ЗАДАЧА 3.
Габро (от ит. gabbro) - вид магмена интрузивна скала. В химичния и състав има силиций и окиси на желязото и магнезия. На цвят габрото е черно или тъмнозелено. Образувана е в земните недра при бавно застиване и пълно изкристализиране на магмата. По състав е близко до базалта. Използва се в строителството като облицовъчен камък. Най-голямо е находището на габро в масива Дулут в Канада. Срещат се по-големи находища и във Франция, ЮАР, Русия, Украйна и др. страни.
Езеро – естествен водоем, разположен хоризонтално в понижена част от земната повърхност (езерна котловина) и без непосредствена връзка с море или океан и без наклон на водната повърхност. В зависимост от произхода на котловината, езерата са: тектонски, ледникови, крайречни, крайморски, карстови, вулкански, свлачищни, реликтни и т.н. А според водния си баланс се групират на отточни, безотточни и проточни. В зависимост от съдържанието на разтворени соли езерата са сладки (пресноводни) и солени.
Оазис (по името на древноегипитския град Оазия) – място в пустиня и полупустиня, в което поради наличието на вода има развито интензивно земеделие, осъществявано чрез изкуствено напоявани земи и участъци с дървета, храсти и треви. Оазисът съществува благодарение на наличието на вода.
Гейзер ( от исл. geysa – бликвам) – вид възходящ горещ извор, който периодично изхвърля вода във височина във вид на фонтан на 30-50 м. Изригванията на гейзерите са резултат от повишаване на налягането и натиска на водните пари. Те се образуват, когато има два резервоара с подземни води, нагрявани от вулканското огнище и свързани чрез извит канал.
Разлом– място, в което земните пластове са разкъсани (голяма пукнатина), разделени са един от друг и могат да са значимо хоризонтално или вертикално разместени един спрямо друг. В зависимост от мястото на разкъсване разломите са два основни типа: разломи в земната кора и дълбочинни разломи, достигащи мантията. В зависимост от положението на двата блока спрямо линията на разлома се образуват разседи, възседи, подседи и отседи. разломи обикновено има земетресения и на отделни места бликат минерални извори.
Абразия (От лат. abrasio – изстъргвам) – дейността за разрушаване на сушата, извършвана от водата в големи водни басейни (океани, морета, езера). С увеличаването на дълбочината на водния басейн абразията отслабва, но се проявява до 100 метра дълбочина. Най-силна е близко до водната повърхност и до брега (в мястото на прибоя
Фиорд (от норв. fjord) – тесен, дълбок, криволичещ залив, дълбоко вдаден навътре в сушата. Отличава се със стръмни склонове и неравно дъно. Той е образуван от екзарационната (рушителната) дейност на континенталния тип ледници, които в миналото са образували коритообразни (трогови) долини, водещи до морето. След разтопяването на ледника морето е заляло част от тази ледникова долина. Фиордите са характерни за крайбрежията на Норвегия, Чили, Гренландия, Колски полуостров, Шотландия и други.
Сподели с приятели: |