През януари 2005 година се навършват 110 години



Дата07.09.2017
Размер60.65 Kb.
#29704
През януари 2005 година се навършват 110 години

от рождението на поета Гео Милев, оставил трайна диря със своето вдъхновено

творчество, с ярката си публицистика и с новаторските си списания „Везни" и „Пламък",

с дейността си като режисьор, преводач и издател, борец за европеизиране

на българската култура, голям родолюбец и гражданин на света.

Изложбата „Гео Милев и българският модернизъм", която днес предлагаме на общественото мнение, е етап от дългогодишни проучвания и последствие на редица публикации, които въведоха в научно обръщение проблематиката за кръга художници и критици около Гео Милев.

Така за изложбата „Гео Милев и българският модернизъм" бяха подбрани около 100 творби на самия поет и на художниците, близки нему по дух, представителни за върховата фаза на българския модернизъм. Искаше ни се в тях да видим доказателство за съществуването у нас в следвоенния период на художествени процеси с високо напрежение. Да изявим енергийния им заряд и да провокираме обществена реакция. Именно затова избрахме и облика на експозицията. Той трябваше да бъде ударен, атакуващ. Мощно озвучаващ заложеното 8 творбите на младите от 20-те години и Встъпващ в диалог със съвременната агресивна визуалност. Вдигнахме в мащаб малките по размери произведения и сами бяхме изумени от мощта, с която се изсипаха върху ни техните послания.

Открито или негласно у нас се води спор дали процесите, които фокусираме с тази изложба, могат да бъдат определени като модернистични, дали авангардизъм не е тяхното по-точно назоваване. Както се разбира от името на изложбата, избрали сме термина модернизъм. Намирам, че той е по-обемен и що се отнася до изобразителния материал - по-адекватен. В българската художествена практика дори през тези „най-луди" години трудно ще открием форми, съпоставими със стилистиката, която асоциираме с понятието авангард. В същото време имам сериозни основания да се придържам към тезата, че авангардът се откъсва от модернизма не по Крайност на образното решение, а по вида на своята комуникативност. Приемам, че не поетиката, а реториката е демаркационната линия на двете явления. Модернистично и авангардно се разграничават по-скоро в системата на тяхното социално въздействие. Погледнем ли по този начин на проблема, ще разберем, че в художествения материал, Който представяме, има два пласта - преобладаващо модернистичен, що се отнася до стилистиката, и такъв, който е сроден на авангарда по тип на изказ, по насоченост на авторовото послание. Творбите, Които създават художниците от кръга на Гео Милев, програмно не са затворени в естетическата си самоцелност, а целят отвъд формата. като интенция и като факт те са провокативни и агресивни. Излизането от чисто художественото директно в живота - една от главните характеристики на авангарда - маркира и много от действията и текстовете на Гео Милев и неговите единомишленици. Поемайки риска от неузаконена терминология бих назобала този Върхов по напрежение етап авангардистичен модернизъм. Тоталният бунт не взривява докрай пластическите им реализации, но той е в словата им. За първи път на български език прозвучават толкова дръзки мисли против традиционния реализъм, за първи път поривът към абсолютното и духовното е тъй пророчески огласен.

И ето ни отново пред един от парадоксите на българското културно развитие. Външно, по изглед сякаш по-кротък от европейските модернизми, по същина българският модернизъм в този свой пиков момент представлява картина тъй наситена и напрегната, без възможност да се разреши в тясното наше културно пространство. И тук става дума не само за обичайното наслояване на различни догонващи се стилови форми, а за сблъсък на два модела, на два принципа. Вътрешната противоречивост на тази особена ситуация може би обяснява и много от личностните конфликти и отдалечавания.

В стилово отношение подбраните творби се простират в широкия спектър на постреализма. В тях ще открием отзвуци от различни европейски тенденции от 1<рая на XIX и началото на XX век - от символизъм, сецесион и постимпресионизъм до кубо-футуризъм и експресионизъм, откъслечни наченки на сюрреализъм и дадаизъм. Естетиката на „Везни" може да бъде сравнена с тази, която няколко години по-рано Кандински и Франц Марк постигат в алманаха „Синият конник". Но кл1очовата дума безспорно е експресионизъм. Не само защото тогава тя е синоним на модернизъм, обединяващ различни стилистични фигури. Но също така защото тя изразява най-точно рискованата оголеност на посланието, вика на душата. Бяхме много далеч от амбициите да щудираме аналитично и класифицираме отделни стилови елементи. Искахме по-скоро да изразим общото експресивно напрежение, заложено в творбите.

