Притчите на Крион
Изтегляне 0.56 Mb.
|
| Послепис на писателя:
Вгледайте се в тази кратка притча, която съдържа някои от най-ясните отговори за процесите на енергията на Новата епоха на нашата планета. В тази история Крион поставя хората в катранена яма, "оцапани от главата до петите, -неспособни да се придвижвате бързо от едно място на друго, понеже катранът е гъст и лепкав". В такова положение се намираме в обичайния живот в старата енергия, оковани в старите си кармични уроци, бавни и тромави, понеже ги мъкнем като вериги с нас. После Крион изрича пет думи, които са част от неговия космически хумор. Той казва: "Това е вашето въображаемо състояние." По този начин той ни напомня, че земното изживяване не е реалност и че нашата двойственост е илюзия. Истинската вселена е онази, която изживяваме, когато не сме тук! В притчата "магическите инструменти от Бог" са дарбите на новата енергия, за които говори Крион. Изведнъж, когато получавате даровете, катранът престава да полепва по вас и вие се разхождате необременени и чисти. Това е силна препратка към въздействията на новата енергия. Вие вече не сте обвързани с кармични договори и можете да се придвижите напред по планетата към сливане с вашия Висш Аз, а оттам към статута на извисяването (завършено обучение). Крион споменава уж мимоходом, че ние сме "съ-творили" този магически инструмент. "Чакай малко! Аз си мислех, че магическият инструмент е дар от Бог", може да кажете вие. Крион отново държи да запомним, че той ни нарича "частици от Бог, които вървят по Земята и си учат урока". С други думи, ние представляваме Божията цялостност и любов. След това той ни поставя в състоянието да се движим, без катранът да полепва по нас, което показва, че е отпаднала не само старата ни карма, но и нашите кармични връзки с онези, които са имали възможност да взаимодействат с нас. Това естествено е целта на притчата: да покаже как нашите решения пораждат промени в по-голям план от този на собствения ни малък живот. Крион се впуска в описание на случващото се на хората около нас. Това е много важна концепция, тъй като разглежда енергията на Новата епоха и даровете от Бог. Дали ако приемем енергийните дарове на Новата епоха ще загубим приятелите си, децата си, работата си и т.н.? Ще бъдем ли отхвърлени от околните? Вслушайте се в повествованието на притчата: "Как мислите, дали ще останете незабелязани за околните, докато се разхождате свободно, без катранът да полепва по вас и да спъва краката ви?" Първо, всички ще забележат, че сте различни, но вместо да ви отхвърлят, може да се случи точно обратното. Хората ще видят как живеете вие и ще реагират. Някои ще поискат същото и ще ви попитат какво ви се е случило, а други пък ще се зарадват, че сте се променили. Колкото до партньорите и децата ви, те първи ще забележат промените във вас и ще се запитат какво се е случило, че внезапно сте се превърнали в такъв прекрасен, уравновесен човек! Когато сте уравновесени духовно, физически и ментално, става нещо чудесно: всички искат да бъдат ваши приятели! Хората съзират вашата уникалност и не се чувстват застрашени по никакъв начин от вас. Представяте ли си как ще повлияе това отношение на работата, брака, приятелствата или разликата в поколенията (без да я унищожава)? Ще обидите само онези, които са ви сърдити, че сте се променили - а повярвайте ми, това са хората, чиято компания и без това не ви е необходима. Когато всичко бъде казано и направено, дори да сте единственият, който реши да приеме даровете на новата енергия, вашият избор ще повлияе на десетки хора около вас. Това е част от начина, по който Бог използва индивидуалния човешки избор, за да създаде енергия, от която ще се облагодетелства мнозинството. Сигурно виждате динамиката на тази концепция и наистина разбирате как индивидуалното решение за просветление е много по-важно, отколкото изглежда. 2. УО И СТАИТЕ НА УРОКА Бележка на писателя: Обещах ви да споделя моите любими притчи с вас и тази е една от тях. Въпреки че тази притча е една от първите, дадени от Крион, тя си остава много силна препратка към ежедневния ни живот. Целият стремеж на Крион е да ни даде инструментите, с които да повишим собствената си вибрация и вибрацията на планетата - да бъдем всичко възможно, докато сме тук. Историята носи дълбок скрит смисъл, който ни позволява да видим възможностите пред нас. Освен това докосва сърцата ни и ни моли да си "спомним" кои сме в действителност. *** Имало едно време едно човешко същество, което ще наречем Уо. Полът на Уо няма значение за тази история, но тъй като вие нямате адекватно понятие за човек с неутрален пол, ще го наречем Уо - за да обхваща човека на име Уо или Уо-ман1. Но за целта на настоящия разказ ще кажем, че Уо е "той". Като всички хора в неговата култура Уо живеел в къща, но на практика се грижел само за стаята, която обитавал, понеже си била лично негова. Стаята му била красила и той бил отговорен да я поддържа в изряден вид. Уо си живеел добре; съществувал в общество, където храната не липсвала, а била в изобилие. Освен това никога не му било студено, понеже си имал завивки. Колкото повече растял Уо, толкова повече неща за себе си научавал. Научил кои неща го правят щастлив и намирал предмети, които окачвал по стените си и ги гледал, за да го карат да се чувстват щастлив. Уо научил и кои неща го натъжавали и започнал да окачва и тях на стената, когато му се тъгувало. Уо научил още и кои неща го ядосвали и си намирал разни неща, които измъквал навън и ги окачвал на стената, за да ги гледа, когато му се приискало да се ядоса. Като всички останали хора, Уо изпитвал много страхове. Въпреки че имал всичко необходимо, той се страхувал от другите хора и от някои ситуации. Страхувал се от хората и ситуациите, които можели да породят промяна, понеже се чувствал сигурен и стабилен с настоящото положение на нещата, а освен това се трудил усърдно, докато го постигне. Уо се страхувал от ситуациите, които привидно имали контрол над неговата стабилна стая, и се страхувал от хората, които контролирали тези ситуации. Той научил за Бог от другите хора. Те му казали, че да бъдеш човешко същество е нещо съвсем дребно и Уо им повярвал. В края на краищата, той се оглеждал наоколо и виждал милиони човешки същества, но само един Бог. Казали му още, че Бог бил всичко, а той самият бил нищо, но Бог в своята безкрайна любов ще отговори на молитвите му, ако Уо се моли усърдно и живее праведно. И понеже Уо бил духовен човек, той се молел на Бог хората и ситуациите, които го изпълвали със страх, да не пораждат промени, така че неговата стая да си остане непроменена - и Бог чул неговата молба. Уо се страхувал от миналото, понеже то някак си му напомняло за неприятни неща, затова се помолил на Бог да блокира тези неща от паметта му - и Бог чул молбата му. Уо се страхувал и от бъдещето, защото то съдържало потенциал за промяна и било мрачно, несигурно и скрито от него. Затова се помолил на Бог бъдещето да не внася промяна в неговата стая - и Бог чул молбата му. Уо никога не се осмелявал да навлезе много навътре в своята стая, понеже като човек един ъгъл му бил напълно достатъчно. Когато приятелите му идвали на гости, той им показвал своя ъгъл и бил много доволен от това положение. Когато навършил 26 години, Уо забелязал някакво движение в другия ъгъл. Изплашил се много и тутакси се помолил на Бог движението да престане, понеже предполагало нечие чуждо присъствие в стаята, а това било крайно неприемливо положение. Бог изпълнил молбата му и движението престанало, така че Уо се успокоил. Когато станал на 34, движението се появило отново и Уо пак помолил да престане, понеже умирал от страх. Движението спряло, но преди това Уо видял нещо, което дотогава не бил забелязвал в този ъгъл -друга врата! На вратата имало странен надпис и Уо се страхувал от смисъла му. Уо разпитал религиозните водачи за странната врата и движението, а те го предупредили да не доближава до нея, понеже това била вратата на смъртта и той със сигурност щял да умре, ако се поддадял на любопитството си. Казали му също така, че надписът на вратата бил лош и той повече никога не бивало да го поглежда. Вместо това го посъветвали да участва в ритуал заедно с тях и да дари своя талант и спестявания на групата - за което щял да бъде възнаграден богато. Когато Уо навършил 42, движението се възобновило. Въпреки че този път не се уплашил, той отново се помолил шаването да спре - и то спряло. Бог имал добрината да го чуе веднага и да изпълни молбата му. Уо се почувствал упълномощен от резултатите на своите молитви. Когато станал на 50, Уо се разболял и умрял, макар че всъщност не разбрал какво точно се случило. Отново забелязал движението в ъгъла и отново се помолил то да спре, но вместо това то станало по-ясно и се приближило. Изплашен, Уо се надигнал от леглото си, но открил, че неговото земно тяло останало там, а той вече бил дух. С приближаването на движението той започнал да го разпознава. Страхът му се заменил от любопитство, а духовното тяло му се струвало напълно естествено. Сега Уо видял, че движението идвало от две същества, които се приближавали към него. Представлявали бели фигури, които сияели, сякаш били осветени отвътре. Накрая застанали пред него и Уо се удивил от величието им - но не се уплашил. Едната фигура.заговорил а и му казала: "Ела, скъпи, време е да вървим." Гласът на фигурата бил нежен и някак познат. Без колебание Уо тръгнал с тях. Постепенно започнал да си спомня колко познато му било всичко това, а после се обърнал назад и видял тялото си, сякаш заспало в леглото. Обзело го прекрасно чувство, което не можел да обясни. Едното създание го уловило за ръката и го повело директно към вратата със странния надпис. Вратата се отворила и тримата минали през нея. Уо се озовал в дълъг коридор с много врати, които водели към различни стаи. "Тази къща май е много по-голяма, отколкото си представях!", помислил си той. Забелязал първата врата, на която имало още по-странен надпис. Уо се обърнал към едната бяла фигура. "Накъде води тази първата врата вдясно?" Без да каже нищо, бялата фигура отворила вратата и му направила знак да влезе. Уо прекрачил прага и се удивил. Стаята била пълна от пода до тавана с най-несметните богатства, които можел да си представи! Вътре имало златни кюлчета, перли и диаманти. Само в единия ъгъл имало достатъчно рубини и скъпоценни камъни за цяло кралство. Уо погледнал своите бели сияещи спътници и попитал, "Какво е това място?" По-голямата бяла фигура отвърнала, "Това е твоята стая на изобилието, ако беше пожелал да влезеш в нея. Тя ти принадлежи дори сега и ще остане тук за теб в бъдеще." Уо бил изумен от тази информация. Когато се върнали в коридора, Уо попитал какво имало в първата стая вляво - друга врата с надпис, който постепенно започвал да добива смисъл. Когато бялата фигура отворила вратата, тя казала на Уо: "Това е твоята стая на мира, ако беше пожелал да я използваш." Уо влязъл вътре с приятелите си и веднага го обгърнала гъста бяла мъгла. Мъглата била като жива, понеже моментално обвила тялото му и Уо я вдъхнал. Обзело го пълно спокойствие и той разбрал, че повече никога нямало да се страхува. Почувствал покой в най-тревожните кътчета на съзнанието си. Приискало му се да остане, но неговите другари го повикали да продължат и отново поели по дългия коридор. Но отляво имало още една врата. "Каква е тази стая?", попитал Уо. "Това е място, където само ти можеш да влезеш", казала по-малката бяла фигура. Уо влязъл в стаята и веднага го обляла златна светлина. Той знаел какво представлява тя. Това била неговата същност, неговото просветление, неговото познание за миналото и бъдещето. Това било неговото хранилище на духа и любовта. Уо заплакал от радост и дълго стоял, приемайки истина и разбиране. Другарите му не влезли; чакали го търпеливо навън. Накрая Уо се върнал в коридора. Той се бил променил. Погледнал спътниците си и ги познал. "Вие сте ангели водачи", отбелязал спокойно той. "Не", казал по-големият, "ние сме твоите ангели водачи." В съвършена любов те продължили: "До теб сме от момента на раждането ти по една-единствена причина: да те обичаме и да ти покажем вратата. Ти се страхуваше и искаше да стоим далеч и ние те послушахме. Ние ти служим в любов и зачитаме твоята инкарнация на изражението." Уо не доловил укор в думите им. Осъзнал, че те не го съдели, а го уважавали, и почувствал любовта им. Уо погледнал вратите и установил, че вече може да разчете надписите! Докато вървели надолу по коридора, минавали покрай врати с надпис Лечение, Договор, а също и Радост. Уо видял повече, отколкото би искал, понеже надолу имало врати с имената на неговите неродени деца - и дори една, на която пишело Световен водач. У о започнал да осъзнава какво е пропуснал. И сякаш прочели мислите му, водачите казали: "Недей да укоряваш духа си, понеже е излишно и не подхожда на величието ти." Уо не ги разбрал: Обърнал се назад и видял вратата, от която бил излязъл, и надписът, който първоначално го бил изплашил. Там пишело неговото име! Пишело неговото име, истинското му име ... и сега той разбрал всичко. Уо знаел какво следва, понеже сега той си спомнил всичко и вече не бил Уо. Сбогувал се със своите водачи и им благодарил за предаността. Стоял дълго и ги гледал с любов. После се обърнал и поел към светлината в края на коридора. Той вече бил идвал тук. Знаел какво го очаквало през краткото тридневно пътуване до пещерата на сътворението, където щял да си възвърне своята същност - и после в залата на почестите и тържествата, където го очаквали най-любимите му същества, включително онези, които той бил обичал и загубил, докато бил на Земята. Той знаел къде е бил и знаел къде отива. Уо се прибирал у дома. Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|