Притчите на Крион
Изтегляне 0.56 Mb.
|
| Послепис на писателя:
Много хора си задават въпроса: "Каква е тайната на силния лечител?" Опознайте науката на вашия занаят, а после балансирайте себе си! Поискайте договорът ви да бъде изпълнен. Това равновесие поражда ново познание, нови инструменти и способността да виждате дали полюсите са разменени. Всичките тези прекрасни лечителски дарби са ваши, но първо трябва да се погрижите за себе си. Когато медитирате, не е нужно да измолвате изцелението на вашите пациенти. Оставете това за груповите медитации, когато се събирате с други хора, за да изпращате положителна енергия на околните и на цялата планета. Вашето познание е основата на вашето лечение, а намерението ви е вашата сила. Когато медитирате самостоятелно, грижете се за вас самите. Вашият договор на лечител поражда силата да прочиствате пътя към лекуването на другите. Колкото повече го осъществявате, толкова по-силен лечител ще ставате. Съ-творете пълното обвързване с вашия договор и вижте какво става! 18. ПЕТ КАРМИЧНИ УРОКА Бележка на писателя: Когато бяхте още малки, имали ли сте усещането, че сте родени, за да извършите нещо? Може би сте наблюдавали как някой майстори нещо или сте помирисвали нещо познато на някакво странно място и тези неща са създавали у вас чувството за "дежа вю"? Ако всички ние сме имали минали животи, логично е, че бихме могли да имаме силни, пренесени отпреди спомени, които не играят непременно важна роля в този ни живот - но те все пак присъстват в нас на клетъчно ниво. Аз зная, че някои от вас още от петгодишна възраст са били наясно какво трябва да правят и след това са го постигнали успешно. Каква е разликата? Това са разкази за пет души, които имали силни кармични чувства, свързани с техни предишни животи. Тук се разкрива какво са направили с тях (или какво не са) и как тези атрибути са повлияли техните животи. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат, затова Крион ще коментира случващото се във всяка една история. БЕЗПЛОДНАТА МЕРИ Сега ще ви разкажем за Безплодната Мери. Още от малка Мери интуитивно знаела, че е родена да бъде майка. Когато останалите малки момиченца на нейната възраст си играели с кукли, те взимали по една кукла, а Мери си играела с шест. Виждате ли, тя знаела всичко за децата. Умеела да ги забавлява и да се грижи за тях. Имала опит в това отношение, защото и преди била майка. Живот след живот след живот, Мери била отглеждала деца. Понякога до единайсет на брой. Мери била родена за майка! Когато пораснала, Мери си намерила партньор, мъж, който казал: "Искам голямо семейство." Мери си помислила: "Това е човекът за мен." Двамата заедно крояли планове и заживели в много голяма къща в очакване на своите деца. Но за жалост се случило така, че Мери не могла да родила дете, понеже била безплодна. И всичките й знания за децата били безполезни. Тя била разстроена и нещастна. Разсърдила се на Бог, понеже й погодил такъв номер: да дойде на тази планета с толкова познания за децата, а те да й бъдат отказани! Ами другарят й? Той я напуснал след по-малко от година. Защото виждате ли, той искал свои собствени биологични деца, също както искала Мери. Искал да се вглежда в ръчичките и пръстчетата им и да вижда, че са същите като неговите, и че неговата биология е тяхна биология. Мери останала сама. Мери преодоляла гнева си към Бог, защото била духовно осъзната и го знаела. Пред нея се била отворила възможността да научи повече за чувствата, които изпитвала. Не й било ясно защо Бог я подлагал на толкова голямо изпитание, затова започнала да търси отговори. Загърбила гнева и потърсила Духа и в компанията на хората, които й давали информация, намерила себе си. Първата важна крачка на Мери била решението да поеме отговорността за онова, което й се случило. Научила и разбрала, че лично била планирала живота си. Не проумявала защо и продължавала да плаче нощем за своите неродени деца, но поела отговорността за това. Не след дълго Мери имала видение, което й показало каква е нейната мисия. Защото видението показвало други майки по целия свят, които четели нейните думи и мъдрост. Виждате ли, Мери трябвало да публикува информация за отглеждането на човешки деца и тя го направила. А когато настъпил моментът да се върне в пещерата на сътворението и в залата за почести, тя била написала общо седем книги, които били преведени на много езици. Десетки хиляди майки имали полза от творбите на Мери, от прозренията и опита й. В ретроспекция, застанала от другата страна, Мери разбрала какво се било случило. О, да, тя била дошла със знанието, с "наследството" от многобройните си минали животи, но го била изтълкувала погрешно. Не трябвало да има свои деца, защото нямало да успее да изпълни истинската си мисия! Трябвало да осмисли отговорността за своята същност и проблемите, с които се сблъскала, за да се осъзнае и да види какво да направи с познанието си. Имайте това предвид, защото ще ви разкажем и за други. БОГАТИЯТ ДЖОН Сега ще ви разкажем за Богатия Джон. Всеки един от вас познава този Джон. Той се родил на тази планета със способността да създава богатство. Всичко, до което се докосвал, го правело богат, защото такава била неговата карма. И много хора го гледали и казвали: "Сигурно е бил добър човек в предишния си живот, щом има толкова добра карма." Но изобщо не разбирали същността на неговия урок. Още от малък Джон събирал пари от останалите деца за това и онова - услуга тук, помощ за някой там. Когато завършил училище, когато другите тепърва започвали, Джон вече бил на път да забогатее. Така бързо натрупал и умножил състоянието си. Богатството му било толкова голямо, че Джон не би могъл да го похарчи, докато бил жив. Въпреки това той постоянно трупал още и още, и започнал да се чувства нещастен. И сърдит. Защото Джон нямал ясна представа за мисията си. Било твърде лесно да трупа богатство. Постепенно Джон станал раздразнителен, постоянно оплакващ се човек. Толкова бил сърдит и намусен, че хората започнали да го отбягват. Край него останали само онези, на които плащал, за да го търпят - което пък било тяхната карма. И така, Джон умрял като нещастен човек. Едва когато се отзовал от другата страна, той си дал сметка за същността да урока си. Бил избрал един от най-трудните уроци, с който така и не успял да се справи. Скъпи мои, в Евангелието се говори за това и тази вечер искаме да разясним значението му. Защото текстът гласи: "По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие"2. Позволете на Духа да ви каже какво означава това. Ето какво: изключително трудно е човек с голямо богатство да стигне до просветлението. Това бил урокът на Джон. Дали можел да дойде на планетата, да се нагърби с тази живот и все пак да намери просветление? Защото възможностите да намери просветление минавали бързо край него, а той дори не се огледал наляво или надясно. Стремежът към богатство го бил погълнал изцяло. Само че някои са взели цитата и са създали цял сценарий от зле измислени правила около въпроса за богатството. "Бог всъщност иска да каже", твърдят те, "че не е възможно да си едновременно богат и просветлен! Така че", продължава неубедителната логика, "щом си богат, не си просветлен. Следователно", завършва този ред на мисли, "за да намериш Бог, трябва да раздадеш богатството си." (За предпочитане на някоя организация, готова да го приеме с намерението да ти помогне да се отървеш от това духовно бреме.) "Само тогава ще постигнеш просветление." Същите тези хора (което е още по-лошо) отъждествяват бедността с просветлението. Повярвайте ми, скъпи мои, изобщо не е така. Молим ви да видите здравия разум. Вече сме ви казвали, че искаме да имате изобилие. В други ченълинги сме ви отвеждали на пътешествия, където сте отваряли вратите към стаите на вътрешния ви духовен живот и една от тях винаги е пълна догоре с красиви неща -злато и богатства (вижте "Уо и стаите на урока"). Защо да ви показваме тези неща, защо да ви приканваме да съ-творявате собствената си реалност, а после да ви изправяме пред постулата, че не може едновременно да сте просветлени и богати? Истината е следната: вие можете да сте напълно просветлени и да притежавате безмерно богатство. Единственото трудно нещо е, че човекът, който се ражда на планетата да трупа лесно богатство, има изключително тежка карма. Дали той ще успее да се обърне, да се вгледа в своята духовна страна и да постигне просветление? С други думи, раздвоението е почти непреодолимо. Това е. Всеки един от вас заслужава изобилие. Евангелието просто посочва трудността и предупреждава за нея. Постигането на просветление и земно богатство изисква голямо равновесие и истинско пречистване на егото. Тези качества рядко съществуват заедно. А когато се срещат, значи сте срещнали много стара душа. Блажен е онзи, който познава Бог и се радва на изобилие! РИБАРЯТ ФИЛИПЕ Сега искаме да ви разкажем за Рибаря Филипс. Филипс не живеел на този континент, но неговата история е истинска. Още от съвсем малък Филипе искал да стане рибар. Защото донесъл в този живот наследството от много, много рибарски животи. Животи наред той бил рибар, общувал с групите рибари наоколо и познавал тънкостите на занаята. Когато бил малък, той обичал да ходи на брега и да се върти край старите рибари. Нямал равен в завързването на моряшките и рибарските възли. Интуитивно надушвал кое е най-подходящото време за риболов. Интуитивно усещал какво да направи и кога да го направи, за да изтегли мрежата пълна. Само че баща му бил заможен човек, при това юрист. Той не искал синът му да стане рибар, защото макар двамата да не го съзнавали, те имали споразумение от другата страна, според което бащата трябвало да изпълни тази мисия. Бащата се ядосвал, че Филипе искал да стане прост рибар, защото той имал за него далеч по-амбициозни планове. И така, той откъснал Филипе от крайбрежието, завел го във вътрешността на страната и го записал да учи право. Така Филипе станал юрист, при това много добър. С течение на времето заобичал правото. Понякога си мислел за риболова, но го превърнал в свое хоби. Често излизал в морето с лодката, която си бил купил. Така за един-два дни замирисвал на рибар и се потапял в изживяването. След време Филипе постъпил на работа в съдебната палата на своята страна, където също преуспявал. Защото бил честен и последователен. Бил израснал сред рибари! Обичал природата и нейните създания, обичал самата Земя. Филипе прилагал своята мъдрост в работата си и станал важен човек в страната си, издигайки се до ръководна позиция. Народът го обичал. По някакъв начин Филипе им приличал на обикновен рибар и това им харесвало. Така разбирате, че ако не бил баща му, наследството от миналите животи на Филипе можело да го задържи край морето като рибар. Защото мисията на бащата била да възпита Филипе за мъдър държавник и той се справил блестящо. Мисията на Филипе била да използва качествата на рибаря и да ги приложи в управлението на народа. Филипе и баща му имали общ астрален план; той се наричал "карма" и двамата го изпълнили идеално. Като резултат от това помогнали на много хора и променили вибрацията на планетата. КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ Сега ще ви разкажа за Кралица Елизабет. Още щом се родила, Елизабет вирнала високо глава. Повечето от вас знаят, че това не е обичайно поведение. Бебетата имат слаба мускулатура и не могат да си държат главата изправена. Но Елизабет държала своята точно така. Да, тя била родена за кралица и го знаела. Единственият проблем, скъпи мои, бил, че нейните родители не го знаели. Елизабет се родила в бедна група; и колкото повече растяла, толкова повече се ядосвала, защото знаела, че е специална. Тя била принцеса на път да стане кралица, но нищо около нея не потвърждавало това нейно чувство. Затова тя дразнела останалите деца с надменността си, а по-късно вбесявала възрастните, понеже искала всичко да става по нейния начин. Държала се като кралица, попаднала в бедно семейство. И подобно на първата история с Безплодната Мери, един ден пред Елизабет се отворила златна възможност. Защото една нейна приятелка я дръпнала настрана и й обяснила пътищата на Духа. А Елизабет се вгледала в живота си и казала: "Поемам отговорност за начина, по който се чувствам - родена съм за принцеса, но без кралско семейство. Но каква е моята мисия?", запитала се тя. После осъзнала: "Може би не е необходимо да имам кралско потекло, за да бъда кралица." И така, Елизабет решила сама да си създаде положение. И всичко, каквото опитвала, се получавало! Пред нея се отваряли десетки възможности, когато тя повела своята група и съ-творила собствената си реалност. На 43 години Елизабет се радвала на всеобща почит и възхищение. Благодарение на таланта и същността си, тя действително сътворила собствената си реалност. Така че наследството от миналите животи й послужило, но не както тя си мислела. Алхимията в тази история е очевидна. Защото Елизабет влязла в потенциално разочароваща ситуация, но с разбиране и просветление я превърнала в достойна за уважение. Кралица Елизабет... наистина била кралска особа. И така, скъпи мои, тези четири истории сигурно са породили във вас въпроса: "Как да направя разлика между наследство от минал живот и договор или мисия? Защото те си приличат." Безплодната Мери смятала, че ще бъде майка; Джон знаел със сигурност, че е роден да бъде богат; Рибарят Филип мислел, че е роден да лови риба; а Елизабет била убедена, че трябва да е кралица! Лесно е да направите разликата по следните отличителни белези. Всички планови съвещания на кармата, дори онези, които текат в момента за вас, се основават на възможностите за действия, които трябва да направите лично. С други думи, те са планирани с любов към вашето просветление и се изправят пред вас в значими моменти. Някои възможности са поставени, за да ви покажат какво не бива да правите. От друга страна, действията, които опитвате и се получават добре, очевидно са вашите мисии. Призоваваме ви, ако не можете да направите разлика между клетъчно интуитивно усещане и мисия, да влезете смело в изпитанието и да проверите сами. Някои от вас смятат, че трябва да са такива или онакива. Може би трябва да отидете тук или там, но не сте уверени. Мнозина ще трябва да проявят смелост, за да открият разликата между наследство от минал живот и кармичен договор или мисия, защото границата между тях често е неясна. Именно тази неясна граница ви приканва кармично да дръзнете да познаете разликата. Не се страхувайте да отделите време или средства за нещо, което ви се струва провал, защото тъкмо то може да ви покаже истината! Именно това действие или намерение да дръзнете дава сигнал на Духа, че сте решили да осъществите плана си! Виждате ли иронията тук? Ако седите и се вайкате и се страхувате какво да направите, нищо няма да се случи. Едва когато превъзмогнете страха и предприемете действие, се включва "двигателят" на урока ви. Понякога вашето действие изглежда в резултат на провал, но истината е, че сте установили дали чувството е наследство, или мисия. Глупак е само онзи, който все отново и отново се вкопчва в наследството. Това просто не се получава. Например, ако Филип беше опитал да стане рибар, нищо нямаше да излезе. В биологията му имаше скрито нещо, за което той така и не научи. Ако беше станал рибар, щеше постоянно да страда от морска болест. По този начин Духът щеше да му помогне да намери своята мисия. Нищо нямаше да се получи; и ако не се беше намесил баща му, Филип пак щеше да има възможност да преосмисли решението си. Вместо това той бързо се насочи към мисията си, благодарение на свой близък човек, дошъл със същата тази цел. Виждате ли колко са важни хората около вас за постигането на вашата мисия? Духът не ви съди дали преминавате през кармата, или не, когато се озовавате от другата страна с привидно неуспешен житейски изпит. Както при Богатия Джон, никой не го осъди, дори той самият не осъди постъпката си. Вместо това в тържествената зала го посрещнаха като герой, подобно на всички останали. Всяка инкарнация заслужава почести. Духът никога не съди и преценява по овладяването на урока. Важен е извървеният път, а не неговата посока. ОБИЧНИЯТ ДЕЙВИД И накрая искаме да ви разкажем за един човек, който идва на Земята без карма, а само с мисия. Ще ви разкажем за Обичният Дейвид. И така, Дейвид се родил с мозъчно увреждане. Той бил интелигентно дете. Съзнанието му било непокътнато, но онази част от мозъка му, която контролирала растежа, липсвала. Лекарите знаели, че той нямало да живее дълго, защото физически не би могъл да се справи. Единственият смисъл на съществуването му била неговата мисия. И макар все още да не била очевидна, тя щяла да се прояви. Родителите на Дейвид били млади и много го обичали, наоколо имало и други хора, които също много го обичали. Станало така, че Дейвид имал удивителен живот за няколкото години, които бил на планетата. Близките му го водели на места, на които обикновено не ходели деца. Дейвид се къпел в любов и имал най-различни възможности за учене. Но когато навършил 12 години, той починал. Защото мисията на Дейвид на тази планета била да поднесе дар на родителите си. О, ако кажехте на родителите му, че това било дар, те щяха да се обидят! Смъртта му им причинила неописуема мъка. Едва ли щяло да им стане по-леко, ако знаели за мисията на Дейвид. Също както и вие, скъпи мои, когато знаете, че някой умира, не ви става по-леко от мисълта, че това е в реда на нещата. Защото когато настъпи моментът, болката идва и никаква астрална мъдрост не може да заглуши емоцията. Всички тъгували за милия малък Дейвид. Родителите му скърбели за него, както става обикновено. Но виждате ли, Дейвид имал договор с тези родители, а те също имали договор с Дейвид. Смъртта на Дейвид представлявала възможност: макар да били на дъното на отчаянието, и двамата млади родители открили пътя, към ускореното просветление, крачка, която предприели в търсенето на вътрешен мир и която никога не биха направили, ако не беше подаръкът на Дейвид. Така двамата родители водили много просветлен живот и станали лечители, помогнали на мнозина през годините. Така мъката се превърнала в радост и изцеление. И просветлението им било пълно. А кармата им се осъществила, благодарение на подаръка на Обичния Дейвид. Цялата мисия на Дейвид била да направи възможно просветлението и изцелението на стотици хора в едно бъдеще, където той никога нямало да бъде. Неговата любов била дарът му към младите му родители, а тяхната любов била способността им да видят дара му и да се възползват от него. Така че привидната саможертва на единия създала радост за мнозина. Духовната красота тук е, че Дейвид е вечен, а дванайсетте години, които прекарал, раздавайки своя дар, били само миг от времевата линия на много по-голямо събитие - извисяването на планетата Земя. Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|