Кое е общото между езика, киното и мрежата? Може би много неща, но една основна прилика е, че всички те са ясно изразени примери за изключително полезен силов закон, който винаги може да ни покаже посоката за постигане на повече с по-малко.
През 1999 г. двама служители от изследователския отдел на компанията Xero77 установяват, че една много малка част от сайтовете в световната мрежа управляват по-голямата част от трафика: 119 сайта – по-малко от една десета от 1 процент – получават 32 процента от всички посещения (водещият сайт бил Yahoo!). Водещите 5 процента сайтове от извадката, състояща се от около 6000 сайта, получават 75 процента от посещенията.
Същата закономерност за няколко важни победители и маса от незначителни неудачници се наблюдава и в киното. През 1997 г. двама икономисти изследват приходите и продължителността на живот на 300 филма, пуснати в рамките на период от 18 месеца. Те установяват, че четири филма печелят 80 процента от касовите сборове, а останалите 296 филма трябва да се задоволят с мизерен дял от оставащите 20 процента.78 С други думи, 1,3 процента от общия брой филми осигуряват 80 процента от приходите: още по-краен пример от този със световната мрежа, но същото общо асиметрично разпределение.
Третият пример е ежедневният език. Сър Айзък Пишман изобретява стенографията, след като установява, че едва 700 думи съставляват смайващите 70 процента от разговора. След като включил производни на тези думи, Питман установява, че пропорцията скача до 80 процента. „Нов Оксфордски кратък речник“ съдържа повече от половин милион думи. Следователно това означава, че по-малко от 1 процент от думите съставляват 80 процента от използването на думи. Тази закономерност много наподобява онази от киното.
Принципът 80/20
Общото между мрежата, филмите и речта е дълбокият дисбаланс в начина, по който се разпределят печалбите. Първият човек, забелязал преобладаването на тези закономерности, е италианският икономист Вилфредо Парето през 1897 г., когато изследва разпределението на богатството и доходите сред работещото население.79 Парето установява, че незначително малцинство печели значително мнозинство от общите приходи (или се ползва с преобладаващ дял от богатството) и това, което много го развълнувало, е, че разпределението почти точно следва една и съща закономерност, независимо от времевия период и държавата, която изследва. През последния половин век законът на Парето става общоизвестен като Принципа 80/20 (или правилото 80/20), основан на грубото наблюдение, че водещите 20 процента от всяко разпределение обикновено съставляват около 80 процента от неговата сила или въздействие.
В бизнеса много проучвания показват, че най-популярните 20 процента от продуктите съставляват приблизително 80 процента от продажбите; и че около 80 процента от престъпленията са извършени от едва 20 процента от престъпниците, че 80 процента от катастрофите са причинени от 20 процента от шофьорите, 80 процента от износването на килимите ви се извършва само в 20 процента от тяхната площ и че 20 процента от дрехите ви се износват през 80 процента от времето.
„80/20“ не е магическа формула. Реалната закономерност едва ли ще бъде точно 80/20. Понякога отношението между резултатите и причините е по-близко до 70/30, отколкото до 80/20. Понякога, както в трите примера по-горе, закономерността е още по-крайна от 80/20. При световната мрежа отношението е 75/5: 5 процента от сайтовете привличат 75 процента посещения; а около 7 процента от сайтовете получават 80 процента, така че в този случай става дума за 80/7, а не за 80/20. При филмите съотношението е 80/1 (до най-близкото кръгло число): 1 процент от филмите съставляват 80 процента от брутните касови постъпления. Използването на думи също се характеризира със съотношение 80/1: по-малко от 1 процент от думите се използват през 80 процента от времето. Въпросът не е дали определен пример е 80/1, 80/7, 80/ 20, или 80/30.
Важното е, че съотношението между причини и следствия много рядко е 50/50 или близо до него. В този смисъл вселената не е много демократична; както и световната мрежа, въпреки надеждите, че тя би позволила голям брой съперници да се конкурират при равни условия. Почти винаги се наблюдава феноменът „овце и кози“: някои части от картината са много важни, а по-голямата част от останалите са незначителен фон. Силата на принципа 80/20 се крие във факта, че той не е напълно интуитивен. Макар че очакваме някои неща да бъдат по-важни от други, не очакваме разликите между важните неща и по-маловажните да са толкова големи, колкото те обикновено са.
Вселената е предвидимо небалансирана – приблизително от типа 80/20. В много по-голяма степен, отколкото сме очаквали, малко неща са наистина важни. Истински ефективните хора и организации преуспяват, за сметка на малкото влиятелни сили, действащи в техния свят, и ги обръщат в своя полза.
Сподели с приятели: |