ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. И какво от това?

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА.
И какво от това?

Въведение към Част четвърта

Финалът отговаря на въпроса: „И какво от това?“, като пита къде ни е отвела нау­ката през последни­те четири столетия. В известен смисъл пред нас стоят повече въп­ро­си, отколкото отговори: колкото повече зна­ем, толкова повече осъзнаваме колко малко знаем.

13. Финал.
За Евангелието според силовите закони

“Ние сме по-добри в предвиждането на събития в другия край на галактиката или в ядрото на атома, отколкото в това дали ще вали на градинското парти на леля ни след три седмици, защото се оказва, че проблемът е различен... Това е възможно най-прекрасното време да живее човек – когато почти всичко, което си мислел, че знаеш, е грешно.”

“Всички аспекти на бизнеса – всички продукти, дейности и методи – в своята основа имат информационна структура, която дълго време е била скрита, като генетичния код на растенията... на мениджърите ще им се наложи да създадат нови генетични структури за своя бизнес.”

Научните закони, които движат прогреса

През 1859 г. Чарлс Дарвин приключва своето описание на еволюцията чрез естествен отбор с умело съпоставя­не на изобилието в природата и пестеливостта на науч­ните закони, дали такъв приятен резултат:

Интересно е да съзерцаваш обрасъл бряг, покрит с много растения от много видове, с птици, пеещи в храстите, с много прелитащи наоколо насекоми и червеи, пълзящи по влажната земя, и да си мислиш, че тези сложно устроени форми, толкова различни една от друга и зависещи една от друга по толкова сложен начин, са създадени от законите, действащи около нас.¹¹³

Някои неща наистина знаем

Дарвиновата теория за еволюцията чрез естествен отбор е чудо на логическото умо­заклю­чение и проницател­ност, където Бог е деликатно запратен встрани, а сътво­рението от първата форма на живот до богатата слож­ност от безброй видове е сведено до един прост диалек­тически процес: размножаване, наследственост, измене­ние и толкова висок коефициент на увеличение на попула­цията, че да предизвика борба за живот, а оттам и есте­ствен отбор, дивергенция на характеристиките и изчез­ване на по-несъвър­шените форми.

Разглеждайки някои от най-важните триумфи на нау­ката през последните четири столетия, успяхме да ви­дим още повече чудесни неща от тези, открити от Дар­вин, но също така подлежащи на редуциране до няколко прости силови закона.
Разгледахме забележителните триумфи на физиката, които ни показват не само как едни и същи правила на дви­жението важат за небето и земята, но и удивителния на­чин, по който най-малките частици материя действат, и будещата страх сила, която това познание поражда. Ви­дяхме, че пространството и времето не са две отделни измерения, а са тясно свързани.
Знаем как протича еволюцията чрез естествен отбор на Дарвин и невероятната информа­ционна мощ, заложена точно по един и същи начин в гените на всички живи орга­низми. Знаем, че гените се възпроизвеждат, като използ­ват организмите за носи­тели. Подозираме, че нашите гени не са напълно съгласувани или с нашите цели, или с търгов­ското градско общество. Разглеждаме човешкото господ­ство и създаване на познание като алтернативна и допълни­телна форма на възпроизвеждане на тези гени, която може да позволи на хората да насочат части от еволюционния процес в желаната от нас посока.
Имаме известни познания за начина, по които сложни­те системи могат да се зародят от простите, как всяко нещо във вселената е склонно да се самоорганизира в сис­теми и как дори най-озадачаващите явления следват слож­ни и предвидими модели, едновре­менно сходни и различава­щи се един от друг. Знаем, че във всяко разпределение на дадена популация, била тя от хора, облаци, болести, съби­тия или нещо живо или мъртво, била тя добра, лоша или неутрална според нашата гледна точка, едно малцинство от сили ще има много повече влияние отколкото мнозин­ството, и знаем как да различаваме малкото жизненоваж­ни от тривиалните много.
Математиката ни даде зашеметяващи прозрения за мощта на експоненциалния растеж и как едни и същи мо­дели се повтарят при числата, независимо от наблюдава­ните явления.
Знаем как новата технология еволюира неравномерно и как да предвидим кога има вероятност да преминем от една доминираща технология към друга. Същите инстру­менти ни позволяват да наблюдаваме – и често да предви­дим – как и кога ще се извърши някой етап на прехода, не­зависимо дали става дума за социална промяна, тенденция или мода, епидемия, която достига кризисни размери, или нарастващите печалби на някоя компания.
Макар че икономиката и социалните науки като цяло са разочароващи, последните три столетия ни научиха на няколко много полезни неща: как пазарите и организации­те се самоорганизират, динамичните системи със свой собствен начин за разпределяне на труда; как богатст­вото се създава чрез разделение на труда и търговията въз основа на сравнително, а не на абсолютно предимство; как възвръщаемостта може да се увеличи с времето, така че разходите и цените непрекъснато да намаляват; как мрежите пови­шават стойността; как икономическият арбитраж създава повече с по-малко усилия, като ресурси­те се преместват от употреби с ниска към такива с ви­сока произво­ди­тел­ност; и как обществата еволюират чрез повишена специализация, реципрочност, търго­вия, техно­логии и още по-големи нива на сътрудничество и взаимоза­висимост.

Изтегляне 0.79 Mb.

Сподели с приятели: