Как да планираме нови инициативи, които да са също толкова успешни както сегашните и да нямат, непланирани последствия?
Тук се налага да внесем скептицизъм в модела на Дьорнер. Има вероятност новите инициативи да не бъдат толкова успешни, колкото съществуващите. Единствената разумна основа за разсъждение е, че те могат да бъдат успешни, ако използват същите формули, умения, компетенции, технологии и всяко друго важно качество (като например невероятна собствена клиентска база), което движи успеха на съществуващия бизнес.
Но да предположим, че това е вярно. Тогава какво? Всъщност моделът на Дьорнер е подходящ за размисли относно това къде би могло да има непланирани последствия. По-специално:
Какви непланирани последствия би могъл да има новият бизнес за съществуващия? Обмислете всички елементи на системата и техните взаимни връзки.
Какви други непланирани последствия би могло да има навлизането в новия бизнес? Отново проследете всички компоненти на новата бизнес система.
Ако наистина се окаже, че има негативни последици, създайте хипотези и ги изпробвайте (както обсъдихме по-горе), докато получите приложим отговор.
Резюме
Устойчивият успех се гради на добродетелен цикъл. Но успехът често съдържа семената на собственото си унищожение. Добродетелният цикъл може да се превърне в порочен, ако самият успех промени условията, довели до него. Това е парадоксът на забогатяването: богатствата провалят желанието да задоволявате клиентите. Преуспелите фирми „надебеляват“ и се усложняват. Появяват се алчност, самодоволство или арогантност, а успехът си отива.
Дори без такъв морален провал, пак ви дебнат други две опасности: ентропията и непланираните последствия. Подобно на всичко друго, елементите на бизнеса – идеи, технологии, хора, екипи и корпорации – са подвластни на ентропията. Без поддръжка и обновление всички тези елементи постепенно ще изчезнат. Условията за бизнес непрекъснато стават по-жестоки. Всичко непрестанно се превръща в нещо друго. Ентропията е най-жестока към вчерашните победители. Успехът трябва постоянно да се преоткрива, макар че миналият успех прави труден бъдещия. Фирмите, които отнемат повече стойност, отколкото добавят, са особено уязвими; техният запас от сътрудници ще се изчерпи.
Непланираните последствия може също да се намесят. Бизнесът е система от взаимосвързани компоненти. Промяната в един компонент може да остане незабелязана, но все пак да развали магията на успеха. Трябва да очакваме непланираните последствия. Когато те все пак се появят, трябва внимателно да определим причините за тях.
В крайна сметка поддържането на успеха е морален въпрос. Макар че може би ни се иска да не е така, бизнесът е изкуството да удовлетворим клиентите, които сме си избрали, с повече усет, икономичност и стил от всеки друг. Това е тежко предизвикателство. Хората, които успяват, имат големи технически предимства, но и не по-малко емоционални пречки. Могат ли да проявят най-големия усет, икономичност и стил, когато условията и конкурентите се променят? Може ли успехът да поддържа отлично обслужване? Може ли успехът да поддържа простотата? Може ли успехът да задържи фокуса? Може ли успехът да се предпази от надебеляване?
Опитът отговаря: понякога. Не често. Не и завинаги. Не и без постоянното обновление и предоставяне на по-висока стойност.
Сподели с приятели: |