеология. ИМ а едно подхлъзване по това, статуквото и промяната. Утре ние ще сме статуквото. Идеологията казва какво можеш и какво не – ако ри имаше идеология щеше да има граници, които не трябва да пресичаме. Затова е важно да имаме представа в първия ден да има репеи и да го наречем идеологически документ и това да не можем да го ревизираме, освен в изключителни случаи, както въпросът за сигурността ще трябва да внесе промени. Гласуването в парламента ще ви позиционира. Това е по–скоро за публично и за медийно консумиране. Статукво промяна също не е трайно но ако сложим най–важните неща и аз имам идея за тези неща, това беше основната грешка на блока – амалгама не за срещащи се материи. Видяхте колко лесно се отлепи, все едно се разпаднахме. ––– почивка –––– Румен – почивките кратки ли са? Ники с . – по 15 минути са Румен – в почивките понякога се върши повече работа... Във втората част, е озаглавена „Гражданска общност и политическо представителство”. Защо гражданите бягат от политиката, кой да бъде приемливия модел за участие в политическия процес. Основни докладчици са Христо и Николай. Преди това обаче искам да кажа две неща – едното е във връзка с една забележка на Тони, към която се присъединявам. Ако може изказвания да бъдат концентрирани в продължителност около 5 мин., да сме по–кратки. Второто е една покана – преди Х и Н да развият позицията за модела на гражданското участие, искам да подканя хора, които да представят гласове на българите в чужбина и активисти извън София. Миналия път в Боровец се говори много за тези големи групи, искам да поканя всеки от нашата група – който се чувства, че представлява някоя от тези групи, да се представи и да видим дали сме представили тези две групи – Иван Киселов (Лондон) – не мога да претендирам за структурирана гражданска активност. Голяма заблуда е да се гледа на българите в чужбина за едно по–правилно решение. Досега с образование и професии не допринася към морала и не изгражда личносттаь каквато очакваме да бъде и да очакваме хората да се приберат... Хората там са три категории . 1– които искат да се откъснат от България 2. хора, на които им липсва чалгата и искат да се върнат при нея 3. хора с идеи, които искат нещо да се случи. От една страна те са нашия таргет, но те са и таргет на всички. Проблем е, че те не са добре информирани. Източниците на информация не са правилни, примерно dir.bg . Те си спомнят сатрите вестници, четат тях. Те са загубени, объркани, и не намират нещо към което да се прихванат, да им даде ясна надежда и посока. Има много работа, която трябва да се свърши . Христо Иванов – Иван е човекът, който попита въпросът с огледалото „Въпросът с огледалото” бе зададен уж от буден български младеж, който живее в Лондон и няма политическа окраска. Все пак успя да предизвика скандал с тогавашния премиер Бойко Борисов, който скандал бе напоително отразен в медиите от кръга „Капитал”. Румен – Велислав Минеков. Велислав Минеков – Аз съм хабилитиран каменоделец. Георги Илиев – Масон, масон (смях) ВМ – Връщам се от Истанбул. Говорих с български турци, наклонени към партия ДОСТ, там има очаквания. Ако преди седмица имаше свободомислие, в този момент има пълно съгласие с действията на Ердоган. Някакви странни обяснения за борба с мафия, която не знаех, че съществува, с една дума съществува страх. За съжаление, никакво внимание за трагедията в Турция. На колегите са отнети паспортите, всеки ден се подписват в районното. Нямаме управление. В понеделник подадох оставка, която ми казаха да връча на майка си и баща си. Наистина застраших колегите си. Направете някакъв жест, да направим някакъв жест. И няколко думи за това, което правим сега. Аз усещам като СДС 3, ДСБ 2 или нова ПМ. Или група на по–умните, за сметка на по–глупавите. Тука имам приятели, канени непрекъснато в нови политически проекти. Поканиха ме и в ДОСТ, не се съгласих заради управлението на партията от милиционер. За да има политическа организация, бедата е че са нужни пари, идеология която можем да пуснем в затишие, нужни са медии, нужна е личност. ако имате друга рецепта, споделете, това е според мен. Даже, ако искате да почнем с личността и да свършим с кутията за петолевки. Това е едната беда. Другата беда е, че се стигна до пълна маргинализация на тези, които искат да подкрепят някаква политическа организация. Много малко идеалисти има – в София, Пловдив, Варна. На другите места, лицето искащо да стане партиен член очаква дъщеря му да стане учителка. Ние сме затворени в това общество.. Като истински българин съм затворен в мрачните прогнози. Владислав Тодоров – от 10г. съм суверенен гражданин, преди 10 години съм гласувал за ДСБ, от тогава пазя суверенитета си на гражданин. Аз живея 25 години в чужбина, може би съм се денатурализирал, но подкрепям изказването, че няма смисъл да се ангажира общността навън, аз познавам общността в Америка. Трудно е да се дефинират българите в чужбина. Това което ги дефинира са баницата, културата, музиката и лютеницата. Представители на „ДА, България“ в чужбина не са доволни от електората, с който разполагат. На тази основа те се събират. Иначе всичко е разбито – на интерес към България, икономически интереси и тн. Там има голям масив българи избиратели, които ако се запази правото да гласуват може да се окажат решаващи на някакви избори. Но извън битова България и митовете за величието и падението на българския народ, е трудно да се инструментализира тази общност и се съгласявам, че това ще е прахосано време и усилие. Това, което ме интересува от предния панел, е – за мен, става дума за една общност, която опитва от 15 години да се преназовава. За да оцелява политически или по друг начин си измисля структури, реинженира ... как да се реинженираме от едни други, за да се компенсира загубата на доверие, да се явим с нови маски, с нов дискурс,... За мен това е основния проблем. Тази общност се е конституирала като гражданска. За мен тази общност се е конструирала като гражданска. Но в съзнанието на хората – това е една малка NGO общност, софийска. Тя се държи в критически електорален минимум. На мен ми се наби в ушите – гражданска такава, гражданска онакава. Това е стар клиширан начин за назоваване кои сме ние. Всички са граждани, част от тези граждани са гражданско общество а другите некачествени граждани. Може ли да се опитаме да мислим за нов проект и или визия като се въздържаме или елиминираме клишето на „гражданското”. Извън тази общност не се говори за това. Навън дискурса не претендира да говори на тази територия. Гражданското е облепено с какви ли не етикети – партийни и медийни като една среда работеща в протестен, NGO режим, и охранява неработещи за останалите ценности. Навън, извън тази общност живеят хора, нормално или ненормално. Ненормално по–скоро. Но разширяването не може да става чрез разширяване на клишето на говорене. То става чрез претакане на NGO разработки, на политическо инженерство. Мъчим се да инженираме организация или взаимодействащи си по–малки организации. В същия тоя план. За мен основен въпрос е лидерството, това, което придава органика на политическата машина – било то движение, или партия, е лидерът. Трябва острастен човек, който да събужда страсти, да ангажира внимание, да възбужда въображението на хора, които да си мислят, че ще живеят по–добре ако го следват. За мен, опита на политическото инженерство е висок. Инженирани са проекти. Думата проект ме дразни. Проект на гражданското общество. Това е страст, дори не е страст, а бюрократично говорене. С това не може да се избие никаква риба, да говоря с българския израз. Няма лошо човек да бъде лидер, не трябва да се побутва, той сам да излезе и да му се даде доверие и подкрепа. Да чуя страстта на лидерите, които скрито или открито се фантазират като такива, какво ги вълнува, език, визия, с какво искат да счупят консенсуса ГЕРБСП, по някакъв начин да счупят клишето и как тази организация ще се движи, ще пробива, ще печели. За мен анализи, ситуативни маневри, опортюнизъм, ако сега не, утре няма как, са напълно безпредметни. Говоренето за инженерство има смисъл, само ако се яви визия, ако произтече патос на някаква личност, ако се опитаме да конфронтираме тези идеи да ги проверим, докато се стигне по–обща визия или програма. Защото, и така завършвам има боксуване в език и опортюнистична настройка. Ситуационен тип маневра и едно клише се движи в пространството, то се свива повече, отколкото се разраства, и работа няма да се свърши. Ако ние тук си въобразяваме че ще вземем властта, тези хора тук, без страстен човек няма да стане. Не вярвам, че без страст може нещо да се прибави. Емо Мачиков – Във връзка с изказването на преждеговорящия. Българите в чужбина не се свеждат само до лютеница и баница техните чувства към България. Проведохме кампания „Излез и гласувай”. Имаме около 5 х. човека, които искат връзка с политическата обстановка в България. Искат да участват активно и да им се чува гласа. Те искат реална помощ, реална връзка с България. Много по–трудна и по–неблагодарна е работата с българи. Румен – Не забравяйте, че Христо Иванов и Николай Стайков не са се изказвали. Ще ви стигнат ли 40 мин.? Христо Асенов (Смолян) – преди година реших, че щях да се занимавам с политика. Взех това решение след разговор с мой приятел, шеф на полицията от ДПС. Решихме да се свържем с хората от нашата община. За една нощ измислихме име, един дизайнер ни направи лого. За едни избори сме втора сила. Електорална, а не политическа. Казахме за какво сме – гл. архитект бави разрешенията, няма транспорт за работниците, събрахме се 25 човека лидери на каузи. Работихме зверски по време на изборите. Работихме по 16 ч. по време на кампанията и бяхме засипани от жалби. Не знаехме как даваме запалки и други материали, и наехме консултант да ни каже как се прави. И за моториката е необходим лидер с огромно чувство за непременност, с мотор за случването на едно такова нещо. Имаме девет мандата в местния парламент. ГЕРБ ни унищожиха малко бюлетини, имаме кмет в родното място на Дора Янкова. ГЕРБ се оказаха крадци като започнахме да научаваме информация. ГЕРБ направи Коалиция с ДПС, микимаус коалиция, и ни крадат. Да, нашия сайт КРОС се казва нашето сдружение – ако видите официоза в нашия регион – има 5–7 х. прочитания като пуснат нещо, а ние като пуснем, имаме по 18 хиляди прочитания. Дори само ако изнасяш информация, хората те уважават. Но трябва да има моторика, защото е необходима огромна сила да се случват нещата. Румен – аз предлагам Николай и Христо да развият позицията си и след това другите ще вземат отношение. НС – имах предложение, което не можех да откажа. Формулирах три много важни въпроса – защо гражданите бягат от партийно обвързване? Защо се събират политическо активни граждани в определението на Сашо Симов в „параполитически структури” или на Бареков – в „политически кръжоци”? Защо се случва това? Отговорът е много важен за каузата. Какво показаха сегашните опити за гражданско участие в политиката. 25 човека ли сте в ГС? ИИ – Да НС – Ето сега можете да ни разкажете, как се случи, в какво успя и в какво не успя. И накрая – на каква основа да се обединим и как да го направим? В последните години се натрупа опит с различен успех, формализация, методи и ще бъде загуба, ако не го обобщим и не го използваме за по–добро. Това, което съм направил, е импровизиран опит за визуализация на това, което имаме след 14 юни 2013 . Това ще е любопитно за политиците, щото всички знаем какво стана с Кунева и прочее, но не знаем какво стана с гражданите след 2013г... ГС, ПМ, няколко спин–оффа, MoveBG и няколко от по–малките групи, появили се след тях – Обединени реформатори, Движение обществен натиск. Кой го няма – няма Ранобудни студенти, всички стават късно вече. Обяснението е малко по–дълго за тях. Другите параполитически субекти са хора с повече организационен опит. Това което няма на картата – едно НПО на по–възрастното поколение протестиращи. Зелените са частен случай. Искам накратко да ви кажа кой е тук. И да ви кажа кой е на гражданската карта. Ще дам на хората от РБ, посока, експертност и лимитиран състав, и той не подлежи на никакво разширяване. С каква цел е била създаден ГС. Кръгът One More Bar. На юг от парламента се събираха ГС, а на север, в кафе Галерия се събираха Протестна мрежа. Неслучайно са в горната част (сочи слайда) – по-влиятелните субекти – по-надолу е ситуацията One Man Show и един-два файтона с хора. Никоя няма повече – Едните се мерят с файтони, другите са с автобуси. Защо си позволявам, защото имаме с помощта на приятели замерване. Според две замервания, имаме два пъти частично определени показатели. Август 2014 и януари 2016 – назовете гражданска група която познавате? При отворен въпрос – ПМ е най позната с 18% при отворен въпрос, до 55% при затворен въпрос. За едно сравнение – MoveBG е 1%. Имаме голям диапазон на публична разпознаваемост. Това е резултат най–вече от острите позиции становища и тн. През лятото на 2013 година една група казаха, без партия няма да стане – беше с две крила християнско консервативно а другото либерално – либералите победиха. Знаете резултатите от изборите знаете колко успяха – 2500 гласа имаше Виктор Лилов като кандидат кмет на ДЕОС. ПП „14 юни” е необявена група, от която двама от хората на снимката казаха че подкрепят, но няма да се включат. Нямам информация колко подписа и как са направили Move BG имаме човек – Христев – елитно дискусионна, продължава да работи, продължават дискусиите, имат хубав сайт, за резултати не мога да говоря, това което знам е единия процент разпознаваемост. Движение обществен натиск, 2/3 обединени реформатори, те станаха част от РБ, сложил към ги, въпреки че имат 1200 лайка във Фейсбук, това е вид измерител на популярност. Какво се промени извън съществуващите партии. Много или малко ей това е. Изводи – накрая опита на ПМ като ядро от това, което имахме на улицата през 2013г. показа недвусмислено, че накрая 90% от хората които остават, са икономическа независима средна класа, по–малко от 10% са на заплата. И това основното са свободни професии – адвокати счетоводители, айти, но активисти, композитори, поети и тн. разнородни като ниво на доходи и образование, но след една дебела черта – малка, но икономическа независимост. милионери няма.
Сега как да го измислим, да правим едно и да стигнем до траен политически субект на сцената. Това отвън изглежда като едно клише, което един човек като се връща в БГ то е така. И правим това – една енергия. ВТ – енергията се ражда чрез конфликт и да се обостря (смях) ХИ – и конфликт има и обостряне има. Лошото е че когато един авангард започне да се обостря като ПМ, това го откъсва от мейнстрийма, който започва да се плаши от по–резките фрази. В момента в който се опитваш да надделееш над белия шум на българската медийна среда. Машината на Пеевски е точно това – произвежда шум. И в момента, в който се появи някой тя така съсипва всеки, който би помислил да направи нещо. И му нещо да му каже – да не си помисля дори. Всички изглежда като че ли се занимаваме с клише, но това са реалностите. Това за което аз искам да поговоря, е резултат от един процес който стартира за мен след като подадох оставка като министър. Ще го разкажа от гледната точка на моя индивидуален опит. Не успяхме да създадем мутация, в която кризисните огнища раждат енергия. Понякога политическата машина коригира своя курс. Днес това, което се случи и искам да поздравя колегите в парламента – огромна част от властовия елит, така наречените магистрати искат да се присъединят към различни организации и това повишава шансовете им да прогресират в кариерата. Имало е два опита днес беше третия парламентът да ги регулира. Много интересното е, че два пъти тези опити бяха замитани под килима, днес именно факта че създадохме една среда с повишена чувствителност по сложна тема като съдебната реформа, но това се превърна в тема с чуваемост, ражда енергия. Това че в парламента има хора действащи по така формулираните проблеми на тях им се наложи да приемат текст. Текстът е неособено пригоден, институциите изглежда няма да го прилагат но показва следното – В различни конфигурации раждаме енергия която има точков ефект, но няма трайност. Въпросът е как да превърнем това в нещо трайно. Какво имаме? Нямаме трайност, ясен модел, култура, лидер, финансиране. Имаме проблем. ХИ – този тип справедливост минава в един архаичен модел на социална справедливост. – как да решим проблема със справедливостта. Темите за върховенство на закона. Бях във ВТ и ми падна акумулатора. Таксиджията ме позна и каза – „Да, без върховенство на закона няма да стане”, той ме позна. Децата ми искат да се върнат тук, но знаят че без върховенство на закона няма да стане. На най–примитивно ниво усвоява ресурсите, но от друга страна запушва икономиката и развитието за да поддържа този модел, който може да съществува само в много ограничена и затворена среда. Направихме много за да стане известно извън NGO кръговете. Това, което ми се случи като министър – ББ канеше NGO човек, който да мечтае да остане министър, по тема без резонанс в обществото. Аз мисля, че самият Борисов беше изненадан колко много тази тема резонира. Поради този скандал прилична част от реформите ще бъдат приети – с ръмжене и плюене, мина нещо в редуцирана форма,. Тоест, поведението на системните политически играчи, те самите разбират, че в тези теми има обществена енергия, енергия на скандализирането, когато парламентът изневери на очакванията на протестната общност. Тя не може да стане проактивна. Тя се роди 2012 година, със закона за горите. Малка група предупреждаваше, и после станаха големите протести. Но когато видяхме, че държавата отново краде, това и излезе. Въпросът е авансово как да ползваме тази енергия и да я употребим в този процес. Да дадем брандирането и ключовите рамки, като идеология. Гроздан каза – да си кажем какво можем и най-вече какво не можем да правим. Примерно системната корупция – как задуши... Влад Т. – „Партията на справедливостта” е реална