Притчи христови

ИСКАЙТЕ И ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ

Христос непрекъснато получаваше от Отец, за да може постоянно да ни дава благословения. "Учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил" (Йоан 14:24). Човешкият Син не дойде да Му служат, а да послужи. (Мат. 20:28). Той живя, поучава и се моли не за Себе Си, а за благото на човечеството. След като бе прекарвал часове на общение с Бога, Той непрестанно и ежедневно идваше при хората, за им донесе небесната светлина. Всеки ден Христос подновяваше кръщението Си със Светия Дух. В ранните часове на новия ден Бог Го събуждаше и помазваше Неговата душа и устни с милост, с която да се докосне до хората. Христос получаваше нови освежителни слова от небесните дворове, с които се обръщаше към слабите и окованите от греха души. "Господи Иехова ми даде език на учените, за да зная как да помогна с дума на уморения; всяка заран Той събужда, събужда ухото ми, за да слушам като учащите се" (Исая 50:4).

В отговор Христос повтори Господната молитва, както я бе изрекъл в планинската Си проповед. После в притча нагледно им представи поуката, към която желаеше да насочи умовете им: "Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ и му рече: Приятелю, дай ми назаем три хляба, понеже един мой приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред Него и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена и децата ми са с мене на легло; не мога да стана да ти дам. Казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще даде колкото му трябва" (Лука 11:5-8). Тук Исус представи просителя като искащ не за себе си, а за да може да даде другиму. Необходим му е хляб, понеже без него не може да задоволи нуждата на уморения, закъснял пътник. И макар че съседът му не желае да бъде обезпокояван, не би устоял на умоляването му; приятелят му трябва да получи необходимата помощ. Най-после настойчивостта му е възнаградена - исканията му са удовлетворени.

По-подобен начин учениците трябва да търсят Божието благословение. Както като нахрани множеството, така и като им говореше за небесния хляб, Христос разкри пред тях същността на делото им като Негови представители. Те бяха призовани да раздават на хората хляба на живота. Онзи, Който бе определил работата им, виждаше предварително колко често вярата им ще бъде поставяна на изпит. Често щяха да бъдат поставяни в неочаквани ситуации, които да ги накарат да почувстват живо човешката си несъстоятелност и непълноценност. Гладуващи за хляба на живота души щяха да идват при тях и те щяха да се почувстват безпомощни и опустошени. Ето защо трябваше да получават духовна храна, за да има какво да раздават. Но в никакъв случай не биваше да връщат нито една душа, без да са я наситили. Христос им показа извора, при който трябва да отидат и да черпят сили. Мъжът не отпрати своя приятел, който дойде за разтуха в такъв един неудобен среднощен час. Той нямаше храна, но отиде при състоятелния си съсед и настоятелно го моли, докато не получи от него онова, с което да задоволи своята нужда. Няма ли Бог да посрещне нуждите на слугите Си, изпратени в Неговото собствено дело със задачата да нахранят гладните?

Разбира се, себичният съсед от притчата не представя Божия характер. Поуката бива извлечена не по метода на сравнението, а по пътя на контраста. Един егоистичен човек ще отстъпи пред настоятелното искане, само за да се отърве от него и запази спокойствието си. Бог обаче се радва, когато дава. Изпълнен със състрадание, Той копнее да задоволи исканията на тези, които се обръщат към Него с вяра. Дава ни, за да можем да служим на другите и така да станем подобни Нему.

Христос заявява: "Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска получава, който търси намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори".

И Спасителят продължава: "И кой е оня баща между вас, който ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или ако му поиска риба, наместо риба ще му даде змия? Или ако поиска яйце ще му даде скорпия? И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чедата си, колкото повече небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!"

За да усили упованието ни в Бога, Христос ни учи да се обръщаме към Него с ново име - име, отвеждащо мисълта ни към най-скъпите за човешкото сърце връзки. Той ни дава привилегията да наричаме безначалния Бог свой баща. Назовавайки Го с това име, изявяваме любовта си и доверието си към Него. То е и залог за вниманието Му към нас и за родството Му с хората. Изречено, когато Го молим да благоволи към нас или да ни благослови, то гали като музика слуха Му. И за да нямаме опасението, че проявяваме самонадеяност, когато Го зовем с това име, Господ повтаря това поучение няколко пъти. Чрез него Той жадува да ни доближи до Себе Си.

Създателят на всемира гледа на нас като на Свои деца. Изкупи ни от лекомисления свят и ни избра за членове на царското семейство, за синове и дъщери на небесния Цар. Отправи ни покана да Му се доверим с упование по-дълбоко и по-силно от това на дете към земния си родител. И родителите обичат децата си, но Божията любов е по-голяма, по-широка и по-дълбока от човешката. Тя е неизмерима. След като земните родители знаят да дават добри дарове на своите деца, колко повече небесният ни Баща ще даде Светия Си Дух на онези, които Го молят за Него!

Христовият урок за молитвата трябва внимателно да се обмисли, защото в молитвата е скрита една божествена наука и нагледният Му пример хвърля светлина върху принципите, които е необходимо да разберем. Той посочва кой е истинският молитвен дух; разкрива необходимостта от постоянство в представяне на исканията ни пред Бога и ни уверява в готовността на Бога да изслушва и да изпълнява молитвите ни. Просбите ни не трябва да бъдат себично искане, изхождащи единствено от личната ни изгода. Трябва да искаме, за да можем да даваме. Нужно е принципът на Христовия живот да е характерен и за нас. "Заради тях - каза Той, обръщайки се към учениците си - Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината" (Йоан 17:19). В Христовите служители трябва да се вижда същото посвещение, същото себеотрицание и послушание към изискванията на Божието слово, както и в Божествения ни Учител. Мисията ни в света е не да служим на интересите си и да задоволяваме себе си, а да славим Бога, като Му сътрудничим в спасението на души. Необходимо е да молим Бог да ни благослови, за да можем да бъдем благословение и за други. Способността да получаваме се запазва в такава мярка, в каквато и раздаваме. Невъзможно е да продължим да получаваме от небесните съкровища, ако не споделяме полученото с нашите ближни. В притчата просителят биваше отблъснат неколкократно, но въпреки това не се отклони от целта си. Така е и с нашите молитви. Понякога изглежда, че не веднага ни се отговаря, но Христос учи да не преставаме да се молим. Молитвата не е предназначена да промени намеренията на Бога, а за да ни доведе до хармония с Него. Когато изискваме нещо от Него, Той ще види, дали не е нужно да изследваме сърцата си по-дълбоко и да се покаем за някой грях. Ето защо ни превежда през изпитания и съблазни, довежда ни до смирение, за да разберем какво затруднява осъществяването на делото на Светия Дух в нас.

Съществуват условия за изпълнението на Божиите обещания и молитвата никога не може да замести дълга. "Ако ме любите ще пазите Моите заповеди", казва Христос. "Който има моите заповеди и ги пази, той ме люби, а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя и ще явя Себе Си Нему" (Йоан 14:15, 21). Онези, които просят от Бога в очакване да изпълни обещанията Си, без в същото време да се придържат към условията, нараняват Иехова. Те носят Христовото име като пълномощие за изпълнението на обещанието, но не вършат делата, което би свидетелствало за вярата им в Христос и за любовта им към Него.

Мнозина пренебрегват условието, което Отец е поставил, за да бъдат приети от Него. Необходимо е много внимателно да изпитаме делата на вярата, чрез които се доближаваме до Бога. Ако не се покоряваме и не изпълняваме поставените от Бога условия, осигуряващи ни заплащане, настояваме всъщност да ни плати, без да сме били послушни. Представяме пред Бога обещанието Му и Го молим да го изпълни, но ако го направи, би обезславил Собственото Си име. Обещанието е: "Ако пребъдете в Мен и думите ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви бъде" (Йоан 15:7). По нататък евангелистът заявява: "И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е и истината не е в Него. Но ако някой пази словото Му, Неговата любов към Бога е наистина съвършена" (IїЙоан 2:3-5).

Една от последните заповеди на Христос към учениците бе: "Както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго" (Йоан 13:34). Подчиняваме ли се на тази заповед или допускаме да се развият съвсем нехристоподобни черти на характера? Ако по някакъв начин сме огорчили или наранили другите, длъжни сме да признаем грешката си и да се помирим с тях. Това е основна подготовка за явяването ни пред Бога във вяра, така че да можем да Го молим за благословение. Търсещите Бога често пренебрегват в молитвите си още нещо. Честен ли сте към Бога? Чрез пророк Малахия Господ заявява: "От дните на бащите си, вие се отклонихме от наредбите Ми, и не ги опазихте. Върнете се при Мене и Аз ще се върна при вас. Но вие думате: В какво да се върнем? Ще краде ли човек Бога? Вие, обаче, ме крадете. Обаче думате: В какво те крадем? В десятъците и в приносите" (Малахия 3:7-8).

В качеството Си на единствен Дарител на всички блага, Бог изисква определена част от всичко, което притежаваме. Това обезпечава и поддържа проповядването на Евангелието. И връщайки тази част на Бога, показваме, че оценяваме даровете Му. Но ако задържаме от принадлежащото Нему, как можем да изискваме благословението Му? Ако сме неверни стопани на земните неща, как да очакваме да ни се поверят небесните? Може би в това се крие тайната на толкова много неотговорени молитви.

Но в голямата Си милост Господ е готов да ни прости и затова добавя: "Донесете всички десятъци във влагалището Ми, за да има храна в дома Ми, и опитайте Мен за това дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословения върху вас, тъй щото да не стига място за него. И заради вас ще смъмря поглъщателя, та няма вече да поглъща рожбите на земята ви и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно. Всичките народи ще ви облажават, защото ще бъдете желателна земя" (Малахия 3:10-12).

Така е и с всяко друго Божие изискване. Обещани са ни всички Негови дарове при условие, че сме послушни. Бог разполага с цяло едно небе, изпълнено с благословения за съработниците Му. Всички, които Му се покоряват, могат уверено да очакват изпълнението на обещанията Му.

Необходимо е обаче да покажат твърдо, неотклонно упование в Бога. Често се случва да забави отговора на молитвите ни, за да бъде изпитана нашата вяра или да бъде проверена искреността на желанието ни. Ако сме искали в съответствие със Словото Му, трябва да вярваме в обещанието Му и да настояваме на просбата си с убедеността, че не ще ни бъде отказано.

Бог не казва: "Искайте веднъж и ще получите". Той ни поканва да искаме. Постоянствайте неотслабващо в молитва. Постоянното устояване довежда просителя до едно по-сериозно отношение и му вдъхва по-силно желание да получи онова, за което се моли. При гроба на Лазар Исус каза на Марта: "Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?" (Йоан 11:40).

Но мнозина нямат жива вяра. Това е причината, поради която те не виждат повече от Божията сила. Слабостта им е последица от тяхното неверие. Имат повече доверие в самите себе си, отколкото в Божията сила. Заемат се да бдят върху си, правят си планове и проекти, а малко се молят и доверието им в Бога е много ограничено. Въобразяват си че имат вяра, но това само е един моментен подтик. Като не си дават сметка за собствените си нужди и за Божието желание да дава, те не упорстват в молитвите си.

Нашите молитви трябва да бъдат така настоятелни и сериозни, както бе в просбата на нуждаещия се приятел, който искаше хляб от съседа си посред нощ. Колкото по-сериозно и по-непоколебимо просим, толкова по-тясна ще е връзката ни с Христос. Благословенията ни ще нарастват, защото ще расте и вярата ни. Нашата работа се състои в това да се молим и да вярваме. Да бдим и да се молим. Да бдим и да сътрудничим на Бога, Който слуша молитвите ни. Помнете, че "сме съработници на Бога" (I Кор. 3:9). Говорете и действайте в съответствие с молитвите си. Изпитанието ще докаже дали вярата ви е била истинска или молитвите ви ще се окажат само една форма. Изходът от изпитанието ще е от съдбоносно значение за вас.

Когато възникнат смущения и ви връхлетят трудности, не разчитайте на човек за помощ. Положете цялото си доверие в Бога. Навикът да се споделят с другите нашите трудностите ни довежда единствено до слабост, без да даде и на тях някаква сила. Като правим това, поставяме на раменете им товара на духовните си недъзи, които те не могат да облекчат. В такъв случай търсим сила от грешния, тленен човек, докато бихме могли да получим от силата на непогрешимия и безкраен Бог.

Не е нужно да обходим цялата земя, за да намерим мъдрост, защото Господ е близо. Успех осигуряват не притежаваните от нас настоящи и бъдещи способности, а само онова, което Спасителят може да направи за нас. Необходимо е много по-малко да се уповаваме на човешките възможности и много повече да се доверяваме на способността на Бога да действа за всяка една вярваща душа. Той копнее да тръгнем след Него с вяра. Копнее да очакваме от Него големи неща и да ни даде да проникнем и разберем както временните, така и духовните неща. Той ще изостри мисълта ви и ще ви даде такт и умение. Оставете притежаваните от вас способности да бъдат употребени в Божието дело, молете Бог за мъдрост и ще я получите.

Вярвайте в Христовото слово; а и не ви ли е отправил и самият Той покана да отидете при Него? Никога не си позволявайте да говорите по един обезнадеждаващ или обезкуражителен начин. Ако го правите, ще губите много. Този, който гледа на външността и се оставя да стигне до роптание при появата на трудности и мъчнотии, ще даде свидетелство за болнава и обезсилена вяра. Говорете и действайте така, сякаш вярата ви е непобедима. Господните възможности са богати. Той притежава света. Погледнете нагоре към небето с вяра. Отправете погледа си към Създателя, Който притежава и светлина, и могъщество и вярност. В истинската вяра има живот, твърдост в принципите и яснота, които нито времето, нито земните дела могат да отслабят. "Даже младите ще отслабнат и ще се уморят, и отбраните момци съвсем ще паднат, но ония, които чакат Господа ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат" (Исая 40:31).

Много християни горещо желаят да насърчат себеподобните си, но не намират в себе си ни сила, ни светлина, която да им дадат. Нека такива хора представят молитвите си пред трона на благодатта. Нека искат изливането на Светия Дух и Господ е готов да изпълни обещанието Си за всеки един. С Библия в ръка настоявайте: "Аз следвам Твоите напътствия, а ето и Твоите обещания: "Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори". Не трябва да се молим само в името на Христос, но и под вдъхновението на Светия Дух. Такъв е смисълът на следния стих: "Понеже не знаем да се молим както трябва, но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания" (Римл. 8:26). За Бог е удоволствие да слуша такива молитви. Когато към небето се въздигат горещи и пламенни молитви в името на Христос, в тази топлота вече се включва и залогът на Бога, че Той се вслушва в тази молитва: "А на Този, Който според действаща в нас сила, може да направи несравнено повече отколкото искаме или мислим" (Ефес 3:20). Христос казва: "Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне" (Марко 11:24). "И каквото и да поискате в мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина" (Йоан 14:13). И Йоан, любимият ученик, се изразява с такава яснота и сигурност, когато казва: "И увереността, която имаме спрямо Него е това, че ако просим нещо по Неговата воля, той ни слуша" (I Йоан 5:14).

Дъгата, която е около Божия трон, е залог за верността на Бога. Той ни уверява, че в Него няма изменение, нито дори сянка на промяна. Ние сме Му съгрешавали и сме се показвали недостойни за благоволението Му, но Той е вложил в устните ни следната учудваща молитва: "Заради името си недей се погнусява от нас, не опозорявай славния Си престол, спомни Си, не нарушавай завета Си с нас" (Иер. 14:21). Когато отидем при Него и Му изповядаме своето недостойнство и грях, Той се задължава да се вслуша във виковете ни. Честта на трона Му зависи от изпълнението на дадените от Него обещания.

Също както Аарон, който символизираше Исус Христос, нашият Спасител носи на гърдите Си името на всичките Си чеда. Нашият велик първосвещеник не забравя думите, с които е насърчавал вярата ни. Той винаги има присърце завета Си.

Всички, които Го търсят, ще Го намерят. Ще се отвори на всички, които хлопат. Никой няма да чуе отговор: Не ме безпокой; вратата е затворена и не желая да я отворя. Никога няма да каже: Не мога да ти дам това, което искаш. Просещият хляб, за да насити гладните, макар и среднощ ще получи това, което иска.

В притчата оня, който искаше хляб за чужденеца, получи всичко, от което се нуждаеше. А в колко по-голяма мярка Спасителят ще ни даде необходимите неща, за да помогнем и ние на свой ред на други. "А на всеки от нас се даде благодат, според мярката на това, което Христос ни е дал" (Ефес 4:7). С най-голям интерес ангелите наблюдават отношението на човека спрямо съчовека си. Когато видят някого да проявява християнска любов към заблудения, те се приближават до него и му припомнят думите, които са като хляб на живота за душата Му: "А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в Христа Исуса" (Фил. 4:19). Ако свидетелството ви е вярно и истинско, Бог ще го облече със силата на бъдещия живот. В устата ви Словото Божие ще бъде истина и правда.

Работите, които някой предприема за духовното добро на ближния си, трябва да бъдат предшествани от много тайни и усърдни молитви, защото е потребна голяма мъдрост, за да се усвои науката за спасение на души. Преди да влезете във връзка с хората, влезте в общение с Христос. Първо трябва да се отиде пред трона на небесната благодат и да се потърси необходимото приготовление и едва след това да се помогне на себеподобните ни.

Нека сърцето ви въздиша към Бога, към живия Бог. Животът на Христос показва какво може човечеството, когато е свързано с Божественото естество. Всичко, което Христос получи от Бога, е достъпно и за нас. Така че, "искайте и ще получите". С настойчивата вяра на Яков, с неотслабващото постоянство на пророк Илия искайте изпълнението на всички Божии обещания!

Дано славните схващания за Бога да изпълнят вашия дух. Дано животът ви да бъде свързан с този на Исус чрез невидими връзки. Този, Който е заповядал на светлината да излезе от тъмнината, копнее да изпълни сърцата ви, за да направи да проблесне светлината от познанието на Бога в лицето на Исус Христос. Светият Дух ще ви посочи Божиите неща и те ще станат сила в послушното сърце. Христос ще ви отведе до самия праг на безкрайното. Ще може да съзерцавате славата, която е зад завесата и да разкривате пред хората всемогъществото на вечно Живия, за да посредничи пред Бога за нас.