Притчите на Крион
Изтегляне 0.56 Mb.
|
| Послепис на писателя:
Към тази история не мога да добавя почти нищо, което да не е очевидно. Понякога Крион дава зашифровани притчи, които се нуждаят от анализ, а друг път ги разяснява в хода на разказа, за да разтълкува на какво точно ни учи. Това е една от онези истории, които съдържат фокуса на цялата ни работа на планетата - и все пак истинската история тук се илюстрира от въпроса: "Днес прегърнахте ли вашите ангели?" 15. ИНДИАНЕЦЪТ ДЕЙВИД Бележка на писателя: Това е разказ за един индианец, който си живеел на прекрасен остров с всичко необходимо - но неговата любознателност да научи повече за заобикалящия го свят го отделила от останалите. *** На един остров живеел индианец на име Дейвид. Онези от вас, които се интересуват защо един индианец ще се казва Дейвид, оставяме се да си блъскате главите по-късно (космически смях). Островът, на който живеел Дейвид, бил хубав и плодороден. А Дейвид бил от царско потекло, понеже дядо му бил вожд. Дейвид си живеел добре на острова; храната била изобилна, виреели всякакви култури. Селото и племето на Дейвид открай време си живеели славно. Само че островът имал една странност - на 4-5 километра от брега се спускала плътна мъгла. Тя заобикаляла острова от всички страни и тъй като никога не се доближавала до брега, дните били общо взето слънчеви и ясни. От незапомнени времена мъглата си стояла на същото място като злокобна поличба и отвъд нея не се виждало нищо. Дейвид израснал с тази мъгла, а жителите на селото я познавали от поколения. Те-не я разбирали, но се страхували от нея, тъй от време на време се случвало някой селянин да доплава близо до нея и повече никога да не се върне. Дейвид помнел как в детството му един старец от племето, който усетил, че краят му наближава, предпочел да се качи в кануто си и да отплава в мъглата. Носели се най-различни истории какво се случвало, когато навлезеш в мъглата, и обикновено ги разказвали вечер край лагерните огньове. Съществувало поверие, че ако някой някога попаднел в мъглата, останалите селяни трябвало да се скрият по къщите си и да не гледат, защото се случвали страшни неща. Понеже бил от кралско потекло, като дете и юноша Дейвид имал правото да наблюдава тези събития заедно със старейшините. Но той помнел само как онзи старец се доближил до началото на мъглата, вдигнал греблото и кануто се плъзнало плавно в мъглата, за да изчезне завинаги. Точно както казвали старейшините: "Никой, дръзнал да се доближи до мъглата, не се връща оттам." А кралското семейство останало да наблюдава брега с часове, в очакване да се сбъдне някое предсказание. Защото често след потъването на човека в мъглата се чувал мощен сподавен звук, страховит рев, който сковавал сърцата им, глух тътен, който хората не разбирали. Дейвид го запомнил за цял живот. Какво ли било това? Може би от другата страна на мъглата живеело чудовище? Може би имало гигантски водовъртеж или водопад, в който смелчаците губели живота си? Може да ви се стори странно, но когато навършил трийсет и четири години, Дейвид изпитал непреодолимо влечение към мъглата! Той почувствал, че в живота му липсвало нещо. Може би някаква истина, която лежала заспала години наред и чийто отговор се криел в мъглата? Вярно, оттам никой не се бил връщал, но това не означавало непременно край, разсъждавал Дейвид. И така, той поел смело, без да каже на никой от старейшините, да види какво има от другата страна на мъглата. Качил се на кануто си и изпълнил церемония за успеха на начинанието. Благодарил на Бог за живота си и за предстоящото откровение. Знаел, че каквото и да му се случело, поне щял да добие познанието, и това му давало сила. Дейвид загребал безмълвно и полека към началото на мъглата. Никой не го гледал, защото той изобщо не съобщил намеренията си. Скоро наближил линията на мъглата. И тогава Дейвид забелязал нещо странно; дотогава никой не бил дръзвал да се доближи толкова много, но мъглата сякаш имала притегателна сила! В този момент страхът го сграбчил. Греблото вече било излишно, затова Дейвид го вдигнал и го положил в лодката. Кануто потънало в мъглата. Отвсякъде го заобикалял покой и тишина, а течението продължавало да го тегли напред. Започнало да става все по-тъмно и по-тъмно и Дейвид взел да преосмисля постъпката си. "Аз съм млад мъж и предадох предците си, защото съм наследник на кралския трон, а извърших такава глупост!" Сега той се изплашил и страхът го обгърнал като смъртен плащ, в мозъка му се спуснал мрак, а тялото му се разтреперило от студ и ужас,, докато кануто се плъзгало тихо напред. Дейвид плавал часове наред през мъглата и накрая взело да му се струва, че никога няма да излезе от нея. Треперел от страх, защото знаел, че е сгрешил. "Ами ако нищо не се промени?", питал се той. "Ами ако остана тук завинаги и умра от глад в това кану?" Изведнъж му се привидяло как всички онези, дръзвали някога да се доближат до мъглата, се носели наоколо в своите лодки като скелети в черната мъгла. Дали щял да зърне стареца от детството си? Дали някога щял да се измъкне оттук? "О, къде е истината, която търся?", провикнал се Дейвид в мъглата. И тогава се случило чудото. Дейвид излязъл от другата страна на мъглата! Изумил се от гледката, защото пред него се открил цял един континент: красив и покрит с хора и селища, докъдето му стигали очите! От комините излизал пушек, от брега се носели песни. Часовоите, разположени по протежение на мъглата, веднага го забелязали. Щом зърнали Дейвид, те надули роговете в знак на приветствие, за да съобщят на останалите, че още някой е преминал през мъглата. И тогава цялата земя се разтърсила от мощен рев. Възглас за поздрав! Възглас за почест! И те го наобиколили с лодките си и започнали да му хвърлят цветя. Когато стигнал до брега, хората го заобиколили, вдигнали го на рамената си и ознаменували преминаването му през мъглата. От този ден Дейвид заживял нов, просветлен живот. Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|