Гигантски напредък в информационните технологии с помощта на принципа 80/20
През 1963 г. IBM осъзнават, че около 80 процента от компютърното време се изразходва за максимум 20 процента от операционната система. Това прозрение незабавно кара компанията да пренапише своя софтуер, за да направи тези 20 процента много по-достъпни, бързи и удобни за ползване, отколкото са били преди, като му даде значително предимство над конкурентите, които дълго време продължават да третират всички приложения почти еднакво. През 90-те години Microsoft развива подхода 80/20 още повече, отделяйки огромна енергия за опростяването на най-популярните употреби на компютри.
В цялата индустрия повечето създатели на софтуер и компютърни мениджъри разбират – интуитивно или съзнателно – значението на принципа 80/20. Дали е съвпадение, че от всички високотехнологични продукти компютърът е най-лесен за овладяване от хора, които не могат да боравят е техника?
Принципът „победителят получава всичко“ (принципът на суперзвездите)
Илюстрация на принципа 80/20 е огромната и нарастваща пропаст между приходите на хората с най-високи доходи – независимо дали те са Стивън Спилбърг, Бил Гейтс, Рупърт Мърдок, Опра Уинфри, Пит Сампрас, Лучано Павароти, или водещите адвокати, писатели и други професионалисти, които са звезди в своята област – и тези, които се намират под висшата класа. Суперзвездите получават удивителна част от цялото, а тяхната популярност се засилва сама.
Винаги, когато пазарите работят свободно, те са склонни да делят света на няколко много богати хора, от една страна и всички останали – от друга. През 80-те години изумителните 64 процента от общото увеличение на доходите в Америка отиват при водещия 1 процент от населението: принцип 64/1! Това не може да бъде нито здравословно, нито устойчиво за обществото, но то всъщност илюстрира начина, по който действат свободните пазари и вселената като цяло.
Тук бих казал също, че принципът 80/20, подобно на всички силови закони, не е непременно благоприятен. Той е просто една сила, която трябва да се вземе под внимание и която трябва да обръщаме в своя полза, когато е възможно. Степента, до която използваме принципа 80/20, за да повишим собствената си ефективност – като наподобяваме начина, по който действа вселената, – всъщност може да определи степента, до която сме способни не само да разширим неговите благоприятни „естествени“ ефекти (например при достигането на все по-високи нива на продуктивност и богатство), но и да контролираме и обърнем неговите зловредни „естествени“ ефекти, които – когато им бъде позволено да действат без контрол в обществото, най-вероятно ще подкопаят демокрацията.
Сподели с приятели: |
