Принципът 80/20
Изтегляне 0.79 Mb.
|
Закон за ентропиятаТерминът „ентропия“ е въведен от немския физик Рудолф Юлиус Емануел Клаузиус, за да обозначи склонността на нещата да се износват и изчерпват. През 1865 г. той пише: Предлагам да наречем величината S [енергията, неналична за работа] ентропия на тялото, от гръцката дума /trope/, трансформация... Енергията на вселената е постоянна – ентропията на вселената клони към максимум. Хората остаряват. Къщите се разпадат. Звездите изгарят. Скалите потъват в морето. Законът за ентропията е перифраза на първите два закона на термодинамиката, разработени през годините преди 1850 г. в стремежа за построяване на по-добри парни двигатели, френският физик Никола-Леонар Сади Карно установява, че в процеса на губене на топлина е възможно да се получи енергия за работа. Англичанинът Джеймс Прескът Джаул открива обратното: при работа се отделя допълнителна топлина. Първият закон на термодинамиката, формулиран независимо от Джаул и немския учен Юлиус Роберт фон Майер, гласи, че енергията нито се създава, шито се унищожава – тя може само да променя формата си. След това, през 1850 г., Клаузиус, основавайки се на работата на Карно, ни дава втория закон на термодинамиката: всяка химическа система, била тя твърда, течна или газова, е склонна към максимален безпорядък. Енергията тече само в една посока, към топлинно равновесие. Топлината се предава от едно тяло на друго и това предаване не е обратимо. Топлината може да се използва само веднъж – тя се влива в по-студеното тяло и не може да се получи обратно от него (без да се добави още енергия). Както отбелязва великият шотландски учен Джеймс Кларк Максуел (1831-1879): Ако хвърлим чаша вода в морето, няма да можем да напълним чашата със същата вода. Законът за ентропията има аналози с две биологични понятия, които разгледахме в Част първа: ефектът на червената кралица и еволюционната оръжейна надпревара. Светът се променя и за да запазим това, което сме имали преди, трябва да правим повече, отколкото сме правили вчера. Нещата могат да се поддържат или дори подобряват (боята на къщата може да избелее, но тя може да бъде пребоядисана по-добре отпреди), само че това изисква нови действия. Енергията на една система се отделя и се изгубва в нея, затова животът изисква нови вливания на енергия. Поддържането на успеха изисква постоянни усилия. Естественото състояние не е равновесието, а ентропията. Конкурентната позиция на дадена компания се основава на съвкупност от уникални ресурси и отношения, които са живи и неспокойни; подобно на всички системи и отношения, ако те не получават грижи, не се укрепват и обновяват, ще западнат и ще се разрушат. Напълно е възможно да се противопоставим на ентропията – как иначе бихме могли да натрупаме богатства по този невероятен начин, както през последните 250 години?, – но това изисква постоянни иновации и по-рационално използване на наличната енергия. Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|