А БОГ НЯМА ЛИ ДА ОТДАДЕ ПРАВОТО НА СВОИТЕ ИЗБРАНИ

А БОГ НЯМА ЛИ ДА ОТДАДЕ ПРАВОТО НА СВОИТЕ ИЗБРАНИ

Христос бе говорил за времето, предшестващо Второто Му идване, и за страданията, които трябваше да претърпят последователите Му. Като специално наблегна на това, Той отнесе съдържанието на притчата до онези последни дни, когато "трябва всякога да се молят, да не отслабват."

Изобразеният тук съдия не обръща внимание на правосъдието, нито пък има жалост към страданието. Той упорито отказваше да разгледа случая на вдовицата, която обаче настоятелно го увещаваше. Тя продължаваше да идва при него, но всеки път с презрение биваше изгонвана. Съдията знаеше, че е права и бе в състояние веднага да удовлетвори молбата й, но не го направи. Искаше да покаже неограничената си власт и му доставяше удоволствие да я оставя да се моли, умолява и увещава напразно. Но затова пък тя нито отслабна, нито се обезкуражи. Като не обръщаше внимание на неговото равнодушие и коравосърдечие, нещастната жена така настоятелно молеше, че най-после той склони да се занимае със случая й. "При все че от Бога не се боя и човеците не зачитам, пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще и отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане". За да запази доброто си име и да избегне разгласяването на собственото му предубедено, едностранчиво съдене, той отдаде правото на упоритата жена.

"И Господ рече: Слушайте що каза неправедния съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро".

Тук Христос рисува яркия контраст между несправедливия съдия и Бога. Съдията отстъпи пред умоляването на вдовицата просто от егоизъм, за да се освободи от настойчивото й просене. Към нея не изпитваше нито съжаление, нито състрадание; нищетата й не значеше нищо за него. Колко съвършено различно е отношението на Бога към тези, които Го търсят. Той взема под внимание с безгранично състрадание призивите на бедстващите и злочестите.

Жената, която така настойчиво просеше справедливост от съдията, бе изгубила съпруга си. Сломена и самотна, тя не притежаваше средства, за да се избави от обърканото състояние на финансите си. Така чрез греха човек губи връзката си с Бога. В себе той не притежава нищо, което да го доведе до спасение. Но в Христос биваме доближени до Бога. Божиите избрани са скъпи на сърцето Му. Точно тях Той призова от мрака и въведе във великолепната Своя светлина, за да разпръсват хваление към името Му, за да блестят като светила сред тъмнината на света. Несправедливият съдия не бе особено заинтересуван от вдовицата, дотегнала му с молбите си за избавление, но все пак, за да са отърве от жалостивите й молби, той се вслуша в просбата й и я избави от нейния противник. Ала Бог обича децата Си с безкрайна любов. Най-скъпото за Него на земята е Неговата църква.

"Защото дял на Господа са Неговите люде и Яков е падащото му се с жребие наследство. Намери го в пуста земя, да! Пуста, дива и виеща; огради го, настави го, опази го като зеницата на окото си" (Втор. 32:9-10). "Защото така казва Господ на Силите: След възстановяването на славата Той ме изпрати при народите, които ви ограбиха, понеже който докача вас, докача зеницата на окото Му" (Зах. 2:8).

Молитвата на вдовицата: Отдай ми правото спрямо противника ми представлява молитвата на Божиите чеда. Сатана е техният най-голям противник. Той е "клеветникът на нашите братя", който ги обвинява пред Бога ден и нощ (Откр. 12:10). Сатана непрестанно работи, за да представя в неправилна светлина и да обвинява Божия народ, за да ги мами и погубва. И за да се освободят от неговата сила и от помощниците му, с тази притча Христос учи учениците Си да се молят. В пророчеството на Захария се открива обвинителното дело на Сатана и Христовото дело на противостоене на противника на Своя народ. Пророкът казва: "И Господ ми показа великия свещеник Исуса, стоящ пред ангела Господен и Сатана стоеше отдясно му, за да му се възпротиви. И Господ рече на Сатана: Господ да те смъмри, Сатано; да! да те смъмри Господ, Който избра Ерусалим. Не е ли този една главня изтръгната из огън? А Исус бе в изцапани дрехи като стоеше пред ангела." Тук Божият народ е представен като престъпник, който бива изслушван. Исус, в качеството си на първосвещеник, измолва благословения за Своя народ, който е в голяма беда. И докато Той се застъпва пред Бога, Сатана стои от дясната Му страна като Негов противник. Той обвинява Божиите чеда и представя случая им колкото е възможно по-безнадежден. Той насочва вниманието на Бога към лошите им постъпки и недостатъци. Изтъква техните грешки и несполуки, като се надява, че в Божиите очи те ще се явят с такъв характер, че Той не ще им окаже никаква помощ в огромната им нужда. Исус, като представител на Божия народ, стои под осъждение, облечен в изцапани дрехи. С ясното съзнание за греховете на Своя народ, Той е угнетен под товара на дълбоко обезсърчение. Сатана стоварва върху душата Му чувство на вина, което почти изцежда от Него всякаква надежда. И сега Той стои така умоляващ, а срещу Него - Сатана, опълчил се срещу Му.

Обвинителното дело на Сатана започва в небесата. Така е действал още от грехопадението на човека и в преносен смисъл това ще е делото му и при все по-близкия свършек на световната история. Осъзнавайки, че времето му е кратко, той ще работи с по-голямо усърдие, за да заблуждава и погубва. Изпада в гняв, когато вижда, че на земята има един народ, който въпреки слабостта си и греховността си, почита закона на Иехова. Той е решен да го отклони от подчинението му пред Бога и намира удоволствие в неговата окаяност, като държи в готовност коварни хитрини за всяка една душа, която може да впримчи в клопка и да отдели от Бога. Сатана се стреми да обвини и порицае Бога и всички онези, които се мъчат да осъществят в този свят Неговия промисъл на милост и любов, на състрадание и прощение. Всяка проява на Божията сила към Неговия народ възбужда враждебността на Сатана. Винаги, когато Бог действа в негова полза, Сатана заедно със своите ангели подновява мощта си, за да причини разрухата им. Той ревнува всеки, който прави Христос своя сила. Намерението му е да провокира зло и щом успее, хвърля цялата вина върху изкусените. После сочи омърсените им дрехи, непълноценния им характер. Представя слабостта и безразсъдността им, греховете им породени от неблагодарност, нехристоподобния им характер, с което безчестят Спасителя си. Всичко това Сатана изтъква като довод, доказващ правото му да налага волята си в осъществяване на погублението им. Полага усилия да изпълни със страх душите им при мисълта, че случаят им е безнадежден, че петното от нечистотата им никога не ще бъде отмито. Надява се да разруши до такава степен вярата им, че изцяло да се предадат на изкушенията му и да пренебрегнат задълженията си и своята вярност към Бога.

Христовият народ не може от само себе си да отговори на обвиненията на Сатана. Когато погледнат към себе си, те лесно ще се отчаят, но те се обръщат към Божествения Застъпник и изтъкват заслугите на Изкупителя. Бог е "праведен и оправдава този, който вярва в Исуса" (Римл. 3:26). С упование Божиите чеда викат към Бога, за да смълчи обвиняващия глас на Сатана и да осуети хитрите му кроежи. Те се молят: "Отдай ми правото спрямо противника ми" и с могъщия довод, произтичащ от кръста, Христос смълчава самонадеяния обвинител.

"И Господ рече на Сатана: Господ да те смъмри, Сатано; да! да те смъмри Господ, Който избра Ерусалим. Не е ли този една главня изтръгната из огън?" (Зах. 3:2). Когато Сатана се чуди как да очерни Божиите хора и да ги погуби, Христос се застъпва за тях. Въпреки, че са прегрешили, Христос е поел вината от греховете им върху собствената Си душа. Той е изтръгнал човешкия род като главня из огън. Чрез човешкото си естество Той се свърза с човека, докато посредством Божествената си същност, Той е едно цяло с безграничния Бог. Когато чезнещата душа е достигната, на нея й се дава помощ. Противникът е сразен.

"А Исус бе в изцапани дрехи като стоеше пред ангела. И ангелът проговаряйки рече на стоящите пред Него, като думаше: Съблечете от Него изцапаните дрехи, а Нему рече: Ето, отнех от теб беззаконието ти и ще те облека в богати одежди. Тогава рекох: Нека турят хубава митра на главата му. И тъй, туриха хубава митра на главата му и го облякоха с дрехи, докато ангелът Господен стоеше близо. И ангелът Господен заяви на Исусу казвайки: Така казва Господ на Силите: Ако ходиш в пътищата Ми, и ако пазиш наредбите Ми, тогава ти пак ще пазиш дома Ми и пак ще пазиш дворовете Ми, и ще ти дам свободен достъп между стоящите тук" (Зах. 3:3-7).

Независимо от недостатъците в характерите на Божия народ, Христос не се отказва от обекта на Своята грижа. Той има силата да промени одеждата им. Сменя изцапаните дрехи и на тяхно място намята върху отблъскваща им външност собствената Си праведна наметка и в небесните книги вписва опрощение срещу името им като ги обявява пред Всемира за Свое притежание. Техният противник Сатана е показан като обвинител и измамник. Бог ще отсъди справедливост за Своите избрани.

Молитвата: "Отдай ми правото спрямо противника ми, е насочена не само към Сатана, но и към помощниците му, подтикнати от Него да представят в невярна светлина Божиите хора, да ги изкушават и да ги водят към погибел. Тези, които са решили да се подчиняват на Божиите заповеди, ще разберат от личен опит, че имат противници, контролирани от сила, по-низша от тази на Христос. Подобни противници обкръжаваха Христос при всяка Негова крачка и никое човешко същество не ще узнае някога колко често и неотстъпно бе това. Подобно на своя Учител, Христовите ученици са следвани от непрестанни съблазни.

Писанията описват състоянието на света непосредствено преди Второто идване на Христос. Апостол Яков рисува алчността и подтисничеството, които ще преобладават. Той казва: "Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идат върху вас. Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци. Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелства против вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни. Ето, заплатата на работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите. Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане. Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи" (Яков 5:1-6). Това е съществуващата днес картина. Докато някои, упражнявайки всякакъв начин на подтисничество и изнудване, натрупват колосални състояния, в същото това време стоновете на нуждаещото се човечество се издигат пред Бога. "Затова правосъдието отстъпи назад и правдата стои далеч, защото истината падна на площада и правотата не може да влезе, да! истината я няма, и който се отклонява от злото става плячка; и Господ видя и стана Му неугодно, че нямаше правосъдие" (Исая 59:14-15). Това се изпълни в земния живот на Христос. Той бе предан на Божиите заповеди, като отхвърляше човешки традиции и повеления, които ги бяха заместили. Ето защо бе мразен и преследван. Сега тази история се повтаря. Човешките закони и традиции са издигната над Божия закон и верните на Божиите заповеди понасят позор и преследване. Поради верността Си към Бога, Христос бе обвинен в нарушаване на съботата и богохулство. Той бе обявен за обладан от дявола и изобличен като Веелзевул. По подобен начин последователите му са обвинявани и представяни в невярна светлина. Така Сатана се надява да ги накара да прегрешат и да отнеме дължимата им към Бога почит.

Христос представи в притчата нрава на съдията, който не се боеше ни от Бога, нито човека зачиташе, за да покаже видът на присъдата, която бе изпълнена тогава и която скоро ще свидетелства за Неговите изпитания. Той жадуваше народът му през всички времена да разбира в каква незначителна степен зависят от земни властелини и съдии в деня на бедствието. Често Божиите избрани трябва да застават пред хора, заемащи отговорни постове, които не са направили Божието слово свой водител и съветник, а следват неосветените си и недисциплинирани импулси.

Чрез притчата за несправедливия съдия Христос показа как би трябвало да действаме. "А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ?" Христос, нашият образец, не направи нищо, с което да се оправдае или защити. Той предостави своя случай на Бога. Така и Неговите последователи не трябва да обвиняват или укоряват, нито пък да прибягват до сила, за да се защитят.

Когато възникнат изпити, които изглеждат необясними, не трябва да позволяваме да се нарушава мира ни. Колкото и несправедливо да са се отнесли към нас, нека не позволяваме да се надига гняв в душата ни. Отдавайки се на отмъстителен дух, ние нараняваме себе си, разрушаваме собственото си упование в Бога и огорчаваме Светия Дух. На наша страна имаме един свидетел, един небесен пратеник, който вместо нас ще издигне знаме срещу врага и ще ни обгради с ярките лъчи на Слънцето на Правдата, отвъд което Сатана не може да проникне. Той не може да премине през този щит от свята светлина.

Докато светът затъва все по-дълбоко в пороци, никой от нас не бива да се ласкае от мисълта, че ще минем без трудности, но точно пък те ще ни доведат в приемната зала на най-висшия Управник. Позволено ни е да се допитваме за съвет до Оня, Чиято мъдрост не познава граници.

Господ казва: "И призови Ме в ден на напаст" (Пс. 50:15). Той ни кани да Му представяме нашите затруднения и нужди и необходимостта ни от Божествена помощ. Нарежда ни да сме настоятелни в молитвите си. Веднага щом възникнат трудности трябва да му изложим искрените си сериозни просби. Упорствайки в молитвите си, доказваме силното си упование в Бога. Нуждата ни довежда до сериозна молитва и нашите молби затрогват небесния ни Баща. Често онези, които претърпяват презрение или преследване заради вярата си, са изкушавани да си мислят, че са забравени от Бога. В очите на хората те са едно малцинство. И сякаш враговете им вече тържествуват над тях. Но нека не омърсяват съвестта си. Този, Който пострада заради тях и Който носи скърбите и огорченията им, не ги е изоставил.

Божиите чеда не са изоставени сами и беззащитни. Молитвата е в състояние да подвижи ръката на Всемогъщия. Чрез нея те "побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха увещания, затуляха устата на лъвове". Същността на горепосоченото ще стане ясна, когато човек се запознае с разказа за мъченичеството на хората, умирали за своята вяра, които "обръщаха в бяг чужди войски". Онзи, който посвещава живота си в служба на Бога, никога не ще изпадне в безизходица, от която Бог да не го изведе, за да се прослави името Му. В каквото и състояние да сме, имаме Водач, Който направлява стъпките ни; каквито и да са трудностите ни, имаме един надежден Съветник; каквито и да са нашите страдания, скърби, самота, до нас винаги стои един Приятел, със сърце изпълнено със състрадание към нас. Ясно ще различаваме гласа Му, Който ни казва: "Аз съм пътят, истината и животът" (Йоан 14:6). "Защото Той ще избави сиромаха, когато вика, и угнетения и безпомощния" (Пс. 72:12).

Христос заявява, че ще се прослави чрез тези, които идват при Него и Му служат вярно. "Ще упазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе уповавам" (Исая 26:3). Ръката на Всемогъщия е простряна над нас, за да ни води все по-напред. Спасителят казва: Върви напред и ще ти помагам. Добро е за прослава на името Ми да искаш и да получаваш. Така ще се прославя в очите на онези, които очакват падението ти. Те ще присъстват на великолепния триумф на словото Ми. "И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите" (Мат. 21:22).

Ето защо нека всички наскърбени или измъчени издигнат гласа си към Бога. Престанете да се осланяте на коравосърдечни хора и представете молитвите си пред нашия Отец. Всяка искрена молитва бива приета. Той не отблъсква нито една душа, чието сърце е съкрушено. Сред песнопенията на небесните хорове Бог долавя и най-слабия човешки глас. Когато в тайната си стаичка откриваме пред Бога сърдечните си копнежи, когато крачейки по своя път тихо се молим, думите ни се въздигат до трона на всемирния Господар. Никое човешко ухо не долавя тези стонове, но те не се изгубват в пространството, а биват забелязани сред суетата на деня. Нищо не може да заглуши копнежа на душата. Той се издига над уличната шумотевица и трескавото суетене на тълпата, за да достигне небесните дворове. Ние говорим на Бога и Той слуша молитвите ни. Колкото и недостойни да се усещате, не се колебайте да представите делото си на Бога. В лицето на Своя Син Той се е отдал за греховете на света и е поел отговорността за изкуплението на всяка една душа. Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? (Римл. 8:32). Нима не би изпълнил обещанията си за милост, оставени ни, за да ни насърчи и укрепи?

Христос невероятно много жадува да освободи наследството си от владеенето на Сатана, но за да има външно освобождение от могъществото на противника, необходимо е едно вътрешно освобождение от Неговата власт. Спасителят допуска до нас изпити, за да ни освободи от желанието към света, да премахне от нас и най-малката следа от егоизъм и грубост и от всяка една нехристоподобна черта в характера ни. Той позволява дълбоките води на огорчението да залеят душата, та да можем да познаем Него, истинския Бог и изпратения от Него Исус Христос, като желае да жадуваме очистването от всяка мръсотия, така че да излезе от изпитанието по-чисти, по-свети, по-щастливи. Често се случва да навлизаме в пещта на изпитанието с душа, потъмняла от егоизъм, обаче, който го изтърпи, ще излезе от Него, отразяващ божествения характер. Щом задачата, която си поставя Бог чрез огорчението бъде изпълнена, Той "ще направи да се яви правдата ти като светлината и съдът ти като пладне" (Пс. 37:6).

Не бойте се, Спасителят няма да остане безразличен към молитвите на Своя народ. Единствената опасност е да не би при изкушението и изпитанието народът Божи да се обезкуражи и да престане да постоянства в молитвата.

Спасителят даде ярък израз на Божественото състрадание към ханаанската жена. Съзирайки мъката й, сърцето Му бе затрогнато и Той закопня да я увери незабавно, че молитвата й е чута, но желаеше да даде урок на учениците си и за известно време сякаш не чуваше викът на съсипаната й от болка душа. Едва когато със сила се прояви нейната вяра, Той й отправи думи на похвала и я изпрати, след като й указа изцяло тази помощ, за която тя бе просила. Учениците му никога не забравиха този урок и той има своето място в евангелията, за да покаже резултатът от постоянството в молитвата.

Самият Христос бе Този, Който вложи в това майчино сърце постоянството. Сам Христос вдъхна на просещата вдовица смелост и категоричност пред съдията. Христос бе този, Който векове по-рано при потока Явок бе вдъхнал същата настойчива вяра на Яков. А Той не би пропуснал да възнагради упованието, което лично би всадил.

Този, Който обитава в небесна святост, съди праведно. Той намира по-голяма радост при Своя народ, Който се бори всред изкушенията в един грешен свят, отколкото в присъствието на ангелите, обкръжаващи трона Му.

Това малко късче земя се наблюдава с най-голям интерес от целия небесен всемир, защото Христос заплати с безгранична цена за душите на Неговите жители. Спасителят на света свърза земята и небето с връзките на духовността, защото на тази земя се намират Неговите изкупени. Все още и днес небесни същества посещават душата ни, както във времето, когато разговаряха с Авраам и Моисей. Всред деловото оживление на големите ни градове, всред множествата, струпани в индустриалните центрове и изпълнили търговските места, където от сутрин до вечер хората се задоволяват само с търговски сделки, със спорт и с удоволствие, там където може да се съзре толкова малко от невидимите реалности, дори и там небето все още има своите стражи и светии. Там се намират небесни същества, които отбелязват всички думи и действия на хората. Във всяко събрание - било то делово или за удоволствие или за молитва, се намират много повече наблюдатели, отколкото съзират смъртните очи. Само понякога небесните същества повдигат завесата, която скрива невидимия свят, за да откъснем мислите си от трескавите дела на света и разберем, че всичко, което говорим или вършим се записва от невидими свидетели.

Необходимо е да разберем мисията на посещаващите ни ангели. Необходимо е да разберем, че във всичките ни начинания съдействат небесни същества и ние сме обект на техните грижи. Невидимите армии на светлината и силата са в служба на смирените и кротките, които вярват в Божиите обещания и се хващат за тях. Херувими, серафими и превъзхождащи в сила ангели - хиляда по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди стоят от дясната Му страна. Всички те са "служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение" (Евр. 1:14).

Тези вестители водят точен доклад за думите и за делата на човешките синове. Всяка жестока постъпка, всяка несправедливост спрямо Божия народ, всички страдания, които той е призован да претърпи под влиянието на несправедливи служители, всичко се записва много точно в небесните книги.

"А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях".

"И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда. Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля да получите обещаното "Защото още твърде малко време и ще дойде Той, Който има да дойде и не ще се забави" (Евр. 10:35-38). "И тъй, братя, останете твърди до Господното пришествие. Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния дъжд. Останете и вие твърди и укрепете сърцата си, защото Господното пришествие наближи" (Яков 5:7-8).

Удивително е Божието търпение. Правдата дълго чака, докато милосърдието умолява грешника, но "правда и съд са основа на престола Му" (Пс. 97:2). "Господ е дълготърпелив и велик в сила и никак няма да обезвини нечестивия; пътят на Господа е във вихрушка и буря и облаци са праха на нозете Му" (Наум 1:3).

Светът дръзко пристъпва Божия закон. Хората злоупотребяват с търпението на Бога потъпквайки авторитета Му. Един друг се поощряват в насилие и жестокост към Неговите избраници, казвайки си: "От где знае Бог? Има ли знание у Всевишния? Но има предел, който не бива да бъде преминавам. Наближава времето, когато ще се достигне допустимата граница, макар че и сега те почти достигат ръба на Божието състрадание, на търпеливата Му милост. Господ ще се намеси, за да възстанови честта Си, да освободи народа Си и да обуздае надменността на злотворците.

В дните на Ной правата на Божия закон бяха до такава степен забравени, че споменът за Създателя бе почти изчезнал от земята. Несправедливостта бе достигнала такива размери, че Господ намери за необходимо да унищожи този нечестив род чрез потоп.

От род в род Всевечния бе изявявал Своите пътища. В моменти на криза Той се откриваше и се намесваше, за да попречи на Сатанинските планове. Често допускаше кризисни състояния - било в семействата или всред народите или пък при отделни личности, за да се изяви намесата Му. В такива моменти Той бе показвал, че има Бог в Израил, Който защитава Своя закон и Който възстановява правата на народа Си. Днес, когато нечестието изобилства навсякъде, трябва да сме уверени, че голямата последна криза е неминуема. Когато невежеството по отношение на Божия закон ще стане почти всеобщо, когато Неговият народ ще е угнетяван и измъчван, точно тогава Бог ще се намери. Не е далеч времето, когато Той ще каже: "Дойдете люде Мои, влезте в скришните си стаи и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг догдето премине гневът. Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им. И земята ще открие кървите си и не ще покрие вече убитите си" (Исая 26:20-21). Хора с претенции за християни ще мамят и подтискат бедния, ще ограбват вдовицата и сирачето, ще се отдават на сатанинска омраза, защото не ще успеят да властват върху съвестта на Божия народ, но за всичко това Бог ще ги съди и този съд ще бъде "немилостив към онзи, който не е показал милост" (Яков 2:13). Скоро тези хора ще трябва да се явят пред Съдията на цялата земя, за да дават сметка за причинените от тях страдания на душите и телата на Неговите светии. Сега те могат да издигат фалшиви обвинения, могат да се присмиват на хората, на които Спасителят е възложил грижата за делото Си; те могат да хвърлят вярващите в затвора, да ги осъждат на насилствена работа, на заточение и смърт, но един ден ще трябва да отговарят за всичките въздишки, за всичките страдания и сълзи, причинени от тях. Бог ще им върне двойно за техния грях. Ето какво заповядва на изпълнителите на съдбите си спрямо Вавилон, символът на отстъпилата църква: "Защото греховете й стигнаха дори до небето и Бог си спомни нейните неправди. Въздайте й, както и тя е въздавала, да! платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно" (Откр. 18:5-6).

Вик на човешки страдания се въздига към Бога от Индия, Африка, Китай и от морските острови, както и от така наречените християнски страни. Няма да се забави откликът на този вик. Бог ще очисти земята от моралната й развала и то вече не чрез потоп, както в дните на Ной, но чрез огън, който нищо сътворено от човешка ръка не ще успее да угаси.

"И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се повдигне и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откакто народ съществува до онова време. И в онова време твоите люде ще се отърват, всеки, който се намери написан в книгата" (Дан. 12:1). Христос отново ще събере Своите чеда, Той ще ги изведе от савани, от колиби и затвори, от ешафоди, от планини и пустини, от земните пещери и от морските дълбини. На земята те са били лишени от всичко, били са измъчвани и изтерзавани. Милиони са слезли в гробовете си, покрити с укор и срам, само защото са устоявали на изкушенията на Сатана. Човешките съдилища са гледали на Божиите чеда като на най-ниски престъпници. Но бързо наближава денят, когато ще се разбере, че "сам Бог е съдия" (Пс. 50:6). Тогава земните присъди ще бъдат преразгледани и Господ "ще отнеме укора на людете си от цялата земя" (Исая 25:8), "и на всеки от тях се даде по една бяла дреха" (Откр. 6:11) "и ще ги наричат свят народ, изкупени на Господа" (Исая 62:12). Какъвто и да е кръстът, който са били призвани да носят, каквито и загуби да са понесли, през каквито и преследвания да са преминали, дори и да изгубели тленния си живот, Божиите чеда ще бъдат богато възнаградени. "Те ще гледат лицето Му; Неговото име ще бъде на челата им" (Откр. 22:4).