Притчи за вътрешен мир и радост



Pdf просмотр
страница32/43
Дата21.05.2022
Размер1.12 Mb.
#114399
ТипКнига
1   ...   28   29   30   31   32   33   34   35   ...   43
pritchi radost
Суфитски
Преди много години султанът на Отоманската империя се запознал с един шейх. Бил дълбоко впечатлен от мъдростта му и затова често ходел при него, за да се запознае по-добре с онова, което проповядвал сред своите хора. След време казал:
Харесвам много и тебе, и учението ти. Ако имаш нужда от


www.spiralata.net
Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 83
нещо, готов съм да ти осигуря всичко, което е в моята власт.
- Има нещо, което можеш да направиш за мене - рекъл шейхът.
- Не идвай повече тука.
- Да не би да съм те обидил? - изумил се султанът. - Ако е така, моля да приемеш извиненията ми.
Шейхът отговорил:
- Не, ти не си направил нищо. Става дума за дервишите ми.
Преди да започнеш да идваш, те редяха молитви и чакаха благословията на Аллах. А сега съзнанието им е заето от мисълта как да ти угодят, за да ги възнаградиш. Нека мине време и те да съзреят духовно - тогава ще могат да те приемат без проблеми.
⁂ ⁂ ⁂
Най-известният суфит в Багдад умрял и приятелите му го видели в съня си. Поискали да узная как се е отнесъл Аллах към него, а той им казал, че бил приет в Рая, само че Аллах го попитал дали знае причината за тази благословия. Суфитът му изброил как е живял: в пост и молитва, поклонничество и раздаване на милостиня, но се оказало, че нищо от тези благочестиви действия не е довело до неговото спасение. Накрая Аллах рекъл:
- Спомняш ли си един ден в Багдад, когато валеше сняг, ти вървеше по улицата и видя на една стена котенце, което трепереше от студ, а ти го взе и го скри под топлата си дреха? Заради това котенце греховете ти бяха простени.
⁂ ⁂ ⁂
Един дервиш тихо се молел. Богат търговец, впечатлен от неговата набожност, с вълнение му предложил кесия със злато, защото бил сигурен, че ще бъде употребено за свети нужди.
- Почакай! - спрял го дервишът. - Не съм убеден, че трябва да приема парите ти. Богат ли си? Имаш ли още пари у дома?
- Да, имам още хиляда жълтици! - гордо казал търговецът.
- А искаш ли да имаш още хиляда?
- Разбира се, че искам. Всеки ден се моля да спечеля още пари.
Дервишът побутнал кесията обратно към него и казал:
- Съжалявам, но не мога приема парите ти. Богатият не може да приема подаяния от просяк.
- Как може да наричаш себе си богат, а мене - просяк? - сепнал се търговецът.
Дервишът отвърнал:
- Аз съм богат, защото съм доволен от всичко, което ми дава
Аллах. А ти си просяк, защото каквито и пари да натрупаш, никога


www.spiralata.net
Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 84
не си доволен и винаги молиш Аллах да получиш още.
⁂ ⁂ ⁂
Суфит пътувал сам в планината на здрачаване, когато насреща му изведнъж се появил грозен и страшен великан, който точел зъби да го схруска. Ала суфитът не се уплашил. Казал му, че е много по-силен от него и знае много начини да му надвие. Великанът не му повярвал.
- Как не! - рекъл той. - Та нали суфитите се интересуват само от духовното? А аз разчитам на грубата сила и съм трийсет пъти по-голям на ръст от тебе!
- Ако искаш, да си премерим силите - предложил суфитът. -
Стисни този камък, да видим ще пусне ли вода.
Той вдигнал от пътеката парче скала и го подал на великана.
Колкото и да го стискал грозникът, камъкът не пуснал вода.
- Не става, няма вода вътре! - рекъл великанът. - И ти няма да можеш да изстискаш вода!
Суфитът взел камъка, сменил го с яйце, което измъкнал скришом от торбата си в полумрака, стиснал яйцето, то се счупило и се разтекло. Великанът си помислил, че тече вода и сметнал, че е победен. Решил да покаже колко е гостоприемен и поканил суфита да пренощува в пещерата му с намерението да го надхитри.
Влезли в огромна пещера, пълна с вещи на хиляди убити от великана пътници.
- Сега да спим - рекъл той, легнал си и тутакси заспал.
Суфитът се опасявал, че великанът крои нещо, затова не легнал. Сложил дрехи в постелята си, все едно, че там спи човек, а самият той се отдалечил на безопасно разстояние.
Не след дълго великанът се събудил, взел един чепат клон и ударил седем пъти с него по постелята, където смятал, че спи суфита. Решил, че го е убил и отново си легнал. Тогава суфитът също си легнал, но скоро извикал:
- Ама че работа! Седем пъти ме ухапа комар! Събудих се!
Великанът така се смаял, че не посмял повече да го нападне.
Лоша работа, щом ударите с чепата тояга се виждали на госта като ухапване на комар!
На сутринта великанът дал на суфита кожен мях и му поръчал да донесе вода, за да направи чай. Вместо да носи големия и тежък мях, суфита отишъл на реката и взел да копае нещо като канавка, та да отбие водата и тя да стигне до пещерата. Междувременно жаждата започнала да мъчи великана и той ядосан попитал къде е




Сподели с приятели:
1   ...   28   29   30   31   32   33   34   35   ...   43




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница