Каква архитектура на корпорациите – каква структура на корпорациите в обществото – би улеснила най-успешната търговия, специализация, иновации, обмен на информация и създаване на богатство?
Дали е по-добре да имаме редица големи, специализирани корпорации, всяка от които изградена като катедрала, със сложна вътрешна симетрия, с чувство за собствена индивидуалност и святост, и доминиращо присъствие; или да имаме по-голям брой по-малки предприятия, които съществуват едно до друго, борейки се за позиции и клиенти, открити за своите тайни и свободно обменящи информация, подобно на букмейкъри в борсов кръг или търговци на базар?
Аналогично, дали е по-добре да имаме централизирани форма на управление, обхващаща големи континенти като Европа, Северна Америка или Азия, или да има много малки, независими държави?
Въпросът за катедралата и базара възниква от скорошен дебат за по-добрия метод за отстраняване на грешки в софтуера. Ерик С. Реймънд съпоставя двата стила:
Преди смятах, че най-важният софтуер трябва да бъде построен като катедрала, да се създаде старателно от компютърни гении или да представлява малки групи от образи, работещи в прекрасна изолация...
Стилът на разработване на Линус Торвалдс [който се практикува в неговата, фирма за софтуерно инженерство Linux] – пускайте нови версии често и рано, делегирайте всичко, което можете, бъдете откровени до безразборност – идва като изненада. Тук няма тихо и благоговейно строене на катедрали – общността на Linux сякаш наподобява голям и шумен базар, съчетаващ различни планове и подходи (умело символизиран от архивните сайтове на Linux, които приемат всякакъв софтуер), от който очевидно би могла да се зароди последователна и стабилна система само чрез поредица от чудеса.47
Линус Торвалдс счита, че бъговете се отстраняват най-добре, като се идентифицират, а по-късно се коригират от възможно най-много хора, като обикновено идентифициращите и коригиращите не са едни и същи хора. Това поставя началото на закона на Линус, който гласи: „Когато има достатъчно очи, всички бъгове са незначителни“. Друг начин да се изрази този закон е: „Отстраняването на дефекти се подлага на паралелна обработка“ При отстраняването на дефекти в софтуера базарът често е по-подходящ от катедралата, защото невидима армия от сътрудници се притича на помощ на корпорацията и много различни корекции и подобрения могат да се извършват паралелно.
Сподели с приятели: |