идея... ХИ – схемата по която работим е социологията показва 10% хора които разпознават този проблем Влад Т. – да му се даде повече думата ХИ – как да тръгнем от 10% за да дадем по–големия бранд и по–инклузивния. Възможно е да гледаме по–големи и по–глобални тези. Конкретен проблем, дефиниран като анти– и се движиш натам. В крайна сметка, Бърни Сандърс е бъдещето, в което да вярваш, но това което дава старт е анти–естаблишмънт говоренето. В България имаме модела Кой, може да го наречем мафия, олигархия, който задушава развитието на страната. То не налага преразпределителен подход като в Америка, но има и други проблеми – работещи институции, свободни медии, дебат, да се чуват аргументи в него, това всичко е задушено и запушено. В крайна сметка, най–проста отправна точка е осъзнаването на този проблем и опита да се консолидира... И ефекта на снежната топка как това да се случи е въпроса. Другият въпрос е геополитическата промяна в последните 6 месеца – абсолютно извън дебат неща са подложени на съмнение. Преди 6 месеца беше невероятно да говорим дали България ще остане в евроатлантическите структури. Нашият политически камертон – Бойко Борисов е знак, че темата за НАТО ще е водеща. Той иска да заеме позиция на неутралитет. Той си представя че ще е в центъра и ще играе ролята на балансьор... Влад Т. – излизане на България от НАТО... ХИ – България ще излезе по терлици, заставайки на неутрална позиция. Ние заявихме, че не принадлежим там. Цялото ляво предложи декларация на неутралитет че в конфликт русия НАТО няма да участваме. С действията си ние сме се ориентирали към излизане. Темата – принадлежим ли към НАТО е сериозна тема, а преди месеци и седмици не беше мислима. Клишето гражданска общност има значение, защото се употребява в България на тези хора, формиращи мнение в определени кръгове, носещи заряд от липсващото доверие. Авторитет, който пеевската машина се опитва да избие и ерозира. Това е колективен политически ресурс който тази общност притежава, а всеки от тази общност знае, че този авторитет умира в момента, в който той стане партиен член. Ние трябва да направим това – тези хора представители на тази общност, лидерите да им предложим формат, в който те биха се съгласили да дадат подкрепа, без да се обвържат с политически проект, но проектът да разполага с този ресурс, защото на него ще му липсва много ресурс – нито телевизионен, нито финансов извън тази кутия, в която може да се събере. Но да започнем от това. Къде е този слайд който бях направил? Бранд Лидер Други органи Програма Платформа Листи Коалиране Назначения Тинк танк – гражданска общност – политически проект Шансовете тези малки партии да се превърнат в общност и да се слеят в нещо, в което да се влеят и други, са много малки. Но там има и много организации, много от тях неформални – те нямат и лидер, който да бъде поканен на разговор. Знам го, че моето мнение се чува. Как тази вселена състояща се от несъвместими партии, мрежи и др, да я сложим под общ знаменател. да даде на един политически проект бранд идеология, това са свързани неща, да даде на тези толкова чувствителни към своя ангажимент граждани, някакъв първоначален импулс. През тези месеци видях, че правим коалиция или нова партия не е много привлекателно за отделните елементи които могат да се включат в този... чувах „да, трябва да имаме представителство, присъствие, но не съм съгласен с тези с този, те ще ни излъжат”. Силно наелектризирани със статично електричество, което ги отблъсква едни от други. Да започнем с артикулирането на гражданската общност като такава. Първо в нея ще се включват само хора в лично качество – а не като партии, бизнес и тн. Като хора, носещи послание. Защото в българския политически живот лидерство има. Когато говорим за лидер такъв има – ние говорим за ББ, всички репортерки и камери са влюбени в него, не може да излезе от телевизора. Ясно е, че такава фигура не се е появила на хоризонта и включително хора чиято репутация излиза извън този кръг. Надяваме се да излезем като лидер, убедителен. Каталог: media -> articles articles -> Европейската школа по клинична хомеопатия Организира Обучение по клинична хомеопатия articles -> Медицински стандарт ортопедия и травматология articles -> Национален рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г articles -> Union européenne des méDÉcins spécialistes european union of medical specialists articles -> Проект! Национален рамков договор за медицинските дейности Изтегляне 1.17 Mb. Сподели с приятели:
|