Третият широко разпространен начин, по който успехът се превръща в провал, е чрез непланираните последствия на добронамерените действия. Тук става дума за най-обикновено грешно изчисление въз основа на неразбиране как действа системата.
Дитрих Дьорнер, професор по психология от Бамбергския университет в Германия, е написал очарователна книга, „Логика на провала“111, която изследва защо макар интелигентните хора и институции да действат внимателно и добронамерено, все пак често получават катастрофални резултати. Той твърди, че проблемът се крие в нашите мисловни модели, които са линейни и разглеждат всяко нещо поотделно, размишлявайки от причинно-следствената гледна точка. Тъй като не мислим през призмата на системите и връзките помежду им, пропускаме цялостната картина, трупаме дребни грешки една след друга и накрая последствията се оказват грандиозно непланирани и често трагични. Идеите на Дьорнер произлизат от системното мислене и очевидно са свързани с идеите, които разгледахме във връзка с квантовата механика (глава 6), хаоса и сложността (глава 9).
Дьорнер дава много примери за подобни катастрофи. Защо висококвалифицираните инженери, проектирали Асуанския язовир, чиято проста цел е да дадат евтино електричество на Египет, не са осъзнали, че ежегодните наводнения, които щели да спрат, са поддържали долината на Нил богата и плодородна хилядолетия наред? Защо хората, които планират програмите за здравеопазване в бедните страни, не вземат предвид, че увеличаването на броя на живите ще увеличи и търсенето на храна и че без допълнително производство на храна подобреното здравеопазване само ще доведе до недохранване, а понякога и до глад? Защо операторите на четвърти реактор на атомната електроцентрала в Чернобил, току-що спечелили награда за безопасност, накрая допускат ужасната експлозия от 26 април 1986 г.?
В не толкова страховит план, но в същия дух – какво да кажем за кмета и градския съвет, които се справят със задръстванията и замърсяването на въздуха в своя град, като монтират съоръжения за намаляване на скоростта и въвеждат ограничение на скоростта 20 мили? Какво би могло да се обърка тук?
Много неща. Колите трябва да пътуват на втора предавка, затова са по-шумни и отделят повече изгорели газове. Пътуванията за пазаруване отнемат повече време и всъщност броят на автомобилите в центъра на града се увеличава. Но това може да се коригира от само себе си. След известно време по-малко хора пазаруват в центъра, като предпочитат големия нов мол в покрайнините на съседния град. Това решава проблемите с шума и замърсяването на въздуха, но в резултат много магазина в града са затворени. Приходите от данъци рязко спадат. Властите са принудени да увеличат данъците на все още действащите предприятия, което само ускорява упадъчния цикъл. И всичко това е причинено от няколко ограничителя на скоростта и благородна кауза.
Сподели с приятели: |