Принципът 80/20
Теория за организационните резерви на Сайърт и Марч
Изтегляне 0.79 Mb.
|
Теория за организационните резерви на Сайърт и МарчТеорията за организационните резерви е разработена от двама учени от Университета „Карнеги – Мелън“ в Питсбърг, Ричард Сайърт и Джеймс Марч. Терминът се появява за първи път в книгата им от 1963 г. „А Behavioral Theory of the Firm“. Тази теория твърди, че (фирмите не се стремят да увеличават печалбата, а са по-скоро коалиции по интереси, които умишлено трупат излишни ресурси във времена на успех, за да натрупат богатства, „резервни тлъстини“, които да използват в трудни времена. Тези богатства или „тлъстини“ са „организационните резерви“. Сайърт и Марч не прилагали нормативни оценки по отношение на организационните резерви. Както подсказва заглавието на книгата им, те го разглеждат от гледна точка на поведението и обясняват какво се случва и защо. Те биха били много доволни от понятието „самоорганизация“. Само че като бизнесмени, докато наблюдаваме тенденциите, описани от Сайърт и Марч, може би няма да бъдем толкова толерантни и незаинтересовани. Тлъстините раждат още тлъстини; когато се позволи на даден отдел или подразделение да бъде с раздут щат, другите бързо ще го последват. Затлъстяването възпрепятства гъвкавостта и бързата реакция. То затруднява и без това трудната задача да се постави клиентът в центъра. Затова съществуването на организационни резерви увеличава вероятността да настъпят лоши времена. И обратното: ограничаването на резервите и пренасочването им в полза на клиентите увеличава вероятността конкурентите никога да не успеят да ви настигнат и намалява шанса за голям натиск върху печалбата. Противоположността на организационните резерви е избирателното инвестиране, което създава бъдещи печалби, като подобрява това, което се предлага на клиентите. Понякога е трудно да се направи разлика между двете противоположности: дали голям научно-изследователски отдел е инвестиция в бъдещето, или е организационна резерва? Вероятно и двете. Водещите мениджъри винаги ще твърдят, че е инвестиция; но ако е така, защо при спадане на печалбите първата реакция обикновено е да се намалят инвестициите, все едно са само организационни резерви? Единственият начин да бъдете сигурни, че дадено нещо е инвестиция, а не резерва, е да го възложите на външни изпълнители, за да няма вътрешно обезпечен интерес да се сблъскате с първите два закона на Паркинсън и с организационния застой на Сайърт и Марч. Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|