Етичнипринципи в туризма Етичните принципи в туризма са заложени още в началото на
90-те години на миналия век в концепциите на устойчивия и
отговорен туризъм. Устойчивото туристическо развитие е
залегнало и в основата на Глобалния етичен кодекс в туризма, където
като основни цели са посочени: признаване правото на туризъм и
свободата на движение на туристите, както и насърчаване на
справедлив, отговорен и устойчив туристически ред, ползите от който
да бъдат споделяни от всички сектори на обществото в контекста на
една открита и либерализирана международна икономика. Туризмът е
представен като фактор за устойчиво развитие, като се акцентира
върху равнопоставеност на участниците в туристическия процес,
устойчиво икономическо развитие, опазване на ресурсния потенциал
и намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда,
зачитане на традициите и местното население, балансирано
планиране и проектиране на туристическа инфраструктура, която да
отговаря на капацитета на обектите и пр. Приетата от ЮНЕСКО
Харта за устойчив туризъм (1995), както и съвместно изготвеният от
UNWTO, Световният съвет за пътувания и туризъм (WTTC) и
Съветът за Земята „Дневен ред 21 на туристическата индустрия”,
определят устойчивото туристическо развитие като: „развитие, което
посреща нуждите на сегашните туристи и приемащите региони, като
запазва възможностите за бъдещо развитие. То управлява всички
ресурси по такъв начин, че да задоволи икономическите, социалните
и естетическите нужди, като същевременно поддържа културната
идентичност, основните екологични процеси, биологичното
разнообразие и всички важни за живота системи”. (UNWTO, 1995)
Отговорният туризъм допълва концепцията за устойчивото
туристическо развитие и се характеризира с намаляване до минимум
на негативните икономически, социални и екологични влияния,
генериране на по-високи икономически облаги за местното население
и подобряване работните условия, ангажиране на местните общности
при вземането на решения, които касаят развитието на дестинацията.
Неговата цел е да допринася за опазването на природните ресурси и
културно-историческото наследство; да се грижи за повече приятни
изживявания на туристите, посредством по-пълноценни контакти с
местното население и по-голяма съпричастност към местната култура,
бит и традиции; да допринесе за минимизиране на последствията
върху околната среда; да осигурява достъп за хора с увреждания. Този
вид туризъм е ориентиран към културните ценности, съдейства за
респекта между туристите и домакините и изгражда доверие у
местните общности. Концепцията на отговорния туризъм обуславя
близък контакт с местната култура и природа, а човешкото измерение,
което характеризира тези пътувания определя и по-слабото влияние
върху околната среда в сравнение с масовия туризъм. От друга страна
този мащаб в предлагането позволява много по-лесно въвеждане на
разнообразни и природощадящи практики, които не изискват големи
инвестиции.
Посетителите, предприемащи отговорни пътувания се
характеризират като любознателни, значително платежоспособни, с
по-голяма обща култура туристи, които пътуват индивидуално или в
малки и средно-големи групи. Те предпочитат предимно по-малко
познати планински и селски райони, със собствен облик, автентична
култура и съхранена природа. Ориентират се към разнообразни туристически програми, където доставчиците на услуги са
собственици на семейни хотели, къщи за гости, хижи, манастири,
планински водачи, производители на занаятчийски продукти и др.
