Презентация на тема „Моят географски свят

Още преди хиляди години хората разбрали ползата от съединяване водите на Средиземно и Червено море. Идеята се подхвърляла от време на време, но бързо потъвала в забвение. Първият по-сериозен опит в това отношение бил направен едва по време на похода на Наполеон в Египет през

1798-1799 г., но изчисленията показали голяма разлика между водните равнища на двете морета и проучванията прекъснали.

През 18 в. и 19 в. промишлеността в Европа започнала да се развива с масови темпове, а превозването на товари с голям обем на обширни разстояния ги оскъпявало. Ето защо идеята за прокопаване на тясната ивица суша между Средиземно море и Червено море, за да се избегне заобикалянето на Африка, отново излязла на преден план.
През 1851 г. френското правителство успяло да получи от краля на Египет Саид паша разрешение за прокопаване на канал на територията на страната. Това станало с помощта на френския консул в Александрия Фердинанд Лесепс, на когото било възложено да организира дружество.
Това дружество започнало да събира средства и да подготвя и ръководи строежа. Хиляди египетски селяни със собствените си ръце прокопавали канала при крайно тежки условия. От глад, изтощения и болести загинали над 20 хиляди египтяни. След близо 11 години робски труд каналът бил завършен и открит с големи тържества.
Англия всячески саботирала строителството на Суецкия канал, защото той скъсявал пътя на нейните съперници към колониите ѝ. Но това не попречило на английските колонизатори да променят отношението си към канала след неговото завършване.

ПАНАМСКИ КАНАЛ

Покрай Атлантическото крайбрежие на днешна Панама през 1503 г. Христофор Колумб, привършвайки последното си пътешествие, търсил проток, който да го изведе още по на запад в Средна Америка, но такъв не бил открит. Дошлите след Колумб испанци разбрали от разказите на местните племена за съществуването на тясна ивица суша, която разделя двата океана.
Провлакът може би е щял да бъде открит по-рано, ако не е било откритото от испанците злато в реките, вливащи се в Карибско море. Начело с Васко Нунес де Балбоа те основали първата колония по бреговете на Дариенския залив. Балбоа създал широки връзки с вождовете на местното индианско население. Както разказват летописите, най-богатият между тях, Комогре, посрещнал дошлия му на гости Балбоа с дарове от злато. Когато между испанците възникнала свада за жълтия метал, синът на индианския вожд казал с презрение: - Ако сте толкова алчни за този метал, знайте, че по-далеч на юг има страна, където хората ядат и пият в златни съдове.
Испанците за пръв път чули за Перу.- На шест дни път оттук - продължил младият индианец - лежи друг океан, също така голям като този, който е сега пред вас. На неговите брегове се намира царството, за което говорим. Но владетелите му са могъщи! За да ги нападнете, ви са нужни много повече хора, отколкото имате сега. Балбоа бил слушал много разкази от индианци за друг огромен океан отвьд планините, за богати със злато страни, но едва сега в него узряло твърдото решение да тръгне незабавно на поход.
Така през 1513 г. керванът му потеглил на юг през тропичните гори, за да се изкачи на онази планина, от която според думите на индианеца можел да види описания океан. На 25 септември 1513 г. Балбоа бил озарен от великото щастие, пръв измежду европейците да види водите на неизвестния океан, наречен от него "Южно море". През 1519 г. по Тихоокеанското крайбрежие на Средна Америка бил основан град Панама. Той станал важна изходна база. Оттук се отправил на поход Франциско Писаро. На този съратник на Балбоа се усмихнало щастието да завладее "златната страна" Перу. Така пораснало още повече и значението на гр. Панама, който свързал Испания с нейните нови богати владения. През провлака непрекъснато били превозвани несметни богатства, заграбвани от испанците в Перу и отправяни за Испания.
Докарвали ги с кораби, превозвали ги по суша през провлака и след това отново на кораби потегляли за Испания. Но скоро станало ясно, че няколкократното натоварване и разтоварване на стоките чувствително затруднявало и оскъпявало превоза им. Затова, след като било окончателно установено, че няма проток, който да свързва двата океана, започнали да се появяват и първите проекти за прокопаването на канал между тях. Първият проект е от 1529 г. В него се предлага прокопаването на канал почти на същото място, където е днешният Панамски канал. Към средата на XVI век били установени 4 места, през които може да мине каналът. Но Англия тогава била силна морска държава и предупредила Испания, че ако бъде прокопан канал, той ще бъде завладян от англичаните.
Тогава испанският крал Филип II заявил: "Това, което бог е съединил, човек не трябва да го разделя." Последвала строга забрана, предвиждащасмъртно наказание за онези, които се занимавали с проекти и проучвания за канал между двата океана. Едва след 200 години тази забрана била отменена, но Испания била вече слаба и трябвало други да се заемат с един такъв гигантски строеж. Преди прокопаването на канала през провлака била построена железопътна линия, дълга 77 км, свързвала гр. Панама на Тихия океан с гр. Колон на Карибско море. Тази железопътна линия минава през гъмжащи от комари-москито блата и девствени тропични гори. Главната работна сила на строежа били негри и китайци, които работили при нечовешки условия срещу мизерно заплащане. Те масово измирали от треска, малария и недохранване.
Железопътната линия била буквално построена върху човешки кости. Казват, че "всяка поставена траверса струвала живота на един работник". Разбира се, това съвсем не трогвало американската компания, която строяла железопътната линия. След несполуките на испанците и поради споровете между Англия и САЩ със строежа на канала се заети французите. Начело застанал Фердинан дьо Лесепс - строителят на Суецкия канал. През 1880 г. при тържествена обстановка дъщерята на Лесепс направила първата копка. Правителството на САЩ по всякакъв начин спъвало строежа. За кратко време умрели около 50 хиляди работници от жълта треска, малария и др. болести и така французите се провалили. С договор, подписан от Англия през 1901 г., САЩ получили правото "да строят, регулират и контролират канала". Оставало САЩ да се споразумеят с Колумбия, през чиято територия минавал каналът. Но Колумбия се оказала неотстъпчива.
Тогава САЩ подготвят заговор срещу Колумбия начело със свои хора, откъсват част от нейната територия и я обявяват за нова страна - Панама. Колумбия била слаба и не могла да се противопостави на САЩ. Тогавашното продажно правителство на Панама подписало договор, според който зона от 16 км и 4 острова в Панамския залив се отстъпвали на САЩ за "вечни времена". И така за САЩ бил открит пътят за строежа на канала, който те започнали усилено. През 1914 г. каналът бил завършен, но поради Първата световна война за чуждите кораби той е станал достъпен едва през 1920 г. Панамският канал пресича Панамския провлак на едно от най-тесните му и ниски места. Общата му дължина е към 82 км, като от тях около 16 км са прокарани в Панамския и Лимонския заливи и 66 км през сушата. Най-малката му ширина е към 92 м, а в по-голямата си част е широк 100 м. Средната му дълбочина е около 15 м.
На канала са построени 6 шлюза, по които минават кораби в две посоки. Прекарването на корабите през тях става с помощта на електрически локомотиви, които се движат по зъбчати релси. Обикновено преминаването на един кораб през канала трае 8 ч., три от които се падат на шлюзите. За едно денонощие минават 48 кораба, а за годината - 17 хиляди. Зад желязната ограда на зоната на канала са разположени не само военни бази на САЩ. Красивите местности са осеяни с кокетни вили, градини, плажове, игрища, където янките си отпочиват и се забавляват. Каналът, който струва на Франция и САЩ повече от 700 млн. долара, е доходен главно за американските капиталисти. От откриването на канала до 1958 г. САЩ са получили 2 млрд. и 360 млн. долара печалба, а за това време на Панама са дадени само 20 млн. долара, или всяка година САЩ печелят по 100 млн. долара. На герба на република Панама е изобразен каналът и под него на латински е написан девизът "За благото на целия свят". Каналът действително ще бъде за благото на света, когато стане владение на самите панамци.

Изтегляне 4.5 Mb.

Сподели с приятели: