Принципът 80/20
Изтегляне 0.79 Mb.
|
Законите на ПаркинсънЕдин човек, който действително забелязва самоорганизиращите се характеристики на организациите – макар че понятието „самоорганизация“ още не съществува, – е С. Норткоут Паркинсън (1909-1993). През 1958 г. той публикува „Законът на Паркинсън“ – едновременно сериозен и сатиричен коментар върху организациите. Най-известният закон е, че „количеството работа нараства, за да запълни наличното време“. Тезата на Паркинсън е, че шефовете увеличават размера на отделите си, защото работа става повече и защото обичат да имат големи империи, а не защото са принудени да го направят от рационална икономическа гледна точка. „Един служител иска да умножи подчинените си, а не съперниците си“, отбелязва Паркинсън, като също така отбелязва и че „служителите взаимно си създават работа“, фактът, че има работа за вършене, оправдава и прикрива реалната цел, която няма нищо общо с икономическата логика. Този закон действа и в професиите. Както се казва: „Град с един адвокат: беден адвокат. Град с много адвокати: богати адвокати“. Самият Паркинсън е служител в Британския военноморски флот по време на Втората световна война. В книгата си той изтъква, че при все че броят на офицерите и моряците във флота спада с 31 процента между 1914 и 1928 г„ а броят на корабите спада още по-рязко, с 61 процента, адмиралтейската администрация се изхитрява да увеличи редиците си със 78 процента! От гледна точка на теорията на сложността, администрацията на военноморския флот се е самоорганизирала, изпълнявайки цели, които са напълно независими от първоначалното намерение. По-късно Паркинсън формулира втори закон, валиден както за отделните хора, така и за корпорациите: „Разходите растат, за да отговорят на приходите“. Тази идея е тясно свързана с едно по-уважавано в академичните среди понятие, създадено приблизително по същото време, което също е илюстрация на склонността към самоорганизиране на организациите: организационните резерви. Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|