Може би затова избрахме за структуриращ изложбата принцип семантичния. Групирахме изобразителния материал в пет части. Идеята беше да се очертаят осевите теми на пиковия български модернизъм в изобразителното изкуство и техните интерпретации. Откроиха се - Азът, Богове и тайнства, жената, Градът, Музиката. Съзвучни в много отношения на подобни фигури в литературата и другите изкуства, тук - в своята изпъкнала образност - те изваждат наяве скрити душевни територии. Това съдържателно композиране - не по автори или стилове -според нашата идея още повече активизира възприятието и рефлексиите на тема „български модернизъм". Поставени в нов изобразителен ред, мащабните репродукции, възпроизвеждащи творбите и техните фрагменти, разкриват нови аспекти, неочаквани конфронтации или вътрешни съгласувания, казано просто - нов прочит на тази страница от историята на българското изкуство.

Всяка тема естествено се раздипля на основата на своята многозначност. Азът се прочита не само в индивидуалистичния нагон, изразен в поредица автопортретни и портретни образи, но и във форми, въплъщаващи демиургическото начало у твореца, възведено от модернистите в култ. Богове и тайнства е другата голяма тема, която обединява духовните търсения в диапазона от традиционно религиозното до окултно мистичното, а също така взаимните им отражения и отблясъци. Градът - утроба на човешки падения и възнесения - за първи път у модернистите се явява с пронизваща острота 6 българското изкуство. жената - Водещ мотив 6 естетиката на модернизма - е показана в многоликите си преображения от меланхолна извисеност и святост до греховност и демонизъм. „Музиката е първичното начало на всички изкуства. Самото понятие Изкуство." Това пише Гео Милев. Такова е кредото на модерното изкуство. Интересно е да се Види как Музиката = Изкуство живее 8 творбите на българите модернисти. Именно този вид представяне, убедена съм, позволява да бъдат чути вътрешните гласове на българския модернизъм и да бъде усетена неговата съдържателна плътност.

„Текстът на живота" на личностите, които представят този Върхов български модернизъм, е не по-малко забележителен от тяхното изкуство. И Въпреки че това Вече е друга тема нека отбележим, че повечето от споменатите художници, както и самият редактор, в този период съчетават авангардните идеи 6 изкуството с леви убеждения за промяна 6 световния ред - напълно 6 духа на следвоенна Европа. Тези настроения са избуяли върху почвата на войните, революциите, надеждите. Те са повече състояния на духа, отколкото организирана политическа активност. Макар 6 обкръжението на Гео Милев да има и такива, които правят изключение. Достатъчно е да споменем Христо Ясенов и Крум Кюлявков. За самия Гео Милев няма конфликт между художествен и обществен идеал. Доказва го безсмъртната му поема „Септември". Там народният бунт кънти В аритмиите на свободния стих.

„Мигът" на този авангардистки модернизъм свършва. След 1925 година картината се променя. Спрямо картинната плътност и съвършеното опредметяване 6 произведенията на изкуството от 30-те години нервната жестикулация на модернистите от следвоенния период изглежда обречена. Творбите им са раними 6 своята оголена човещина. Те наистина са повече живот, отколкото изкуство, ако под изкуство се разбира защитната условност на формата. Но бунтът - като израз на вечната човешка Голгота - все едно е безсмъртен.

как ще бъдат прочетени днес тези послания? С изложбата „Гео Милев и българският модернизъм" искахме да изявим техния авангардистичен зоб за човечност и да го преведем на езика на нашето време - началото на XXI 6ек.



Ружа Маринска

Каталог: pmg -> g milev -> Arch
pmg -> Природо-математическа гимназия „добри чинтулов” – сливен синовете на сливен
pmg -> Природо-математическа гимназия „ добри чинтулов сливен трета пехотна балкано-дравска дивизия (доклад)
pmg -> Природо-математическа гимназия „добри чинтулов” – сливен ветерани от втората световна война
pmg -> Примерен тест по математика май, 2010 г. За
pmg -> Примерен тест по математика април, 2010 Г. За
pmg -> Февруари-2010 Примерен тест
Arch -> Гео Милев гравюра от Макс Мецгер
Arch -> През януари 2005 година се навършват по години
Arch -> За излоЖбата привляКохме и едно име, 1
Arch -> Бзрибяба доКрай пластичесКите им реализации, но той е 6 слобата им. За пърби път


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница