Притчите на Крион
Изтегляне 0.56 Mb.
|
| Послепис на писателя:
Вие може да кажете: "Знам за какво се говори в тази притча. За смъртта, нали?" Но не е така. Тази притча разказва за навлизането в новата енергия и даже за извисяването. Тя разказва какво е да се задоволяваш с мъничкия си свят и никога да не дръзнеш да пристъпиш извън него от страх от "мъглата" на неизвестността. Разказва какво ви предстои, ако решите да извървите пътя. Защото пред всеки един от вас се простира мъгла, която понякога е вашият страх, а друг път е собствената ви неизменна природа. Защото всеки човек си има своя мъгла, която е различно предизвикателство и урок. Какво ви изпълва с най-голям страх? За мнозина от вас подсъзнателно това е страхът от успеха и страхът да поемете по предопределения ви път - страхът от изобилието! Може би е страхът от самото просветление. Може би е страхът от промяната? Съветвам ви смело да навлезете в този страх. Трябва да пристъпите със смело вдигната глава в онова, което ви вдъхва най-голям страх и което е вашият житейски урок, защото то е просто фасада. Мъглата в притчата символизира страха, а от другата страна е победата. Но когато навлизате в мъглата, понякога попадате в мрак - преходен период, който ви позволява да се нагодите към предстоящото. Хората около вас ще ви предупреждават да не го правите, ще се опитват да ви разколебаят. Но част от вас знае истината и ще се устреми към нея. Защо Крион ни разказва тази притча? За да даде пример за отговорността в нашата Нова епоха. Сега е времето на упълномощаването, на отговорността за цялата енергия на планетата и вие трябва да разпознаете пътя си. Време е да надзърнете в очите на противниците си и да кажете: "Познавам те! Зная кой си и избирам да се откъсна от твоята енергия." Така се издържат изпитите и така се повишават вибрациите на планетата! Защото няма по-голямо блаженство на тази планета от умението да видите кой сте. Защото всички неща, които ви наскърбяват, могат да се променят по силата на собственото ви намерение за промяна. 16. МИНАЛИ ЖИВОТИ, НАСТОЯЩИ СТРАХОВЕ Бележка на писателя: Това е поредица от четири истории, базирани на четири типични страхове. Различава се от всички други разкази и притчи в тази книга. По онова време Крион седеше пред събралото се множество в крайморското градче Дел Мар, Калифорния. Сред слушателите имаше четирима човека, които Крион удостои с честта да им опише обстоятелствата или изживяванията от техен минал живот - понякога дори подробностите около смъртта на човека в съответния минал живот. Причината беше да се даде пример за това как енергията от минал живот допринася за кармата на настоящия и спомага за оформянето на индивидуалните ни уроци днес. Разказите са сериозни и се отнасят до реални хора. Преди самата история Крион дава кратка представа как се развива кармата и защо присъства въобще. Посредством всичко това Крион ни подканва да видим невероятната победа, която можем да постигнем, осъзнавайки нашия житейски урок като цяло - защото това е тайната на бързото овладяване на тези уроци и воденето на много по-спокоен живот. *** Някои от вас седят пред Крион и казват: "Разкажи ни за страха и вярата, и гнева и смелостта. Разкажи ни за последователността. Как могат да се овладеят тези неща? Те притежават ли своя енергия?" Отговорът е да. Вие ги виждате ежедневно и всички те ви принадлежат в степента, която е уместна за кармичния отпечатък, за който сте се приготвили, когато не сте били тук. Вашата карма е вашият житейски урок и се осъществява чрез магнитния отпечатък върху една от скритите ви нишки на ДНК. Смятате, че това са фантасмагории? Днешните фантазии ще станат утрешната наука и тогава ще можете да прегледате отново тези писания и да откриете тяхната скрита мъдрост. Някои питат: "Искаш да кажеш, че биологичният пакет съдържа духовен аспект?" Да. Аз ви казвам, че вашата карма, духовен аспект, включва пряко вашата биология. Страхът поражда химични промени - кара сърцето ви да бие по-бързо, а дланите ви да се потят. От него ви заболява главата, а може и да припаднете. Науката открай време изучава влиянието на тревогата върху човешкия организъм. Причината зад тези привидно нелогични чувства се крие в набора указания от миналите животи. Вашата ДНК съдържа много набори указания, които са магнитни. Когато се научите да преодолявате тези основни шаблони, същата тази информация ще престане да ви изглежда фантастична и ще стане съвсем реална. Цялата тази информация и нейното съвсем практично приложение са буквално на прага ви! Преди да пристигнете тук, вие сте взели решение да преминете през изживявания, които да създадат днешните ви уроци. В настоящия ви живот пред вас се отварят възможности да изживеете неща, които ще неутрализират уроците и ще ви издигнат над тях. Вие наричате това карма и разрешаване на кармата. То е предварителният сбор на всички ваши страхове и много от качествата ви в този живот. Така че ние искаме да ви разкажем за четирите най-типични човешки страхове и начините за тяхното преодоляване. Аз заставам пред вас с любов, за да ви дам тази информация, и ще го направим по уникален и много интересен начин. Понеже искам да илюстрирам четирите страхове като ви отведа на четири малки пътешествия - пътувания, които илюстрират миналите животи на четирима от тук присъстващите. Няма да посоча никого с пръст. Ако описваният минал живот ви се стори познат, чувствайте се удостоени с честта да бъдете избрани, защото Бог ви почита дълбоко за вашата служба. Това ще бъдат най-значимите минали животи в тази стая. Имайте предвид, че описваните страхове могат да се дължат на най-различни неща. Никой от тях не е задължително да бъде чак толкова драматичен или сериозен като тях. Но тези конкретни страхове ще ви опишат човешките типове, които са сред вас, и техните преживявания. Тъкмо затова Бог ви почита толкова много, понеже сте се съгласили да дойдете тук и да повишите вибрацията на тази планета! СТРАХЪТ ОТ ИЗОСТАВЯНЕ Обръщаме се към една от присъстващите тук тази вечер, която изпитва ужасен страх да не бъде оставена - напълно изоставена. Макар че в сегашния й живот няма нищо, което да й дава основания за подобни опасения. Призовавам я да си спомни нещо - нещо, което ще породи емоция, а също и разбиране дълбоко в сърцето й. Ти си деветгодишна, скъпа моя, жена, също както сега. Събуждаш се и се оказваш пасажерка в малка лодка с още 14 други човека. Лодката се носи по водите на спокойното море, ти вдишваш соления въздух и усещаш топлината на изгряващото слънце, което милва лицето ти. Само че тази ведрина не продължава дълго, тъй като умът ти се втурва да си спомни защо си тук! И ти полека си припомняш всичко, а сърцето ти натежава от скръб. Последното ти видение е как родителите ти се втурват на палубата, понесли те на ръце, преследвани от страшен пожар. Огнените езици ви пресичат пътя, а ти си се вкопчила в гърдите на баща си. Усещаш страха в дъха му. Спомняш си писъците и риданията - паническите викове около теб. Спомняш си как политаш във въздуха, как баща ти не успява да се хване за перилата. После потъваш в спокойните води на океана. Когато изплуваш на повърхността и избърсваш очите си и привикваш към студената вода, инстинктът те подтиква да заплуваш и ти се носиш насам-натам, докато накрая те вдигат в малка лодка с други хора. Поглеждаш назад към големия дървен кораб, сега напълно погълнат от пламъците, а родителите ти ги няма. Те са спасили животи ти, но е било твърде късно да спасят своя. Оглеждаш другите хора в малката лодка, всичките възрастни, и им изкрещяваш да направят нещо! Съзираш само отраженията на огнените езици по лицата и очите им, тъй като те също са шокирани и ужасени от онова, което виждат. Не правят нищо, само гледат. Лека полека големият кораб потъва в морето, а пушекът замъглява залязващото слънце, сякаш подчертавайки красотата на обагреното в алено и жълто небе. Чува се съскане, докато вълните някак на шега угасяват унищожителния пожар. После се възцарява тишина. Вихрушка от мехурчета показва мястото, където същата тази вечер е пресекнал удобният живот на любов, очакване, обещания и нежност. Всичко е свършено. Няма сълзи. Настъпва един миг, проблясък, когато ти разбираш интуитивно с твоя деветгодишен Висш Аз, че това е договорът ти -че това е споразумението, което си сключила с твоите родители. Но логичният ред и духовният замисъл ти убягват, когато усещаш безпределната празнота на изчезналата любов. Малкото момиче изведнъж е пораснало, а детето като че ли е умряло. За момент се изкушаваш да ги последваш в морските води - топлите води на Балтийско море. Но за децата самоубийството не е изход. То идва едва по-късно с интелектуализацията, която използва мозъка на възрастния. Всички предпоставки са налице, така че това чувство и тази сцена да те преследват живот след живот, понеже са много драматични, а съдържаният в тях урок трябва да бъде разгледан и осъзнат. Става така, че ти живееш, заобиколена от хора, които никога не проявяват към теб любовта, която си получила от твоите специални родители. Струва ти се, че си на лодка с непознати - до края на живота ти. Ти, скъпа моя, знаеш коя си в тази група, тъй като атрибутът на кармата, който все още носиш със себе си, е страхът от изоставяне. В настоящия ти живота той не е логичен, понеже не си го изживявала тук - но въпреки това ти се страхуваш. Като малка ти създаваше големи проблеми на родителите си, понеже се вкопчваше в тях като лепка и ги следваше като сянка. Дори сега се обаждаш на майка ти по два пъти на ден, за да провериш дали е добре. Взаимоотношенията ти са краткотрайни и мимолетни, понеже никога не успяваш да повярваш, че партньорът ще остане до теб - а отказваш да изживееш неприятна раздяла - така че предпочиташ да си останеш сама. Пламъците на горящия кораб са отпечатани върху твоята ДНК като белези по дърво, а ти цял живот преминаваш през тях, сякаш тъчеш паяжина около отровна нишка, която не бива да се докосва. Скъпи мои, тази вечер ви приканваме да преодолеете тази карма. Виждате ли, сред събраните тук, а също и сред четящите тези редове, има хора, чийто живот е белязан от страха от изоставяне. Пред вас се отварят възможности да го преодолеете, но вие не успявате да се възползвате от тях. Защото това би означавало да предприемете действие, което ще събуди този страх, ще докосне скритата нишка, затова често се чувствате контролирани, без да знаете защо. Така действа кармата. Когато се озовете в подобно положение, призоваваме ви да навлезете смело в него! Вашият най-силен инструмент е любовта на Бог в новата енергия. Тази любов ви заобикаля отвсякъде. Вашите водачи и ангели стоят до вас и ви държат за ръцете, независимо дали се намирате в най-безплодната пустиня на Земята, или в най-населената долина. Почувствайте как ви обгръща тази блажена любов. Потърсете я! Прекосете този болезнен мост, почувствайте как любовта се влива във вас и осъзнайте, че изоставянето вече не е част от програмата ви. Почувствайте разсейването на магнетичния код, докато се освобождавате от този призрак, и разберете, че за вас се грижи енергия, която никога няма да ви напусне. Усилията ви ще бъдат възнаградени с успех, понеже това е урокът, а неговото овладяване ще повиши вашата вибрация и вибрацията на цялата планета! СТРАХЪТ ОТ КОНФРОНТАЦИЯ Сред вас има един човек, който се страхува от всякаква конфронтация. Сега ще разберете защо. Ти си на 32 години, скъпи - мъж в разглеждания живот. Макар че сега, докато седиш в тази група, си жена. В този минал живот стоиш скован заедно с другарите си в студената нощ и очакваш да излезеш на бойното поле и да се биеш. При всяко движение ризницата се врязва в тялото ти, понеже дотогава не си слагал подобно нещо. Шлемът, който стяга главата ти, ти стои като чужд и не ти приляга по мярка. Щитът е тежък, а мечът - нямал си представа, че бойните мечове са толкова тежки! Нареждат ти да се изправиш, а ти едва се надигаш заради огромната тежест. Изпращат те в битка като следно усилие да спасите страната си. Тя е нападната от варварите, завоевателите, онези, които заграбват земята ти и ти отнемат всичко, което притежаваш. Сега водачите искат от теб - в последен, отчаян опит - да излезеш пред врага, който настъпва към вас. Само преди три дни дойдоха хора от войската и те взеха направо от нивата, понеже ти си стопанин по природа и разбираш от животни, посеви и растения. Сега стоиш до твоите въоръжени до зъби съселяни, с които до вчера сте пасли овцете, козите и останалия добитък. Поглеждаш тежкия меч в ръката си и си даваш сметка, че не знаеш как да го въртиш и не притежаваш нито капка от уменията на воините, срещу които ще се изправиш. Страх те е! Тялото и умът ти крещят: "Бягай назад!", но същевременно осъзнаваш безмълвната обич към земята и родината - затова оставаш на мястото си. Време е! Слънцето изгрява и осветява утринната роса, а от другия край на полето долитат звуците на приближаващия враг. Надзърташ над окопите и виждаш напредващите редици, тропота и грохота на бойните машини. Някой надува тръба в знак, че трябва да станете и да поемете напред. Поглеждаш човека до теб, дългогодишен съсед, стопанин, който отглеждаше прекрасна реколта - плодове, които си опитвал неведнъж на празненствата с прекрасното му семейство - и виждаш страха и тъгата в очите му. Той отклонява погледа си, за да не видиш сълзите му. Двамата вдигате едновременно тежкото снаряжение, изправяте се и поемате към войската отсреща. Нито за миг не ви хрумва да побегнете, да кажете не на родината. Врагът така или иначе ще унищожи чифлика ви, затова не ви остава нищо друго, освен да умрете в бой. А въздухът е наситен с миризма на страх, скъпи мой, докато крачиш към бойната линия и сега смъртта ти е неизбежна! Няма връщане назад. Не поглеждаш околните в лицата - съседите, които открай време познаваш и обичаш, онези, чиито деца познаваш по име, защото знаеш, че ще видиш страх, а искаш да пожалиш достойнството им в последния час. Колкото повече наближавате врага, толкова по-бързо крачите. Варварите нямат търпение да ви посрещнат. Те знаят, че победата им е сигурна. Тутакси връхлитат върху вас! Виждаш лицето на онзи, който ще влезе в бой с теб. Той също те вижда и веднага те измерва с очи. Знае, че си селянин и се ухилва, разкривайки липсващите си зъби. Всичко сякаш става в забавен кадър, докато ти се питаш дали някога е израждал теленце, или се е грижил за стадо, или е засявал реколта. Дали е имал семейство, или е хранил болно животно, макар и в труден момент? Той вдига брадвата високо над главата си, а ти инстинктивно вдигаш щита, за да се предпазиш от удара му. С другата си ръка той забива меча под щита ти, дълбоко в плътта ти. Подлъгал те е с този изпитан ход, пронизва те остра болка и краката ти се разтреперват. Всичко става бързо и отмерено. Той те събаря с щита си и надава победен вик. Заплюва те в лицето и изкрещява на някакъв непонятен език - а после поема към следващата си жертва. Проснат в калта, вдъхваш уханието на земята и се вслушваш в грохота на многочислената сган, която напредва към фермата ти. Преди боя ти си скрил семейството си на сигурно място и си пуснал на свобода животните си. Обзема те усещане за покой. Всичко свърши. Ти направи каквото можа, оттук нататък другите да му мислят. "Сбогом, скъпи мои същества", прошепваш с глас, който като че ли не е твой. "Ще се видим когато настъпи времето за това." Това е краят и ти интуитивно разбираш, че си отиваш вкъщи. Усещаш как топлината на жизнената ти течност изтича от теб и напоява земята, която обичаш и си обработвал толкова години. Болката трае кратко; после настъпва мрак. Скъпи присъстващи в тази стая, нека ви кажа: тъкмо затова Бог ви обича толкова много! Понеже ето такива събития създават уроците ви, а това са уроците, които повишават вибрацията на планетата! Нима тогава е чудно, че седим в нозете ви с благоговение, затова че сте избрали да свършите такава работа? Това болезнено събитие от прастаро време събужда във вас днес, след много животи, страха от конфронтация. Освен това ви обяснява защо се колебаете да подкрепите правителството в което и да е начинание, понеже последния път това ви коства живота! Моля ви, осъзнайте, че не е задължително да встъпвате в битка с беззъби великани, за да се страхувате от сблъсък. Пак ви казвам, тази вечер илюстрирахме най-драматичния случай, така че всички да оцените кой седи до вас. Насърчаваме онези от вас, които имат желание да преодолеят този кармичен страх от конфронтация, да надянат Божията ризница! Следващия път, когато се озовете в някаква конфронтация, която буди страх в тялото ви - който кара сърцето ви да бие учестено или раздвижва вашата химия, за да ви изпълни с тревога - влезте смело в нея! Почувствайте се обгърнати от Божията мантия. Тази нова ризница на Божия Дух е съвършено различна отпреди, тъй като правилата се промениха в тази Нова епоха. Това е епохата на сътворяването с Бог - епоха, в която вашата сила е абсолютна, стига намерението ви да е чисто. Това е мантията на любовта и мечът на истината. Нищо не може да им излезе насреща! Хората от другата страна на вашата нова енергийна конфронтация веднага ще доловят кармичната ви промяна, докато навлизате в събитието - и също ще се променят. Наблюдавайте внимателно. Вижте как реакциите им няма да са същите, когато облечете вашата духовна броня и развъртите меча на истината. Понеже вашите действия ще тласнат любовта към човека, срещу когото сте се изправили - и не само това. Ще разрешат битката, без да наранят воина... защото ще променят онзи, с който воювате, а заедно с това ще променят и вас! Независимо пред каква конфронтация се изправяте, встъпвайте в нея с увереност и любов. Вашият сблъсък вече не е битка, където винаги има победител и победен, защото сега конфронтацията носи решения и за двете страни. Божията мантия съдържа бронята на мъдростта, щита на познанието и меча на истината. Затова пристъпете към нея с мир и спокойно изражение на увереност. Когато направите това, вашият кармичен възел ще се развърже и вие повече никога няма да се страхувате от този атрибут. ЧУВСТВОТО ЗА МАЛОЦЕННОСТ Почти всеки един от вас е имал живот, съответстващ на онзи, който ще опишем сега. Последвайте ме за миг в този живот. Ако сега ви помолим да погледнете краката си, ще видите в смътната светлина на коридора, че носите сандали - сандали, които сами сте си направили. Някои от вас изобщо не виждат краката си, понеже коремът им пречи, толкова са дебели от тъпкане с хляба, който месят и пекат в манастира! Носят се слухове, че висшите духовници измислили постенето, за да не се пръснат монасите. Преценете сами. Всички вие сте имали животи в служба на Бог. То се вижда, понеже е нещо нормално за хората, които седят пред мен в тази група - търсещи просветление, готови да седят цял час или повече, заслушани в моите духовни истории. Това говори за вашата същност и илюстрира живота ви. Но виждате ли, в този минал живот има нещо много интересно. Защото в служенето на Бог намерението било обърнато с краката нагоре! Вие се подценявате във вашата служба на Бог - някои от вас в течение на много животи. Прекланяте глави като овце ;пред доктрината - понеже смятате, че тя е вашата мисия и понеже са ви казали, че така трябва и така е наредил Бог. Няма нищо е по-далеч от истината! Скъпи мои, вие дойдохте в този живот като просветлени същества с много цветове, показващи вашето величие - показващи колко сте важни в общия план на нещата. Вече сме ви казвали това и затова ви мием нозете! Така че не е полезно за вашето величие да пропилявате живота си, сврени в някакви неосветени килии, за да преписвате Божието слово. Защо е станало така? Как така голямата новина за вашето пристигане като почтени хора с Божи облик, овладяващи своя кармичен урок, се е изопачила в този сценарий? Нека да ви подскажа как е станало това, как прекрасната вест за човешката почест и упълномощаване от великия Учител на любовта в Новата епоха се е изопачило до неузнаваемост. Помислете за следното: векове наред вашите духовни водачи са били и ваши държавници. Седели са на челното място и са издавали политически и духовни закони. Какво правят обикновено мъжете, за да печелят власт? Оставям ви сами да си отговорите на този въпрос, тъй като той ще ви покаже защо държавниците не бива да бъдат свещеници. Това обърнато наопаки боготворене е характерно и за вашето време, въпреки че религията вече не е свързана с политическия елит. Вслушайте се какво ви . казват сега вашите религиозни водачи. Думите им наистина ли звучат като истинското послание за човешкото упълномощаване, замислено от Учителя на любовта? Съвременните религиозни водачи продължават да ви убеждават, че вие сте нищо, родени в един свят, където не можете да спечелите - свят, където вече сте извършили нещо ужасно, от което трябва да се срамувате. Те ви казват, че трябва да вложите вашето доверие и вяра (и изобилие) в една доктрина - тогава можете да бъдете нещо. Това послание, скъпи мои, не отговаря на вашето величие! Това послание, скъпи мои, не е вярна информация, защото вие действително сте специални, когато пристигате. Така че каква карма се натрупва чрез животите наред, прекарани в манастирите? Поражда се тревога и страх от властта. Създава се чувство за малоценност и убеденост, че не можете да направите нищо добро. Смятате, че само висшите духовници могат да направят нещо значимо. Когато животи наред са ви втълпявали, че сте нищо и сте овце, вие свиквате постоянно да търсите пастира и не се осмелявате да помислите, че вие заслужавате да бъдете пастирът. Съвременните религиозни водачи ви казват кой е пастирът, а повечето от тях непрекъснато спорят помежду си. Но въпреки това ви контролират. Казват ви какво да правите. Те съдържат вашето просветление. Това е погрешно! То е основен страх, причиняван от хилядолетия, прекарани в неразбиране на човешката същност! Самият учител ви казваше, че сте пастири в обучение и сте равни. Прочетете отново словата! Тази карма ви отклонява от вашето величие. Пречи ви да се възползвате от възможностите, които се отварят пред вас, понеже вие не се чувствате достойни за успеха! Често ви се струва, че не можете да направите определени неща и не можете да имате изобилие, докато вървите по тази планета. Заявете вашата сила! Бог е ваш партньор в тази Нова епоха, а вашето намерение трябва да бъде да общувате и различавате - а не да падате по очи и да редите молитви, вместо да вършите работата. Нашият съвет е да извадите огледалото на Божия Дух и да погледнете в него. Вижте кой сте. Вижте собствените си блестящи цветове. Вижте почестите си. Насладете им се! Вие наистина сте достойни и Божията любов и указания ще ви подкрепят! Бог не иска да ви контролира! СТРАХЪТ ОТ ПРОСВЕТЛЕНИЕ И ОБВЪРЗВАНЕ Действието се развива преди повече от 4000 години. Ти, скъпа моя, си жена и участваш във великолепна процесия. Шествието е започнало в двореца и след като се е точило няколко часа по тесните улици, накрая се озоваваш до крайната цел. Отвсякъде те обсипват с цветя и всички те възхваляват. Ти си облечена в дълга бяла роба, обточена с чисто злато, добито в далечни страни. От двете страни те съпровождат други жени, облечени също толкова великолепно. Въпреки че тълпата те обожава, ти не се усмихваш. Протоколът е строг, а церемониалните правила трябва да се спазват. Процесията напредва бавно под звуците на десетките барабани на музикантите, които крачат зад вас. Точно пред теб носят грамаден предмет, който води шествието. Тежък е, понесен на рамената на много слуги. Въздухът в пустинята дразни гърлото, а горещият сух вятър духа както обикновено. Но теб не те е грижа за изтощението, понеже утре всичко ще свърши. Продължаваш да крачиш, изморена, но достойна. Чувстваш се поласкана, понеже ти си духовната водачка на останалите жени. Ти и останалите жени от свитата ти ще бъдете удостоени с почести и ще бъдете възнаградени богато преди всички останали. Шествието бавно си проправя път към специалното място, където трябва да спре. Музикантите поемат нагоре по стълбите, като не спират да бият барабаните. Накрая стигат на площадката и се обръщат с лице към теб, застинали. Единствено вятърът се чува и усеща. Много горещо е. Теб са те подготвяли дни наред. Кралските прислужници са те изкъпали, намазали са те с благовонни масла и са те превърнали в произведение на изкуството. Лицето ти никога не е било толкова красиво. Сега сияе и е изящно гримира-но. Косата ти е отрупана с украшения; злато и скъпоценни камъни украсяват шията и ръцете ти. Накитите и дрехите започват да ти тежат след дългото пътуване пеш от двореца, но гордостта не ти позволява да го покажеш. И ето те тук, застанала на входа на гробницата на фараона. Знаеш какво следва. Някой изшътква, после музикантите подхващат песента на извисяването. Тържественият ритъм изисква да вървиш съвсем бавно. Ти и останалите пристъпвате полека зад саркофага със заучени стъпки, докато се спускате по дългата рампа, която ви отвежда във вътрешността на подготвената пирамида. Хората продължават да хвърлят цветя. Навсякъде са запалени благовония и ти се спускаш полека по рампата към подземния вход. Докато свитата ти пристъпва по плавния наклон, стените на рампата ти дават малко сянка и прохлада за първи път от часове наред. Изведнъж се оказваш вътре. Тук наистина е прохладно! Усеща се влага, има и вода, а звуците на тълпата отвън полека отслабват. Когато стигате до тунела, преминавате в индианска нишка - друг отработен ход. Сега пътят се осветява от факли, а последното нещо, което чуваш отвън, е приглушеното биене на барабаните. Обзема те страхопочитание, а жреците те повеждат към последната зала, където описвате церемониалния кръг на вечния живот - и чакате. Никога не си била в истинска пирамида. Никога не са те допускали. Всички упражнения са били в двореца в една зала, почти същата като този церемониален кръг - и сега разбираш защо. Позлатеният ковчег се полага в огромна каменна камера, а капакът се спуска. Механиците свалят въжетата и лостовете от каменния капак и бързо се изтеглят по обратния път, почти тичешком в желанието си да се махнат час по-скоро. Отново сигнал и вие сядате. Приятно е да поседнеш, но все още не бива да се усмихваш. Жреците също заемат местата си и застиват неподвижно. Всичко притихва, после го чуваш - звук, който малцина са чували от същото това място и който никой не е доживял да опише. Това е звук, който знаеш, че ще бъде последният чут от теб като човек. Отвъдният живот те очаква, лодките, които ще те отведат до него, са наблизо. Години наред си се готвила за този момент, но въпреки това в теб става нещо - страх! Дали и другите го усещат? Сега ще умреш! Това се случва наистина! Звукът продължава дълго. Ту далечно, ту близко плъзгане на спускащи се капаци, затваряне на врати, камък след камък се полага на мястото си от хидравличните механизми, които се движат само в една посока. Щом пясъкът изтече по улеите, камъните ще паднат - и по никакъв начин не могат да бъдат вдигнати. Дори крадците няма да успеят да проникнат в каменното подземие. Механиците на фараона се залавят на работа отвън, за да засипят тунелите и да прокопаят нови, които да заблудят онези, които биха се опитали да ограбят скъпоценната камера на фараона. Знаеш, че много преди работниците да приключат със запечатването на гробницата, ти ще си мъртва. Факлите бавно догарят, а ти осъзнаваш, че скоро ще потънете в пълен мрак. Това е последната светлина, която някога ще видят очите ти. Въздухът става застоял. Никога не си се страхувала от затворени помещения, но това тук е различно. То е ковчегът ти! Седиш неподвижно, но вече трепериш. Дочуваш наоколо тихо хлипане и ридания и осъзнаваш, че не си сама в ужаса и страха си. Ех, колко беше хубаво да си в духовната свита на фараона, но всъщност не вярваше, че този ден ще настъпи. Смяташе, че той ще умре много стар; само че смъртта му настъпи толкова рано! Знаеше, че всички от обкръжението му, включително ти, ще го последвате в гроба, но то беше някак нереално - нещо в далечното бъдеще. Ти се посвети на духовното търсене и години наред оглавяваше двора му. Сега седиш в почти непрогледен мрак в малката зала, в която повече никога няма да проникне въздух и слънце. Мъчиш се да се пребориш с обземащата те паника. Не можеш да излезеш навън! Става трудно да дишаш! Тъмно е! Сякаш прочел мислите ти, един жрец се надига. Едвам различаваш движенията му в мъждивата светлина. Той коленичи и вади някакви треви от кесията си, после ги стрива на каменния под. Светлината почти е угаснала. Той взима последната догаряща факла и запалва листата. За миг проблясва по-силна светлина, когато малката купчинка листа припламва на пода. За миг зърваш другите в техните в ниши; някои са с разширени очи и изпълнени с ужас. Долавяш сладко ухание и разбираш какво е. Колко хуманно, мислиш си. Никой не ни е казвал за това. Благодаря ти, скъпи свещенико, изпращаш мисли към жреца, обзета от странно спокойствие. Вдишваш дълбоко пушека на листата и главата ти олеква. Още няколко дълбоки вдишвания и изгубваш съзнание. Край на страха. Наркотикът те е приспал, така че да преминеш безгрижно от живота в смъртта. Най-накрая на лицето ти разцъфва усмивка - и такава ще те намерят крадците, когато някой ден издълбаят камъка, за да отмъкнат съкровищата от ръцете и шията ти - онези, които избра твоят цар, за да ги отнесе със себе си във вечността. Скъпи мои, вие току-що станахте свидетели на смъртта на цяла свита прислужници на великия фараон, понеже такъв е бил обичаят. Когато фараонът умирал, неговите духовни служители били длъжни да го последват в гроба, за да му прислужват в отвъдното. Тази вечер тук има една жена, която толкова се страхува от посвещаването и просветлението, че би предпочела да си плюе на петите, отколкото да потърси отново Бог. В момента тя се чувства неудобно и помни, че доближаването до някое духовно намерение е равносилно на смърт! "Никога не допускай да се случи отново", крещи вътрешното ти същество. Твоята карма е установена. Духовното посвещаване е равно на смърт! Време е да се промениш. Пак ти казвам, Божията любов ще усмири страха ти. Време е метафорично да влезеш отново в гробницата, защото този път тя няма да се затвори. Този път можеш да преминеш през нея и да продължиш да живееш на Земята. Бог те моли да помислиш и да изразиш намерение за първо просветление в същия този момент. Присъедини се към групата служители на Царя на Царете, но този път живей свой собствен величествен живот на тази планета. Няма да те сполети ужасна, преждевременна смърт, ако решиш да направиш това, а кармата ти ще бъде разчупена! Вслушай се в гласа на любовта, който ти говори сега, и знай, че тези чувства повече никога няма да се повторят. Не се страхувай от духовния страх, защото в призрака на твоя кармичен страх се крие енергията на дома! Наистина е така! Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|