Принципът 80/20
Изтегляне 0.79 Mb.
|
| Добавена стойност. Нейлбъф и Бранденбъргър използват прекрасен начин да измерват стойността, която добавяте към играта. Съберете общата стойност, предоставена от всички играчи. Сега го повторете, но с всички играчи освен вас самите. Разликата е това, което вие добавяте по уникален начин – и често е съвсем малка.
Стратегията ви, и по-специално това дали поощрявате, или отблъсквате сътрудниците, може да определи колко стойност има в системата. Нейлбъф и Бранденбъргър не твърдят, че винаги е по-добре да си сътрудничите. Те предоставят убедителен контраст между конкурентната стратегия на Nintendo във видеоигрите и тази на IBM на пазара на персонални компютри. Стратегията на Nintendo е да си гарантира, че ще грабне лъвския пай от стойността в мрежата на видеоигрите. Nintendo ограничава броя на игрите, които техните разработчици създават, до пет нови игри на година, така че водещо е качеството, а не количеството. Те внимателно контролират доставките за основните търговци, така че винаги да има скрито търсене и търговците да искат игрите повече, отколкото Nintendo се нуждае от търговското пространство. Това донякъде ограничава мащаба на пазара им, създавайки малко по-малка баница от възможното, но гарантира, че баницата е максимално доходна и че ще вземат по-голямата част от нея. Пет години след влизането на Nintendo на американския пазар пазарната стойност на фирмата е по-висока от тази на Nissan и Sony, взети заедно. За сравнение, IBM кани Intel и Microsoft да им помогнат при разработването на техен компютър. Отворената архитектура и сътрудничество довели до по-бързо разработване и голям пазар. Но когато другите компании копирали компютъра на IBM, Intel и Microsoft били тези, които спечелили. IBM би трябвало да накарат Intel и Microsoft да си плащат, за да играят, или да настояват за взаимно участие в уставния капитал. IBM допринесли най-много, а взели най-малко. Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|