Принципът 80/20
Изтегляне 0.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Принцип на Зипф за най-малкото усилие
- Правило на Джуран за малкото на брой жизненоважни неща
По-малкото е повече„По-малкото е повече“ е популяризирано от Лудвиг Мийс ван дер Рое (1886-1969), „минималистичен“ германски архитект, според когото архитектите трябва да се съсредоточат върху основите на сградите и да не се опитват да крият материалите, от които са построени. Всъщност израсъл идва от поемата на Робърт Браунинг, „Андреа дел Сарто“, написана през 1855 г. „По-малкото е повече“ е полезен израз, защото той ни напомня, че голяма част от това, което правим, всъщност има отрицателна стойност. Много дейности, клиенти, продукти и доставчици всъщност изваждат стойност, което ни помага да обясним защо техните много позитивни колеги произвеждат толкова голям дял от чистата печалба. Ето още едно, още по-полезно мото за деловите хора, предоставено от Бил Бейн, основател на консултантската фирма Bain & Co: „Най-добрият начин да започнете да печелите пари, е да спрете да губите пари“. Най-добрият начин да станете по-ефективни, е да прекратите негативните си дейности. Ще доразвия тази тема под заглавие „Трихотомичен закон“ в края на тази глава. Принцип на Зипф за най-малкото усилиеПрез 1949 г. Джордж Зипф излага своя принцип за най-малкото усилие, който всъщност преоткрива и доразвива закона на Парето. Принципът на Зипф гласи, че всичко продуктивно – хора, стоки, време или умения – по естествен път е склонно да се организира така, че да сведе до минимум работата. Това обяснява откритието му, че приблизително 20-30 процента от всеки ресурс съставлява 70-80 процента от дейността, свързана с този ресурс. Правило на Джуран за малкото на брой жизненоважни нещаЕдин от най-големите герои на миналия век – макар и е основание по-почитан в Япония, отколкото в Съединените щати, страната, която го е осиновила – е Джоузеф Моузес Джуран. Повече от всеки друг80 Джуран е пионер в революцията на качеството, превърнала втората половина на XX век в период на безпрецедентен и все по-глобален напредък в качеството на потребителските стоки, от автомобили до компютри. През 1951 г. Джуран публикува първото издание на своя „Справочник по управление на качеството“ и онова, което нарича ту принцип на Парето, ту привило за малкото на брой жизненоважни неща, се превръща в синоним на стремежа към много по-високо качество на продуктите. Джуран твърди, че основният стремеж винаги е да се изолират „малкото на брой жизненоважни“ причини за дадено нещо – в неговия случай за лошо качество, – за разлика от „тривиалните много“. Като цяло загубите на качество не се дължат на множество причини. Във всеки един случай могат да се определят няколко жизненоважни причини. Джуран не постига голям напредък в Америка през двете години след публикуването на великия му труд. Но лекциите му в Япония през 1953 г. предизвикват сензация. Той остава, за да работи с няколко големи японски корпорации, като им помага да се доближат, след това да настигнат и накрая да надминат най-високите американски стандарти за качество. Едва през 70-те и 80-те години, когато японската конкуренция застрашава Европа и Америка, Джуран и неговото движение са възприети сериозно на запад. Той се връща, за да направи за американския бизнес това, което е постигнал в Япония. Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|