Теорията за линиите на живота

Теорията за линиите на живота

Теорията за себичния ген предизвиква спорове сред био­лозите. Професор Стивън Роуз например я отрича като „ултрадарвинизъм“ и „генетичен редукционизъм“.¹⁹ Макар че това е несправедливо, Роуз все пак изтъква убедител­ния аргумент, че еволю­цията се извършва на много нива и че „линията на живота“ – прогресивната посока на живо­та – включва еволюция не само на гените, но и на организ­мите и обществата. Аз бих добавил към този списък и икономиките; и несъмнено, ако имаше възможност, Докинс би добавил и мемите.

Теорията за бизнес гените

Сега бих искал директно да се опра на генетичните данни и на теорията за мемите на Ричард Докинс, за да изградя една теория на бизнес генетиката, която не без основание съм нарекъл Теория за бизнес гените.

Какво е ДНК-то на бизнеса, най-фундаменталната еди­ница за стойност? Според мен това е „икономическата информация“ и можем да разглеждаме единиците полезна икономическа информация като „бизнес гени“. Това са вид меми, което, както току-що видяхме, е думата на Докинс за културен пренос. В моята дефиниция бизнесгенът е прос­то мем, свързан с бизнеса, единица за икономически пре­нос. Бихме могли да ги наре­чем „бизнесмеми“ вместо „биз­нес гени“, но се спрях на второто, защото прави аналогия­та с биологичните гени по-ясна.
Една характеристика на бизнес гените е, че те се дви­жат в групи, а способността им да „се разбират“ с голям брой други гени е решаваща за успеха им. В повечето жи­вотни присъстват голям брой гени. Биолозите могат да разграничат отделните ни гени, но когато става дума за меми или бизнес гени, не виждам смисъл да се опитваме да уточним дали говорим за индивидуални меми/бизнес гени, или за съвкупност от тях. На практика повечето иконо­мическа информация се състои от много различни нишки или единици информация, много индивидуални бизнес гени.
Пример за тези бизнес гени или групи от бизнес гени са идеите – замисълът зад някоя базова технология, като парната машина или двигателя с вътрешно горене, теле­фона или компютрите; замисълът за един продуктов ком­понент, като например сценарий на филм или интегрална схема; интелектуалният капитал, водещ до софтуерен продукт или неговото ядро; или формула, като тази за „Кока-Кола“ или за лекарствата, опускани само с рецеп­та. Бизнесгенът е нещо неосезаемо, което се състои от полезна иконо­ми­ческа информация и което може да бъде инкорпорирано, самостоятелно или с други бизнес гени, или в продукт/услуга, или в някакъв носител/носители, които впоследствие ще създадат продукт или услуга.
Бизнес гените са градивните елементи на познанието, на уменията и технологиите в най-широк смисъл. Те съдържат икономическа информация, която трябва да намери търговски носител, преди да успее да постигне по­тенциала си и да създаде ценен продукт или услуга. Бизнес гените са източникът на икономическия живот. Те се стремят да се възпроизвеждат максимално, като се въплъщават в нещо, което най-общо можем да наречем търговски носители: неодушевени предмети като сгради, машини, софтуер, заводи, офиси, камиони и продукти; но също и в живи същества, като хора, екипи, корпорации, услуги и икономики.
Животните и растенията са „носители“ на биологич­ните гени – големи машини за оцеляване, в които гените се внедряват. Носителите вършат цялата тежка работа, за да оцелеят, просперират и размножат гените. Същото важи и за бизнес гените и техните носители. Бизнес гените са невидимите бизнес идеи, познанието как да увеличим бо­гатството си; носителите са целият видим апарат на ико­номическата дейност: подвижните части, в това число хо­рата, фирмите и физическите активи, продуктите и услу­гите. Бизнес гените приемат физическа структура, за да станат по-силни, да създават продукти и услуги и да се възпроизвеждат, така както биологичните гени се нужда­ят от „генетични машини“ за сходни цели. Един бизнесген не може да оцелее или да създаде стойност без някакъв фи­зически дом; той трябва да бъде вграден в нещо осезаемо. Дори бизнес идеите се нуждаят от известна материалност, преди да могат да бъдат продадени или подарени: те тряб­ва да бъдат предадени на хартия или електронен носител, или да бъдат съобщени от един човек на друг.
Носителите биха могли да привличат добри бизнес гени, доколкото те са най-подходящите възможни носи­тели за тези гени; и те биха могли да бъдат успешни, до­колкото могат да въплъщават най-добрите налични гени. Носителите са физическото изражение на икономическа­та стойност и съществуват, за да увеличат тази стой­ност. Тези, които са най-добре приспособени към преобла­даващите икономически условия, ще преуспеят; а ако същността на носителите или икономическите условия се променя по начин, който променя тази приспособеност, тогава носителите ще престанат да виреят.

Изтегляне 0.79 Mb.

Сподели с приятели: