Притчи за вътрешен мир и радост
Изтегляне 1.12 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 65 ⁂ ⁂ ⁂ Потънал в размисъл, Конфуций се скитал из свещената планина Тай, когато срещнал старец само по халат, с въже вместо пояс. Мъжът безгрижно свирел на цин. - На какво се радваш толкова, учителю? - попитал Конфуций. - Ще ти кажа - отвърнал старецът. - Човекът е най-благородното от всички създания, а аз съм имал късмета да се родя човек. Това е голямата ми радост. Много са хората; които умират при своето раждане или още като невръстни деца, а аз съм на тази земя вече деветдесет години. Това също ме прави радостен. Всички хора живеят в бедност и накрая умират - след като съм като всички и чакам своя край, защо да се безпокоя? ⁂ ⁂ ⁂ Един дървар срещнал в гората безсмъртен даос. Мъжът се понравил на даоса и той обещал да изпълни едно негово желание, каквото и да е то. Бедният дървар поискал да получи злато. Безсмъртният даос докоснал с пръст един голям камък и камъкът се превърнал в злато. Дърварят обаче не изглеждал благодарен и не посегнал да вземе златото, а стоял замислен и мрачен. Монахът си помислил дали не му е дал малко злато и го попитал иска ли още. Мъжът рекъл: - Премислих, не ми трябва твоето злато. Вместо това ми дай пръста си. ⁂ ⁂ ⁂ Даоистки монах много обичал да пътува. Един човек го попитал: - С какво толкова ти харесват пътешествията? - Ако пътуваш, непрекъснато виждаш нови неща - обяснил монахът. - Хората се наслаждават на красивите гледки, а аз съзерцавам как едно нещо се превръща в друго. Трудно е да се намери обяснение на любовта към пътуването - казал той. - Но твоите пътувания са точно каквито са пътуванията и на другите - рекъл човекът. - Всичко, което виждаме, непрекъснато се променя. Ти се наслаждаваш на промените около тебе, а не забелязваш, че и самият ти си се променил. Пътешестваш по външния свят, а не се отдаваш на самовглъбяване. С пътуването ние търсим онова, което не ни достига извън нас, а с вътрешното www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 66 съзерцание постигаме изобилие в себе си. Пътуването е един несъвършен начин, а съзерцанието - съвършен. Подир този разговор монахът вече не напускал храма, защото си мислел, че няма представа какво е истинското пътешествие. След време обаче същият човек се отбил при него и казал: - Защо не пътуваш по съвършения начин? При съвършеното пътуване ние не знаем къде отиваме, а при съвършеното съзерцание не осъзнаваме какво виждаме. Така можем да отидем на всяко място по света и да видим всичко, което е на този свят. Това имам предвид, когато ти казвам да пътуваш по съвършения начин! ⁂ ⁂ ⁂ След дълги години на битки храбър воин се връщал у дома. Стигнал до дълбока река и помолил един лодкар да го откара на отсрещния бряг. Когато лодката стигнала до средата на реката, разразила се свирепа буря и от водните дълбини изскочил господарят на реката - огромен дракон. Високи вълни заливали лодката, наоколо се разнасял зловещият смях на дракона. Лодкарят пребледнял от страх, захвърлил греблата и затворил ужасен очи в очакване на най-лошото. - Защо спря да гребеш? - извикал му воинът. - Не виждаш ли дракона? - отвърнал му той. - Никакъв смисъл няма да греба, драконът ще ни нападне и ще потопи лодката. Ще се удавим! И наистина, драконът съвсем ги приближил. - Не бива човек да се примирява с обстоятелствата, ако иска да оцелее! - рекъл воинът. Размахал той меча си и отрязал главата на дракона. Бурята стихнала, вълните изчезнали и слънцето отново изгряло. - Злите твари съществуват само защото всички се боят от тях! - добавил тогава воинът. - Ако хората не се страхуват от тях, те не им се показват! ⁂ ⁂ ⁂ Мъдър учител лежал на смъртен одър и учениците се замислили как да му направят подобаващо погребение. Чул ги той какво обсъждат и ги прекъснал: - Не ме мислете! Оставете Небето и Земята да бъдат моят гроб, Слънцето и Луната - нефритови дискове за тялото ми, звездите - блестящи бисери над него, а всичко друго - поднесени за смъртта ми дарове. Както виждате, няма какво да се добави. Нищо повече не ми |