ПРИЯТЕЛИ ПОСРЕДСТВОМ НЕПРАВЕДНОТО БОГАТСТВО

ПРИЯТЕЛИ ПОСРЕДСТВОМ НЕПРАВЕДНОТО БОГАТСТВО

Идването на Христос съвпада с един трескав стремеж към сближаване със света. Хората предпочитаха временното пред вечното, настоящите сделки пред изискванията на бъдещето. Те приемаха фантазиите за действителност и действителността - за фантазия. Не съзираха чрез вяра невидимия свят. Сатана им представяше нещата от този живот като най-привлекателни и всеобхватни и те следваха неговите изкушения.

"Някой си богаташ - каза Той - имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му". Богаташът бил оставил цялото си имущество в ръцете на този служител; но той се оказва неверен и господарят е бил убеден, че системно е ограбван, затова решава да не го държи повече на службата му и да изиска проверка на сметките му. "Какво е това що слушам за тебе? - казва той - Дай сметка за настойчеството си, защото не можеш да бъдеш вече настойник". При вероятността за предстоящо уволнение, настойникът вижда три възможности за избор. Ще трябва да работи, да проси или да гладува. Ето защо си казва: "Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е. Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството. И тъй като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми? А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро, та пиши петдесет. После каза на другия: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Каза му: Вземи записа си и пиши осемдесет". Този неверен служител направи другите съучастници в своето нечестие. Той мамеше господаря си, за да облагодетелства тях, а те, приемайки предложените придобивки, поемаха и задължението да го приемат като приятел в домовете си.

"И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил". Светският човек възхваляваше остроумието на измамилия го човек. Но похвалата на богаташа не бе Божията похвала. Христос не похвали неверния настойник, а си послужи с добре познат случай, за да онагледи поуката, която искаше да предаде. "Спечелете си приятели посредством неправедното богатство - каза Той, - та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища".

Фарисеите укориха Спасителя, че общува с бирници и грешници. Но Неговият интерес към самите тях не бе по-малък, а и усилията Му да им продължаваха Той видя, че службата им ги въвеждаше в изкушение. Бяха обградени от примамки, водещи ги към злото. Първата погрешна стъпка бе лесна и бързо е спускането към по-голямо нечестие и престъпления. Христос с всевъзможни средства се стремеше да ги спечели за по-възвишени цели и по-благородни принципи. Това беше намерението Му в историята на неверния настойник. Сред бирниците имаше подобен на представения в притчата случай и в описанието на Христос те разпознаха собствените си прояви. Вниманието им бе приковано и от картината на непочтените им постъпки и мнозина от тях си извлякоха поука за духовната истина.

Все пак притчата бе отправена пряко към учениците. На тях най-напред бе предаден квасът на истината и чрез тях тя трябваше да стигне и до други. Първоначално учениците не разбираха голяма част от Христовото поучение и често изглеждаше, че беседите Му са почти забравени. Но под влиянието на Светия Дух тези истини биваха съживявани и учениците ги изнасяха живо пред новопокаяните, които се прибавяха към църквата.

Спасителят говореше и на фарисеите. Не Го напускаше надеждата, че могат да доловят убедителната сила на Неговите думи. Мнозина бяха вече дълбоко убедени и чуеха ли истината под диктовката на Светия Дух, доста от тях щяха да повярват в Христос.

Фарисеите се опитаха да Го злепоставят, обвинявайки Го, че дружи с бирници и грешници. Сега Той обърна укора към тези Си обвинители. Посочи познатата сцена с бирниците, представяйки им техния начин на действие, и им показва единствения път, по който могат да изкупят грешките си.

Господарските блага бяха поверени на неверния му настойник за благотворителни цели, но той ги бе използвал за себе си. Така бе и с Израел. Бог бе избрал Авраамовото потомство. Със силна ръка Той го бе освободил от робството в Египет. Бе го направил пазител на свещената истина за благословение над целия свят. Бе му поверил живите светини, за да споделя светлината с другите. Но Неговите настойници бяха използвали тези дарби, за да се обогатят и възвисят.

Изпълнените със самомнение и собствена правда фарисеи бяха злоупотребили с благата, взети назаем от Бога, за да се използват за Негова прослава.

Служителят в притчата не бе взел никакви мерки за бъдещето. Той бе използвал за себе си благата, поверени му за добруването на другите, но бе мислил само за настоящето. Когато настойничеството се отнемеше от него, той нямаше да има нищо, което да нарече своя собственост. Ала благата на господаря му бяха още в неговите ръце и той реши да ги използва така, че да се подсигури срещу бъдещия недоимък. За тази цел се налагаше да действа по нов план. Вместо да трупа за себе си, трябваше да раздава на другите. Така можеше да си осигури приятели, които биха го приели, когато загубеше длъжността си. Така бе и с фарисеите. Настойничеството скоро щеше да им се отнеме и те трябваше да помислят за бъдещето. Можеха да облагодетелстват себе си, само търсейки доброто за другите. Божиите дарби можеха да послужат за осигуряване на вечността единствено когато се споделяха с другите в сегашния живот.

След като разказа притчата, Христос каза: "Човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината". Тоест, по светски мъдри хора показват повече мъдрост и усърдие в служенето за себе си, отколкото изповядващите чеда на Бога в служенето си за Него. Така бе по времето на Христос. Така е и сега. Погледнете живота на мнозина, които твърдят, че са християни. Господ ги е надарил със способности, сила и влияние; поверил им е пари, за да могат да Му бъдат съработници във великото дело на изкупление. Всички Негови дарби трябва да се използват за благословение на човечеството, за подпомагане на страдащи и нуждаещи се. Ние трябва да храним гладните, да обличаме оголелите, да се грижим за вдовицата и сирачето, да съчувстваме на наскърбените и съкрушените. Не е Божията воля да съществува в света широкоразпространената нищета. Той никога не е възнамерявал някой човек да има изобилие от лукса на живота, докато децата на други да плачат за хляб. Средствата над и извън насъщните житейски нужди са поверени на човека, за да върши добро, за да е благословение за човечеството. Господ казва: "Продайте имота си и давайте милостиня" (Лука 12:33). Бъдете, "щедри, съчувствителни" (1Тим. 6:18). "Когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи" (Лука 14:13). "Развързвай несправедливите окови", "разслабвай връзките на ярема", "пускай на свобода угнетените", "счупвай всеки хомот", "Разделяй хляба си с гладния", "въвеждай в дома си сиромаси без покрив". "Когато видиш голия, облечи го". "Насищай наскърбената душа" (Ис. 58:6,7,10). "Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар" (Марко 16:15). Това са Господните повели. Но така ли постъпва мнозинството от тия, които се наричат християни?

Уви, колко много обсебват Божиите дарби! Колко са прибавящите къща до къща и нива до нива. А и колко са пропиляващите парите си за удоволствия, за угаждане на стомаха, за екстравагантни жилища, мебелировки и облекла. Съчовеците им са потопени в нищета и престъпление, болест и смърт. Множества гинат без един състрадателен поглед; без дума или дело на съчувствие.

Хората са виновни за ограбването на Бога. Егоистичното им използване на средствата лишава Господа от славата, която би трябвало да се възвърне към Него чрез облекчаването на страдащото човечество и спасението на души. Те обсебват поверените им от Него блага. Бог обявява: "Аз, като се приближа при вас за съдба, бързо ще заявя против ... ония, които угнетяват наемниците в заплатата им, вдовицата и сирачето, и против ония, които онеправдават чужденеца... Ще краде ли човек Бога? Вие обаче Ме крадете. Обаче думате: В какво Те крадем? В десятъците и приносите. Вие сте наистина проклети, защото вие, да! целият тоя народ, Ме крадете" (Мал. 3:5.8.9). "Дойдете сега, вие богатите, ...богатството ви изгни и дрехите ви са изядени от молци. Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелства против вас... Вие сте събирали съкровища в последните дни... Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато. Ето, заплатата на работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите" (Яков 5:1-3.5.4). От всеки един ще се изисква да даде сметка за поверените му дарби. В деня на заключителния съд натрупаните богатства на хората няма да им бъдат от полза полза. Те не притежават нещо, което да нарекат свое собствено.

Онези, които прекарват живота си в трупане на светско съкровище проявяват по-малко мъдрост, по-малко благоразумие и предвидливост за бъдещото си благоденствие, отколкото неверният настойник за земното си благосъстояние. Тези изповядващи светлината чеда са достатъчно мъдри. По повод на тях пророкът обявява във видението си за великия съден ден: "Човек ще хвърли на къртовете и на прилепите сребърните идоли и златните идоли, които си е направил, за да им се кланя, за да влезе в канаристите подземия и в пукнатините на скалите, поради страха от Господа и поради славата на величието Му, когато стане да разтърси земята" (Ис. 2:20-21).

"Спечелете си приятели посредством неправедното богатство - казва Христос, -та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища". Бог, Христос и ангелите подкрепят отчаяните, страдащите и грешните. Отдайте се на Бога за това дело, използвайте дарбите Му за тази цел и ще встъпите във връзка с небесните същества. Вашето сърце ще тупти в съгласие с техните. Вие ще се уподобите по характер с тях. За вас тези обитатели на вечните обиталища няма да са чужденци. Когато земните неща преминат, стражите на небесните дворове ще ви приветстват с добре дошли.

А средствата, използвани за благословение на другите, ще се възвърнат. Правилно употребените богатства ще извършат голямо добро. Души ще бъдат спечелени за Христос. Този, който следва Христовия план на живота, ще види в Божиите дворове онези, за които е работил и се е жертвал на земята. Изкупените с признателност ще си спомнят онези, посредниците в тяхното спасение. Скъпоценно ще е небето за верните в делото за спасение на души.

Поученията от тази притча са предназначени за всички. Всеки ще бъде държан отговорен за дадената му от Христос благодат. Животът е твърде важен, за да се остави да бъде обсебен от временни или земни неща. Господ желае да споделяме с другите онова, което Вечният и Невидимият ни е връчил.

Всяка година милиони и милиони човешки души преминават във вечността и, без да са предупредени, те загиват. В променливия ни живот час след час пред нас се откриват възможности да достигнем и да спасим души. Тези възможности постоянно идват и си отиват. Бог желае да не ги пропускаме, а да направим максималното от тях. Дни, седмици и месеци минават, имаме все с по един ден, една седмица, един месец по-малко, в които да вършим делото си. Най-много още няколко години и ще се чуе гласът, на когото ние не можем да не отговорим, и ще изиска от нас: "Дай сметка за настойничеството си".

Христос призовава всеки един да помисли. Направете честна равносметка. Положете на едното блюдо на везните Исус, което означава вечно съкровище, живот, истина, небе и радостта Му от изкупените души; на другото блюдо - всяко изкушение, което светът може да предложи. На едното блюдо поставете загубата на собствената си душа и душите, за които можехте да бъдете посредник за спасение; на другото - за себе си и за тях - един живот, който ще бъде измерен според този на Бога. Претеглете времето и вечността. Докато сте заети с това, вслушайте се в гласа на Христос, казващ: "Какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?" (Марко 8:36).

Бог желае да спрем избора си не на земните, а на небесните неща. Разкрива пред нас възможностите за един небесен влог и би насърчил и най-възвишените ни цели с уверението за най-отбрано съкровище. Той обявява: "Ще направя човека да е по-скъп от чисто злато, Да! хората да са по-скъпи от офирското злато" (Ис. 13:12). Когато богатствата, които молец пояжда и ръжда разяжда, ще са отнесени, Христовите последователи ще могат да се радват на небесното си съкровище, на богатства нетленни.

По-добро от всяко светско приятелство е приятелството на Христовите изкупени. По-добро от правото и на най-благородния палат на земята е правото на обиталища, които Спасителят отиде да ни подготви. И по-добри от всички думи на земна похвала ще бъдат думите на Спасителя към верните Му служители: "Дойдете вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света" (Мат. 25:34).

На разпилявалите благата Му, Христос все още дава възможност да си осигурят дълготрайни богатства. Той казва: "Давайте и ще ви се дава", "Направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда" (Лука 6:38; 12:33). "На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай... да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни, да събират за себе си имот, който да бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот" (1 Тим. 6:17-19).

Нека тогава вашата собственост ви изпревари в небето. Поставете съкровищата си пред Божия престол. Осигурете си право върху неизследимите Христови богатства. "Спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища".