Приложение забележки към Програмата за развитие на селските райони на България 2014-2020

153) Инвестиции в инфраструктура за водите - с оглед постигането на съгласуваност между ПРСР и ОП „Околна среда“ (ОПОС) за инвестиции във водите и осигуряване на връзката с реформата на политиката за водите в България, българските органи трябва да обмислят:

• 
  подпомагане по ПРСР на същите бенефициенти, които се препоръчват за ОПОС (Регионалните водоснабдителни и канализационни дружества, на които е възложено събирането на отпадните води и третирането на областно ниво);
  
• 
  искане интервенциите да отчитат резултатите от проучването за преоценка на агломерации, които ще бъдат изпълнени като част от реформата във водния сектор (с оглед извършване на инвестиции в агломерации под 2000 ЖЕ, след като те бъдат установени след това проучване, като вероятно може да има някои агломерации с над 2 000 ЖЕ, които могат да паднат под прага от 2000 ЖЕ);
  
• 
  извършването единствено на инвестиции в областите, които се използват само от едно регионално ВиК дружество (с оглед подпомагане реформата във водния сектор, която има за цел да консолидира операторите до един в област, както е упоменато в СВК, приета от България през май 2014 г.).
  

155) Интензитетът на помощта трябва да бъде намален в зависимост от вида на инвестициите, а не само от вида на бенефициентите. По отношение на предложеня 100% интензитет на помощта за определени бенефициенти, предвид заключенията на одита за периода 2007-2013, трябва да се обмисли определено участие от страна на бенефициента в разходите по проекта (същата бележка важи и за подмерки 7.4 и 7.6).

156) Българските органи следва да предоставят разяснения за причините за включване на търговски предприятия - общинска собственост в списъка на допустимите бенефициенти (категорията не съществува в периода 2007-2013 г.).

157) Предложените принципи за подбор следва да бъдат изяснени (например, „принцип на приоритизиране в зависимост от вида на инвестициите“ е неясен), както и да се обясни връзката със Споразумението за партньорство за България.

158) Не е ясно как ще се определя размера на подкрепата. Следва също така да се поясни, ако такъв се определи на база минималния размер на помощта за неземеделски дейност - 200,000 евро (не е посочено в таблицата за държавните помощи).

ПОДМЯРКА 7.3: ШИРОКОЛЕНТОВА ИНФРАСТРУКТУРА, ВКЛЮЧИТЕЛНО НЕЙНОТО СЪЗДАВАНЕ, ПОДОБРЕНИЕ И РАЗШИРЯВАНЕ, ПАСИВНА ШИРОКОЛЕНТОВА ИНФРАСТРУКТУРА И МЕРКИ ЗА ДОСТЪП ДО РЕШЕНИЯ ЧРЕЗ ШИРОКОЛЕНТОВА ИНФРАСТРУКТУРА И ЕЛЕКТРОННО ПРАВИТЕЛСТВО

159) Описанието на дейността е много общо, дори не е насочено към селските райони и не е конкретно по отношение на това какви инвестиции ще се подпомагат. Помощта се предоставя само за помощ само за инфраструктура за широколентов интернет - тази част следва да се допълни.

160) Облакът за електронно правителство е упоменат на страница 321 - това позоваване следва да се поясни, тъй като електронното правителство не се подкрепя по ПРСР, а от ЕФРР и ЕСФ.

161) В писмото с бележки на Комисията (политическа част I) за Споразумението за партньорство за България се подчертава, че не могат да се правят инвестиции по ЕЗФРСР без задълбочен анализ на пропуските и подходящ инвестиционен план. Те трябва да се поставят като условия за допустимост в подмярката. Да се уточни, че помощта се предоставя под формата на безвъзмездна помощ.

162) Критерии за подбор – може да се наложи предложените принципи за критерии за подбор да бъдат преразгледани в съответствие с Плана за действие за предварителното условие за Мрежи от ново поколение (МОП), която трябва да се разработи.

ПОДМЯРКА 7.4: ПОДКРЕПА ЗА ИНВЕСТИЦИИ ЗА СЪЗДАВАНЕТО, ПОДОБРЯВАНЕТО ИЛИ РАЗШИРЯВАНЕТО НА ОСНОВНИ УСЛУГИ НА МЕСТНО РАВНИЩЕ ЗА НАСЕЛЕНИЕТО В СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

163) Подмярката е насочена към основни услуги за използване на отпадни продукти и центрове за съхранение на животински продукти, включително специализиран транспорт. Българските органи следва да предоставят разяснения относно тяхната стратегия за тази под-мярка, като посочат причините, поради които тези инвестиции трябва да бъдат финансирани по M7 - изглежда, че това е селскостопанска инфраструктура, а не дейност, която следва да се подкрепи по M7.

164) Описанието на подмярката се отнася по принцип към селския туризъм, включително планински. Не е ясно как ще бъдат избегнати инвестиции в масовите туристически райони (включително планински ски курорти). Подмярката не препраща към приоритизиране в съответствие с Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма (виж раздела за туризъм в Споразумението за партньорство за България). Също така, Споразумението за партньорство за България има специфичен фокус върху горския туризъм („Горските територии предоставят добри възможности за развитие на традиционните форми на туризъм - планински туризъм, селски туризъм, екотуризъм, колоездене, лов и риболов“).

165) Освен това, следва да се обясни включването на „въжени линии, предназначени за превоз на хора“ като допустим разход. Той е с различен характер от другите упоменати инвестиции и има търговски произход.

166) Следва да се уточни също така, че помощта се предоставя под формата на безвъзмездна помощ. Трябва да се добави индикация за процентното ограничение за общите разходи и разпоредби относно изплащането на авансови плащания.

167) Да се разяснят някои от принципите, свързани с критериите за подбор (например „приоритизиране в зависимост от вида на инвестициите“). Да се добавят по-конкретни критерии.

168) Да се обясни допълването с други програми по ЕСИФ (ОП Околна среда) по отношение на туризма.

169) Има различни категории, цитирани в описанието (културни центрове, музеи, театри, библиотеки, църкви, читалища), но се предлагат само инвестиции за местни религиозни клонове. С цел осигуряване на съгласуваност, обхватът на мярката следва да бъде разширен, включително по отношение на съответните инвестиции, бенефициенти и т.н. Това също така ще позволи да се покрият приоритетни мерки, свързани с планове за управление, действия за повишаване на осведомеността за развитие на „зеления“ туризъм и природното наследство.

170) Принципите за подбор трябва да бъдат преразгледани, тъй като не се предлага приоритет за нито един проект, свързан с природното наследство и възстановителни дейности. Няма достатъчно информация каква част от инвестициите действително ще се ползват от Натура 2000 (в сравнение с други приоритети).

171) Следва да се уточни също така, че помощта се предоставя под формата на безвъзмездна помощ и че авансовото плащане в размер на 50% се заплаща след приключвае възлагането на обществени поръчки.

172) Приоритетни области 4A и В, 5 В и Д са избрани като такива, за които ще допринесе M8. Създаването на допълнителна приоритетна област по Приоритет 2 следва също да се обмисли, тъй като е избрана подмярка 8.6 (Инвестиции в горски технологии). Следва да се посочи как M8 допринася за пресечната иновационна цел.

173) Българските органи следва да обосноват защо подмерки, в чиято обосновка се упоменава риск от наводнения или воден баланс (например 8.1, 8.3 и 8.4) не включват районите с риск от наводнения, а само райони, изложени на риск от горски пожари в техните критерии за подбор. Да се включи препратка към Директива за наводненията (Директива 2007/60 / ЕО).

174) Твърдението „Изборът на дървесни видове за залесяване трябва да съответства на вида на обекта“ или че трябва да се установи, че гората е „близо до природата“ трябва да се обясни, като се вземат предвид изискванията на член 6 от Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията. Разделите за „предотвратяване на неподходящо залесяване“ трябва да бъдат допълнени.

175) Ясно да се посочи източника на данни за горите.

ПОДМЯРКА 8.1: ЗАЛЕСЯВАНЕ И СЪЗДАВАНЕ НА ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ

176) Общото описание на подмярката трябва да съдържа ясна връзка с нуждите, към които е насочена, както е посочено в глави 4 и 5 от ПРСР.

177) Тъй като земеделските, гористи (ерозирали) и други райони могат да бъдат залесени, трябва да се гарантира, че районите с висока природна стойност не са насочени по тази подмярка. Области по НАТУРА 2000 не трябва да бъдат залесявани, освен ако това не е предвидено в плана за управление на конкретното място.

178) По отношение на бенефициентите следва ясно да се заяви, че в случаите на държавна земя, може да се предоставя подкрепа, само ако органът, който управлява тази земя е частна организация или община.

179) По отношение на религиозни организации, които са допустими като бенефициенти, следва да се определи дали те се считат за частни или публични собственици на гори според националната правна система. Ако се считат за публични собственици на гори, то само разходите за залесяване могат да бъдат подкрепени.

180) По отношение на презасаждането, трябва да стане ясно от текста, че това е допустимо през първата година като част от разходите за залесяване, но през следващите години подкрепа е възможна само по подмярка 8.4, доколкото се прилагат съответните критерии за допустимост, например мащабът на увреждане (отмиране) е по-висок от 20%.

181) В настоящия проект на програмата се посочва, че: „... подкрепа ще бъде предоставена под формата на компенсации за разходи за създаване и поддържане, въз основа на стандартни разходи“ и че методологията за изчисляване е описана в приложението към M8. Представеното приложение е реплика на последното приложение към Програмата за развитие на селските райони за България 2007-2013 и продължава да се прави препратка към законодателната база и мерките по програмата за периода 2007-2013. Това е неприемливо и трябва да се преработи, като ясно се определят изчисленията на направените разходи и пропуснатите доходи, които ще формират основата за процентите на подкрепата, които ще бъдат изплатени.

182) Условията за допустимостта трябва да се проверят спрямо член 6 от Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията и да се включи ясна препратка към него. Няма ясна информация за продължителността на периода на поддържане (например, дали 5-те години включват по-ранни осветления/ отгледна сеч). Изрично трябва да се изключи помощта за дървета за бързооборотни фиданки (БОФ) и коледни елхи, тъй като трябва да се подкрепят бързорастящи дървета за енергийни цели. Позоваването на „други дейности, свързани с напояване“ следва да бъдат изяснени.

183) Следва да се изясни как да се избягва неподходящото залесяване. Както гористите зони трябва да се насочват чрез залесяване (посочено в описанието на подмярката), видовете, които ще бъдат подменени, трябва да бъдат изрично определени, както и видовете, които трябва да ги заменят.

184) Причината за въвеждане на критерий за подбор „места, съседни на обекти по НАТУРА 2000“ за тази подмярка трябва да се обясни, тъй като тя не изглежда необходима за незалесени територии от Натура 2000 и може дори да бъде вредно.

185) Тъй като в ПРСР са посочени проблеми, свързани с водите и ерозията от вятър, трябва да се обясни неприлагането на тази мярка.

186) Общото описание описва нуждата за преодоляване на риска от пожар и унищожаването на горския потенциал, но не е ясно как тази подмярка се отнася към информацията в раздели 4.2.1.4 и 5.2.3.1.

187) Очевидно определянето на бенефициентите следва подмярката за залесяване, докато Член 24, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1305/2014 не е толкова рестриктивен към публичните собственици на гори.

Предотвратяване

188) Условията за допустимост посочват две отделни точки, списък на зони със средна и висока опасност от пожар и план за опазване на горите, за да се изброят превантивните дейности. Въпреки това, член 24, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 изрично изисква планът за защита на горите на държавата-членка да показва класификацията на умерен до висок риск от горски пожари. Нещо повече, критериите за допустимост включват „Всички превантивни действия срещу горските пожари следва да бъдат част от плана за управление на горите/ плана за опазване на горите“, като планът за управление на горите е планът за опазване на горите.

189) Следва да се отбележи, че противопожарното оборудване не отговаря на критериите по тази мярка и изграждането на пътища за предотвратяване на горски пожари могат да бъдат допустими само в зони с висок и среден риск от горски пожари в съответствие с плановете за защита на горите. Следва да се определи основната цел на горските пътеки, които се подкрепят и само тези, които имат предимно превантивен характер, следва да бъдат подпомагани по тази подмярка (за разлика, например, от туристически пътеки).

190) Трябва да се даде приоритет в критериите за подбор на дейности с по-малко натрапчиви в нетехническо естество.

Горски пътища водят до фрагментация и антропизация на района и на тях следва да се дава най-малък приоритет.

191) Текстът на програмата се отнася до списъка на болести и вредители, които са включени в Приложение към програмата, но този списък не е предоставен. Следва да се определи какви механизми и средства за защита (химични, биохимични, механични) трябва да се използват за защита срещу вредители.

192) По отношение на допустимите разходи трябва да се обясни, че местата за съхранение, могат да се подкрепят с превантивни функции (например мокро съхранение на повредени дървета, избягване на по-нататъшно увреждане от гъбички или насекоми и избягване на вредители и насекоми в голям мащаб, епидемии). Въпреки това, по принцип, местата за съхранение за преработка и маркетинг трябва да бъдат подкрепени с други средства.

193) Що се отнася до нивото на разрушение, програмата трябва подробно да представи метода на изчисление на загубата от 20% от производствения капацитет на гората (например на база увредена площ или количества дърва или стойност на активите на горското отделение и т.н.).

194) Критерии за подбор не са достатъчни за възстановяване (има само един критерий въз основа на площ, обхваната от превантивни дейности). Следва също да се разгледат и рискът от ерозия и или други аспекти, свързани с околната среда.

195) В общото описание на подмярката, връзката с идентифицираните нужди в раздел 4, трябва да стане по-ясна.

196) Трябва ясно да се обясни как подмярката е насочена главно към подобряване на околната среда и общественото значение на горите, или към подобряването на потенциала за смекчаване на последиците от и адаптиране към промените в климата на екосистемите, както се изисква в приложение I към Регламента за изпълнение (ЕС) № 808/2014 на Комисията (част 1, точка 8, пар. 2, б. д, подточка 7, последен пасаж).

197) Следва да се отбележи, че тази мярка не е за създаване на нови горски площи, а се отнася за непроизводствени горски инвестиции. Трябва да стане ясно в програмата, че са допустими само еднократни дейности, като отгледна сеч или резитба, засаждане на желаните дървесни видове, рязане на нежелани дървета или еднократни структурни промени чрез презасаждане с видове с по-висока екологична стойност.

198) Дейности, свързани с опазване на околната среда, които надхвърлят законовите задължения, могат да бъдат подкрепени в съответствие с член 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Следователно „Залесяването/ презасаждане до 5 години след създаване“ трябва да се извади от списъка на допустимите разходи.

199) Очевидно бенефициентите следват списъка за залесяване на подмярката, като член 25, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 не е толкова рестриктивна по отношение на публичните собственици на гори и тази подмярка касае публични вещи.

200) Принципите за определяне на критериите за подбор трябва да съответстват на SWOT анализа, оценката от предварителните резултати и миналия опит.

ПОДМЯРКА 8.6: ИНВЕСТИЦИИ В ТЕХНОЛОГИИ ЗА ЛЕСОВЪДСТВО И В ПРЕРАБОТКА, МОБИЛИЗИРАНЕ И ТЪРГОВИЯ С ГОРСКИ ПРОДУКТИ

201) В Глава 5 на ПРСР тази подмярка е определена само като отговор на Приоритет 5В (възобновяема енергия).Приоритет 2 също трябва да се обсъди.

202) Следва ясно да се посочи, че в случай на дейности, свързани с подобряване на икономическата стойност на горите, е изключено простото възстановяване на гъстотата или възстановяване на същата гора след окончателна сеч.

203) „Промишлени сгради“ не трябва да бъдат допустими, тъй като тази мярка е в подкрепа само на пред-промишлена преработка.

По отношение на машините за преработка (първична преработка на дървесина) следва да се гарантира, че капацитетът на това оборудване се вписва в изискването за „дейности, предхождащи промишлената преработка“. Българските органи се приканват да се определи какво се разбира под „дейности, предхождащи промишлената преработка“.

204) Що се отнася до подобряването на практиките за управление на горите, следва ясно да се посочи, че разходите за поддръжка и текущи разходи не са допустими по тази мярка. Еднократни дейности, специфични само за горите, като отгледна сеч, резитба, разсаждане и т.н., са допустими.

205) Текстът на програмата трябва да покаже как българските органи гарантират, че подкрепата увеличава икономическата стойност на горските територии, в които се извършва инвестицията.

206) Интензитетът на помощта следва да се преразгледа, тъй като, според съответните правила за държавна помощ, максималната подкрепа може да бъде само 50% за по-слабо развитите региони.

207) Разделът за принципите за критериите за подбор е неясен и трябва да се подобри. Трябва да се опише ясна точкова система с минималните прагове. Критерият за подбор „създадени работни места“ следва да се обясни.

208) Устойчивостта се споменава в текста на тази подмярка, но аспектите на устойчивост не са включени като критерий за подбор, например благоприятна (чиста) за почвата технология.

209) Посочен е минимален брой членове и списък на допустимите юридически лица на производителите за одобрението на група производители (най-малко 4 членове и оборот от 50,000 лв.). Въпреки това, структурата на капитала на групата не се обсъжда, независимо от последния одит на ECA, с който се критикуват групите производители, образувани от взаимозависими лица с кръстосани участия с повече от 20% от гласовете.

210) Не се посочват изрично 3-те пресечни цели.

211) В раздела за проверяемост и контролируемост има посочени редица критерии за допустимост, които трябва да се преместят в съответния раздел във фиша с мерките. Що се отнася до проверяемостта и контролируемостта, българските органи трябва да обяснят какви действия се предвиждат, за да се предотврати създаването на изкуствени условия за достъп до помощ от страна на бенефициентите.

212) Не е задължително някои специфични задачи на регионалните офиси на Разплащателната агенция за администриране на заявленията да се посочват във фиша с мерките. От друга страна, не е ясно дали изпълнението на M9 ще бъде децентрализирано. Българските органи следва да обмислят прилагане на някои мерки от ПРСР по децентрализиран начин, с цел да подобрят управлението на програмата.

213) Критерии за подбор – предвижда се мярката да бъде изпълнена на база „първи по ред, първи по право“, което е неприемливо. Трябва да се идентифицират Принципи на критерии за подбор.

214) Допустимите сектори трябва да се преместят в раздела условия за допустимост. Техническите култури са включени като допустими продукти - трябва да се изясни дали тютюнът също е включен в тази продуктова категория (според СП за България допустимо е финансиране на тютюнопроизводители само за целите на диверсификацията). Включването на червени калифорнийски червеи като допустим сектор също следва да се обоснове, тъй като не изглежда типичен селскостопански сектор в България.

215) Фишът с мерките трябва да посочва, че подкрепата няма да надвишава 10% от предлаганата на пазара продукция на групата производители / организацията на производителите през първите пет години след признаването (вж. приложение II на Регламент (ЕС) № 1305/2013).

216) Сливането на вече съществуващи групи на производители и/ или организации на производители не е допустима дейност, тъй като те вече са създадени.

217) Минималните изисквания относно съдържанието на бизнес плана заедно с административните процедури за тяхното одобрение и проверка, заложени на национално ниво, следва да бъдат представени в ПРСР.

218) Не са посочени нито очаквани резултати, нито обосновки (доказателства, предположения и т.н.), че избраните видове дейности ще постигнат очаквания резултат. Не са посочени приоритетни области за отделните видове дейности.

219) Изброени са само три цели на мерки (ВПС, биологично разнообразие, генетични ресурси), но същевременно няма цел, свързана с почвите (в противоречие с установените нужди в точка 4.2 и СП за България (TO6), свързана с предотвратяване на почвената ерозия и опазване на почвеното богатство).

220) Според българските органи в рамките на втората цел на мярката (биоразнообразие) ще се подкрепят (освен останалото) доброволни ангажименти в области на Натура 2000, докато задълженията съгласно Директивата за местообитанията влезе в сила. Въпреки това, нито Споразумението за партньорство за България, нито ПРСР съдържат график за приемане на разпоредбите. Българските органи следва да предоставят разяснения относно графика/ пакетите от мерки.

221) В раздела за принос към Тематични области не се препраща към ТО 5Д.

222) За дейностите с ВПС е посочено, че оценката на проверяемостта и контролируемостта ще се извършва в хода на изпълнението, което не е приемливо.

223) Методология на изчисляване – в ПРСР не е представено обобщение на основните елементи на методологията на изчисляване на подмярката/ дейността, тъй като все още не са направени изчисленията. За да може Комисията да оцени мярката, трябва да се представи кратко обобщение на основните компоненти, които са част от изчисляването на премиите за всяка дейност. Да се посочи дали изчисленията са били проверени от независим орган. Трябва да се докаже също така как екологизирането по първия стълб е било взето под внимание при изчисляването на премиите, за да се избегне двойно финансиране. Посочено е, че данните за добивите се използват за периода 2010-2012, а за производство и разходи за труд са взети данни за последните 3 години – да се посочи ясно кои цифри са посочени . Да се посочи, че плащанията са многогодишни (на хектар земеделска площ).

224) Елементите на основните изисквания са упоменати, но не са описани. Съответните задължения (тяхното съдържание) по основните изисквания трябва да се посочат в ПРСР. Това е еднакво валидно както за минималните изисквания за използването на торове и пестициди, така и за минималните селскостопански дейности. В случай на минимални изисквания спрямо пестицидите, следва да се определят и общите принципи за интегрирано управление на вредителите. Препоръчително е използването на таблична форма; като всеки ангажимент от вида дейност се съпоставя със съответния елемент от основните изисквания.

225) В описанието на мярката се използват термините „земеделска земя“ и „земеделска площ“. Като се има предвид, че двете понятия имат различно значение, трябва да се гарантира, че се прилага правилното понятие.

226) Не се посочва, че няма да се предоставя помощ по тази мярка за ангажименти, които попадат в обхвата на мярката за биологично земеделие, за да се избегне двойното финансиране. Няма списък на разрешените комбинации в ПРСР.

227) Идеята за активен земеделски стопанин не се прилага за мерките за агроекология и климат, така че не е необходимо да се ограничават бенефициентите до активните земеделски стопани. Да се обясни защо групи от земеделски стопани или други управители на земи не са включени като бенефициенти.

228) Българските органи следва да уточнят дали договорите, финансирани от прехвърлената сума от 56 милиона евро, отчитат изискванията за екологизиране по първия стълб, включително корекцията на плащанията, за да се избегне двойното финансиране, ако е необходимо.

229) Не е предвидена възможност за клауза за преразглеждане в съответствие с член 48 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 във фиша за мерките. Единствено се посочва Член 47 от същия регламент за намаляване на финансираната област с 10%, но не става ясно дали това е свързано с някакви обективни условия (т.е. прехвърляне на стопанството, промяна в размера на стопанството и др.) Следва да се уточни дали увеличението на площта също е възможно. ПРСР трябва да посочва за кои дейности ще бъде позволена промяна в площта (член 47 (1) от Регламент (ЕС) 1305/2013), както и да се определи обхвата на разрешеното годишно изменение (този въпрос е от значение за всички дейности).

230) Редица изисквания (например 5-годишна продължителност на ангажимента, минимална площ на стопанството, максимални проценти подкрепа) са посочени в раздела на фиша с мерките, които трябва да покрият основните изисквания - те трябва да се преместят в други раздели.

231) Предоставената информация за проверяемост и контролируемост е недостатъчна. Проверяемостта трябва да се представи за всеки вид дейност, за да илюстрира дали и как предложените ангажименти могат да се проверяват и контролират (подробности надхвърлят това, като се посочва, че проверката ще се извършва чрез административни проверки или проверки на място). Тази част трябва да бъде старателно разгледана и попълнена. Без нея е невъзможно да се прецени дали предложените ангажименти могат да бъдат част от програмата.

232) Нито една от дейностите по агроекология и климат по мярката са насочени към възстановяване в добро състояние на водните тела или с целите на защитените територии. Българските органи следва да обосноват това от гледна точка на ролята, която се очаква да има ПРСР при осигуряване постигането на целите на РДВ във вторите Планове за управление на речните басейни.