Притчи за вътрешен мир и радост
Изтегляне 1.12 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 63 единият мъж бил много радостен, а другият бил разстроен. Управителят заповядал да арестуват веселия мъж за измама, а на разстроения пратил и втората половина от плата. ⁂ ⁂ ⁂ Един богат търговец имал съкровище, което за него било по-важно от всичко на света: голям искрящ скъпоценен камък. Не поглеждал семейството си, спрял да търгува, само държал в ръка камъка и му се любувал. Притеснена, жена му отишла за съвет при един даос, който обещал да й помогне. По време на пълнолуние младият търговец излязъл да се разхожда в градината и да се наслаждава на съкровището си на лунна светлина. Изведнъж усетил хладен полъх и до него се появила безлика фигура в дрипи и пера по тях. С глух глас фигурата казала, че тя е Смъртта и е дошла да го вземе, но ще изпълни последното му желание, стига той да не пожелае да бъде оставен жив. - А мога ли да взема със себе си камъка? - попитал търговецът. - Стига да искаш - уверила го Смъртта. - Само че там, където ще те заведа, е непрогледна тъма и никога вече няма да видиш своето съкровище, макар да го стискаш в ръка. Никога вече няма да видиш Луната, дома и близките си - избухнала в смях Смъртта. - Няма да се радваш на семейството си, да усещаш поривите на вятъра и топлите слънчеви лъчи. Ала това бездруго не те интересува, защото смисълът на живота ти е този скъпоценен камък! За пръв път, откакто се сдобил със скъпоценния камък, търговецът усетил дълбока печал, разплакал се и помолил Смъртта да му остави време, за да се сбогува с близките си. Смъртта обещала да отложи вземането му с ден, ако й даде своето съкровище. На драго сърце младият мъж й дал камъка и хукнал към къщи. Търсил жена си навсякъде - нямало я. Сърцето му се свило. Излязъл навън, а жена му стояла на портата и държала скъпоценния камък. - Смъртта ли ти го даде? - уплашил се търговецът. - Какво говориш? От нашата градина излезе даоски монах, той ми го даде. Разбрал младият мъж с кого е говорил, разплакал се, а после се засмял. Грабнал скъпоценния камък и го запратил в близката река. ⁂ ⁂ ⁂ Един майстор по време на династията Сун цели три години изработвал от нефрит черничен лист и накрая го подарил на своя господар. Листът станал съвсем като истински - също толкова голям, тъмнозелен и лъскав. Господарят се зарадвал, че получава www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 64 необикновено красивото украшение и възнаградил богато майстора. Мъдрец, който узнал тази история, казал: - Ако направата на всеки лист отнемаше на Природата три години, нямаше да виждаме много дървета с листа. Онзи, който проявява мъдрост, трябва да разчита най-вече на естественото развитие и търсенето на Пътя, а не на човешките умения. ⁂ ⁂ ⁂ Конфуций попитал Лаодзъ в какво се състои истинският Път. Лаодзъ казал: - Човек трябва да се подложи на строго въздържание, да освободи сърцето си, да прочисти разума си. Дълбочината на Пътя трудно може да се изрази с думи, затова аз мога само да го очертая. Светлината се ражда от тъмнината, редът - от безредието. Човек, постигнал Пътя, мисли без усилия. Небето не може да не бъде високо, земята не може да не бъде пространна, Слънцето и Луната не могат да не се движат - това е естественият път на всичко. Мъдрецът разбира, че много от знаещите не притежават знание, а на красноречивите липсва прозорливост. В дълбоките си прозрения мъдрият напомня на морето-в най-голямото си величие то стига своя край и се връща към началото си. Няма какво да му се добави, нито какво да му се отнеме. Това е Пътят. ⁂ ⁂ ⁂ Старата мишка казала на младата си приятелка: - Доживях до тези преклонни години само защото опитвам да се виждам с очите на врага: когато се скрия в дупката, гледам дали опашката ми не се подава навън... ⁂ ⁂ ⁂ Един владетел много се грижел за здравето си, затова искал непременно да разбере с коя болест неговите лечители не могат да се справят. Съветниците му не знаели отговора на този въпрос, но го уверявали, че неговите лечители са всесилни. Владетелят обаче бил наясно колко угоднически се държат те, затова попитал същото и един странник, който вървял по пътя край двореца. Странникът му казал: - Твоите лечители не могат да се справят с много болести, но тези болести не са смъртоносни. Има обаче една беда, за която никой няма лек и това е когато мечът разполови някого. Думите му стреснали владетеля, но той бил благодарен на странника; възнаградил го и го изпратил по пътя му. |