Приложение забележки към Програмата за развитие на селските райони на България 2014-2020

Настоящите забележки са изготвени съгласно Член 29, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета. България следва да предостави на Комисията допълнителна информация и ако е необходимо – да ревизира Програмата за развитие на селските райони на България 2014-2020.

1) Програмата за развитие на селските райони на България (ПРСР) 2014-2020, представена на 2 юли 2014 г., трябва да бъде подобрена и допълнена в редица области. Липсват някои ключови елементи като цялостната Стратегическа екологична оценка (СЕО), изчисленията на разплащания за няколко мерки за развитие на селските райони, както и информацията, касаеща държавните помощи. Тези елементи трябва да бъдат предоставени от българските органи и анализирани от службите на Комисията, преди ПРСР да бъде одобрена.

2) ПРСР трябва да бъде съобразена със сключеното Споразумение за партньорство за България (СП) и по-специално що се отнася до очертаната в СП стратегия, насочена към публичната инфраструктура в селските райони, последната информация, включена в СП относно предварителните условия, приложими спрямо Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и разпределенията на средствата за финансиране.

3) Въпреки че е представен относително пълен SWOT, често се допуска отразяване на българския контекст при идентифицирането на нуждите и описанието на мерките, а степента на подробност на информацията за редица мерки на ПРСР трябва да бъде подкрепена с допълнителни аргументи. Изглежда, че не е направена връзка между достиженията и/или слабостите в програмата за периода 2007-2013 (поуките).

4) ПРСР трябва да отговаря в по-висока степен на целите на Стратегията „Европа 2020“ и Специфичните за всяка страна препоръки (СВСП), адресирано до България в контекста на Европейски семестър 2014. По-конкретно, ПРСР трябва допълнително да подреди приоритетно интервенциите, свързани със заетостта в селските райони, а българските органи трябва да предприемат своевременни и достатъчно всеобхватни мерки, за да отстранят наблюдаваните в миналото недостатъци, свързани с обществените поръчки в ЕЗФРСР. В тази връзка, мерките, включени в Националната стратегия за развитие на сектора обществени поръчки, приета от Министерския съвет на 9 юли 2014 г., трябва да бъдат взети предвид в ПРСР, а дейностите в Плана за действие, отнасящи се до неизпълнените предварителни условия в сектора обществени поръчки следва да бъдат изпълнени точно.

5) Бюджетът, предвиден за мерките, допринасящи за околната среда и измененията в климата, покрива минимума от 30% инвестиции (45%), изискуем от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Въпреки това, видно е, че този процент се постига чрез извършване на големи инвестиции, като например по Мярка 4, докато предвидените суми от бюджета за мерки като Натура 2000 и горското стопанство изглеждат силно ограничени.

6) Съгласно програмата целите, свързани с биоразнообразието, покриват едва 6.8% от земеделската земя и 0% от земите от горския фонд. Необходимо е обяснение за това как подобна ограничена интервенция би обезпечила постигането от страна на България на целите, свързани с биоразнообразието, за периода до 2020 г. съгласно Стратегията за биоразнообразието (и по-конкретно Цели 3A и 3Б за селското и горското стопанства).

7) ПРСР обръща малко внимание на съответните европейски и национални стратегии. Трябва да се добавят препратки към съответните политически документи (където е приложимо), за да се вкарат интервенциите по ПРСР в европейския и националния контекст (напр. по въпросите на околната среда – това трябва да е Директивата за нитратите, Приоритетната рамка за действие за Натура 2000, Европейската стратегия за биоразнообразието, Съобщение на Комисията за зелената инфраструктура, Пакета от мерки за чист въздух от 18/12/2013 и други политически документи, свързани с пестициди, горско стопанство, изменения в климата, биоенергия).

8) Сключеното СП за България предвижда целева помощ от ЕСИФ за Регион Северозападен на България. Ако се предвижда и участие на ЕЗФРСР, приканваме българските органи да разяснят как тази приоритетна помощ ще бъде осигурена на практика посредством интервенции на ПРСР.

9) Приканваме българските органи да посочат в ПРСР всички координационни структури за изпълнение на ЕСИ фондовете, приложими за ЕЗФРСР, както е упоменато в Член 2.1 на СП за България. Информацията, касаеща засилената роля на Управляващия орган на ПРСР по отношение изпълнението на ВОМР не съответства на сключеното СП и следва да бъде съответно приведено в съответствие, както и да се включи конкретна информация за координационния механизъм, предвиден между ЕЗФРСР и други ЕСИФ за подготвителната подкрепа, подбор на Местни групи за действие и механизъм за изпълнение.

(Връзка с точка (a) на Член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 (ЕЗФРСР))

10) Някои от препоръките, направени от извършващия предварителната оценка, не са възприети от българските органи и по-специално отнасящите се до разпределението на средства за под-мерки по ПРСР и връзката между SWOT анализа и идентифицираните нужди. Що се отнася до SWOT анализа се приема, че следва да се разработи по-ясна връзка между SWOT анализа и идентифицираните нужди, което от своя страна ще направи по-лесно разбирането на това как заключенията от SWOT анализа са отразени в съответните мерки по ПРСР. Що се отнася до разпределението на средствата силно се подкрепя посочването на предложените финансови средства, предвидени за под-мерки по ПРСР, тъй като това ще представи по-ясно приоритетите в ПРСР във финансово отношение.

11) В Приложението към ПРСР е включен само проект на СЕО, тъй като видно от разясненията, СЕО все още не е финализирана поради забавяне на процедурата (например, все още предстои провеждането на обществено обсъждане). Напомняме на българските органи, че завършената СЕО трябва да се представи, преди Комисията да приключи с анализа на ПРСР и програмата да бъде одобрена. В тази връзка, за да може да се прецени съответствието с Чл. 55 на Регламент (ЕС) № 1303/2013 (т.е. ако СЕО бъде правилно приложена по отношение на ПРСР), трябва да се представят следните документи:

• 
  (Окончателно) нетехническо общо изложение на информацията, предоставена в екологичния доклад (Приложение I, точка (к) от Директива 2001/42/EО – Директива за СЕО);
  
• 
  Информация относно обсъжданията с обществеността и екологичните органи (Член 6);
  
• 
  Описание на мерките, свързани с мониторинга;
  
• 
  Общо изложение как екологичните съображения и становищата са били интегрирани („Становище по Член 9, пар. 1“).
  

(Връзка с точка (б) на Член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1305/2013)

12) Представената информация трябва да бъде приведена в съответствие с данните, посочени в съответните раздели на СП, за да се гарантира съгласуваността на двата документа. Подобна информация се цитира многократно в СП и ПРСР за различни години и се наблюдават някои несъответствия (по отношение, например, броя на малките стопанства, обхвата на Натура 2000 и др.).

Освен това, ПРСР трябва да представя по-добре определени някои основни данни (например, общия брой на заетите в МСП спрямо броя на заетите в МСП в селските райони, текущо състояние на някои видове инфраструктура, които ще се финансират по ПРСР - например училища от местно значение, среден размер на земеделските стопанства, иновациите в селското стопанство, напояване, окрупняване на земи (на национално ниво), състояние на местообитанията по Натура 2000, състояние на почвите).

13) Полезно би било да се обобщят изводите от SWOT анализа относно Приоритетни области (ПО) 4 и 5 в края на главата за околна среда / климат с оглед ясно очертаване на предизвикателствата, свързани с намаляване изменението на климата и приспособяването към него. Това ще спомогне за това да се свържат безспорно констатациите от SWOT анализа с идентифицираните нужди. Влошаващото се състояние на околната среда следва да се отрази по-добре и да се направят по-добри връзки между дейностите, тяхното влияние и състоянието на околната среда.

14) По отношение на почвите, данните за ерозия се отнасят до „значителна част от почвите“, но данните за почвеното органично вещество и въглерода в почвата не съществуват. Не се посочват данни за замърсители в почвата и водата, като само е посочено увеличаването на използването на торове, но без да се разглежда в контекста на реалното замърсяване. Употребата на пестициди не се споменава. Една от причините за влошаване състоянието на почвата са „ неефективните практики за растителна защита“ – приканваме българските органи да разяснят какво означава това.

15) Риск от наводнения – в ПРСР само се споменава необходимостта от ремонт на съществуващите технически мощности. Необходимо е да се вземе предвид подходът, който подчертава и дава приоритет на екосистемните услуги и мерките за запазване на природните води (План за водите на ЕК, Съобщение на Комисията за зелената инфраструктура).

16) Посочването на замърсяването на въздуха и по-специално емисите Прахови частици (ПЧ), не е достатъчно.

17) В ПРСР не се споменават хидроморфологичните изменения в някои части на България, както се подчертава в Плановете за управление на речните басейни за река Дунав и западно беломорските речни басейни (ПУРБ). Тази точка трябва да се приведе в съответствие - както в SWOT анализа, така и в оценката на нуждите.

18) Анализът SWOT трябва да бъде по-конкретен по отношение процента на водни обекти при липса на екологични, химически или количествени причини. Следва да се предостави актуална информация в съответствие с изискванията на член 5 от Директива 2000 / 60 / ЕО на Съвета (Рамкова директива за водите - РДВ). Това е особено необходимо, за да се разбере по-добре колко значително е дифузното замърсяване от торове и пестициди, тъй като в момента SWOT анализът не показва сериозността на проблема. Този въпрос е от значение, ако инвестициите в разширяване на напояваните площи трябва да се подпомагат по ПРСР.

19) Въпреки положителното развитие в сектора биологично земеделие е отразено в SWOT анализа, се препоръчва текстът да отразява по-добре нуждите и заплахите, с които се сблъскват понастоящем производителите на биологична селскостопанска продукция. То трябва да представя и потенциалното въздействие на ПРСР 2014-2020 за постигане на целта от 8% земя за биологично земеделие.

20) Следва да постави по-силен акцент върху положението на малките стопанства, предвид това, че има тематична подпрограма (ТПП) за малки стопанства. SWOT анализът трябва да обясни защо конкретните операции, предвидени в тематичната подпрограма (ТПП) за малки стопанства, ще доведат до по-добри резултати, отколкото ако се постигат чрез общата ПРСР, като също така анализът трябва да покаже въздействието на ТПП.

21) Когато е възможно, индикаторите за контекст трябва да бъдат приведени в съответствие с най-новите данни, използвани в SWOT анализа (например, заетостта в селските райони, индикатори за контекст за околната среда). В таблицата за индикатори за контекст липсват показатели от 35 до 37 (индекс на птиците, обитаващи земеделски земи, природозащитен статус на земеделските местообитания, както и земеделските земи с висока природна стойност).

22) В Споразумението за партньорство за България се посочва фрагментарността в собствеността върху земи като съществена пречка за дългосрочни инвестиции в селското стопанство. Независимо от това, аналитичната част на ПРСР не посочва разпокъсаността на земята като слабост или заплаха, включително що се отнася до постигането на устойчиви екологични ангажименти на земеделските производители и изпълнението на свързаната с това помощ от ЕЗФРСР. Приканваме българските органи да обяснят.

23) Трябва да се подобри съгласуваността между анализа и обобщения SWOT анализ. Например:

• 
  Съоръженията за напояване, отводняване, както и водопречиствателните съоръжения се нуждаят от изграждане / реконструкция в съответствие с общите характеристики, след което обаче те се разглеждат като силна страна. Необходимо е допълнително пояснение;
  
• 
  Въпреки че България е една от страните, най-чувствителни към измененията в климата, това не е посочено като слабост или действително съществуващ проблем, а само като заплаха;
  
• 
  Състоянието на горската инфраструктура се споменава само в раздела от SWOT анализа на слабите страни като недостатъчната инфраструктура с горски пътища, но в анализа не се предоставя информация за плътността на горските пътища; устойчивото управление на горите се споменава като силна страна, но от друга страна „Недостатъчното интегриране на дейностите по запазване на биологичното разнообразие със стопанисването на горите“ се отчита като слабост;
  
• 
  Премахването на храсти и дървета и други особености на ландшафта в зони по НАТУРА 2000, за да се получават директни плащания, както е описано в общите характеристики, също трябва да бъде посочено в SWOT анализа, напр. като слаби страни, заради това, че няма ДСЕС 7, както и че няма заповеди за определяне на предназначението, а също и като възможност по новата Обща селскостопанска политика, където този проблем би трябвало да бъде разгледан. Залесяването с неместни видове и липсата на специфични знания и умения за прилагане на природосъобразни техники също трябва да се разглежда като заплаха. Трябва да се посочи и неблагоприятното / неподходящото състояние на горските местообитания;
  
• 
  Замърсяването на въздуха също трябва да се разглежда като заплаха.
  

24) Препоръчително е да се представи една по-ясна връзка между SWOT анализа и оценката на нуждите, като някои от нуждите трябва да се конкретизират (тъй като се препоръчва и от предварителната оценка на програмата, вижте примерите по-долу за напояване и горско стопанство).

Силно препоръчително е да се направи прозрачно и добре обосновано насочване и приоритизиране на нуждите (вж. общите коментари относно насочването).

В повечето случаи нуждите не са свързани с цел, основа на стратегически европейски или национални документи, като например РДВ, Европейската стратегия за биологичното разнообразие, смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него и т.н.

25) Напояване - идентифицираната нужда, свързана с напояването и отводняването, не е достатъчно конкретна, за да се подкрепят конкретните инвестиции в напояването, които българските власти биха искали да подкрепят. В описанието на нуждата трябва да се вземе предвид, че в момента се подготвя стратегия за напояване с помощта на Световната банка, и тя трябва да съответства на споразумението, постигнато на ниво СП и по-специално, че подкрепата за напояване и отводняване в стопанствата е предвидено в ТЦ3 на СП (конкурентоспособност), докато инвестициите, свързани с икономията на вода при първичните и вторичните напоителни мрежи допринасят за ТЦ6 (природни ресурси). Трябва също да се направи връзка към екологичното състояние на водните тела.

Що се отнася до отводняването, то е неправилно отнесено към 4Б и 5А, вместо към Приоритет 2 или 3. Приканваме българските органи да обяснят какви отводнителни дейности трябва да се подкрепят по ПРСР (особено що се отнася до отводняването извън стопанствата). Трябва да се подчертае, че предпочитаният вариант в стратегически документи като План за водите на ЕК, Съобщение на Комисията за зелената инфраструктура или Споразумението „Зелен коридор Долен Дунав“ е пълната експлоатация на зелената инфраструктура.

26) Необходимостта от създаване на подходящи системи за управление на горските стопанства предвид променящите се условия на климата следва да бъде допълнително обоснована, тъй като в момента не може да се оцени това, което тя решава. Освен подходящи дървесни видове, се споменава, горска техника, която в действителност не съответства на заглавието на нуждата.

27) Следва да се разясни каква е разликата между нуждите „райони с бързорастящи храсти и дървесни видове за производство на биоенергия“ и „развиване на най-добри практики за създаване и управление на интензивни горски култури за добив на биомаса“. Описанието на нуждата също така се отнася до стимулиране на производството на енергия от възобновяеми източници, докато в СП за България се посочва, че това ще се поддържа само, когато то е за собствено потребление на предприятието / административни сгради - България трябва да се изясни дали това е целта.

28) Счита се, че нуждата от „подобряване на устойчивото управление на горите чрез увеличаване на дела отгледните сечи“ е погрешно въведена с Приоритетна област 5Д „намаляване на емисиите на парникови газове и амоняк от селското стопанство". Отгледните сечи не са средство за намаляване на емисиите на парникови газове , а това е нормална практика в горското стопанство.

ОПИСАНИЕ НА СТРАТЕГИЯТА (РАЗДЕЛ 5 ОТ ПРСР)

(Връзка с точка (в) на Член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1305/2013)

29) Забелязват се няколко несъответствия между оценката на нуждите и стратегията, а именно:

• 
  Цел 1 на ПРСР (конкурентоспособност) – същият коментар както по-горе във връзка с напояването. Планираните интервенции за управление на риска (3Б) също трябва да се подчертаят;
  
• 
  Цел 2 на ПРСП (околна среда) – същият коментар във връзка с напояването. Текстът за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) трябва да бъде приведен в съответствие със СП за България, в което се посочва, че ВЕИ ще бъдат подкрепени от ЕСИФ само за собствено потребление и за административни сгради (докато стратегията за ПРСР посочва, че ще се дава приоритет на ВЕИ за собствена консумация). От стратегията също така трябва да стане ясно, че това ще се случи, без да прави компромис с органичното вещество и въглерода в почвата, и ще се позволи попълването на това вещество. Освен това, тъй като биомасата е основен източник на ФПЧ, което вече е проблем в България, следва да се поясни, че инвестициите в биомаса трябва да бъдат направени във високоефективно оборудване с ниски емисии или ако това не е така - да бъдат придружени от ефективни технологии за намаляване на емисиите. Ако биомасата е предвидена за насърчаване в горивни инсталации с мощност между 1-50MW, то се препоръчва да се използват нормите за допустими емисии, предложени в Пакета от мерки за чист въздух от 18/12/2013 г., особено в райони с интензивен автомобилен транспорт, висока гъстота на населението, увеличено използване на въглища за отопление (например за битово отопление) и / или комплекс климатични и географски условия.
  
• 
  Цел 3 на ПРСР (селско стопанство) – съгласно СП за България е поет ангажимент за насочване на инвестициите в селската инфраструктура към такива, които водят до най-висока добавена стойност от гледна точка на растежа и работните места, икономическото съживяване и борбата с обезлюдяването на населението. Стратегията на ПРСР в 5.2 (ПО 6Б) трябва да бъде приведена в съответствие с този ангажимент съгласно СП за България. Освен това, в СП се посочва, че публичните инфраструктурни инвестиции по ЕЗФРСР ще бъдат направени в „избрани населени места, които имат потенциал да предоставят необходимите базови услуги за околните периферни и отдалечени от центровете населени места и села“, докато стратегията за ПРСР непоследователно препраща към приоритизирането на инвестиции, избрани на местно ниво.
  

31) В рамките на Цели 2) и 3) от ПРСР се препоръчва да се предостави цялостно описание на начина, по който ПРСР ще допринесе за изпълнението на Стратегията „Европа 2020“ от гледна точка на приноса за емисиите на въглероден двуокис, дела на ВЕИ, повишаването на енергийната ефективност, както и на заетостта. Що се отнася до заетостта, стратегията е насочена към създаването на 2,500 работни места, основани на финансирането на 2,300 проекта. Това изглежда твърде ниско ниво на разкриване на работни места, като се вземат предвид предвидените средства. Поради това целта трябва да бъде по-амбициозна. По отношение на инвестициите във ВЕИ (ПО 5В), за разлика от други приоритетни области, е посочено разпределение на конкретни бюджетни средства. Препоръчително е, обаче, да се направи оценка на това доколко се очаква инвестициите да допринесат за водещата цел на ЕС за 20% енергия от възобновяеми източници. Що се отнася до енергийната ефективност, един от целевите показатели посочва колко ще бъде инвестирано в енергийна ефективност (216,674,111.30 евро). Препоръчително е да се изчисли с колко се очаква тази инвестиция да допринесе за водещата цел на ЕС: 20% увеличение на енергийната ефективност в селското и горското стопанство. Еднакво приложение намира и коментар 6) по-горе относно ниското покриване на биоразнообразието. Таблица 5.4 за общото изложение на стратегията, в което са представени цели за различните приоритетни области следва да бъдат преразгледани и попълнени. Трябва да се разглежда и конкретна цел за Приоритет 4, свързана с това, което ще бъде постигнато с интервенциите.

32) Събития, свързани с недостига на вода и наводненията, са признати като заплаха в SWOT анализа, но това не е прехвърлено в нуждите и мерките. България трябва да помисли за насърчаване на устойчиви на засушаване сортове насаждения и породи животни, като се има предвид тенденцията към повишаване на недостига на вода и засушаванията в някои области. В програмата няма мерки за справяне с хидроморфологичните изменения като естествено задържане на вода, с изключение на препратката към възстановяване на влажните зони по M4.4. Наводненията се споменават в М8, но това, което се финансира след това е основно насочено към горските пожари. Ще се радваме да получим обяснение защо тези разходно-ефективни превантивни мерки не трябва да бъдат подкрепени по-широко по M4.4.

33) Трябва да се направи по-широка препратка към съответните европейски и национални политически документи (вж. и коментир 7) по-горе). По отношение на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, само цели 2 и 6 на Стратегията са споменати, а цел 3 за селското и горското стопанство са също относими. Трябва да се разработят подходящи показатели, свързани с цели, 2 и 3. Следва да се определят цели за Приоритет 4 за подкрепата за екологосъобразни практики за земите от горския фонд. Целите на Пакета от мерки за чист въздух от 18/12/2013 г. следва да се разгледа на местата, на които е отделено съществено внимание на селското стопанство, както и да се вземат предвид някои от компонентите й като предложените нови Национални тавани за емисии, които са свързани с изискванията по Протокола от Гьотеборг. Нуждите и последващите мерки, включени в настоящата ПРСР, трябва да се свържат с плановете за качеството на въздуха по Директива 2008/50 / ЕО.

34) Необходимо е да се направят следните промени и разяснения в стратегията, където се посочва, че ПРСР ще подкрепи изграждането на инфраструктура за широколентов достъп от следващо поколение в „белите зони“ (6Б- 1), докато останалите нужди (6Б- 2) ще бъдат подпомагани по другите програми“:

• 
  „бели зони“ трябва да се замени с „области на пазарен неуспех“. Същевременно, в България следва да се даде приоритет на районите, в които няма да има оператори през следващите 3 години, тъй като нито Регламент (ЕС) № 1303/2013, нито правилата за държавни помощи пречат на публичните инвестиции в широколентова инфраструктура в райони, които не са „бели“.
  
• 
  Да се уточни какво се има предвид с „останалите нужди“.
  
• 
  Да се уточни какво се има предвид „другите програми“.
  

35) Мерките са изброени на приоритетна област (ПО), като по принцип отразяват правилно логиката на интервенция. Въпреки това, заглавието на този раздел изисква и обосновка за разпределението на финансовите ресурси за мерките, както и за адекватността на финансовите ресурси за определените цели, тъй като тези елементи липсват. По-долу са описани няколко допълнителни конкретни коментари за всеки приоритет / приоритетна област:

• 
  Приоритет 2 – съгласно ПО 2A не всички избрани мерки са обосновани (същият коментар и за ПО 4В). Що се отнася до напояването, програмирането трябва да съответства на договореността по СП за България. По ПО 2А и 2Б се препоръчва и интегрирането на въздействията на промените в климата върху оценката на икономическата ефективност на стопанствата и при проектирането на инвестициите, бизнес плановете, организационните модели и схемите за технологично обновление (ориентирани към адаптиране).
  
• 
  Приоритет 5 – в ПО 5A се посочва напояване в стопанствата, което трябва да се премества в конкурентоспособност. Необходимо е също така да се посочи, че всички инвестиции ще съответстват на напоителната стратегия,която ще се изготви от Световната банка (в съответствие със СП за България). Текстът по ПО 5В трябва да посочва, че производството на ВЕИ ще бъде само за собствено потребление на предприятието или за административни сгради (в съответствие с ангажимента в СП за България). В ПО 5Д липсва препратка към биологично земеделие.
  
• 
  Приоритет 6 – в ПО 6A се препраща към преработка на земеделски продукти и групи производители, което е по-подходящо за конкурентоспособност. По ПО 6Б се предвижда насочване към селска инфраструктура заедно с приоритетите за икономическо съживяване, идентифицирани в националните стратегии. Въпреки това, трябва да има и препратка към стратегията „Европа 2020“ за растеж и работни места. В текста на Воденото от общностите местно развитие (ВОМР) няма позоваване на ВОМР от множество фондове (за разлика от СП за България). Няма и индикация за участието на ПРСР в целенасочената подкрепа за Регион Северозападен на България, което трябва да се добави, ако се предвижда помощ от ЕЗФРСР. Също така се препоръчва да се направи така, че ЛИДЕР да обхваща и повече от изменението на климата чрез местните стратегии. В ПО 6В се споменава, че програмата ще подкрепи фиксираната широколентова инфраструктура в селските райони без покритие. Понятието „фиксирана“ трябва да се премахне, за да се запази технологичната безпристрастност.
  

• 
  значението на рисковете, пред които са изправени в резултат на природни бедствия, например свързани с промените в климата, и
  
• 
  евентуалното покриване от други национални схеми (например национални мерки за възстановяване/ държавни помощи), докато стартира мярката за управление на риска.
  

37) Процентното разпределение за Приоритети 4 (29.67%) и 5 (15.31%) не съответства напълно на данните в Глава 10 (според финансовата таблица Приоритет 4 ще получи 30,3% от финансирането по ПРСР, а финансирането на Приоритет 5 - 15.8 %) - да се съгласуват.

38) Прието е, че този раздел се нуждае от по-задълбочено описание на начина, по който ПРСР ще допринесе за постигането на трите пресечни цели. Не се препраща към Натура 2000. Връзката между пътно строителство и „подобрено качество на въздуха“ на страница 97 трябва да се обясни. Да се обясни препратката към широколентова инфраструктура в контекста на иновациите. Не е отчетена и ролята на ЛИДЕР, дейностите по обучение и консултантска дейност за околната среда и климата.

ЛОГИКА НА ИНТЕРВЕНЦИЯТА

39) Логиката на интервенцията е поставена под въпрос от извършващия предварителната оценка за някои мерки по ПРСР (например M4.4, 6, 7, 9, 12 и 13). България трябва да разгледа коментарите и да даде по-подробна обосновка.

КОНСУЛТАНТСКИ КАПАЦИТЕТ

40) Що се отнася до изграждането на капацитет за регулаторната рамка и иновациите, изглежда е предвидено само еднократно обучение за националните органи, а вместо това следва да се предвиди регулярно обучение. Предвидено е обучение единствено за обществените органи (Управляващ орган, Разплащателна агенция, Национална служба за съвети в селското стопанство и т.н.), без потенциален частен консултантски капацитет - българските органи следва да обяснят и аргументират този избор. Разделът може да бъде допълнен с дейности за идентифициране и предвиждане на потенциалното търсене на консултантски услуги, което може да се постигне както чрез публично, така и чрез частно предлагане на такива услуги (вж. насоките за програмиране).