Законът на Линус и процесите, свързани с него, характеризират интернет културата, където никой не носи отговорност, а достъпът до информацията е напълно свободен. В глава 11 ще коментирам влиянието му върху мрежите и икономиката. Повдигам въпроса сега, за да илюстрирам една различна теза, че и катедралите, и базарите са полезни методи за конкуренция в човешкото сътрудничество и обмен. Конкуренцията между различните групи – организирани в корпорации с различни стилове и структури, някои от които повече наподобяват базара, а други – катедралата; и организирани в различни общности, някои от които са по-сплотени от други – движи прогреса. Понякога е от полза да има широкомащабна и по-индивидуална ексклузивност. И доколкото можем да обобщим кое е по-добро, отговорът, изглежда, се оказва някаква междинна степен на концентрация или фрагментация.
Принцип на Даймънд за средна степен на фрагментация
Джаред Даймънд, професор по физиология в медицинския колеж на Калифорнийския университет (UCLA), издига принципа, че междинната фрагментация е оптимална в бизнеса и обществото:
Нямате нужда от прекомерно единство, нито от прекомерна фрагментация; вместо това човешкото общество или бизнесът трябва да са разделени на няколко групи, които се конкурират помежду си, но също така поддържат сравнително свободна комуникация помежду си.48
Даймънд твърди, че Китай по времето на Ренесанса е имал огромно технологично предимство пред Европа: например през 1400 г. Китай е имал най-големия флот в света, състоящ се от стотици кораби и общ екипаж от 20 000 души. Но през 1432 г. новият император преминал на страната на антифлотската фракция и решил да разруши корабостроителниците и да спре корабоплаването. И понеже императорът ръководел тази огромна нация, така и станало. Даймънд сравнява централизацията при вземането на решения в Китай с това, което се случило с европейските презокеански флотове. Колумб искал флот, с който да преплава Атлантическия океан. Като италианец, той се опитал да набере подкрепа в родината си. Всички в Италия смятали, че идеята е глупава. Така че Колумб пробвал отново във Франция със същия резултат. Той обикалял от държава на държава, докато накрая, на седмия опит, кралят и кралицата на Испания му отпуснали три малки кораба, фрагментацията на Европа направила възможно пътуването на Колумб, което довело до европейските колониални империи.
Но Даймънд отбелязва, че крайната фрагментация, каквато съществува в Индия, благоприятства иновациите малко повече от крайната централизация. Той също посочва, че много индустрии имат минимална скала за ефективност, така че една крайно фрагментирана и географски защитена индустрия, като варенето на бира в Германия, не може да бъде толкова ефективна, както по-концентрираната и конкурентна индустрия, като например бирената индустрия в Америка. Както отбелязва Адам Смит, твърде малкият пазар ограничава специализацията. Силно локализираният пазар ще бъде по-неефективен от континенталния или глобалния пазар.
Оттук следват и плюсовете на средната степен на фрагментация, където конкуренцията и сътрудничеството съществуват съвместно. Идеалният модел според Даймънд е Силициевата долина, която:
се състои от много компании, които се конкурират ожесточено помежду си, но въпреки това съществува голямо сътрудничество и въпреки конкуренцията между тези компании протича свободен поток от идеи и свободен поток от информация.
С други думи, това е пейзаж с много катедрали, много базари и свободни потоци от информация, конкуренция и сътрудничество.
Сподели с приятели: |