Притчи за вътрешен мир и радост



Pdf просмотр
страница27/43
Дата21.05.2022
Размер1.12 Mb.
#114399
ТипКнига
1   ...   23   24   25   26   27   28   29   30   ...   43
pritchi radost
www.spiralata.net
Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 69
- Виждам черно петно - казал първият.
- Виждам капка - рекъл вторият.
- Виждам мастило - отговорил третият.
Монахът се разплакал и се прибрал в стаята си.
Минало време и учениците решили да го попитат защо се е разплакал.
- Защото никой от вас не видя белия лист - отвърнал той.
⁂ ⁂ ⁂
Един ден Конфуций казал:
- По-лесно е да преминеш през планински проход, отколкото да надникнеш в човешкото сърце. По-лесно е да опознаеш небето, отколкото сърцето на човека. По небето си личи дали е пролет, лято, есен или зима, дали е ден или нощ, а човешкото лице е непроницаемо и чувствата на хората са дълбоко скрити. Понякога човек наглед е добър, но е алчен по природа; изглежда способен, а не е в състояние да свърши нищо; прави впечатление на душевно богат, а душата му е празна; излъчва мекота, а вътрешно е груб. Тази е причината човек да се стреми към добродетелта, както умиращият от жажда - към водата, или пък да бяга от нея като от горски пожар.
⁂ ⁂ ⁂
В Деня на истината един мъдрец показал на своите ученици как превръща камъни в злато и сребро. Един от учениците му толкова се изумил от видяното, че попитал другите защо при това положение техният учител не разполага нито с богатство, нито с власт.
- Защото ако не се беше отказал от властта и богатството, нямаше да бъде велик учител! - отговорил друг ученик.
Веднъж при един отшелник отишъл младеж, който искал да се посъветва как може да стане велик. Разказал на отшелника, че се опитва да се освободи от всички пороци и с всеки изминал ден да става все по-мъдър и по-мъдър, че се старае да върши добри дела и да помага на несретниците. И затова моли отшелника да му каже дали е на прав път, за да постигне мечтаното величие.
- Твоят път те води към щастието и познаването на истината - казал мъдрецът, - но по него никога няма да стигнеш до своята цел.
Онзи, който става велик, трябва да притежава пороци и недостатъци, които не са дадени на простосмъртните. Все пак обаче на тебе не ти е чужд главният необходим порок: жаждата за величие. Възможно е и да постигнеш успех.
Замислил се младежът и изведнъж прозрял: по-добре щяло да бъде, ако в живота му има спокойствие и щастие, отколкото ако


www.spiralata.net
Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 70
стигне до величие. Затова помолил отшелника да стане негов учител.
⁂ ⁂ ⁂
Веднъж един даоистки монах казал, че според разбирането за
Пътя човек получава възможността да отиде там, където иска.
Разбирането убива, но същевременно и връща към живота - действа и в двете посоки.
- Как така убива? - попитал един негов ученик.
- Така: зимата си отива, а пролетта идва.
- И какво става, когато зимата си отиде и дойде пролетта?
- Тогава с тояга на рамо ти бродиш по света и отиваш където ти хрумне: на запад и на изток, на юг и на север. Удряш с тоягата по гнилите пънове, колкото ти душа иска!
⁂ ⁂ ⁂
Китайският император искал да назначи за пръв министър отшелник, който живеел в планините на север, затова наредил на свои пратеници да го намерят и да му го доведат. След дълъг път те стигнали до къщурката на отшелника, но го открили не там, а седнал гол на камък в реката да лови риба. Повикали го и му казали за какво го търсят.
- Да не би императорът да си е загубил ума? - разсмял се мъжът, а после попитал: - Вярно ли е, че в Храма на предците императорът държи инкрустирана с брилянти коруба на свещена костенурка, умряла преди три хиляди години? И че самият император ходи там веднъж на ден, за да й отдава почести?
- Напълно вярно е, уважаеми.
Отшелникът им показал една костенурка, която точно в този миг минавала през калта и отново попитал:
- Мислите ли, че тази костенурка би сменила мястото си с императорската, за да й се кланят като на светиня, или би предпочела да е жива, макар да се влачи в калта?
- Би предпочела да е жива - отговорили пратениците.
- Тогава се върнете при императора и му предайте, че съм отказал да дойда. Живите нямат място при мъртвите, дори ако става въпрос да ги почитат в храм.
⁂ ⁂ ⁂
Известен музикант отишъл на гости при Конфуций. Когато стигнал до стълбите, Конфуций извикал:
- Стълби!


www.spiralata.net
Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 71
А като се приближил до рогозката, Конфуций отново извикал:
- Рогозка!
Накрая всички се разположили на рогозката и Конфуций казал:
- Дошли са еди-кой си, еди-кой си и еди-кой си!
Постоял музикантът, поговорили, а после си отишъл. Един от гостите изумен попитал Конфуций:
- Бива ли да се държиш така надменно с един музикант?
- Бива - рекъл Конфуций. - Ако е сляп, трябва да му се помага!
⁂ ⁂ ⁂
Конфуций, тръгнал на път със свои ученици, видял на едни селски гробища жена, която безутешно ридаела. Попитал я какво се е случило и жената казала:
- Голямо нещастие ме сполетя! Тигър човекоядец изяде първо свекър ми, после мъжа ми и накрая - моя син.
- Явно това място е опасно. Защо не се преселиш другаде? - попитал Конфуций.
- Защото имаме управител, който е добър към хората - рекла тя.
- Виждате ли? - рекъл Конфуций на учениците си. - А жестокият управник е по-лош и от тигър човекоядец!
⁂ ⁂ ⁂
Даоистки монах поискал да узнае дали може да постигне Пътя и той да стане негов. Учителят му отговорил:
- Ти не владееш дори тялото си. Как би могъл да владееш Пътя?
Тялото ти е обвивка, поверена ти от Земята и Небето. И животът не ти принадлежи, той представлява само съгласие между твоите жизнени сили. Не ти принадлежат нито твоята природа, нито твоята съдба - те са поредица от събития, предначертани от Небето и
Земята. И потомците не ти принадлежат - те са само нова обвивка, дадена ти от Небето и Земята. Затова ще скиташ без посока, ще спираш, без да знаеш за какво си се хванал и ще ядеш, без да усещаш вкуса на храната. Как би могъл да станеш владетел на Пътя?
⁂ ⁂ ⁂
Всяка сутрин Лаодзъ излизал да се разхожда из околността.
Съседът му го придружавал, но понеже знаел, че мъдрецът не обича да се говори, през цялото време си мълчал. Веднъж поканил на разходката и свой гост, като го предупредил да си мълчи, за да уважи желанието на Лаодзъ.
Утрото било топло, тихо и спокойно. Чувала се само песента на птиците. Тримата вървели и мълчали, но по едно време гостът не се


www.spiralata.net
Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 72
удържал и възкликнал: „Чудна красота!“ Сама това казал за цялото време на дългата разходка, но Лаодзъ го погледнал с укор.
А когато се прибрали, мъдрецът рекъл на съседа си:
- Никога вече не води на разходката ми толкова приказлив човек! Утрото беше прекрасно, цареше тишина, а с приказките си този човек развали всичко!
⁂ ⁂ ⁂
Веднъж Лаодзъ се разхождал в гората и попаднал на дървари.
Много дървета били отсечени, но мъжете не посегнали на най-високото и могъщо дърво. Попитал Лаодзъ защо то е пожалено, а дърварите му казали, че това дърво не върши работа - от ствола му нищо не може да се направи, не става дори за изработването на маси и столове. Тогава мъдрецът казал на своите ученици:
- Вземете поука от това дърво и станете като него безполезни; тогава никой няма да ви закача. Вижте отсечените дървета - те до едно са прави и подходящи за дърводелска работа. Заради тяхната полза са им обърнали внимание и те са потрябвали на някого.
Станете безполезни, в това има смисъл: не се превръщайте в стока, не се превръщайте във вещ. Иначе ще ви продават и купуват!
⁂ ⁂ ⁂
Попитали императорския художник кое е най- трудно за рисуване.
- Най-трудно се рисуват кучета и коне - отговорил той.
Тогава го попитали кое се рисува най-лесно.
- Привиденията и демоните - казал той и обяснил: - Конете и кучетата непрекъснато са пред очите на хората, хората ги познават и веднага ще видят, ако един художник ги нарисува погрешно.
Изисква се голямо умение, за да бъдат нарисувани. А привиденията и демоните са безплътни и хората не са ги виждали. Така че ми е лесно да ги рисувам и никой не намира основание да възрази, че те изглеждат другояче.
⁂ ⁂ ⁂
На тясна улица стоял кон, който ритал всеки, минаващ покрай него. Хората не знаели какво да правят. По едно време видели, че се задава един мъдрец и се почудили какво ще предприеме той, за да мине.
Мъдрецът видял буйния кон, спрял за миг и след кратък размисъл се обърнал и тръгнал по друга улица.


Сподели с приятели:
1   ...   23   24   25   26   27   28   29   30   ...   43




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница