Приложение към член единствен

3.12.5. След всяка операция хирургичните инструменти подлежат на почистване, дезинфекция и стерилизация при спазване на изисквания на Наредба № 3 от 2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции (обн., ДВ, бр. 43 от 2013 г.).

3.13. Право на достъп в операционния блок по време на операция имат: пациентите за операция, членовете на хирургичния и анестезиологичния екип, консултанти, специализанти, студенти.

4.1. Извънболнична първична медицинска помощ:

4.1.1. Работи общопрактикуващ лекар (първична хирургична обработка на повърхностна рана, опресняване и шев на ръбове на рана, инцизии с дренаж на кожа и подкожна тъкан, отстраняване на хирургичен шевен материал, превръзка, фиксираща превръзка, повърхностна хемостаза, имобилизация и др.). Обемът от дейности, които осъществява, са регламентирани чрез изисквания за сключване на договор по приложение на Националния рамков договор.

4.1.2. Медицинските сестри подпомагат дейността на лекаря и подготвят пациента за преглед. Извършват под контрола на лекаря назначени от него манипулации, вкл. инжекции, перфузии и др. Медицинските сестри извършват превръзки (първична обработка на рана, отстраняване на хирургичен шевен материал, превръзка, фиксираща превръзка и др.) според своята компетентност и по предписание на лекаря. Опаковат, етикетират, изпращат и проследяват резултатите от изследваните биологични материали.

4.2. Извънболнична специализирана медицинска помощ:

4.2.1. Лекари с придобита специалност с хирургична насоченост осъществяват дейности съгласно сключени договори с лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ (индивидуална, групова практика, медицински център, диагностично-консултативен център, медико-дентален център). Извършват първична и вторична хирургична обработка на рана, натривка от рана и превръзка, имобилизация, вкл. шийна яка, инцизии и шев на меки тъкани, поставяне, промивка и смяна на раневи дренаж, малки амбулаторни хирургични процедури, диагностика и обработка на фистули, диагностични пункции, промивки на стоми, ректална тампонада, мануална репозиция при ректален пролапс, репозиция на хемороиди, инцизия и ексцизия на повърхностно разположени процеси в областта на глава и гръб и Ту образувания на коремна и гръдна стена, инцизия на подкожен панарициум, профилактика на лица с повишен риск от злокачествени заболявания и др.

4.2.2. Високоспециализирана дейност – към дейностите по т. 4.2.1 се включват вземане и подготовка на биопсичен материал от гърда, лимфен възел и инцизия на гръдна жлеза.

4.2.3. Извършват се операции при спазване на определени изисквания (квалификация, апаратурна обезпеченост, условия за следоперативни грижи и др.).

4.2.4. Медицинските сестри подпомагат дейността на лекаря и подготвят пациента за преглед. Извършват под контрола на лекаря назначени от него манипулации, вкл. инжекции, перфузии и др. Медицинските сестри извършват първична обработка на рана, отстраняване на хирургичен шевен материал, превръзка, фиксиращи превръзки и др. според своята компетентност и по предписание на лекаря.

4.3. Хирургична клиника/отделение в лечебни заведения за болнична помощ:

4.3.1. Началник на клиника/отделение:

4.3.1.1. Началник на клиника може да бъде лице, притежаващо образователно-квалификационна степен магистър по медицина, съответно по дентална медицина, с призната медицинска специалност с предимно хирургична насоченост по профила на клиниката – хабилитирано лице, назначено след проведен конкурс.

4.3.1.2. Началник на отделение е лице, притежаващо образователно-квалификационна степен магистър по медицина, съответно по дентална медицина, с призната медицинска специалност с предимно хирургична насоченост по профила на отделението, назначено след проведен конкурс.

4.3.1.3. Началникът на клиника/отделение планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност и за икономическата ефективност в структурата.

4.3.2. Лекари в клиника/отделение:

4.3.2.1. В хирургична клиника/отделение работят лекари със или без придобита специалност с хирургична насоченост. В комплексните онкологични центрове могат да работят и лекари със специалност по гастроентерология и онкология.

4.3.2.2. При извършване на ежедневната диагностично-лечебна дейност лекарите без придобита специалност работят под ръководството на лекар с призната специалност с хирургична насоченост.

4.3.2.3. Броят и квалификацията на лекарите, работещи в клиника/отделение, трябва да обезпечава:

4.3.2.3.1. обема и вида на диагностично-лечебна и консултативна дейност, която се осъществява в структурата;

4.3.2.3.2. обема и вида на извършваните операции;

4.3.2.3.3. оперативната дейност на пациенти в състояние на спешност.

4.3.2.4. В базите за обучение на студенти се предвижда и персонал, ангажиран с научноизследователска работа, както и за учебна работа със студенти.

4.3.3. Медицински сестри:

4.3.3.1. Медицинската сестра в клиниката/отделението ежедневно наблюдава общото състояние на пациента, притежава компетентност да превързва оперативните рани и да оценява тяхното състояние, да следи основни параметри в пред- и следоперативния период (пулсова честота, температура, честота на дишането, диуреза, обем и вид на изтичащите течности през дренажи, сонда, катетри), регистрира резултатите и уведомява лекуващия/дежурния лекар.

4.3.4. Лекарите и медицинските сестри съвместно осигуряват комплексни и цялостни грижи за пациентите по отношение на диагностични изследвания, консервативно и оперативно лечение, предоперативни и следоперативни грижи, диетичен режим.

4.3.5. Лекарите и медицинските сестри периодично повишават квалификацията си чрез участия в специализирани курсове.

4.3.6. Друг персонал – изпълнява дейности, свързани с хигиенно-санитарното обслужване и технически задачи, възложени от медицинска сестра или лекар.

5. Операционна зала (зона, блок)

5.1. В болници с повече от две операционни зали, на функционален принцип се определя лекар, отговорник за организацията на работата, реда и дисциплината, спазването на асептиката и антисептиката.

5.1.1. Началникът на операционната зала е лекар с придобита специалност с хирургична насоченост, подчинен на началника на клиниката/отделението.

5.1.2. Началникът на операционната зала отговаря за организацията на работата, реда и дисциплината, спазването на асептиката и антисептиката.

5.1.3. В болници с една или две операционни зали се определя отговорник за операционната зона на функционален принцип, подчинен пряко на началника на клиниката/отделението.

5.2. Операционни сестри

5.2.1. Броят на операционните сестри се определя от:

5.2.1.1. задължителна дневна осигуреност от две операционни сестри на една операционна маса в рамките на един работен ден;

5.2.1.2. задължително непрекъснато (на смени) осигуряване на операционна сестра на операционна маса при непрекъснат режим на работа с оказване на оперативна дейност на пациенти в състояние на спешност;

5.2.1.3. осигуряване на операционна сестра „на разположение” за повикване при спешни състояния.

5.2.2. При необходимост по време на операция в операционната зала могат да работят едновременно две операционни сестри.

5.3. Друг персонал – осъществява санитарно-хигиенната поддръжка, дезинфекцията на операционните зали между две операции, изхвърлянето на нечисти и отпадъчни материали, сортирането на мръсно операционно бельо.

6.1. Операциите се осъществяват от хирургичен операционен екип в операционна зала.

6.1.1. Екипът включва:

6.1.1.1. лекар-оператор, който е ръководител на екипа;

6.1.1.2. лекар/и (асистент или асистенти) в зависимост от обема и сложността на осъществяваната оперативна дейност;

6.1.1.3. операционни медицински сестри.

6.1.2. Ръководител на екипа е лекар с призната специалност с хирургична насоченост, с клиничен опит и професионална квалификация. Той носи отговорност за провежданата операция.

6.2. Броят на членовете на хирургическия операционен екип се определя от обема и сложността на осъществяваната оперативна дейност.

6.2.1. Малки по обем и сложност операции (малка хирургия) се извършват от екип, включващ лекар-оператор и операционна сестра.

6.2.2. При операции със среден обем и сложност (средна хирургия) освен лекар-оператор и операционна медицинска сестра е задължително включването на един асистент, а при необходимост и на втори асистент.

6.2.3. При операции с голям или много голям обем и сложност освен лекар-оператор и операционна медицинска сестра е задължително включването на двама асистенти, а при необходимост – на трети асистент.

6.2.4. При операции с голям или много голям обем и сложност е възможно по искане на лекаря-оператор да се формира втори хирургичен екип за едновременна работа в две оперативни полета, или ползването само на допълнителна операционна сестра.

6.2.5. Включването на допълнителни членове към хирургичния екип е необходимо при разширяване на дейността и преминаване от малък към по-голям обем оперативна дейност.

6.2.6. Лекар-операторът може да бъде заменен с по-опитен лекар-оператор съгласно условия и ред, определени с правилника на хирургичната структура в случаите, когато не може да се справи с възникнали интраоперативни проблеми или усложнения, застрашаващи живота на пациента.

6.3. Хирургичният операционен екип осъществява една операция от извършването на оперативния разрез като финалното зашиване на оперативната рана, налагането на превръзка и евентуално стерилното отвеждане на дренажи може да бъде извършено от асистент със специалност по хирургия.

6.4. Хирургичният операционен екип извършва оперативната дейност съвместно с анестезиологичен екип.

6.5. В хирургичния операционен екип могат да се включат и лекари без призната специалност, които работят под наблюдение на ръководителя на екипа.

6.6. Операционната сестра е медицинска сестра с необходимия опит и професионална квалификация и е равнопоставен член на операционния екип.

6.7. Операционната инструментираща сестра трябва да познава хода на операциите, да подготвя и осигурява необходимите инструменти, консумативи и лекарствени продукти, да контролира техния брой до края на операцията, да следи стриктно за стерилността на оперативното поле и инструментариума, както и за чистотата в операционната зала, да изпълнява нареждания на ръководителя на хирургичния екип.
IV. Организация на работа по приема и лечението на пациенти в хирургична структура

1. Прием на пациенти

1.1. Извънболнична медицинска помощ

1.1.1. Първична медицинска помощ – първичен преглед за уточняване на диагнозата, а при необходимост – консултация с лекар с придобита специалност с хирургична насоченост и издаване на направление за приемане в лечебно заведение за болнична помощ.

1.1.2. Специализирана медицинска помощ – преглед, необходим обем от диагностични изследвания и издаване на направление за приемане в лечебно заведение за болнична помощ.

1.1.3. Прегледите са планови или спешни в зависимост от състоянието на пациента.

1.1.4. В зависимост от придружаващите заболявания се осъществяват и консултации с лекари с други специалности (кардиолог, алерголог и т.н.).

1.1.5. В операционната за амбулаторни операции се извършват операции с малък обем и сложност съгласно раздел втори.

1.2. Лечебно заведение за болнична помощ

1.2.1. В приемния кабинет хирургът попълва медицинската документация и насочва пациента за приемане в хирургичната структура на лечебното заведение, осъществява клиничен преглед и при необходимост назначава диагностични изследвания.

1.2.2. При постъпване на пациент в планов порядък, в зависимост от състоянието и по преценка на лекаря, може да бъде записан в „лист на чакащите”, като се определи датата на приема в лечебното заведение.

1.2.3. При постъпване на пациент със спешно състояние хирургът в приемния кабинет е задължен да приеме документацията и указанията от насочващия извънболничен лекар и/или от придружаващото медицинско лице, да снеме анамнеза, да осъществи основен клиничен преглед и назначи необходимия обем спешни биохимични и инструментални изследвания и консултации.

1.2.4. При уточнена диагноза или продължаващи диференциално-диагностични търсения пациентът се хоспитализира в хирургична клиника/отделение с предварително приготвени лабораторни и образни изследвания, доказващи необходимостта от хоспитализация:

1.2.4.1. за динамично наблюдение – предава се на дежурния лекар или на лекуващия лекар;

1.2.4.2. за оперативно лечение – уведомява се ръководителят на хирургическия операционен екип и персоналът на операционния блок;

1.2.4.3. писмено в „История на заболяването” се отразяват назначенията за по-нататъшна диагностика, лечение, предоперативна подготовка и др.;

1.2.4.4. при необходимост и в зависимост от заболяването или възрастта на пациента се осъществяват консултации с анестезиолог, за лицата до 18 г. – с педиатър, а при лицата над 18 г. – със специалист по вътрешни болести или друг специалист.

1.2.5. Приетите за болнично лечение пациенти се подлагат на пълна или частична хигиенна обработка.

2. Предоперативен период

2.1. Клиничен диагностичен преглед (КДП)

2.1.1. Изяснява характера на заболяването, неговата органна локализация и топика, влиянието или засягането от основното заболяване на съседни органи и системи, необходимостта от оперативно лечение (показания за операция), нейния очакван обем, избор на оперативен достъп и оперативна техника, прогноза за очаквания резултат и изход.

2.1.2. КДП на хирургично болен в извънболнични условия се провежда от общопрактикуващ лекар или лекар с придобита специалност с хирургична насоченост в амбулатория за специализирана медицинска помощ. Свързан е с уточняването на възможностите за амбулаторно лечение.

2.1.3. При изчерпване на диагностичните възможности на извънболничната помощ, при уточнена насочваща или сигурна диагноза, представляваща показание за оперативно лечение, пациентът подлежи на хоспитализация за прецизиране на диагнозата и необходимостта от операция.

2.1.4. КДП като част от диагностичния процес включва следните основни компоненти:

2.1.4.1. анамнеза, насочена към уточняване на основното заболяване, неговата органна локализация, характер, разпространение на съседни органи и структури, наличие на спешни индикации за операция;

2.1.4.2. физикален преглед, насочен към уточняване на органната локализация на заболяването, неговото разпространение и/или ангажиране на съседни органи и структури, стадии на онкологично заболяване, симптоми, подкрепящи тезата за спешно състояние или спешни индикации за операция;

2.1.4.3. назначаване и провеждане на биохимични, микробиологични, вирусологични и други лабораторни изследвания, насочени към уточняване на основното заболяване и неговите усложнения;

2.1.4.4. назначаване и изпълнение на инструментални изследвания в обем, уточняващ характера на основното заболяване и неговите усложнения, прецизиращ индикациите за операция, евентуалния необходим лечебен обем на операцията, възможните варианти на оперативно или алтернативно нехирургическо третиране на заболяването;

2.1.4.5. провеждане на консултации със специалисти от други клинични специалности, насочени към уточняване на диагнозата, показанията за операция и причините за спешност.

2.2. Клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР)

2.2.1. Уточнява общото състояние на пациента, наличието на придружаващи заболявания, рисковете от анестезията и операцията и евентуалните усложнения, които биха могли да настъпят, в резултат на което се уточнява оперативният риск и факторите, които го повишават.

2.2.2. КПООР може да бъде започнат от общопрактикуващ лекар или лекар с придобита специалност с хирургична насоченост от амбулатория за специализирана медицинска помощ, но представлява основно задължение на хирурга и анестезиолога от лечебното заведение за болнична помощ при уточнени показания за операция и взето решение за извършване на планова или спешна хирургическа намеса.

2.2.3. КПООР включва следните основни компоненти:

2.2.3.1. анамнеза, насочена към уточняване на минали заболявания, придружаваща патология и повлияване на общото състояние от основното заболяване, имащи значение за правилна оценка на оперативния риск, за вида и обема на предоперативната подготовка с цел максимално подобряване на кондицията на пациента и осигуряване на успешен и безпроблемен завършек на хирургичната намеса;

2.2.3.2. физикален преглед, насочен към установяване на данни за здравното състояние на пациента, за наличието на придружаващи заболявания или повлияване на статуса от основното заболяване или от минали страдания;

2.2.3.3. назначаване и провеждане на биохимични и други лабораторни тестове, на инструментални изследвания и консултации със специалисти от други клинични специалности, за да се обективизира здравословното състояние на пациента с оглед правилната оценка на оперативния риск;

2.2.3.4. стандартният КПООР включва консултации с кардиолог, при показания – със специалист по вътрешни болести, а за деца до 18 години – с педиатър; този процес завършва с преданестезиологичен преглед/консултация с оценка на оперативния риск по скалата на ASA (American Society of Anaestesiologists) или друга възприета система, изграждане на становище за безопасността, индикациите и контраиндикациите на предстоящата анестезия, планиране на възможните анестетични техники и средствата за тяхното провеждане.

2.3. Преценка на оперативния риск.

2.3.1. Окончателната преценка на оперативния риск се прави от лекар-оператор при пациенти със спешни състояния и/или от колегиум от лекари с призната специалност с хирургична насоченост. Тази преценка се съгласува с анестезиолог, а при наличие на придружаващи състояния и заболявания – и с лекари от други специалности (лекарски консилиум).

2.3.2. Заключителната оценка на оперативния риск се съобщава и обсъжда с пациента и неговите близки. При предстоящо оперативно лечение е необходимо информирано съгласие на пациента (родител, настойник, попечител, лице по чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето). При писмено деклариран отказ на пациента от операция заради висок оперативен риск е необходимо да бъде информиран за възможното поведение, лечение и съществуващите алтернативи, риск за живота, за възможните усложнения, прогноза за изхода от болестта.

2.4. Предоперативна подготовка

2.4.1. При индикации за операция и вземане на решение за извършване на такава на пациента се предоставя по разбираем начин информация за предстоящата операция, за ползите и рисковете от нея, както и евентуални усложнения, които биха могли да настъпят, и за съществуващите алтернативи. След като получи необходимата информация, пациентът изразява своето писмено съгласие за извършване на операция.

2.4.2. При предстояща операция се изисква назначаване и провеждане на лечебни мероприятия – подготовка за операция с цел осигуряване на оптимално здравно състояние на пациента и снижаване на оперативния риск. Подготовката за операция включва назначените от консултанти и от лекуващия лекар лечебни, физиотерапевтични и други дейности:

2.4.2.1. клиничен преглед и подготовка на пациента за анестезия в съответствие с действащия медицински стандарт по анестезия и интензивно лечение;

2.4.2.2. антиалергична подготовка при анамнестични данни и след предходно тестуване по показания;

2.4.2.3. кардиологична подготовка, лечение на сърдечно-съдови заболявания, профилактика на кардиологични усложнения; тромбоемболична профилактика и лечение по показания;

2.4.2.4. антибактериална профилактика и лечение, саниране на придружаващи заболявания и усложнения с възпалителен характер, профилактика на сепсис по показания;

2.4.2.5. друга специфична подготовка, свързана с предходно заболяване на орган или система (дихателна, урогенитална, нервна и др.) или с ендокринно заболяване (захарен диабет, тиреотоксикоза, др.) по показания.

2.5. Информираност на пациента

2.5.1. Всички факти и заключения, установени в резултат на КДП и КПООР, планът за предстоящата операция и възможните варианти за оперативно поведение (вкл. алтернативни способи), възможните рискове, странични явления и усложнения (интра- и следоперативни), съществуващите алтернативи, необходимостта от анестезия и използване на кръв и кръвни продукти с техния допълнителен риск и възможни усложнения, както и очакваният изход от болестта и от операцията се обясняват по достъпен начин на пациента.

2.5.2. Пациентът, неговият законен представител (родител, попечител, настойник) или лицето по чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето изразява своята информираност и писмено съгласие чрез подписване на формуляр „Информирано съгласие за предстояща операция”.

2.5.3. Такова писмено съгласие не се изисква в предвидени от закона случаи.

2.5.4. Информираното съгласие включва съгласие и за извършване на допълнителни медицински дейности, включително и операции извън планирания обем, възникнали като необходимост от извънредни ситуации и спешност и настъпили след локална или обща анестезия или в хода на оперативната намеса.

2.6. Предоперативна епикриза

2.6.1. Предоперативната епикриза е част от историята на заболяването и включва:

2.6.1.1. паспортна част на пациента (имена, възраст);

2.6.1.2. дата и номер на историята на заболяването;

2.6.1.3. предоперативна диагноза;

2.6.1.4. данни от анамнеза и статус;

2.6.1.5. резултати от извършените клинико-лабораторни, инструментални и други изследвания;

2.6.1.6. резултати от КДП и КПООР;

2.6.1.7. оценка на оперативния риск с описание на проблемите, покачващи риска, и необходимите профилактични мерки;

2.6.1.8. оценка на операбилността;

2.6.1.9. препоръки за предстоящата операция – обем, интраоперативна диагностика;

2.6.1.10. при онкологични заболявания се определя предоперативен стадий на болестта, оценка на операбилността, хистологична диагноза.

2.6.2. Предоперативната епикриза се попълва и оформя писмено:

2.6.2.1. при планови операции, след обсъждане на лекарски колегиум – от лекуващия лекар.

2.6.2.2. при спешни операции – от лекаря-оператор.

3.1. Оперативна програма

3.1.1. В нея са включени всички пациенти с потвърдени показания за хирургична намеса, които предстои да бъдат оперирани.

3.1.2. Оперативната програма може да бъде дневна или седмична. Тя подлежи на корекция при възникнали спешни операции, включвани в дневната програма с приоритет, или при други обективни обстоятелства.

3.1.3. Оперативната програма се съставя от началника на отделението или клиниката на базата на доклади от лекуващите лекари след предоперативно обсъждане на лекарски колегиум. При спешни операции лекар-операторът се определя от началника на клиниката/отделението.

3.2. На предоперативен, интраоперативен и следоперативен контрол и наблюдение от хирургичния и анестезиологичния екип подлежат:

3.2.1. Всички пациенти, подложени на оперативна намеса в операционната зала.

3.2.2. Всички пациенти, подложени на оперативна намеса в амбулаторни условия, т. нар. амбулаторни операции, при които се извършва анестезия.

3.3. Избор на метод на обезболяване.

3.3.1. Местно обезболяване – извършва се от хирурга оператор при наблюдение на общо състояние от анестезиологичен екип, ако това е необходимо. Задължително се изследва поносимостта на пациента към местния анестетик чрез предварително тестуване.

3.3.2. Другите видове анестезия се провеждат от анестезиологичен екип съгласно действащия медицински стандарт по анестезия и интензивно лечение.

3.3.3. Изборът на анестезия се извършва от анестезиологичния екип и е съобразен с вида и обема на оперативната дейност, предполагаемата кръвозагуба, общото състояние на пациента, оперативната диагноза и придружаващите заболявания, спешното състояние, оценката на общия и оперативния риск, условията за работа.

3.4. Избор на операция

3.4.1. При избор на операция се спазват следните принципи:

3.4.1.1. теоретично и практическо владеене на оперативните техники, както и владеене на диагностични техники, позволяващи интраоперативно доуточняване на диагнозата за дефинитивно вземане на решения относно вида и обема на хирургическата намеса;

3.4.1.2. да не се увреди пациентът;

3.4.1.3. да се реши болестният проблем;

3.4.1.4. да се отстрани болестта или да се облекчи състоянието;

3.4.1.5. да има условия за интраоперативно доуточняване на диагнозата;

3.4.1.6. да съществуват условия за справяне с възможните хирургични усложнения.

3.4.2. При избор на операция в рамките на еднодневната хирургия се спазват изискванията за обема и вида на хирургичната интервенция.

3.4.3. При спешни състояния се спазват следните степенувани принципи:

3.4.3.1. вземане на решение за предприемане на животоспасяваща операция;

3.4.3.2. включване в екипа на консултант;

3.4.3.3. при невъзможност за постигане на своевременен и очакван диагностичен и терапевтичен ефект пациентът се транспортира незабавно в хирургична структура с по-големи диагностични и терапевтични възможности.

3.4.4. Предимство е наличието на условия, структура и ресурси за извършване на спешна интраоперативна консултация (гефрир) съгласно изискванията на медицински стандарт по „Клинична патология” в срок до половин час. Това изискване е задължително за хирургични звена, извършващи планови операции на онкологично болни.

3.5. Оперативен протокол

3.5.1. Оперативният протокол е неизменнна част от „История на заболяването”.

3.5.2. Оперативният протокол включва:

3.5.2.1. титулна част;

3.5.2.2. описание на оперативния достъп;

3.5.2.3. установената оперативна находка;

3.5.2.4. извършените интраоперативни диагностични процедури и изследвания, получените резултати от тях, намерените усложнения и взетите спрямо тях мерки;

3.5.2.5. обосновка за избрания оперативен подход;

3.5.2.6. описание на техническите етапи на извършваната хирургическа намеса;

3.5.2.7. описание на поставените дренажи;

3.5.2.8. условие за завършване на операцията;

3.5.2.9. състава на хирургичния оперативен екип;

3.5.2.10. начало и край на операцията.

3.5.3. Оперативният протокол се съставя и подписва от лекаря-оператор.

3.5.4. В „История на заболяването” лекарят-оператор и анестезиологът дават писмени указания за следоперативните грижи за пациента, необходимите изследвания, необходимите лекарствени продукти, тяхното количество и дозировка.

4. Следоперативен период

4.1. Постоянното постоперативно наблюдение на пациента се осъществява от хирургичния оперативен екип, анестезиологичния екип и лекуващия лекар.

4.2. Срокът за отстраняване на дренаж, сонда, катетър и др., се определя след консултация с началника на хирургичната клиника/отделение. Лекарят оператор и/или лекуващият лекар извършват наблюдение на хирургичната рана и определят вида на необходимата превръзка, както и условията за изписване, домашно наблюдение и режим, необходимостта от медицинско наблюдение и консултация след изписването – краткосрочна или дългосрочна. При показания лекарят оператор и/или лекуващият лекар определят необходимостта от допълнителни прегледи, консултации и други указания, диспансеризация или рехабилитация, които се вписват в епикризата.

4.3. При лечение на пациенти в отделение за интензивно лечение мониторирането на жизнените функции се осъществява от анестезиологичен екип, а наблюдението и следоперативният контрол се осъществяват съвместно от анестезиологичен и хирургичен екип по съгласуван протокол.

1.1. Общи изисквания:

1.1.2. Кабинет: кушетка за амбулаторни прегледи, стетоскоп, апарат за артериално налягане.

1.1.3. Превързочна: висока кушетка или манипулационна хирургическа маса, хирургически инструментариум за превръзки и малки амбулаторни операции, електрокоагулатор, допълнителен източник на светлина (подвижна еднолампова операционна лампа), стерилизатор. Последният не е задължителен при възможност за ползване на система за централна стерилизация.

1.2. Специфични изисквания към кабинети по някои медицински специалности с хирургична насоченост:

1.2.1. Съдова хирургия – препоръчително е наличието на апарат за ултразвукова доплерова диагностика.

1.2.2. Кардиохирургия – препоръчително е наличието на апарат за прожектиране на рентгенови филми от сърдечна катетеризация.

1.2.3. Пластично-възстановителна хирургия – препоръчително е наличието на:

1.2.3.1. eлектронож за некротомни разрези;

1.2.3.2. механичен (ръчен) дерматом тип „ПЕЙДЖЕТ” за обработка на деколирана кожа.

2.1. Приемен кабинет в структурата на диагностично-консултативния блок:

2.1.1. Препоръчително е обемът дейност да включва минимум 750 посещения от нехоспитализирани пациенти годишно.

2.1.2. Оборудване с апарат за кръвно налягане, стетоскоп, хирургични инструменти и превързочни материали за амбулаторни превръзки, катетри, дренажи, лекарствен шкаф, стерилизатор.

2.2. Хирургичната клиника/отделение е оборудвана със:

2.2.1. ЕКГ апарат, дефибрилатор, монитори, перфузори.

2.2.2. Хирургичен инструментариум за осъществяване на септични и асептични превръзки, колички за септични и асептични превръзки.

2.2.3. Хирургични изделия, превързочни материали.

2.2.4. Системи за аспирация, за сгъстен въздух, за кислород.

2.2.5. Болнични легла, реанимационни легла.

2.2.6. Болнични шкафове и гардероби, осветителни тела.

2.2.7. Средства за поддържане на текуща дезинфекция.

2.3. Специфично оборудване за клиники/отделения по специалности с хирургична насоченост:

2.3.1. Съдова хирургия – наличие на апарат за ултразвукова доплерова диагностика (в зависимост от обема на оперативната дейност и транскраниален доплер).

2.3.2. Кардиохирургия – наличие на апарат за прожектиране на филми от сърдечна катетеризация и апарат за дихателна рехабилитация.

2.3.3. Гръдна хирургия – наличие на апарат за бронхоскопия и за езофагоскопия, лаборатория за дихателна патофизиология, компютърна томография, медико-диагностична лаборатория: клинична лаборатория и микробиология. Препоръчително е, когато обемът дейност го изисква, наличието на лаборатория за езофагеална патофизиология, структура по нуклеарна медицина.

2.3.4. Пластично-възстановителна и естетична хирургия – в структурите, в които се лекуват изгаряния: електрокоагулатор, флуидни легла; вани за хидропроцедури; анестезиологичен апарат; солукс-лампи за лечение на донорски участъци; каракас; помпа за сондово хранене; инфузионна помпа; затоплящи инфузионни устройства; електротелфер.

3. Операционна зала (зона, блок)

3.1. Задължително оборудване във всяка операционна зала:

3.1.1. Операционна маса, отговаряща на специфичните изисквания, необходими за типа на извършваните хирургични намеси.

3.1.2. Операционна лампа – основна, осигуряваща концентрирано осветление на операционното поле.

3.1.3. Сателитно осветително тяло, вкл. подвижна лампа.

3.1.4. Електрокаутер.

3.1.5. Система за аспирация – централна, както и чрез допълнителна вакуумна помпа.

3.1.6. Анестезиологичен апарат и медицински изделия.

3.1.7. Хирургически изделия, превързочни материали.

3.2. Специфично оборудване и хирургичен инструментариум:

3.2.1. Задължително специфично оборудване:

3.2.1.1. хирургични клиники/отделения, извършващи жлъчно-чернодробни операции – рентгенов апарат за интраоперативна диагностика и контрол (холангиография, ангиография).

3.2.1.2. пластично-възстановителна и естетична хирургия – в структурите, в които се лекуват изгаряния: ръчни дерматоми тип „ПЕЙДЖЕТ”, електродерматоми, ножове на „Хъмби”, мешграфт – дерматоми (ампиграфт), плаки за мешграфт – дерматоми, дермабразори, липоаспиратори, апарат „Тисмут”, апарат епилот, микрографт за вземане на кожа, електротелфер, затоплящи инфузионни устройства, инфузионна помпа;

3.2.1.3. хирургия – инструменти за ревизия на жлъчните канали и екстракция на конкременти от тях;

3.2.1.4. детска хирургия – хирургичен инструментариум с подходящи за детската възраст размери, оборудване с оперативен микроскоп и със самостоятелно затоплящо устройство за новородени и кърмачета;

3.2.1.5. кардиохирургия – апарат за екстракорпорална циркулация, топлообменник (устройство за хипо- и нормотермия), контрапулсатор, устройство за събиране и реинфузия на кръв.

3.2.2. Допълнително оборудване:

3.2.2.1. кардиохирургия – наличие на устройства, подпомагащи работата на сърдечните камери;

3.2.2.2. съдова хирургия – наличие на доплеров апарат и ангиографски апарат, с възможности за извършване на ендоваскуларна циркулация.

3.3. Ползваната апаратура подлежи на редовен контрол за качество, изправност и безопасност.

3.4. Стерилизация

3.4.1. Видове стерилизация, ползвана за нуждите на структурите по хирургия:

3.4.1.1. централна стерилизация;

3.4.1.2. локална стерилизация – всяка операционна зала (зона, блок) трябва да разполага с възможности за локална стерилизация. За лечебните заведения за болнична помощ, извършващи високо-специализирани дейности и операции с голям обем на сложност, е препоръчително наличието на плазмен стерилизатор или гама-лъчев стерилизатор.

3.4.2. Допълнителни изисквания:

3.4.2.1. препоръчително е в лечебни заведения за болнична помощ чрез системата за централна стерилизация да се ползва опаковъчна машина;

3.4.2.2. препоръчително е в операционната зала (зона, блок) да се ползва миялна машина за инструменти.

3.4.3. Специфични изисквания: за операционните зали по кардиохирургия локалната стерилизация изисква наличието на автоклав и апарат за часова химическа стерилизация (етилен оксид).

1.1. Определение (на Световната здравна организация): „Предоставяне на всеки пациент на достатъчно видове диагностични и терапевтични дейности, които да осигурят най-добър резултат по отношение на здравето, съобразен с актуалното състояние на медицинската наука, при най-добра цена за същия резултат, при минимален ятрогенен риск и достигане на най-голямо удовлетворение по отношение на процедури, резултати и хуманно отношение.”

1.2. Компоненти на качеството:

1.2.1. Структура – включва: материално-техническа база и оборудване, медицинска апаратура, хирургичен инструментариум, човешки ресурси.

1.2.2. Процес – организация на дейността и нейното управление и всички елементи по предоставяне на хирургичната дейност.

1.2.3. Резултат – всички последващи действия или ефекти от предоставената хирургична дейност.

1.3. Критерии на качеството:

1.3.1. Достъп до хирургични дейности – създаване на условия за осигурен достъп до хирургична помощ без териториални, икономически, административни и други ограничения.

1.3.2. Релевантност (уместност и съответствие) – избор на хирургична дейност, която най-вероятно ще доведе до постигане на желания резултат и очакваната здравна полза надхвърля достатъчно евентуалните негативни последствия.

1.3.3. Безопасност на пациента – създаване на условия за избягване на потенциалните рискове и свеждане до минимум на непреднамерената вреда при осъществяване на хирургична дейност. Включва:

1.3.3.1. диференциране на условия, причини и механизми, довели до грешки в диагнозата и лечението;

1.3.3.2. откриване на грешките;

1.3.3.3. разработване на методи за минимизиране и предотвратяване на грешките;

1.3.4. Ефективност и ефикасност на хирургичната дейност – включва степента на постигане на поставените цели и съотношението полза/разход.

1.3.5. Продуктивност – отчетената максимална полза от извършеното хирургично лечение при минимум направено усилие и вложени ресурси.

1.3.6. Удовлетвореност – постигане на очаквания от пациента резултат от лечението чрез извършване на хирургична дейност.

2.1. Общи индикатори

2.2.1. Обща смъртност – под 4 %.

2.2.2. Оперативна смъртност – под 3 %.

2.2.3. Планови операции:

2.2.3.1. аневризма на абдоминална аорта – до 5 %;

2.2.3.2. аорто-бифеморален байпас в аорто-илиачен сегмент – до 5 %;

2.2.3.3. едностранен аорто-феморален байпас – до 3 %;

2.2.3.4. реконструкция на висцерални артерии – до 3 %;

2.2.3.5. реконструкция във феморо-поплитеален сегмент – до 1 %;

2.2.3.6. реконструкция на клонове на аортна дъга – до 1,5 %;

2.2.3.7. хронична венозна болест – под 0,3 %.

2.2.4. Спешни операции:

2.2.4.1. руптурирала аневризма на абдоминална аорта – до 50 %;

2.2.4.2. в аорто-феморален сегмент – до 5 %;

2.2.4.3. феморо-поплитеален сегмент – до 3 %.

3. Програма за качество

3.1. Отчитане, обработване, сравняване и анализиране на индикаторите.

3.2. Разработване на конкретни действия за повишаване на качеството, включващи подобряване на организацията на работата, предотвратяване или ограничаване на усложненията, страничните ефекти и др.

3.3. Отчитане на ефекта от изпълнените мерки по т. 3.2.

1.1. Чрез разработване и спазване на харта за правата на пациентите се създават условия за зачитане правата и достойнството на всеки гражданин по време на пребиваването му в хирургична структура. В хартата са разписани:

1.1.1. Правото на всеки пациент да бъде запознат по достъпен начин със заболяването си, неговата прогноза, предстоящият диагностично-лечебен план, евентуалните усложнения, които биха могли да настъпят, както и съществуващите алтернативи за видовете изследвания и лечение.

1.1.2. Правото на пациента да получи своевременна и ефективна медицинска помощ независимо от религията, която изповядва, нивото на културно, икономическо и социално развитие, както и от придружаващите заболявания.

1.2. Хирургичният пациент декларира писмено своето „информирано съгласие” в стандартизиран документ, който може да бъде допълван от лечебни заведения или хирургични структури в зависимост от спецификата на тяхната дейност и съдържа информация за:

1.2.1. Видовете клинико-лабораторни и инструментални изследвания, необходимостта от тях, ползите, рисковете от усложнения, приноса им за диагнозата или определяне на лечебния план.

1.2.2. Необходимостта от употребата на кръв и кръвни съставки в пред-, следоперативния период, както и по време на операция.

1.2.3. Вида на анестезията, необходимостта от преминаване от местна към обща анестезия, рисковете и евентуалните усложнения, които могат да настъпят.

1.2.4. Заболяването, евентуалните усложнения, прогнозата, необходимостта от предложеното лечение, очаквания изход и съществуващите алтернативи.

1.2.5. Вида на оперативната дейност и съществуващите възможности за оперативно лечение, оценката на оперативния риск и повлияващите го фактори (възраст, онкологично заболяване, придружаващи заболявания), възможни следоперативни усложнения.

1.2.6. Вероятност за развитие на непредвидени усложнения по време на операцията и предприемане на извънредни, животоспасяващи действия, които нямат пряка връзка със заболяването, за което е осъществена хоспитализацията.

2. Хирургичният пациент е задължен:

2.1. Да спазва добра лична хигиена, да проведе хигиенна баня предоперативно при планова хоспитализация.

2.2. Да спазва лекарските препоръки за предоперативен режим и диета.

2.3. Да осведомява лекуващия лекар и оперативния екип за придружаващи заболявания, които:

2.3.1. Повишават оперативния риск – алергия, фамилна обремененост, придружаващи заболявания и др.

2.3.2. Представляват риск за хирургичния екип – СПИН, хепатит и др.

2.4. Да спазва реда, дисциплината, хигиената и тишината в хирургичната структура, както и правилника за вътрешния ред.

2.5. Да провежда назначените му процедури, като предоперативна подготовка и следоперативна рехабилитация.

1.1. Видове консултации:

1.1.1. Задължителни консултации със:

1.1.1.1. специалист по анестезиология и интензивно лечение;

1.1.1.2. кардиолог или специалист по вътрешни болести;

1.1.1.3. педиатър – при пациенти под 18-годишна възраст;

1.1.2. Консултации по показания със:

1.1.2.1. специалист по образна диагностика;

1.1.2.2. лабораторен лекар;

1.1.2.3. хематолог;

1.1.2.4. гастроентеролог;

1.1.2.5. нефролог;

1.1.2.6. уролог;

1.1.2.7. пневмолог;

1.1.2.8. акушер-гинеколог;

1.1.2.9. невролог;

1.1.2.10. ендокринолог;

1.1.2.11. микробиолог;

1.1.2.12. лекари с други специалности.

1.2. Консултации в лечебни заведения от различни нива на компетентност:

1.2.1. Необходими консултации на първо ниво:

1.2.1.1. специалист по вътрешни болести или кардиология;

1.2.1.2. специалист по анестезиология и интензивно лечение;

1.2.1.3. педиатър – при пациенти под 18-годишна възраст.

1.2.2. Необходими консултации на второ ниво:

1.2.2.1. специалист по вътрешни болести или кардиология;

1.2.2.2. специалист по анестезиология и интензивно лечение;

1.2.2.3. педиатър – при пациенти под 18-годишна възраст;

1.2.2.4. специалист по образна диагностика или друг специалист;

1.2.2.5. патоморфолог – пред-, интра- или постоперативна.

1.2.3. Необходими консултации на трето ниво:

1.2.3.1. специалист по вътрешни болести или кардиология;

1.2.3.2. специалист по анестезиология и интензивно лечение;

1.2.3.3. педиатър – при пациенти под 18-годишна възраст;

1.2.3.4. акушер-гинеколог;

1.2.3.5. специалист по образна диагностика или лекар с друга специалност по профила на заболяването;

1.2.3.6. патоморфолог – пред-, интра- или постоперативна;

1.2.3.7. при необходимост консултации и съвместни операции с лекари с друга специалност с хирургична насоченост.

1.3. Специфични консултации в съдовата хирургия с:

1.3.1. Невролог при каротидна патология.

1.3.2. Гастроентеролог и специалист по хирургия при лечение на мезентериална тромбоза и емболия; тумори, ангажиращи големи кръвоносни съдове; при трансплантация на черен дроб.

1.3.3. Кардиолози и кардиохирурзи при лечение на вазоренална хипертония; торакоабдоминална аневризма и комбинирани форми на мултифокална атеросклероза.

1.3.4. Уролози – при лечение на вазоренална хипертония; при бъбречна трансплантация.

1.4. При необходимост от провеждане на консултация лекарят консултант може да бъде и от друго лечебно заведение.

1.5. При спешни пациенти след преценка на състоянието от лекаря, прегледал пациента, и като се имат предвид диагностичните и лечебните възможности на лечебното заведение, се избира конкретен вариант на поведение:

1.5.1. Приемане на пациента в хирургична структура за незабавно извършване на лечебна (оперативна) дейност.

1.5.2. Организиране на консултация.

1.5.3. Транспортиране на пациента до друго лечебно заведение, където може да се постигне очакваният диагностично-лечебен резултат.

2.1. Диагностични дейности в лечебните заведения от различни нива на компетентност:

2.1.1. Необходими дейности на първо ниво:

2.1.1.1. клинико-лабораторни изследвания:

2.1.1.1.1. ПКК;

2.1.1.1.2. СУЕ;

2.1.1.1.3. време на кървене и съсирване;

2.1.1.1.4. кръвна захар;

2.1.1.1.5. кръвна урея и креатинин;

2.1.1.1.6. качествено изследване на урина и др.;

2.1.1.2. образна диагностика:

2.1.1.2.1. обзорни рентгенови изследвания на гръден кош и сърце, на корем;

2.1.1.2.2. ултразвукова диагностика;

2.1.1.3. ЕКГ.

2.1.2. Необходими диагностични възможности на второ ниво:

2.1.2.1. клинико-лабораторни изследвания:

2.1.2.1.1. хематологични изследвания;

2.1.2.1.2. биохимични изследвания;

2.1.2.1.3. микробиологични изследвания.

2.1.2.2. образна диагностика на гръден кош и корем, контрастни изследвания на гастроинтестиналния тракт, пикочо-полова система; ултразвукова диагностика;

2.1.2.3. интервенционални изследвания:

2.1.2.3.1. ендоскопия;

2.1.2.3.2. цистоскопия;

2.1.2.4. ЕКГ;

2.1.2.5. интраоперативна диагностика:

2.1.2.5.1. образна – холангиография, нативна снимка, фистулография и др.;

2.1.2.5.2. патоморфологична – възможност за спешно биопсично изследване (гефрир).

2.1.3. Необходими диагностични възможности на трето ниво:

2.1.3.1. клинико-лабораторни изиследвания:

2.1.3.1.1. биохимични изследвания;

2.1.3.1.2. туморни маркери;

2.1.3.1.3. хормони;

2.1.3.1.4. хемостазни изследвания;

2.1.3.1.5. микробиологични изследвания;

2.1.3.1.6. вирусологични изследвания;

2.1.3.1.7. имунологични изследвания;

2.1.3.2. образна диагностика:

2.1.3.2.1. рентгенови изследвания;

2.1.3.2.2. контрастни изследвания, вкл. ангиография;

2.1.3.2.3. компютър-томографско изследване;

2.1.3.2.4. магнитнорезонансна диагностика;

2.1.3.2.5. ултразвукова диагностика на корем, гръден кош, ретроперитонеално пространство, урогенитална система, щитовидна жлеза;

2.1.3.2.6. доплерова сонография на кръвоносни съдове;

2.1.3.2.7. сцинтиграфия;

2.1.3.3. интервенционални изследвания:

2.1.3.3.1. ендоскопия и ендоскопски изследвания – горна и долна с биопсични изследвания;

2.1.3.3.2. ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография;

2.1.3.3.3. възможност за ендоскопска хемостаза – медикаментозна, лазер, аргон;

2.1.3.3.4. бронхоскопия с биопсия и лаваж;

2.1.3.3.5. цистоскопия;

2.1.3.3.6. тънкоиглена биопсия и диагностични пункции – перкутанни, под ехографски или КТ контрол;

2.1.3.4. патоморфологична и цитологична лаборатория;

2.1.3.5. ЕКГ, ехокардиография;

2.1.3.6. специализирани инструментални изследвания;

2.1.3.7. интраоперативна диагностика:

2.1.3.7.1. контрастни рентгенови изследвания и интраоперативна ехография, вкл. ендолуменна;

2.1.3.7.2. ендоскопски иследвания – гастродуоденоскопия, холедохоскопия, ректоскопия, фиброколоноскопия, лапароскопия, бронхоскопия, торакоскопия, цистоскопия и др.;

2.1.3.7.3. патоморфологично изследване – възможност за спешно биопсично изследване (гефрир) и цитологично изследване;

2.1.3.7.4. видеоасистирана диагностика.

2.2. Специфични изисквания за обем на диагностичните възможности в хирургични клиники/отделения.

2.2.1. Задължителни:

2.2.1.1. неврохирургия – диагностика, включваща ЕЕГ, електромиография, миелография и каротидна ангиография;

2.2.1.2. съдова хирургия – изследвания с ултразвуков доплер и ангиография;

2.2.1.3. кардиохирургия:

2.2.1.3.1. ехокардиография – трансторакална и трансезофагеална;

2.2.1.3.2. сърдечна катетеризация;

2.2.1.3.3. изследване показателите на външното дишане;

2.2.1.3.4. хемостазеологичен статус;

2.2.1.3.5. микробиологични изследвания;

2.2.1.3.6. патоморфологични изследвания;

2.2.1.4. детска хирургия: възможност за интраоперативна ехография при деца; фиброгастродуоденоскопия за деца; фиброколоноскопия за деца;

2.2.1.5. пластично-възстановителна и естетична хирургия и изгаряния – диагностични възможности за:

2.2.1.5.1. диагностика на площ и дълбочина на изгарянето;

2.2.1.5.2. микробиологична диагноза на ранева и обща бактериална инфекция;

2.2.1.5.3. артериографска диагностика при електрически изгаряния и хемангиоми;

2.2.1.5.4. ЕЕГ при комбинирани травми;

2.2.1.5.5. ЕМГ при увреди от електрически изгаряния;

2.2.1.5.6. ЕКГ при електрически изгаряния и общо охлаждане;

2.2.1.5.7. хистоморфология при кожни тумори;

2.2.1.5.8. КТ при нужда (електрически изгаряния, комбинирана травма).

2.2.2. Допълнителни – съдова хирургия – компютър-томографско изследване, магнитнорезонансна диагностика.

2.3. Обемът медико-диагностични и инструментални изследвания и консултациите с лекарите специалисти в предоперативния период на плановите пациенти могат да се извършват в друго лечебно заведение.

2.4. Медико-диагностичните и инструменталните изследвания, които се провеждат в следоперативния период, трябва да бъдат гарантирани от лечебното заведение, в което се извършва операцията, в съответствие с нивото на компетентност на структурата.

2.5. Обемът на оказваната хирургична помощ трябва да бъде съобразен и с възможностите за извършване на необходимия обем изследвания.

2.6. Когато в лечебното заведение няма условия за извършване на необходимия обем дейности, лекарят насочва пациенти към лечебно/и заведение/я, в което/които може да бъде осъществен необходимият обем диагностични и лечебни дейности.

2.6.1. При пациенти със спешни състояния лечебното заведение предприема незабавно дейности по превеждане на пациента до най-близкото лечебно заведение с условия за извършване на необходимите медицински дейности.

3.1. Видове операции според обем и сложност:

3.1.1. Операции с малък обем и сложност, „малка” хирургия:

3.1.1.1. включват се заболявания на кожата, подкожието и достъпната лигавица (възпалителни, доброкачествени тумори); обработка и корекция на рани;

3.1.1.2. операциите могат да бъдат осъществени в амбулаторни условия или при непродължителна хоспитализация.

3.1.2. Операции със среден обем и сложност, „средна” хирургия:

3.1.2.1. включват се заболявания на органи, тъкани, системи или части от тях;

3.1.2.2. операциите изискват задължителна хоспитализация и осъществяване на следоперативен контрол;

3.1.3. Операции с голям обем и сложност, „голяма” хирургия:

3.1.3.1. извършват се при заболявания, изискващи отстраняването на цял орган или на част от него, заместване с пластичен или изкуствен материал; намеса върху повече от един орган в един етап (симултанни операции), едновременна намеса върху органи и тъкани от две области/кухини на тялото;

3.1.3.2. операциите изискват задължителна хоспитализация.

3.1.4. Операции с голям обем и голяма сложност, „много голяма” хирургия:

3.1.4.1. извършват се при заболявания, изискващи отстраняването на цял орган или на част от него, заместване с пластичен или изкуствен материал; намеса върху повече от един орган и тъкан в един етап (симултанни операции); едновременна намеса върху органи и тъкани от две области/кухини на тялото; трансплантация на органи и тъкани;

3.1.4.2. осъществяват се в специализирани хирургични клиники/отделения;

3.1.4.3. операциите изискват задължителна хоспитализация.

3.1.5. Еднодневна хирургия – включва подбрани планови операции с малък, среден и голям обем и сложност, при стандартни условия и правила, разработени в медицинските стандарти за еднодневна хирургия. В рамките на един ден пациентът трябва да бъде приет, да бъдат осъществени процедурите на еднодневната хирургия и да бъде изписан от лечебното заведение. Операциите се извършват при спазване на качеството, минимална травматичност, максимално ограничаване на усложненията, адекватна оценка за развитието на следоперативния период.

3.1.6. Амбулаторна хирургия – включва манипулации, малки операции в спешен порядък, със или без анестезия, без хоспитализация, в хирургична амбулатория, съгласно раздел втори.

3.2. Спешна хирургия – изпълняват се операции с всеки обем и сложност, незабавно след хоспитализацията или след кратък период, през който се извършва интензивна предоперативна подтоговка.

3.3. Разрешен обем на хирургична дейност, в съответствие с нивото на лечебното заведение, в което се намира хирургичната структура:

3.3.1. За осъществяване на оперативна дейност в съответствие с обема и сложността й трябва да бъдат спазени изискванията, посочени в следната таблица:

3.3.2. Обем на хирургичната дейност в лечебни заведения за извънболнична помощ:

3.3.2.1. първична медицинска помощ:

3.3.2.1.1. диагностика на вродени и придобити хирургични заболявания у деца и възрастни;

3.3.2.1.2. диагностика на спешни хирургични заболявания, вкл. обработка на малки повърхностни наранявания;

3.3.2.1.3. при показания: насочване на пациент за преглед при лекар с придобита специалност по хирургия;

3.3.2.2. специализирана медицинска помощ:

3.3.2.2.1. диагностика на планови и спешни хирургични заболявания;

3.3.2.2.2. консервативно лечение в извънболнични условия, вкл. амбулаторни хирургични процедури и манипулации;

3.3.2.2.3. обработка на рани, контролни превръзки, амбулаторни операции, в обем съгласно раздел втори;

3.3.2.2.4. контролни прегледи, експертиза на временната неработоспособност;

3.3.2.2.5. предоперативна подготовка в извънболнични условия;

3.3.2.2.6. насочване на пациент в хирургична структура на лечебно заведение за болнична помощ.

3.3.3. Обем на хирургичната дейност в лечебни заведения за болнична помощ:

3.3.3.1. дейности на първо ниво:

3.3.3.1.1. диагностика на хирургичните заболявания според наличното оборудване;

3.3.3.1.2. възможност за интердисциплинарни консултации и дейности;

3.3.3.1.3. планови операции в обем на „малка” и „средна” хирургия;

3.3.3.1.4. спешни операции в обем на „малка”, „средна” и „голяма” хирургия;

3.3.3.1.5. контролни прегледи, наблюдения, манипулации и процедури;

3.3.3.1.6. експертиза на временната неработоспособност;

3.3.3.1.7. консултиране и привеждане на пациенти в хирургична структура на второ и трето ниво;

3.3.3.2. дейности на второ ниво:

3.3.3.2.1. диагностика на хирургичните заболявания според наличното оборудване;

3.3.3.2.2. възможност за интердисциплинарни консултации и дейности;

3.3.3.2.3. планови операции в обем на „малка”, „средна” и „голяма” хирургия;

3.3.3.2.4. спешни операции в обем на „малка”, „средна”, „голяма” и „много голяма” хирургия;

3.3.3.2.5. контролни прегледи, наблюдения, манипулации и процедури;

3.3.3.2.6. експертиза на временната неработоспособност;

3.3.3.2.7. консултиране и привеждане на пациенти в хирургична структура на трето ниво;

3.3.3.3. дейности на трето ниво:

3.3.3.3.1. диагностика на хирургичните заболявания в пълен обем, включително чрез интердисциплинарни методи;

3.3.3.3.2. възможност за интердисциплинарни консултации и дейности;

3.3.3.3.3. всички по вид планови, спешни и интердисциплинарни операции в обем на „малка”, „средна”, „голяма” и „много голяма” хирургия;

3.3.3.3.4. контролни прегледи, наблюдения, манипулации и процедури;

3.3.3.3.5. експертиза на временната неработоспособност;

3.3.3.3.6. следоперативна консултация на пациенти от страната;

3.3.3.4. хирургичната дейност се извършва в съответствие с профила на хирургичната специалност, за която хирурзите, работещи в лечебното заведение, имат придобита правоспособност.

Хирургична дейност по вид и обем, отразена в табличен вид

1.1. Да спазват правилата за здравословни и безопасни условия на труд.

1.2. Да се грижат за своята безопасност.

1.3. Да изпълняват своята работа само ако имат необходимата правоспособност.

2.1. Своевременно оказване на качествена медицинска дейност.

2.2. Непричиняване на бездействия или осъществяване на действия, които да доведат до увреда на здравето и живота на пациентите.