Докинс твърди, че генът е започнал да доминира на земята; а светът на себичния ген е свят на жестока конкуренция, безмилостна експлоатация и подла измама. Но Докинс не казва, че гените ни контролират. Със сигурност се опитват да ни манипулират, но можем да решим да им попречим, например като използваме контрацептиви. Раждаемостта спада бързо, когато нивото на образование при жените в обществото расте.
Освен това Докинс ни дава надежда, че можем да се разбунтуваме срещу гените си. Човешкият вид е уникален, казва той, с това, че може да предава знания под формата на култура: език, обичаи, изкуство, архитектура, наука. Хората са изобретили нова форма на мултиплициране, нова форма на потенциално безсмъртие под формата на „меми“, както Докинс нарича единиците за културен пренос. Мемът може да бъде книга, пиеса или идея – като Дарвиновата идея за еволюция чрез естествен отбор. Мемите са всичко, което може да бъде предадено от един човек на друг или от едно поколение на друго посредством учене или имитация. Както Докинс обяснява в „Себичният ген“:
Примери за меми са мелодии, крилати фрази, модерни дрехи, видове грънчарство или строене на арки. Точно както гените се размножават в генетичния фонд, като прескачат от тяло в тяло чрез сперматозоиди или яйцеклетки, така и мемите се размножават в мемофонда, като прескачат от мозък в мозък [чрез]... имитация.
Докинс загатва, че себичният свят вероятно може да се превърне в нещо по-добро, ако мемите с алтруистични, но успешни характеристики се възпроизвеждат по-бързо от гените.
Идеята за мемите е спорна. Някои биолози не приемат аналогията с гените или не разбират значението на мемите. Но според мен тя е напълно логична: мемите са човешко изобретение, но веднъж създадени, те водят полуавтономен самостоятелен живот; мемите се възпроизвеждат, варират, адаптират и се въплъщават в силни носители; мемите създават още по-сложни организми по начин, който много наподобява гените.
Между другото трябва да отбележим натрупването на все повече доказателства, че хората не са единствените животни, при които културната еволюция – под която разбирам ерудирано поведение, а не увеличаващо се разбиране на операта – взаимодейства с генетичната еволюция и излиза извън нея. Проучванията на д-р Лий Алън Дугаткин, биолог от Университета в Луисвил, показват, че дори създанията с нисък интелект могат да имитират поведението на своите себеподобни. Изоподите, просто устроени морски раковини, дълги едва шест сантиметра, са намерили начин да копират един от друг избора си на партньор; женските гупи (малки рибки от Западна Индия) променят решението си с кои мъжки гупи да се чифтосат, ако видят, че други женски избират различен мъжки. А мъдрите яребици променят представите си за сексапил според културните особености, които се променят ежегодно.17
Сподели с приятели: |