Повечето радикални научни новатори, които са ни дали теорията на хаоса, вече са преминали към по-актуалното изучаване на сложността. Теорията на сложността изучава сложните системи, които успяват да създадат свой собствен вид ред. Понякога това загатва за по-дълбока простота зад комплексността, особено когато едни и същи, но объркващи модели се появяват в напълно различен вид сложни системи. Оказва се, че икономическият спад много наподобява ураган, с подобни причини за резултатите и последствията; един развиващ се град много прилича на растящ ембрион.
Сложността доразвива прозренията на хаоса, но добавя три нови теми. Първо, сложността се фокусира върху сложни системи за обратна връзка и доказва, че те обикновено дават изненадващи резултати. Второ, както настоява Филип Андерсън – считан за основател на теорията на сложността, – сложността е свързана със зараждането – начина, по който групите иди „цялото“ се държат напълно различно от съвкупността от техните индивидуални характеристики. С комбинирането на отделните единици (индивидуални клиенти, водни молекули, телесни клетки, бизнес организации, отделни птици и каквото и да е друго) в групи (пазари, пара, крило на пеперуда, компания, ято) можем да създадем нещо съвсем неочаквано и различно от това, с което сме започнали. Трето, това, от което всъщност се интересува сложността, е самоорганизиращите се системи: системи, които започват в сходно или произволно състояние, но по някакъв начин се самоорганизират съвсем спонтанно в някакъв по-едромащабен модел.
Самоорганизиращи се системи
Спонтанната самоорганизация е нещо прекрасно, особено когато отделните компоненти са толкова многобройни и очевидно несвързани помежду си. Адам Смит (макар да не го е знаел) е един от първите привърженици на сложността, говорейки за „невидимата ръка“, която сякаш направлявала егоцентричните намерения на милиони производители да задоволят личните интереси на милиони консуматори.67 Помислете за милионите взаимосвързани неврони във вашия мозък, даващи резултат, несъмнено непосилен за отделния неврон, които все пак се организират ефективно, за да можете да разберете думите ми. Помислете за начина, по който един град се създава чрез расова интеграция, скоро се разделя на расови (или социални, или по начин на живот) групи; в този ред на мисли самоорганизацията невинаги е благоприятна сила. Помислете за начина, по който се срива фондовата борса, или как един ураган, или земетресение, или метеорит се организират от съставните си части. Или как атомите се комбинират в молекули, образувайки химически връзки помежду си; молекулите доста се различават и са по-сложни от атомите, от които са образувани.
Или пък да вземем интернет. Никой не е планирал еволюцията му от изследователско средство на правителства и университети в това, което е днес; глобална мрежа, даваща на потребителите информация и власт, които ще предизвикат най-бързата и голяма промяна в индустрията и корпоративните структури, която някога сме виждали. Интернет живее свой собствен живот и в движение решава в какво ще се превърне.
Сподели с приятели: |