Учените, занимаващи се с теорията на относителността, квантовата механика, съвременната математика, теорията на системите, хаоса и сложността, са водещи в своята област. Те може би няма да стигнат до абсолютната истина, но са по-близо до познанието какво се случва и до голяма степен защо и как. Ами останалите, които се опитваме да си проправим път през живота като цяло и в бизнес делата си в частност? Ние сме лесни мишени. Обречени сме да не разберем какво се случва, да видим как голяма част от усилията ни са напразни, да дърпаме лостове, които не действат, и да вършим неща, които могат да ни доведат точно до резултатите, които най-много искаме да избегнем. Работим в света на XXI век, използвайки мисловни модели от XIX век, и вероятно ни управляват гени, които не са се променили съществено от каменната ера.2
Все пак изход има. Ако разберем няколко силови закона и ако предприемем действия, за да ги приложим, можем да увеличим ефективността си.
Силовите закони на вселената са като ветрове. Ако плаваме по море, трябва да ги използваме, защото яхтата няма друг източник на енергия. Но добрият мореплавател не позволява на ветровете да я отклонят от курса. Тя отбелязва напредък дори срещу насрещния вятър. Тя има карта. Има цел, различна от тази на ветровете. Тя лавира и се обръща, следвайки зигзагообразен маршрут, който – макар лъкатушен и бавен – ще я заведе благополучно в пристанището.
Нямаме други източници на енергия освен предоставените ни от вселената, включително собствения ни мозък и инстинкти. Трябва да разберем силовите закони, независимо дали те контролират миниатюрни частици, огромни планети, или собственото ни поведение. Но когато ги разберем, не казваме просто: „Страхотно, сладурче!“. Трябва да спазваме законите. Признаваме, когато могат да осуетят плановете ни. Използваме тяхната сила креативно. Не е нужно да се подчиняваме робски на законите, нито да ги боготворим. Вътрешната ни пътеводна светлина трябва да направлява несигурните ни стъпки, макар да разбираме колко е трудно да превъзмогнем своето програмиране.
Имаме нужда от хубава доза Нютонова механика, картезианска вяра в разума, Гибънова вяра във възможностите за усъвършенстване на човека, Дарвинова вяра в еволюцията, марксистка вяра в способността ни да организираме обществото и фроидистка вяра в способността ни да контролираме емоциите си – всички видове вяра, които са интелектуално несъстоятелни, поне в своите крайни форми, – като същевременно разберем и използваме по-необикновените и трудно уловими сфери на най-новото познание.
Нека шоуто започне!
Сподели с приятели: |